Бразилия
Вижте пояснителната страница за други значения на Бразилия.
.svg)
49,3
Бразилия, официално Федеративна република Бразилия,[бел. 2][9] е федерална президентска република, разположена в Южна Америка, образувана от 26 щата, разпределени в 5 564 общини[бел. 3] и един федерален окръг.[10] Тя граничи на север с Венецуела, Гвиана, Суринам и с отвъдморския департамент Френска Гвиана; на юг с Уругвай, на югозапад с Аржентина и Парагвай, на запад с Боливия и Перу и накрая, на северозапад с Колумбия. Единствените южноамерикански държави, които нямат обща граница с Бразилия са Чили и Еквадор. Страната се мие от водите на Атлантическия океан по протежение на бреговата ивица, на североизток, югоизток и юг, и чиято обща дължина е 7 491 km, а на сухопътните граници е около 16 хил. km. Освен континенталната част, Бразилия също притежава някои големи островни групи в Атлантическия океан, като Фернандо ди Нороня, скалите Сао Педро и Сао Пауло, (принадлежащи към щата Пернамбуко), Триндади и Мартин Вас (щат Еспирито Санто) както и група малки острови и коралови рифове наречени Атол дас Рокас (щат Рио Гранди до Норти).[11]
Със своите 8,51 милиона кв. км площ,[1] равняващи се на 47% от територията на Южна Америка, и с над 190 милиона души,[2] страната се подрежда на пето място по площ и по население в света. Бразилия е единствената португалоговоряща страна в Америка,[12][13] и същевременно е една от най-мултикултурните и етнически разнообразна нация в света, резултат от силните миграционни процеси.
С пристигането на Педру Алвариш Кабрал през 1500 г. Бразилия e обявена за колония на Португалската империя, статут който има до 1815 година, когато между двете държави е сформирано Обединено кралство. През 1822 г. страната обявява своята независимост, образувайки Бразилската империя, време през което е под суверенитета на бразилското императорско семейство, клон на Камарата на Браганса, от които тя е била управлявана още от 1500 г. в колониалната епоха. През 1889 г. става република, въпреки че двукамерния законодателен орган, вече наричащ се „Конгрес“ (Congresso Nacional do Brasil), се споменава за пръв път още с ратифицирането на първата конституция през 1824 година. От провъзгласяването на републиката през 1889, Бразилия се управлява от три сили, съдебната, законодателната и изпълнителната власт. Главата на последната е президентът на Бразилия, избиран на всеки четири години чрез преки избори.
Деветата по големина икономика в света по паритета на покупателната способност (2008 г.) и най-голямата латиноамериканска икономика (2009 г.),[14] Бразилия днес има силно международно влияние, както в регионален, така и в световен мащаб.[15] През 2005 г. тя бе на 39-та позиция сред страните с по-добро качество на живот на земята.[16] В същото време в Бразилия се намира между 15 и 20% от световното биологично разнообразие.[17] Пример за това богатство е Амазония, с площ от 3,6 милиона квадратни мили, Атлантическата гора, Пантанал и Серадо. Бразилия е една от основателките на Организацията на обединените нации, Г-20, Меркосур, Общността на португалоезичните държави, на Съюза на южноамериканските нации и е една от страните-членки БРИК.
Съдържание |
[редактиране] Наименование
Още в началото на колониалната епоха хронисти като Жуау ди Баруш, Висенти ду Салвадор и Перу ди Магаляйнш Гандаву свързват произхода на името „Бразилия“ с бразилското дърво (Caesalpinia echinata; на португалски: pau-brasil), от което се произвежда широко използван по това време червен оцветител за платове. По времето на Великите географски открития изследователите често се опитват да запазят в тайна своите открития, и в Европа първоначално се говори за Бразилия просто като за неизвестен остров в Атлантическия океан, откъдето се получава ценната суровина - Terra Brasilis.[18]
Произходът на името на самото бразилско дърво е трудно да бъде проследен. Бразилският филолог Аделино Жозе да Силва Азеведо го търси в езика на келтите и дори на финикийците.[18] Преди да се наложи днешното име „Бразилия“, новооткритите земи са познати и като Монте Паскоал (когато португалците за пръв път достигат до тези земи), остров Вера Круш, Земи на Санта Круш, Нова Лузитания, Кабралия и други.
Сегашното официално име на страната, „Федеративна република Бразилия“, е въведено през 1967 г. с първата конституция на военния режим, като името е запазено и след приемането на новата Конституция от 1988 г.. Преди това държавата официално се нарича „Бразилска империя“, а след установяването на републиканско управление — „Съединени бразилски щати“.[19]
Жителите на Бразилия се наричат бразилци, на португалски: brasileiros, като това е утвърдено с първата бразилска конституция от 1824 г.[20] Етнонимът е регистриран в португалския език още от 1706 г.,[21] но първоначално се използва само за търговците на бразилско дърво.[22]
[редактиране] География
Основна статия: [редактиране] Разположение
Бразилия е петата по големина страна в света, след Русия, Канада, Китай и Съединените щати, и третата по големина в Америка с обща площ от 8 514 876,599 km²,[1] включително 55 455 km² водна площ.[12] Територията ѝ обхваща три часови зони – UTC-4 в западните щати, UTC-3 в източните (и официалното време на Бразилия) и UTC-2 на атлантическите острови.[23]
Територията на Бразилия се пресича от два от петте основни паралела: Екватора, минаващ през устието на река Амазонка и Тропика на Козирога, пресичащ град Сао Пауло.[24] Страната заема обширна площ по протежение на източния бряг на Южна Америка и включва голяма част от вътрешността на континента,[25] споделяйки обща граница с Уругвай на юг, Аржентина и Парагвай на югозапад, Боливия и Перу на запад, Колумбия на северозапад, Венецуела, Гаяна, Суринам и френския отвъдморски департамент Гвиана на север.
Разстоянието от най-северната до най-южната точка е 4320 km, а от най-източната до най-западната – 4328 km. Страната има обща граница с всяка държава от Южна Америка, с изключение на Еквадор и Чили. Тя също включва множество океански острови, като скалите Сао Педро и Сао Пауло, Фернандо ди Нороня, Триндади и Мартин Вас както и група малки острови и коралови рифове наречени Атол дас Рокас.[12]
[редактиране] Релеф и води
Бразилският релеф е разнообразен и включва хълмове, планини, равнини, плата и уникалната бразилска савана, позната като серадо. По-голямата част от страната се намира между 200 и 800 m надморска височина.[26] Основните планински възвишения заемат повечето от южната половина на страната.[26] Северозападните части на Бразилското плато са съставени от обширни равнини и заоблени хълмове.[26] Югоизточната част е по-масивна, със сложна система от хребети и планини, достигащи до 1200 m надморска височина.[26] Сред тях се открояват Сера да Мантикейра, Сера до Еспинясо и Сера до Мар.[26] През Гвианското плато на север преминава основният вододел, разделящ реките, които текат на юг във водосборния басейн на Амазонка, от вливащите се в басейна на река Ориноко във Венецуела. Най-високата точка в Бразилия е Пико да Неблина който се намира в Сера до Имери (на границата с Венецуела) и има 2 994 m надморска височина, а най-ниската е брега на Атлантическия океан.[12]
Бразилия има гъста и сложна речна мрежа, една от най-обширните в света, с осем основни водосборни басейна, които се вливат в Атлантическия океан.[27] По-големите реки са Амазонка (най-пълноводната река в света със среден отток при устието от 12,5 млрд. литра в минута, а според някои оценки и най-дългата в света[28]), Парана и най-големият ѝ приток, Игуасу (който включва водопада Игуасу), Рио Негро, Сао Франсиско, Шингу, Мадейра и Тапажос.[27]
[редактиране] Климат
 |
 |
|
|
Тропичен климат на островите Фернандо ди Нороня
|
Бразилският климат включва широка гама от метеорологични условия върху голяма площ и разнообразен релеф, макар че в по-голямата част от страната преобладава тропичният климат.[12] Според системата Кьопен-Гайгер, Бразилия се разделя на няколко основни климатични области: екваториална (Af) и влажнотропична (Am) в Амазония и средната част на атлантическото крайбрежие, полупустинна (Bsh) и пустинна (Bwh) в североизточните райони, саваннотропична (Aw) в централните и северни плата, влажносубтропичен (Cfa, Cwa и Cwb) в централните планински области и в южните райони.
