ФК Астън Вила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Футболен клуб Астън Вила“
Емблема на клуба
Име на отбор „Футболен клуб Астън Вила“
Прозвище "Вила" и "бирмингамци"
Основан 1874
Стадион Вила Парк
Капацитет 42 640
Президент Flag of the United States.svg Рандолф Лернър
Старши треньор Flag of Scotland.svg Пол Ламбърт
Първенство Висша лига
2012/13 15-то
Домакин
Гост

Футболен клуб Астън Вила (известен още като „Вила“ или „ Дъ Виланс“) е английски професионален футболен клуб, намиращ се в подножието на административната област Астън, в град Бирмингам. Клубът е основан през 1874 г. и играе своите домакински мачове на Вила Парк от 1879 г. Астън Вила е един от основателите на Футболната лига през 1888 г, а по-късно и на Премиършип през 1992 г. Клубът до 2006 г. е ръководен от собственика и председател Доуг Елис, но през 2006 г. контролният пакет акции става притежание на Ранди Лернър. Астън Вила е един от най-старите и успешни футболни клубове в Англия, ставайки 7 пъти шампион на страната в предишният формат на Премиършип (Първа дивизия) и печелейки 7 пъти купата на Футболната асоциация. Вила са и един от четирите английски отбора, които са ставали шампиони на Европа, като своя успех прави през 1982 г. Астън Вила са четвъртият най-успешен отбор в английската футболна история, притежавайки 21 трофея в своята витрина.неясно? ]

Те имат дългогодишно и свирепо съперничество с градския враг Бирмингам Сити, въпреки че другият местен отбор Уест Бромич Албион се намира най-близо до Вила Парк. Бирмингамското дерби, известно още като Второто най-голямо градско дерби между Астън Вила и Бирмингам сити се играе от 1879 г. Традиционните цветове на клубният екип са: винено-червена фланелка със светлосини ръкави, бели шорти и небесно-сини чорапи. Традиционната клубна емблема представлява, буен златен лъв на светлосин фон с изписано мотото „В готовност“. Последната промяна на знака беше направена и приета през 2007 г.

История[редактиране | edit source]

Основаване и ранни години (1874–1886)[редактиране | edit source]

Футболен клуб Астън Вила е създаден през март 1874 г. от членовете на клуба по крикет Вила Уеслиан, който клуб и до днес е част от Бирмингам. Четирима от основателите Джак Хюс, Фредерик Матхюс, Уолтър Прайс и Уилиам Скатъргууд решават да създадат футболен отбор, който да осигурява развлечение през зимните дни.

Първият мач на Атън Вила е срещу местният ръгби тим Астън Брук Сейнт Мери. Условието на двубоя е състава на Вила да се съгласи да играе първото полувреме по правилата на ръгби мачовете, а второто по тези на футбола. Според официалните документи Вила печели с 1-0 с гол на Джак Хюс.

Клубът играе своите първи домакински мачове на Астън Парк. През 1876 г. Вила се мести на Пери Бар, предградие на Бирмингам. Местността, която е собственост на земевладелец е преотстъпена на отбора с договор за 3 години и годишна такса по 5 лири.

Вила бързо става един от най-добрите тимове в Мидландс, като печели своето първо отличие — купата на Бирмингам през 1880 г. с капитан, шотландецът Джордж Рамсей. През сезон 1880/1 21 от 25-те гостувания са спечелени и отбора взема купата на Стафордшър. Прогресът на младия отбор е допълнително подсилен и с появата на четвърт-финал за ФА къп през 1883 г. и 1884 г. На следващият сезон Вила получава статут на професионален футболен клуб.

Основаване на Футболната лига (1887–1893)[редактиране | edit source]

Тимът печели първият си трофей в ФА къп през април 1887 г. с победа 2-0 над Уест Бромич, като капитан на отбора отново е шотландец — Арчи Хънтър. Въпреки успеха, шотландският фактурист и директор на Астън Вила, Уилиам МакГрегър остава разочарован от едно — приятелските срещи и ниската посещаемост на всички мачове, освен на тези от ФА къп. Той вижда, че за да държат интереса към играта жив големите отбори, е нужно да играят в собствена лига, подобна на тази на Американският бейзбол. Така той пише до 12-те водещи отбори в Англия за среща на 2 март и обсъждане за образуване на лига. Причината Футболната лига никога да не е наричана Английска лига е Уилиам МакГрегър, който е очаквал Шотландските и Уелските отбори евентуално да се присъединят. Тимовете от Уелс, най-вече Кардиф сити правят точно това, но тези от Шотландия отказват. Разбира се, Астън Вила е един от дузината тимове, които се състезават в първият сезон на Футболната лига. Своят дебют Вила прави на 8 септември 1888 г. в мач срещу Уулвърхемптън Уондърърс, завършил 1-1, като Том Грийн вкарва първият гол за клуба в Лигата. В края на сезона Вила завършва втори след Престън.