Различните климатични условия създават природни среди, вариращи от тропическите гори в Северна и полупустинни региони в Североизточна Бразилия до иглолистните гори от субтропичните зони в Южна и тропическата савана в Централна Бразилия.[29] Много региони имат микроклимат, напълно различен от гореизброените видове.[30][31]
Екваториалният климат е характерен за голяма част от северна Бразилия. Сухият сезон не съществува реално, но има отделни периоди през годината, когато валят повече дъждове.[29] Средните температурни стойности са около 25 °C,[31] с по-значителни температурни вариации между нощта и деня, отколкото между сезоните.[30] Валежите в Централна Бразилия са по-сезонни, характерни за саваната.[30] Тази част на страната е толкова голяма, колкото басейна на Амазонка, но има много по-различен климат, тъй като е по на юг, при по-голяма надморска височина.[29] На североизток сезонността на валежите е още по-крайна. В районите с полупустинен климат обикновено пада по-малко от 800 mm дъжд,[32] повечето в период от 3 до 5 месеца в годината,[33] като понякога се получават и по-дълги сухи периоди.[30] „Голямата суша“ от 1877-78 година е най-тежката, регистрирана някога в страната,[34] и предизвиква смъртта на около половин милион души.[35] Сушата от 1915 година също нанася големи щети.[36]
В южната част, от Баия до Сао Пауло, разпределението на валежите е променливо, с дъждове през цялата година.[29] В тропичния климатичен пояс духат влажните югоизточни пасати, които носят валежи. Южните и югоизточните части имат условията на субтропичен климат със студена зима и средна годишна температура не по-висока от 18 °C.[31] Тук през зимата сланите са доста често срещано явление, заедно с по-редки снеговалежи в най-високите части.[29][30]
[редактиране] Флора и фауна
 |
 |
|
Голямата територия на Бразилия обхваща различни природногеографски области, като Амазония, смятана за биологически най-разнообразната в света[39] или Атлантическата гора и бразилската савана Серадо, които също имат голямо биологично разнообразие.[40] По тази причина Бразилия се е утвърдила като мегаразнообразна страна. На юг Араукарската гора расте в условията на субтропичния климат.[40]
Богатата дива природа на Бразилия отразява разнообразието на естествени местообитания (хабитати). Учените смятат, че общият брой на видовете растения и животни в Бразилия е около четири милиона.[40] Сред представителите на големите бозайници могат да се изброят пумата, ягуара, оцелота. Сред редките пък са храстовото куче, лисицата, белобрадият пекар, бразилският тапир, мравояда, ленивеца, скункса и броненосеца. В южната част елените са в изобилие, а в екваториалните гори на север могат да се видят много видове широконоси маймуни.[40][41]
Бразилското природно наследство е сериозно застрашено от дейността на човека и по-конкретно от животновъдството, земеделието, дърводобива, минното дело, миграциите, свръхдобива на енергийни източници, като нефт и природен газ, свръхулова, незаконната търговия с диви животни и растения, язовирите и инфраструктурата, замърсяването на водата, климатичните промени, пожарите и инвазивните видове.[39][42] Строителството на автомобилни пътища в горски райони, като например Трансамазонската магистрала (BR-230) и междущатския път BR-163 улесняват достъпа до някога отдалечени райони, в които вече може да се развиват селското стопанство и търговията. Строителството на язовири пък води до наводняването на равнини и природни местообитания, а мините оставят неизлечими белези на земната повърхност и замърсяват пейзажа.[43][44] През последните години грижите за природата нарастват, в отговор на световния интерес към проблемите на околната среда.[43]
[редактиране] История
[редактиране] Предколониален период
Най-ранните сведения за присъствие на хора на днешната територия на Бразилия са фосилни находки от Минас Жерайс, обикновено датирани към 6 хилядолетие пр.н.е.[45] Предполага се, че те са потомци на първата вълна преселници от Азия в Америка.
За разлика от жителите на Андите, които създават уседнала земеделска цивилизация, хората в източната част на Южна Америка водят полуномадски начин на живот и не оставят писмени сведения или монументални архитектурни паметници. По тази причина за историята им преди достигането на страната от европейците през 1500 година се знае малко. По археологически данни, главно остатъци от керамика, може да се съди за наличието на множество локални култури, сложни вътрешни миграции и нетрайни по-големи политически обединения.
Първият европеец стъпил на земята, позната днес като Бразилия е испанецът Висенте Пинсон на 16 януари 1500.[46][47] Въпреки това, днес Бразилия се смята за официално открита на 22 април 1500 от португалския губернатор Педру Алвариш Кабрал,[48] който командвайки флота, пътуващ за Индия, акостирал край южния бряг на Баия.[49] Тук бива проведена първата меса (католическа литургия) в Бразилия.[50] Предполага се, че по това време страната (главно нейните крайбрежни области) е обитавана от 2 милиона туземци,[51] живеещи в каменната епоха.[52] Местното индианско население е разделено на няколко етнически групи, по-важните от които са: тупи-гуарани (tupi-guarani), макро-же (macro-jê) и арауак (aruaque). Най-голямата група, тази на тупи-гуарани, включва гуарани (guaranis), тупиникини (tupiniquins), тупинамба (tupinambá) и много други подразделения. Територията на тупи се простира между днешните щати Риу Гранди ду Сул и Риу Гранди ду Норти.[53] Според Луис да Камара Каскудо, те са „първите местни жители, влезли в пряк контакт с колонизаторите“.[54]
[редактиране] Колониална епоха
Колонизацията на Бразилия започва през 1534 година, когато португалският крал Жуау III разделя територията на дванадесет наследствени капитании,[55][56] но скоро този режим започва да създава проблеми и през 1549 година е назначен един общ генерал-губернатор на цялата колония.[56][57] Португалците асимилират част от местните жители,[58] докато други са заробени, избити при военни действия или загиват от европейски болести, към които нямат имунитет.[59][60] В средата на 16 век, захарта, произвеждана от захарната тръстика, става най-важният износен продукт на Бразилия[52][61] и за да се справят с нарастващото търсене в Европа,[59][62] португалците започват да докарват роби от Африка, главно от Ангола.[63][64]
С поредица от войни срещу французи, нидерландци[65] и англичани през 16 и 17 век португалците постепенно разширяват своята територия по крайбрежието, а впоследствие навлизат във вътрешността на континента.[66] През 1680 година те достигат на юг до брега на Ла Плата, на територията на днешен Уругвай и основават там укреплението Колония дел Сакраменто, преден пост срещу испанското влияние в региона.[67]
В края на 17 век износът на захар започва да намалява,[68] но откриването на злато във вътрешността предотвратява икономическия упадък на колонията.[69] От цяла Бразилия, както и от Португалия, хиляди имигранти отиват на работа в златните мини в Минас Жерайс, Мато Гросо и Гояс.[70]
През 1808 година португалското кралско семейство, бягащо от войските на френския император Наполеон Бонапарт, се установява в Рио де Жанейро, като за кратко градът става столица на Португалската империя.[71] Португалия и Бразилия участват в Наполеоновите войни на страната на Великобритания като временно окупират Френска Гвиана и днешен Уругавай.[72] Важно последствие от войните е премахването на португалския монопол върху външната търговия на колонията, в резултат на което Бразилия за пръв път влиза в преки търговски отношения с други страни, главно с Великобритания. През 1815 година регентът Жуау премахва колониалния статут на Бразилия и страната става равноправна част от Обединеното кралство Португалия, Бразилия и Алгарве.[71] На 26 април 1821 година крал Жуау VI се връща в Португалия, оставяйки най-големия си син Педру де Алкантара да управлява Бразилия като регент.[73] През следващите месеци правителството в Лисабон прави опити да ограничи придобитата след 1808 година самостоятелност на Бразилия, което предизвиква недоволството на местния елит.[74]
[редактиране] От независимостта до Ерата Варгас
На 7 септември 1822 година бразилците, с подкрепата на регента Педру, обявяват независимостта на страната от Португалия,[75] а на 12 октомври Педру е обявен за първия император на Бразилия.[76] Последвалата Война за независимост на Бразилия се разпространява в почти всички региони, с битки на север, североизток и юг, но на 8 март 1824 година и последните лоялни към лисабонското правителство войски се предават,[77] а на 29 август 1825 година Португалия официално признава независимостта на Бразилия.[78] Първата бразилска конституция е приета на 25 март 1824 година след като е ратифицирана от общинските съвети в цялата страна.[79][80][81][82]
На 7 април 1831 година император Педру I абдикира и се връща в Португалия, оставяйки за наследник своя петгодишен син, бъдещия Педру II.[83] Управлението на неговите регенти е свързано със силна политическа нестабилност и локални бунтове,[84][85][86] като някои щати дори разглеждат възможността да обявят временно независимост до пълнолетието на императора.[87]
През 1840 година регентството е премахнато и император Педру II официално поема управлението, което успокоява обстановката и „в Бразилия настъпва половин век на вътрешен мир и бърз материален прогрес“.[88] За разлика от повечето страни в региона, през следващите няколко десетилетия Бразилия се утвърждава като демократична конституционна монархия с редовно провеждани избори и свобода на печата.[89] През 1850 година е забранена презоеканската търговия с роби,[90] а през 1888 година робството е окончателно премахнато.[91] По време на 59-годишното управление на Педру II Бразилия води три успешни войни - Платинската война (1851-1852), Уругвайската война (1864-1865) и Войната на Тройния съюз (1864-1870) - който донасят на страната известни териториални придобивки и я утвърждават като водеща сила в Южна Америка.[92]
След смъртта на двамата си сина, император Педру II губи интерес към управлението и не се противопоставя на засилващото се недоволство на консервативните кръгове, недоволни от премахването на робството.[93][94] На 15 ноември 1889 година е извършен военен преврат, оглавен от маршал Деодору да Фонсека, бъдещия първи президент на страната,[95] и монархията е свалена.[96] [97][98] В началото републиканското управление е военна диктатура - армията доминира администрацията, както в тогавашната столица Рио де Жанейро, така и в отделните щати, свободата на печата е премахната и изборите се контролират от военните власти.[95] През 1894 година цивилните републиканци идват на власт, давайки начало на „продължителна гражданска война, финансова катастрофа и некомпетентност на правителството“.[99] Едва през 1902 новото правителство започва възвръщането към политиките, провеждани по времето на Империята, обещавайки мир и ред в страната и възстановяване на международния престиж на Бразилия.[99] Бразилия постига успех и с подписването на няколко международни договора, разширявайки (например с покупката на щата Акри) и гарантирайки бразилските граници.[100] През 1917 година Бразилия се включва в Първата световна война на страната на Антантата и участва във военните действия в Атлантическия океан, както и с медицински части в Европа.
През 1920 година страната е обхваната от различни бунтове, организирани от млади офицери.[101][102] В края на 20-те години режимът на Старата република е отслабен и деморализиран, което позволява на Жетулиу Варгас, току-що загубил изборите за президент, да дойде на власт чрез преврат.[103] Варгас трябва да поеме управлението временно, но вместо това той затваря Конгреса, премахва Конституцията, управлява с извънредни правомощия и заменя губернаторите на отделните щати със свои поддръжници.[104][105] През 1935 година страната е обхваната от комунистически бунтове и комунистите правят неуспешен опит за завземане на властта.[106] Комунистическата заплаха служи на Варгас като претекст, за да направи повторен преврат две години по-късно, след което Бразилия става цялостна диктатура.[107][108] Потискането на опозицията е брутално, повече от 20 000 души са арестувани, създадени са концентрационни лагери за политическите затворници в отдалечени райони на страната, мъченията, репресиите и цензурата на медиите стават широко разпространена практика.[109][110]
Бразилия остава неутрална по време на първите години от Втората световна война, докато правителството не обявява война на силите от Оста през 1942 година.[111] Варгас праща германски, италиански и японски имигранти в концентрационни лагери,[112] а през 1944 година изпраща войски на бойното поле в Италия.[113][114] С победата на съюзниците през 1945 година и с края на нацистко-фашиските режими в Европа, положението на Варгас става неудържимо и той бързо е свален чрез военен преврат.[115]
[редактиране] Военен режим и съвременно развитие
С възстановяването на демокрацията генерал Еурику Гаспар Дутра е избран за президент, встъпвайки в длъжност през 1946 година.[116] Варгас се връща на власт през 1951 година, този път демократично избран, но трудно се приспособява към новата ситуация и през 1954 година се самоубива.[117][118] След смъртта му на власт се изреждат няолко временни правителства.[119] Жуселину Кубичек става президент през 1956 година и заема помирителна позиция по отношение на политическата опозиция, която му позволява да управлява без големи кризи.[120] Икономиката и индустриалният сектор нарастват значително,[121] но най-голямото му постижение е изграждането на новата столица, град Бразилия, открита официално през 1960 година.[122] Неговият наследник Жаниу Куадрус подава оставка през 1961 година, по-малко от година след встъпването си в длъжност.[123] Управлението е поето от неговия вицепрезидент Жуау Гуларт, който обаче се сблъсква със силна политическа опозиция[124] и е свален с военен преврат, през 1964 година, довел до последвалия военен режим.[125]
Първоначално военните имат за цел постепенното връщане към демократично управление,[127] но режимът постепенно се затваря в себе си и се превръща в пълна диктатура с обнародването на Институционалния акт № 5 през 1968 година.[128] Потискането на противниците на диктатурата, включително и на градската гериля (guerrilha urbana),[129] става с твърда ръка, макар и не с жестокостта, обичайна за други страни от Латинска Америка.[130] Поради извънредния икономически растеж, известен като „Бразилското икономическо чудо“, режимът достига най-високото си ниво на популярност в годините на репресиите.[131]
Генерал Ернесту Гайзел встъпва в длъжност през 1974 година и започва проекта си за редемократизация чрез процес, който според него ще бъде „бавен, постепенен и сигурен“.[132][133] Той успява да се справи с лошата дисциплина в армията, която е постоянен проблем на страната още от премахването на монархията,[134] както и на изтезанията на политическите затворници, на цензурата на печата[135], а накрая и на самата диктатура, след изтичането на срока на действие на Институционалния акт № 5 през 1978 година.[128] Гайзел назначава за свой приемник генерал Жуау Фигейреду, на когото възлага задачата за завършване на прехода към пълна демокрация.[136] Военните напускат окончателно властта през 1985 година, когато за президент е избран Жузе Сарней.[137] До края на мандата си той става изключително непопулярен, заради икономическата криза и необичайно високата и неуправляема инфлация.[138] Избраното през 1989 година правителство довежда на власт почти непознатия тогава Фернанду Колор, който е свален от Конгреса през 1992 година. Колор е наследен от своя вицепрезидент, Итамар Франку, който назначава за финансов министър Фернанду Енрики Кардозу.[139]
Кардозу създава успешния „Плано реал“,[бел. 4] който стабилизира бразилската икономика.[140] Фернанду Кардозу е избран за президент през 1994 година и повторно през 1998 година.[141] Мирния преход на властта между него и наследника му, кандидата на левицата Лула да Силва (избран през 2002 година и преизбран през 2006 година) демонстрира, че Бразилия най-накрая е постигнала така желаната дългосрочна политическа стабилност.[126]
[редактиране] Население
Приложения: Според национално проучване от 2008 година бразилското население възлиза на около 190 милиона души,[142] (22,31 жители на квадратен километър), като съотношението на мъже към жени е 0,95:1,[142] а 83,75% от населението определено като градско.[143] Населението е силно концентрирано в Югоизточния (79,8 милиона души) и Североизточния регион (53,5 милиона), а в двата най-обширни региона, Централно-западния и Северния, които съставляват 64,12% от бразилската територия, живеят общо само 29,1 милиона жители.