Златен период (1893–1914)[редактиране | edit source]

Не след дълго, през 1893/94 Вила печели своя първи трофей в шампионата, като Джон Дивей вкарва 20 гола, превръщайки се и в голмайстор за сезона. Любимците от Пери Бар, както феновете наричат отбора, вкарват 84 гола в 30 мача. Това е знак, че Астън Вила започва „Златен период“ в своята история. През сезон 1897 тимът прави най-големия си успех, печелейки купата на Лигата и тази на Футболната Асоциация. Този подвиг не може да бъде подобрен повече от 60 години. В края на сезона, клубът прави и друга важна крачка в своята история. По време на домакинските мачове, публиката която се събира е повече от 25 000 души, докато на финала за ФА къп са по-малко от 20 000. Това кара ръководството на клуба да премести домакинските си мачове на друг по-голям стадион. Така в края на година Астън Лоиър Граунд става техният нов дом. Сегашното наименование — Вила Парк идва от честата употреба на феновете, като впоследствие с неофициална декларация името на стадиона е окончателно променено. През 1913 г. тимът за пети път печели ФА къп побеждавайки с 1-0 Съндърланд. Преди началото на Първата световна война, клубът върви повече от успешно, като печели 6 купи на Лигата и 5 на ФА. Капитан през този забележителен период е Джон Дивей.

Между Първата и Втората световна война[редактиране | edit source]

През сезон 1920 г., който е първият след войната Вила завърша като носител на шестата си купа на ФА срещу Хъдърсфилд Таун с победа 1-0 на Стамфорд Бридж.

Юбилейният 50 годишен сезон на Вила през 1923-24 приключва с финал за ФА Къп, който е едва втория на стадион Уембли. Загуба с 2-0 от Нюкасъл слага край на надеждите за 7 купа в състезанието.

Въпреки че, след войната Вила остава един от водещите отбори, обстановката в клуба бавно се влошава. Това може да се отдаде на задоволството през всичките тези години, което завършва с немислимото, най-прочутият и успешен футболен клуб в света, изпада във Втора дивизия през 1936 г. Преди това през 20-те и 30-те години на 20 век, в състава на Вила играят доста от националните играчи (през 1913/14 по-малко от 14 национали). През този период феновете на Вила Парк се наслаждават на красива игра и изобилие от голове. През сезон 1930/31 Вила отбелязва 128 гола, като 49 от тях вкарва Том „Понго“ Уаринг, това обаче не е достатъчно за спечелване на титлата.

Решението на клуба да назначи своя пръв мениджър съвпада с изпадането на клуба, за първи път през 1935/36 г. Това се дължи предимно на ужасяващата защита, която допуска 110 гола, 7 от които са при загубата с 1-7 на Вила Парк от тима на Арсенал, като Тед Дрейк вкарва и седемте гола за „Артилеристите“. „Великанът на футбола“ е коронясан като шампион на Втора дивизия през 1937/38 под ръководството на Джими Хюган. Астън Вила се завръща там, където принадлежи, но тогава започва Втората световна война. Седем сезона за загубени и много кариери са преждевременно прекратени, Вила започва изграждането на нов тим под ръководството на бившият играч Алекс Масий.

Носител на ФА Къп (1957) – трофей след 37 години пауза[редактиране | edit source]

Остатъкът от 1940-те и 1950-те години преминават в опити да се създаде силен състав. Въпреки, че Вила притежава добри играчи и многобройна публика, отбора се окачествява като среден. През сезон 1956/57 бирмингамци неочаквано стигат до финал за ФА Къп, като кулминацията е победата над „Бебетата на Бъзби“. На полувремето резултата на мача е 0-0, но в 66 минута МакПарланд подава на Диксън и той вкарва, 6 минути по-късно и самият МакПарланд бележи гол, превръщайки се в герой. След 37 години Вила печели първият си трофей.

Настъпва ентусиазъм и надежда за нова ера, но успеха във ФА се оказва подвеждащ. Сезон след спечелването на турнира отбора завършва на 14-то място в лигата. Ерик Хоугън е уволнен (след отказване да напусне), когато клубът е застрашен от изпадане. Неговият наследник Джо Мерсър е безпомощен пред отпадането на отбора за втори път през 1958/59 г. Задоволството от спечелената 7-ма рекордна купа на ФА все още е обхванало отбора, което само показва, че Вила е твърде добра да залязва. През 1959/60 г. клубът става шампион на Втора дивизия и отново се завръща в елита. Сезон по-късно става първият отбор печелил Купата на лигата и завършва на високо място в класирането на първенството. Този успех е постигнат със завладяващото ядро от млади футболисти, които са наречени „непълнолетните на Мерсър“.

В долните дивизии (1960–1975)[редактиране | edit source]

Бавното влошаване продължи и през 1960 г., поради задълбоченият дискомфорт, клубът не успя да се приспособи към новата футболна реалност. Липсата на скаути за разузнаване, водене на отбора по-начин от 40-те години, а и 3 от 5-членното ръководство са на 70 годишна възраст. Това е ръководството, което реши да продаде двама от ключовите си играчи — Фил Уоснам и Тони Хитълий. Без техните голове Вила се попада в истинска криза, като пълната агония идва през 1967 г. , когато с мениджъра Дик Тейлър, отбора изпада за трети път. Феновете започват да настояват ръководството да подаде оставка, като това става все по-наложително след като отбора завършва на 16-то място във Втора дивизия през 1968 г.