Населението на Бразилия нараства значително между 1940 и 1970, главно заради намаляването на смъртността, въпреки че раждаемостта също претърпява лек спад през периода. През 40-те години годишният прираст на населението е 2,4%, покачвайки се до 3,0% през 1950 година и оставайки на 2,9% през 1960 година, като средната продължителност на живота нараства от 44 на 54 години,[144] а през 2007 година достига до 72,6 години.[145] През втората половина на 20 век прирастът на населението намалява от 3,04% годишно в периода 1950–1960 година до 1,05% през 2008, като се очаква до средата на 21 век да падне до отрицателна стойност от около −0,29%,[146] завършвайки по този начин демографския преход.[147]
Най-големите метрополни зони на Бразилия са Сао Пауло, Рио де Жанейро и Бело Оризонти – всички намиращи се в югоизточната част на страната – с компактно население от 19,5, 11,5 и 5,1 милиона души респективно.[148] Почти всички столици са и най-големите градове в своите щати, с изключение на Витория, столица на Еспирито Санто и Флорианополис, столица на Санта Катарина. Има също така и вторични метрополни региони в щатите Сао Пауло (Кампинас, Сантос и Вали до Параиба), Минас Жерайс (Вали до Асо), Рио Гранди до Сул (Вали до Рио дос Синос) и Санта Катарина (Вали до Итажаѝ).[149]
| Най-големи градове на Бразилия (по преброяването на населението, проведено от Бразилския институт по география и статистика, 2010 г.)[150] |
|||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Място | Град | Щат | Население | Място | Град | Щат | Население | ||||
| 1 | Сао Пауло | Сао Пауло | 11 244 369 | 11 | Белен | Пара | 1 392 031 | ||||
| 2 | Рио де Жанейро | Рио де Жанейро | 6 323 037 | 12 | Гояния | Гояс | 1 301 892 | ||||
| 3 | Салвадор | Баия | 2 676 606 | 13 | Гуарульос | Сао Пауло | 1 222 357 | ||||
| 4 | Бразилия (град) | Федерален окръг | 2 562 963 | 14 | Кампинас | Сао Пауло | 1 080 999 | ||||
| 5 | Форталеза | Сеара | 2 447 409 | 15 | Сао Луис | Мараняо | 1 011 943 | ||||
| 6 | Бело Оризонти | Минас Жерайс | 2 375 444 | 16 | Сао Гонсало | Рио де Жанейро | 999 901 | ||||
| 7 | Манаус | Амазонас | 1 802 525 | 17 | Масейо | Алагоас | 932 608 | ||||
| 8 | Куритиба | Парана | 1 746 896 | 18 | Дуки ди Кашиас | Рио де Жанейро | 855 046 | ||||
| 9 | Ресифи | Пернамбуко | 1 536 934 | 19 | Терезина | Пиауи | 814 439 | ||||
| 10 | Порто Алегри | Рио Гранди до Сул | 1 409 939 | 20 | Натал | Рио Гранди до Норти | 803 811 | ||||
.jpg)
[редактиране] Раси и етнически групи
Вижте също: | Раса | Процент (%) |
|
|---|---|---|
| 2000[151] | 2008[152] | |
| Бели (Brancos) | 53,7% | 48,4% |
| Чернокожи (Pretos) | 6,2% | 6,8% |
| Със смесена раса (Pardos) | 38,5% | 43,8% |
| Азиатци (Amarelos) | 0,4% | 0,6% |
| Коренно население (Ameríndios) | 0,4% | 0,3% |
| Не декларирали | 0,7% | 0,1% |
Според националното проучване от 2008 година 48,43% от населението (около 92 млн. души) са бели, 43,80% (около 83 млн. души) – пардо (със смесена раса), 6,84% (около 13 млн. души) – чернокожи, 0,58% (около 1,1 млн. души) – азиатци и 0,28% (около 536 хил. души) – местни, докато 0,07% (около 130 хил. души) не са посочили своята раса.[153] През 2007 година Националната индианска фондация на Бразилия съобщава за наличието на 67 различни изолирани племена при 40 през 2005 година. Смята се, че в Бразилия живеят най-големият брой изолирани народи в света.[154]
Основната част от съвременните бразилци произхожда от коренните жители на страната, португалски заселници, други европейски имигранти и африкански роби.[155] Така групата пардо включва кабокло (потомци на бели и индианци), мулати (потомци на бели и чернокожи) и кафузо (потомци на чернокожи и индианци).[155][156][157][158][159][160] Пардо са мнозинство в Северния, Североизточния и Централно-западния регион.[161] Повечето мулати са съсредоточени по източното крайбрежие на североизточния регион, от Баия до Параиба, както и в северен Мараняо, южната част на Минас Жерайс и източната част на щата Рио де Жанейро.[160][162]
През 19 век Бразилия отваря своите граници за имигрантите и между 1808 и 1972 година около пет милиона души от над 60 страни се заселват в страната, повечето от тях от Португалия, Италия, Испания, Германия, Япония и Близкия Изток.[51]
[редактиране] Вероизповедания
| Вероизповедания в Бразилия (По преброяването от 2000 г.)[163] |
||||
|---|---|---|---|---|
| Религия | Процент | |||
| Католицизъм | 73.8% | |||
| Протестантство | 15.4% | |||
| Атеизъм | 7.4% | |||
| Спиритизъм | 1.3% | |||
| Други | 2.1% | |||
Бразилската Конституция предвижда религиозна свобода, според която църква и държава са отделени една от друга, и определя Бразилия като светска държава.[164] Законодателството забранява всякаква дискриминация на религиозна основа, но Католическата църква се ползва с привилегирован статут[165] и понякога получава преференциално отношение.
Католицизмът е доминиращото вероизповедание в страната, което прави от Бразилия най-голямата католическа страна в света.[166] Според преброяването от 2000 година 73,57% от населението следва католицизма, 15,41% - протестантството, 1,33% - кардесистки спиритизъм, 1,22% - други християнски вероизповедания, 0,31% - афробразилски религии, 0,13% - будизъм, 0,05% - юдаизъм, 0,02% - ислям, 0,01% - различни индиански религии, 0,59% не посочват определена религия, докато 7,35% се определят като атеисти.[167]
[редактиране] Езици
Официален език на Бразилия е португалският,[бел. 1] който се говори от почти цялото население и на практика е единственият език, използван във вестниците, радиото, телевизията и за бизнес и административни цели. Изключение са общините Сао Габриел да Кашоейра, в която местния език ненгату има статут на съофициален с португалския,[168] и Помероди, където немският също има статут на съофициален език.[169] Бразилия е единствената страна в Америка, в която се говори португалски, което прави езика важна част от бразилската национална идентичност и разграничава културата на страната от тази на нейните испаноговорящи съседи.[170]
В продължение на няколко века бразилският вариант на португалския език се развива относително самостоятелно, повлиян от индиански и африкански езици, в резултат на което се отличава, най-вече във фонетично отношение, от европейския португалски и от португалския в други португалоезични страни.[171] Различията са сравними с тези между американския английски и британския английски.[171] През 2008 година Общността на португалоезичните държави (CPLP), включваща представители от всички страни, в които португалският е официален език, постигна споразумение за реформиране на португалския в унифициран международен език, за да се ограничи неговото разделяне на двата основни диалекта. Страните от Общността си поставят срок до 2014 година, за да се адаптират към необходимите промени.[172]
Различни малцинствените езици се говорят в цялата страна. Използват се сто и осемдесет местни езика в отдалечени райони от коренното население, както и някои други, говорени от имигранти и техните потомци.[171] На юг са запазени значителни немскиговорещи (най-вече хунсрюкски диалект) и италианскиговорещи общности (главно талианския диалект, с венециански произход), които са значително повлияни от португалския език.[173]
[редактиране] Държавно управление
[редактиране] Конституционно устройство
Бразилия е демократична президентска федерална република, формирана от три нива на управление - федерацията, щатите (с Федералния окръг) и общините.[9] Конституцията се основава на пет основни принципа: суверенитета, гражданските права, достойнството на човешката личност, социалните ценности на труда и на свободното предприемачество и политическия плурализъм.[9] Трите власти (изпълнителна, законодателна и съдебна) са самостоятелни и взаимно се контролират.[9]
Органите на изпълнителната и законодателната власт се избират,[174][175][176] а съдиите и другите съдебни служители се назначават след преминаване на приемни изпити.[174] Гласуването е задължително за всички грамотни лица между 18 и 70 години и по желание за неграмотните и тези на възраст между 16 и 18 или над 70 годишните.[9]
Изпълнителната власт на федерално ниво се осъществява от президента, който е държавен глава и ръководител на правителството и се избира за срок от четири години,[9] с възможност за преизбиране за втори пореден мандат. Той назначава министрите, които ръководят и координират определени ресори от държавното управление.[9]
Законодателството се утвърждава от законодателни събрания на федерално, щатско и общинско ниво.Националният конгрес е висшият федерален законодателен орган и се състои от две камари - Камара на депутатите и Федерален сенат. Правната система е от континентален тип.[177]
Правораздаването се осъществява от органи на самостоятелната съдебна власт, но в някои редки случаи, определени в Конституцията, Федералният сенат може да се намесва в съдебните решения. Някои от съдилищата са специализирани, като военния съд, трудовия съд и избирателния съд. Най-висшата съдебна инстанция е Върховният федерален съд. Съдебната система е критикувана за нейната мудност - делата могат да отнемат години, а в някои случаи повече от едно десетилетие.[178]
Към 2010 година Бразилия е на 69-то място в света според Индекса за възприятие на корупцията с индекс 3,7, надминавайки с една степен България, Салвадор, Панама, Тринидад и Тобаго и Вануату които споделят 73-то място с индекс 3,6, но изоставайки от други южноамерикански страни, като Уругвай и Чили.[179]
[редактиране] Политически живот
Партийната система в Бразилия е силно раздробена, като във федералния парламент са представени 24 партии. Около половината места в долната камара са разпределени между четирите големи партии:
- Партия на бразилското демократическо движение
Партията на бразилското демократическо движение (PMDB) е наследник на легалната опозиция от времето на военния режим.[180] Тя не е идеологически монолитна и включва политици с широк спектър от възгледи - от социалдемокрация и социаллиберализъм до консерватизъм и популизъм. Представител на партията е Жузе Сарней, първият президент след възстановяването на демокрацията (1985-1990), както и Итамар Франку (президент през 1992-1994), но през 90-те години тя губи влияние. Днес Партията на бразилското демократическо движение е основен участник в коалицията около Партията на работниците.
- Бразилска социалдемократическа партия
Бразилската социалдемократическа партия (PSDB) е създадена в края на 80-те години от група социалдемократи, отделили се от Партията на бразилското демократическо движение,[181] но през следващите години идеологията ѝ се измества към центризма.[182] Неин представител е президентът Фернанду Енрики Кардозу (1995-2002), който извършва либералните икономически реформи, довели до стопанска стабилизация на страната. Днес Бразилската социалдемократическа партия е основната опозиционна партия.[182]
- Партия на работниците
Партията на работниците (PT) е социалистическа партия, образувана в началото на 80-те години. През 90-те години тя постепенно увеличава влиянието си и през 2002 година нейният харизматичен лидер Луис Инасиу Лула да Силва е избран за президент. След изтичането на втория му мандат за президент отново е избран кандидат на партията - Дилма Русев, чийто баща е имигрант от България.[183]
- Демократи
Партията Демократи (DEM) е наследник на проправителствената партия от времето на военния режим. Днес в идеологическо отношение тя е близка до либералния консерватизъм. Първоначално тя подкрепя реформите на Фернанду Енрики Кардозу, но от края на 90-те години преминава в опозиция.
Други по-малки партии са Прогресивната партия (PP), Бразилската партия на труда (PTB), Либералната партия (PL), Социалистическата партия (PSB), Народната социалистическа партия (PPS), Демократичната партия на труда (PDT) и Комунистическата партия на Бразилия (PCdoB).[184]
[редактиране] Външна политика
Въпреки че социалното и икономическо изоставане от водещите страни не дават възможност на Бразилия да действа като световна сила,[185] страната е политически и икономически лидер в Латинска Америка.[186][187] Този статут донякъде се оспорва от други големи латиноамерикански страни, като Аржентина и Мексико, които се противопоставят на предложенията Бразилия да получи постоянно място като представител на региона в Съвета за сигурност на ООН.
През втората половина на 20 век както военните, така и демократичните правителства се стремят да водят независима външна политика. В момента страната има за цел засилването на връзките си с другите страни от Южна Америка и провеждането на многостранна дипломация чрез Организацията на обединените нации и Организацията на американските държави.[188]
Съвременната външна политика на Бразилия се основава на позицията на страната като регионална сила в Латинска Америка, лидер между развиващите се страни и е една от нововъзникващите суперсили.[189] Бразилската външна политика като цяло се застъпва за многостранната дипломация, изразяваща се в разрешаването на спорове по мирен път и ненамеса в делата на други държави.[190] Бразилската конституция постановява също, че страната трябва да развива своята икономическа, политическа, социална и културна интеграция със страните от Латинска Америка.[9]
- Изключителна икономическа зона
Изключителната икономическа зона на Бразилия, позната също като „Синята Амазония“ или „Бразилските води“, е с площ от около 3,5 милиона квадратни километра, с възможност да бъде разширена на 4,4 милиона, в зависимост от бразилския иск пред Комисията за границите на Обединените нации, който предлага да се разшири изключителната икономическа зона на Бразилия с деветстотин хиляди квадратни километра морска площ.[191][192]
- Бразилска Антарктика
Бразилия предявява и полуофициални претенции за област в Антарктика до самия Южен полюс, ограничена въз основа на проекцията на своето крайбрежие по меридианите.[193] През 1986 страната установява своя антарктическа база, по-късно наречена „Команданте Фераз“, която може да побере до 46 души и се използва за научни изследвания.[194]
[редактиране] Въоръжени сили
Въоръжените сили на Бразилия включват Сухопътни войски, Военноморски сили и Военновъздушни сили.[9] Военната щатска полиция и военната противопожарна служба са описани в Конституцията като резервни и допълнителни части на армията,[9] но под контрола на отделните щати и техните губернатори.[9] Бразилските въоръжени сили са най-големите в Латинска Америка. Военната служба е задължителна, с продължителност 9-12 месеца.[195] Военновъздушните сили също са най-големите в Латинска Америка и разполагат с около 700 пилотирани самолета и 67 хиляди служещи.[196]
Военноморските сили отговарят за военноморските операции и за охраната на териториалните води на страната. Това е най-старото военно формирование на бразилската армия. То включва в редиците си най-многобройната морска пехота в Латинска Америка, състояща се от около 15 000 души,[197] включително основната войскова част Батальон за специални операции на морските пехотинци.[198] Към Военноморските сили има и елитна група, специализирана в превземането на кораби и морски съоръжения, Формирование на нападателните гмурци, една от основните функции на която е защитата на нефтените платформи по протежение на бразилското крайбрежие. Бразилия е единствената държава в Латинска Америка и една от десетте в света,[199] която експлоатира самолетоносач - „Сао Пауло (A-12)“.
Сухопътните сили на Бразилия също имат най-многочислен състав сред страните от Латинска Америка, с приблизително 290 000 военнослужещи. Те имат и най-големия брой бронетранспортьори, танкове и други бронирани колесни средства в Южна Америка.[199] Бразилия разполага с голяма елитна част, специализирана в неконвенционални мисии – Бригада за специални операции, единствена в Латинска Америка, както и една Стратегическа сила за бързи действия, съставена от елитни части (Бригадата за специални операции, Парашутно-пехотна бригада, Първи пехотен батальон за джунглата (Аероподвижен) и Дванадесета лекопехотна бригада (Аероподвижна)).
Бразилия има и елитни части, подготвени да действат в специфични природни условия, типични за нейната територия, като пантанал,[200] каатинга, планина[200] или джунгла. Формированията за джунглата, съставени от индианци от Амазония и професионални войници от други части на страната, имат международна репутация и са признати за най-добрите в света за действия в такава среда.[200] Тези части формират Първа, Втора, Шестнадесета, Седемнадесета и Двадесет и трета пехотна бригада за джунглата.