В отчаян опит да избегне изпадане в Трета дивизия, мениджъра Къмингс харчи 200 000 паунда за нови играчи, но феновете отказват да ходят на мачовете в знак на протест, така клуба затъва в дългове. През ноември 1968 г., Вила се намира на дъното на Втора дивизия, борда на директорите уволнява Къминг и в рамките на седмица цялото ръководство напуска под натиска на феновете. След много спекулации контрола върху клуба е поет от лондонския финансист Пот Матюс, който води със себе си Доуг Елис като президент и Томи Дохърти като треньор.

Въпреки полъха на промяна и първоначалния успех, Дохърти е неспособен да откъсне отбора от опасната зона, след по-малко от година той е уволнен. Неговият заместник Вик Крой също е неспособен да попречи на Астън Вила да изпадне в Трета дивизия за първи път в своята история през 1969/70 г. Учудващо, следващият сезон Вила стига до финал на купата на лигата след победа над Манчестер Юнайтед на полуфинал. На финала обаче, тимът е победен от Тотнъм с два късни гола.

Единственият път, когато Вила се състезава в най-долният ешелон завършва успешно, като отбора финишира на първо място в Трета дивизия през сезон 1971/72 със спечелените 70 рекордни точки. Тимът почти се класира в елита завършвайки трети във Втора дивизия през 1972/73. Следващият сезон Вила продължава да се бори за промоция, като Елис уволнява Крой и назначава Рон Сандърс.

Участник в европейски турнири (1975–1977)[редактиране | edit source]

Стогодишнината от основаването на Астън Вила е отбелязано през 1974/75 с дубъл — победа над Норич на финал за купата на лигата и спечелване на промоция за Първа Дивизия, след осемгодишно отсъствие. Заради успеха си в купата на лигата, Вила за първи път има право на участие в Европейските турнири. Въпреки че, отбора е елиминиран още първият кръг от Антверп, Сандърс продължава да трупа опит и да изгражда състав. Бирмингамци отново печелят купата на лигата през 1977 г, като на финал срещат Евертън. Следващият сезон тимът стига до четвъртфинал за купата на УЕФА, където се изправя срещу Барселона. Тази нощ на Ноу Камп слага край на 10 годишния кошмар, Астън Вила се завръща обратно във футболния елит.

1977–днес[редактиране | edit source]

Настоящ състав[редактиране | edit source]

Към 01 септември 2012 (актуалният състав може да бъде видян на официалния уебсайт на клуба)

Пост Играч
1 Flag of Ireland.svg В Шей Гивън
2 Flag of Scotland.svg З Алън Хътън
3 Flag of England.svg З Стивън Уорнък
4 Flag of the Netherlands.svg З Рон Влаар
5 Flag of Ireland.svg З Ричард Дън
6 Flag of Ireland.svg З Киъран Кларк
7 Flag of Ireland.svg Х Стивън Айрлънд
8 Flag of Morocco.svg Х Карим Ел Ахмади
9 Flag of England.svg Н Дарън Бент
10 Flag of France.svg Х Шарл Н'Зогбиа
11 Flag of England.svg Н Гейбриъл Агбонлахор
12 Flag of England.svg Х Марк Олбрайтън
14 Flag of Australia.svg Х Брет Холман
15 Flag of England.svg Х Ашли Уестууд
16 Flag of England.svg Х Фабиан Делф
17 Flag of Bulgaria.svg Х Александър Тонев
20 Flag of Belgium.svg Н Кристиан Бентеке
Пост Играч
21 Flag of England.svg Н Джордън Бауъри
22 Flag of the United States.svg В Брад Гузан
25 Flag of Scotland.svg Х Бари Банън
26 Flag of Austria.svg Н Андреас Вайман
29 Flag of Ireland.svg З Енда Стивънс
30 Flag of the United States.svg З Ерик Лихай
31 Flag of Australia.svg Х Крис Хърд
32 Flag of England.svg З Нейтън Бейкър
33 Flag of England.svg В Анди Маршъл
34 Flag of England.svg З Матю Лоутън
35 Flag of England.svg Х Даниел Джонсън
36 Flag of Ireland.svg Н Греъм Бърк
37 Flag of Ireland.svg З Дерик Уилиамс
38 Flag of England.svg Х Гари Гарднър
39 Flag of Switzerland.svg В Бенджамин Сигрист
40 Flag of Ireland.svg Х Самир Карутърс
Flag of England.svg З Джо Бенет

Под наем[редактиране | edit source]

Пост Играч
17 Flag of Cameroon.svg Х Жан Макун (под наем в Рен до 30 юни 2013)
23 Flag of England.svg Н Нейтън Делфоунесо (под наем в Блекпул до 30 юни 2013)

Известни играчи[редактиране | edit source]

 

Успехи[редактиране | edit source]

Към края на сезон 2011/12 Астън Вила е носител на следните трофеи: [1]

Международни[редактиране | edit source]

В Англия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Club Honours. // www.avfc.co.uk. Aston Villa Football Club. Посетен на 17 март 2013.