[редактиране] Административно деление
Бразилия е федерация съставена от неразривния съюз на 26 щата, един Федерален окръг и общини. Щатите и общините имат характер на публични юридически лица, като правата и задълженията им са определени в Бразилската Конституция от 1988 година. Те имат собствена администрация и право на самоуправление и самоорганизация - избират своите управляващи органи и без намесата на други общини, щати или на федералните власти. За да гарантира местното самоуправление, Федералната конституция определя кои данъци могат да бъдат събирани от всяка една федерална единица и начина, по който средствата се разпределят между тях.[9] Щатите и общините, въз основа на изразеното чрез избори желание на своите граждани, могат да се разделят или обединяват помежду си, но не и да напускат федерацията.[9]
Федералните единици са групирани в пет административни региона: Централно-западен, Североизточен, Северен, Югоизточен и Южен. Това разделение има формален характер и първоначално е въведено през 1969 година по предложение на Бразилския институт по география и статистика (IBGE). То отчита само природните дадености, като климат, релефа, растителност и хидрография, поради което регионите се наричат и „естествените региони на Бразилия“.[201] Регионите нямат собствена администрация и не се ползват с политическа автономия.[9]
Бразилските федерални единици са поднационални автономни единици (със самоуправление и собствено законодателство), имащи свое собствено правителство и конституция, които заедно образуват Федеративна република Бразилия.[9] Днес страната е политически и административно разделена на 27 федерални единици – 26 щата и един федерален окръг.[9] Изпълнителната власт в щатите се осъществява от губернатор, избиран на всеки 4 години. Съдебната власт се упражнява от междущатски съдилища на първа и втора инстанция.[9] Федералният окръг има почти същите функции като щатите и общините. За разлика от щатите обаче, не може да бъде разделен на общини. От друга страна, може да събира данъци, функция присъща както на щатите, така и на общините.[9]
Общините са административно-териториални единици, ползващи се с частична автономия. Те са най-малките автономни звена на федерацията.[бел. 3] Всяка община има свой Органичен закон, който определя политическата ѝ организация в рамките на ограниченията на федералната конституция.[9] Броят на общините в цялата страна е около 5 565, някои от тях с население по-голямо от някои държави по света (например Сао Пауло има около 11 милиона жители), а други - с по-малко от хиляда жители; Някои общини имат площ по-голяма от някои държави (например Алтамира в щата Пара с площ 160 хиляди km², почти 1,5 пъти по-голяма от България, е най-голямата община в света), а други имат площ по-малка от 4 km².
[редактиране] Икономика
[редактиране] Основни икономически показатели
С брутен вътрешен продукт (БВП) около 2,09 трилиона долара за 2010 година Бразилия е най-голямата национална икономика в Латинска Америка и седмата (по номинална стойност на БВП) или осмата в света (по паритет на покупателната способност (ППС)).[202][203][204] Нейният БВП (по ППС) на глава от населението е 11 273 долара, което я поставя на 76-то място сред страните в света.[205] От средата на 90-те години основният фактор за икономическия растеж са чуждите инвестиции в частния сектор, като през 2007 година преките чужди инвестиции достигат 194 милиарда долара.[206]
След период на продължителен растеж през 60-те и 70-те години на 20 век, след 1981 година бразилската икономика е силно засегната от Латиноамериканската дългова криза, предизвикана от големите държавни дългове в региона.[207] Тя успява да се възстанови едва след 1994 година, когато инициираната от Фернанду Енрики Кардозу програма Плано Реал успява да пресече инфлацията и да въведе бюджетна дисциплина.[208] През следващите години икономическият растеж е умерен, но устойчив, с известно забавяне през 2001-2003 година, когато идването на власт на левицата е посрещнато с опасения от чуждите инвеститори. След като със съдействието на Международния валутен фонд правителството запазва фискалната стабилност, растежът се възстановява.[209][210] През 2010 година страната преминава през кратка рецесия, свързана със световната икономическа криза.
| Показател | 2001 | 2002 | 2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 | 2008 | 2009 | 2010 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Ръст на БВП[211] | 1,31% | 2,66% | 1,15% | 5,71% | 3,16% | 3,96% | 6,09% | 5,16% | -0,64% | 7,49% |
| Инфлация[212] | 6,84% | 8,43% | 14,78% | 6,60% | 6,88% | 4,20% | 3,64% | 5,67% | 4,90% | 5,04% |
| Безработица[213] | 11,3% | 11,7% | 12,3% | 11,5% | 9,8% | 10,0% | 9,3% | 7,9% | 8,1% | 6,7% |
| Публичен дълг/БВП[214] | 70,2% | 79,8% | 74,7% | 70,6% | 69,1% | 66,7% | 65,2% | 63,6% | 68,1% | 66,8% |
[редактиране] Услуги
Около 2/3 от брутния вътрешен продукт и от броя на заетите в Бразилия се пада на сектора на услугите. Основните подсектори са телекомуникациите, финансовите услуги, разпределението на енергия, търговията и информационните технологии.[216] С пет милиона чуждестранни посетители през 2008,[217][218] Бразилия е водеща дестинация за международен туризъм (на второ място в Латинска Америка след Аржентина).[218][219]
[редактиране] Селско стопанство
Земеделието и свързани с него сектори, като лесовъдството, и риболова за 2007 г. съставляват 6,1% от Брутния вътрешен продукт,[220] факт, който поставя агробизнеса на преден план в търговския баланс на Бразилия, въпреки пречките пред търговията и политиките на подпомагане, предприети от развитите страни.[221]
В доклад, публикуван през 2010 от СЗО, Бразилия е третият по големина износител на селскостопански продукти в света, само зад САЩ и Европейския съюз.[222]
[редактиране] Промишленост
.jpg)
Бразилската икономика (наскоро оценена като „investment grade“) е разнообразна,[224] обхващайки земеделието, промишлеността и множество услуги.[225][226] В момента страната успява да наложи своето глобално лидерство чрез развитието на икономиката си.[227] Икономическата мощ, която страната показва, се дължи отчасти на големия скок на световните цени на комодити и на стоките за износ, като говеждото месо и соята.[226][227] Перспективите на бразилската икономика се подобряват още повече благодарение на огромните новооткрити залежи на петрол и природен газ в басейна Сантус.[228] В качеството си на световна сила в селското стопанство и в природните ресурси, Бразилия отприщи най-сериозния растеж на икономически просперитет през последните три десетилетия.[229]
Автомобилната индустрия, заедно със стоманената, нефтохимическата, компютърната, въздухоплавателната и на потребителските стоки за дълготрайна употреба, съставляват 30,8 % от бразилския БВП.[220] Производствената дейност е съсредоточена в географските метрополни региони на Сао Пауло, Рио де Жанейро, Куритиба, Кампинас, Порто Алегри, Бело Оризонти, Манаус, Салвадор, Ресифи и Форталеза.[230] Страната произвежда три пети от индустриалната продукция в Южна Америка и икономиката ѝ участва в различни икономически блокове, като например Меркосул, Г-20 и Групата на Кернс.
Сред най-известните предприятия в Бразилия са (по сектори): Бразил фуудс, Пердигау, Садия и Обединение JBS-Friboi (хранително-вкусова промишленост); Ембраер (машиностроене); Хаваянас и Калсадос Азалеия (обувки); Петробрас (петролния сектор); Компания „Вали до Рио Досе“ (минодобив); Маркополо и Бускар (каросерии); Гердау (стоманолеярен); Организасойнс Глобо (комуникации).
[редактиране] Външна търговия
Бразилия търгува редовно с над сто страни, като 74% от изнасяните стоки са готови или полуфабрикати. Основните партньори в този аспект са: ЕС (с търговско салдо от 26%); Меркосул и Латинска Америка (25%); Азия (17%) и САЩ (15%). В качеството си на лидер в технологиите, страната произвежда подводници и самолети; също така участва в космическите изследвания, с Център за изстрелване на леки космически апарати и е единствената страна в южното полукълбо участваща в екипа за изграждането на Международната космическа станция (МКС). Пионер в търсенето на петрол в дълбоките води, откъдето добива 73% от своите запаси, Бразилия е първата капиталистическа страна която обединява на своята територия десетте най-големи производители на автомобили.[231]
Износът на Бразилия расте, създавайки се така ново поколение от олигарси.[232] Основните продукти за износ включват летателни апарати, електрическо оборудване, автомобили, алкохол, текстил, обувки, желязна руда, стомана, кафе, портокалов сок, соя, сизал, банани, какао и консервирано месо (Corned beef).[233] Днес страната разширява присъствието си на международните финансови пазари и на пазарите на комодити и е част от група от четири нововъзникващи икономики познати като страните БРИК.[234]
[редактиране] Инфраструктура
Инфраструктурата в страната, допреди няколко десетилетия, се е разработвала почти изцяло с публични инвестиции. Въпреки това, от 1990-те години, с приватизацията и партньорства между публичния и частния сектор, големите национални и международни компании са инвестирали в инфраструктурни проекти чрез концесионни договори.[235] Днес, бидейки десетата най-голяма икономика, очаквайки да се превърне в пета до края на следващото десетилетие, Бразилия се откроява в няколко сегмента: втори по големина износител на хранителни продукти, един от основните производители на петрол и минерали и седмият[236] по големина на автомобилния пазар. Благодарение на своята политическа и институционална стабилност, нейната икономика е най-силната в Латинска Америка. Но също така, страната е изправена пред големи предизвикателства от структурен характер. Те са пряко свързани с историята на страната, нейната интеграция в глобалната система на управление и икономическите пропуски и слабости, както социални, така и регионални, които от столетия определят развитието на бразилското общество.[237]
[редактиране] Образование
Федералната конституция и Закона за директивите и основите на народната просвета (LDB) определят, че Федералното правителство, щатите, Федералният окръг и общините трябва да ръководят и организират своите обществено-образователни системи. Всяка една от тези системи е отговорна за собствената си издръжка, с правомощия в управлението на фондове, както и с механизми и източници за тяхното финансиране. Новата конституция заделя 25 % от държавния бюджет и 18 % федерални данъци и общински такси за образование.[9][238]
Според данни от Националното проучване по местожителство (PNAD), през 2007 г. грамотността на бразилското население бе 90%, което означава, че 14,1 милиона души (10% от населението) все още са неграмотни в страната; функционално неграмотните, вече са 21,6% от населението.[5] Неграмотността е най-висока в Североизточния регион, където 19.9% от населението не знае да пише и да чете.[239] Също така според PNAD, процентът на хората на възраст от 6 до 14 години посещаващи училище, през 2007, е бил 97% и 82,1% сред лицата на 15 и 17 години, докато средното общо време на обучение сред по-възрастните от 10 години е бил средно 6,9 години.[5]
Висшето образование започва със завършването на гимназия или последователни курсове, които могат да предлагат различни възможности за специализация в академична или професионална кариера. В зависимост от избора, студентите могат да подобрят образованието си с пост-гимназиални курсове, Sensu Stricto или Sensu Lato.[238][240] За да може учащият се да посещава институция за висше образование, е задължително по закон, да премине всички нива на образованието, според неговите нужди – детската градина, основното и средното образование,[241] при условие, че той няма инвалидност (увреждане), било то физическо, умствено, зрително или слухово.[242]
[редактиране] Наука и техника
Основите на бразилската научна продукция са положени в първите десетилетия на 19 век, когато португалското кралско семейство, водено от крал Жуау VI, пристига в Рио де Жанейро, бягайки от настъпващата армия на Наполеон в Португалия, в 1807 г. До тогава, Бразилия е португалска колония, без университети и научни организации, за разлика от бившите американски колонии на Испанската империя, който, макар да имат голяма част от населението неграмотно, са имали сравнително много университети още от 16 век.[243][244]
Технологичните изследвания в Бразилия в голяма степен се провеждат в държавни университети и в изследователски институти. Някои от най-забележителните технологични центрове на Бразилия са институтите Освалду Круз, Бутантан, Главното командване за космически технологии, Националния институт за космически изследвания и Бразилското предприятие за изследвания в селското стопанство.
Бразилия има най-модерната космическа програма в Латинска Америка, със значителни ресурси за ракети носители, както и за производството на изкуствени спътници.[245] На 14 октомври 1997 г., Бразилската космическа агенция подписа споразумение с НАСА, за предоставяне на части за Международната космическа станция.[246] Това споразумение позволи на Бразилия да има първия си космонавт. На 30 март 2006, полк. Маркус Понтис, на борда на кораба Союз, стана първият бразилски космонавт, и същевременно третият от Латинска Америка да орбитира около Земята.[247]
Има планове за изграждане на първата атомна подводница в страната,[248] освен това, Бразилия е една от трите страни в Латинска Америка[249] със синхротронна лаборатория в действие, за изследвания в областта на физиката, химията, материалознанието и биологията.[250]
Според Глобалния доклад на информационните технологии 2009–2010 на Световния икономически форум, Бразилия е на 61-во място в света като разработчик на информационните технологии.[251]
[редактиране] Здравеопазване
Бразилската система на общественото здравеопазване се управлява и предоставя от всички нива на правителството, докато частните здравни системи имат допълваща роля.[252] Има няколко основни проблема в системата на общественото здравеопазване в Бразилия, от които, през 2006, по-важните са били – високи нива на детската и майчината смъртност от незаразни заболявания, както и смъртността от външни причини: транспорт, насилие и самоубийство.[252][253]
[редактиране] Транспорт
С магистрална мрежа от около 1,8 милиона километра, бидейки 96 353 km от тях павирани (към 2004), магистралите се явяват основните транспортни артерии за превоз на товари и пътнически трафик в Бразилия.[254][255] Първите инвестиции в пътната инфраструктура са през 1920-те, с правителството на Вашингтон Луис, и са продължени от правителствата на Варгас и Гаспар Дутра.[256] Жуселину Кубичек (между 1956–1961), който проектира и построява столицата Бразилия, е друг привърженик на магистрали. Кубичек е отговорен за установяването на големи производители на автомобили в страната (Фолксваген, Форд и Дженеръл Мотърс които се установяват в Бразилия по време на неговото управление) и един от начините за тяхното привличане е, разбира се, строителството на магистрали. Днес страната има на нейна територия други големи автомобилни производители като Фиат, Рено, Пежо, Ситроен, Крайслер, Мерцедес-Бенц, Хюндай и Тойота. Бразилия е седмата най-важна страна в автомобилната индустрия в света.[236]
Бразилия разполага с около 4 000 летища и аеродруми, от които 721 с павирани писти, включително и площите за разтоварване.[254] Страната е на второ място в света с най-голям брой летища, единствено зад САЩ.[254][257] Международното летище Гуарулюс, намиращо се в Сао Пауло, е най-голямото и най-натоварено летище в страната; голяма част от това се дължи на пътническия и търговския трафик в страната и факта, че летището свързва Сао Пауло с почти всички големи градове по целия свят. В Бразилия има 34 международни и 2 464 регионални летища.[258]
Страната разполага с широка железопътна мрежа от 28.857 km, – десетата най-голяма в света.[254] В днешно време бразилското правителство, за разлика от миналото, се стреми да насърчава този вид транспорт, като пример за това е проекта за високоскоростен влак Рио – Сао Пауло, влак-стрела, който ще свързва двата основни града на страната. По отношение на водния транспорт, Бразилия разполага с 37 пристанища, от които най-голямото е в град Сантус.[259] Също така разполага и с 50 000 km водни пътища.[254]
[редактиране] Енергетика
Бразилия е десетият най-голям потребител на енергия на земята и третият в западното полукълбо след САЩ и Канада.[261] Бразилската енергийна система се основава на възобновяеми енергийни източници, по-специално вода и етанол и от друга страна, невъзобновяеми, като нефт и природен газ.[262] През последните три десетилетия, Бразилия работи интензивно за създаването на алтернатива на бензина. Със своето гориво, основано на захарната тръстика – етанол, нацията може да стане енергийно независима в близко бъдеще. Планът на правителството от 70-те години, про-алкохол, в отговор на несигурността на петролния пазар, се ползва с частичен успех. Все пак, голяма част от бразилците използват тъй наречените „флекс-автомобили“, които работят с етанол или бензин, позволяващи на потребителя да може да си зареди колата с по-евтиния вариант в момента, обикновено етанол.[263]
Страни с висока консумация на гориво като Индия и Китай следват напредъка на Бразилия в тази област.[265] Освен това, държави като Япония и Швеция внасят бразилски етанол, за да изпълнят екологичните си задължения, посочени в Протокола от Киото.[266]
Бразилия има втория най-голям резерв от нефт в Южна Америка и е един от най-големите производители на суровината, която е увеличила производството си през последните години.[267] Страната заема едно от първите места в света в производството на водноелектрическа енергия. От общия ѝ капацитет за генериране на електричество, равняващо се на 90 хил. мегавата, водноелектрическата енергия възлиза на 66.000 мегавата (74%).[268] Ядрената енергия съставлява около 3% от енергийната система на Бразилия.[264] Обогатен уран във Фабриката за ядрено гориво (FCN), в Резенди, щат Рио де Жанейро, в днешно време отговаря на енергийните нужди на държавата. Бразилия може да стане световна сила в производството на петрол, с големите открития на този ресурс в последно време в басейна Сантус.[269][270][271]
[редактиране] Комуникации
Бразилската преса води началото си от 1808 г. с идването на португалското кралско семейство, бидейки дотогава забранен всякакъв вид печатни произведения, били те вестници или книги.[274] За рождение на бразилската преса официално се счита датата 13 май 1808, когато в Рио де Жанейро, се създава Придворната печатница, днес Националната печатница, от принца-регент Жуау VI.[275]
Газета на Рио де Жанейро, първият вестник публикуван в Бразилия,[276] започва да се разпространява на 10 септември 1808 г. Днес пресата се е превърнала в средство за масово осведомяване и издава големи вестници, които са сред най-издаваните по тираж в страната и в света, като напр. Фоля ди Сао Пауло, О Глобо и Естадо ди Сао Пауло.[277]
Радиото възниква в Бразилия на 7 септември 1922 г.,[278] като първата трансмисия е една реч на тогавашния президент Епитасио Песоа, но действителното редовно излъчване започва на 20 април 1923 със създаването на „Радио Сосиедаде до Рио де Жанейро“. През 1930-те започва търговската ера на радиото, с разрешение на реклами в програмата, приемането на артисти на работа в студиата и техническото развитие на сектора. С появата на сапунените опери и с популяризирането на програмата, през 1940-те започва т. н. златна ера на бразилското радио, със силно въздействие върху бразилското общество, подобно на това, което днес имат телевизията или интернет. Със създаването на телевизията, радиото преминава през трансформации, от което сериали, художници, сапунени опери и ток шоута се заменят с музика, и обществено полезни услуги. През 1960-те възникнат FM радиата, които излъчват много повече музика за слушателите.[279]
Телевизията в Бразилия започва официално да излъчва на 18 септември 1950 г.,[280] със съдействието на бразилския адвокат, журналист и политик Азис Шатобриан, който основава първата телевизия в страната, Телевизия Тупи. Оттогава телевизията се разраства, създавайки големи ТВ мрежи, като Глобо, Рекорд, СБТ и Бандейрантес. Днес тя е важен фактор в модерната народна култура на бразилското общество. Цифровата телевизия започва да излъчва в 20:30 часа на 2 декември 2007 г., първоначално в Сао Пауло, за японската общност.[281]
[редактиране] Култура
Бразилската култура е тясно свързана с португалската, поради силното влияние на Португалската империя за трите столетия на колониално владение. Основните въздействия, оставили своя най-ярък отпечатък са португалският език, римокатолицизма и колониалните архитектурни стилове.[282] В голяма степен тя е повлияна и от африканските, местните и други европейски (не-португалски) традиции и обичаи.[283] В някои аспекти на бразилската култура важен принос имат италианци, германци и други европейски имигранти, които пристигат на големи вълни в регионите южен и юго-източен на страната.[284] Туземните америндианци оставят своята следа в езика и в кухнята на страната, а пък африканците – както в езика и кулинарията, така и в музиката, танците и религията.[285]
[редактиране] Литература
Литературата в Бразилия се развива сравнително късно, както в Южна, така и в Северна Америка. Нейните начала са формално положени с мисионерската дейност на йезуитите след Откриването на страната през 16 век.[287] Първоначално бразилската литература е била силно обвързана с португалската; с течение на времето обаче, тя става независима, започвайки процеса през 19 век с преобладаващите течения тогава – романтизъм и реализъм и достигайки своя връх със Седмицата на съвременното изкуство в 1922, характеризирана с окончателното скъсване с литературата на други страни, образувайки се от Модернизма и неговите подтечения, първите школи на наистина независими писатели. От това време са големите имена като Мануел Бандейра, Машаду ди Асис, Карлус Друмонд ди Андради, Жуау Гимарайнс Роса, Кларис Лиспектор и Сесилия Мейрелес.
Действителното развитие на литературата в Латинска Америка започва през 19 век. Известни са колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес, мексиканският Карлос Фуентес и др.
За класика на латиноамериканската литература, и конкретно бразилската, се смята Жоржи Амаду. Той живее и твори през 20 век в родната си страна. В романите му се разказва за магията на латиноамериканската култура и африканските обичаи, за какаовите плантации в Илиесу, за страстните мулати в Баия, за нощите, които ухаят на карамфил, за навъзможните неща, които се случват само там и за истинската магическа любов. Самото име – Салвадор де Баия (Спасителят на Залива) – подсказва, че в романите на Амаду се разказва за нощите по плажовете и за нощния свят, за тежкия живот на работниците по плантациите, за волността и свободата на тези, които не се интересуват от мнението на другите, за гуляйджиите и страданията на техните съпруги. Всичко това е описано с чувство, написано в един магически свят, където всичко е възможно.
По-известните книги на Жоржи Амаду са „Дона Флор и нейните двама съпрузи“, „Габриела, карамфил и канела“, „Пастири на нощта“, „Какао и кръв“, „Надежда по изгрев, надежда по залез“, „Какао“ „Земята на карнавала“ и др.
[редактиране] Изкуство
.jpg)
Бразилското изкуство се развива на базата на религията в различни стилове, вариращи от барок (доминиращ стил в Бразилия от 16 век до началото на 19 век)[288][289] минавайки през романтизъм, модернизъм, експресионизъм, кубизъм, сюрреализъм и абстракционизъм.
През 20 век импресионизмът придобива все по-голямо значение. Известни изкуствоведи от това време са Мануел Сантиагу, Жузе Панцети, Бенедиту Калисту и Кандиду Портинари. Самият Портинари се счита за един от най-големите творци на миналия век. Но поради факта, че рисува със силно отровни бои, той се разболява от рак и умира много млад. По-известните му творби са изложени в Ню Йорк. Според критиците, те представят възможно най-добре „оригиналността“ на Бразилия.
В изкуството от 1960 до 1980 се отличават преди всичко братята Томас и Арканджело Янели, както и графистката Файга Островер. През това време става известна и една група бразилски творци, известна с името Групата на деветнадесетте. Към нея принадлежат например сюрреалистите Мариу Грубер, Отавиу Араужу, Марселу Грасман. Четвърият член на групата е Лена Милет — една от първите жени, намерила признание в бразилското изкуство. Към групата трябва да се спомене и Карлос Араужо, който става известен със своите маслени творби. Нора Белтран изобразява политическата и социална обстановка в Бразилия чрез карикатури.
Днес Биеналето (Biennale) в Сао Пауло е най-голямото творческо събитие. На него биват представяни творбите на международни реномирани творци. Рио де Жанейро представлява също важен център на изкуството.
Изкуството на индианците е било твърде преходно. Рисунките (главно по тялото) са отнемали по цели дни, а някои от цветовете не са държали дълго време. Пъстрите украшения за главата, направени от пера, са рядкост в музеите днес.
[редактиране] Музика
Бразилската музика обхваща много регионални стилове повлияна от африканските, европейските и индианските форми. Тя се развила в различни стилове, по-известните от които са: самба, бразилска народна музика, макулеле, шоро, сертанежо, брега, форо̀, фреву, маракату, боса нова, бразилски рок и ашѐ.
[редактиране] Кино
Основите на бразилското кино се полагат с рождението на аудиовизуалните средства в края на 19 век, достигайки международно признание в последните години.[290]
[редактиране] Кухня
Бразилската кухня е много разнообразна, отразявайки комбинацията от местното и имигрантското население в страната. Това е създало една национална кухня, белязана от запазването на регионалните различия.[291] В северната част на Бразилия например, ястията са по-силно повлияни от местните продукти, в които присъстват алигаторовото месо или рибата пираруко, докато на юг във вътрешността е доста силно германското влияние, а по крайбрежието – португалското, в чието меню широко се използват морски риби, скариди и стриди.
За националното ястие на страната се смята фейжоадата[292][293] и регионалните ястия, като ватапа̀, мокека, полента и афробразилското акаражѐ.
Националните напитки са кафето и типичната бразилска кашаса (силно спиртно питие). Тя се дестилира от захарната тръстика и е главната съставка на националния коктейл, кайпириня.[294]
[редактиране] Спорт
Футболът е най-популярния спорт в Бразилия.[283] Националният отбор по футбол е петкратен шампион на Световното първенство по футбол през 1958, 1962, 1970, 1994 и 2002.[295] Баскетболът, футзалът, волейболът, автомобилните спортове и бойните изкуства също се радват на голяма популярност в страната. Въпреки че не се практикуват толкова, като споменатите по-горе спортове, тенисът, хандбалът, плуването и гимнастиката намират много последователи в Бразилия през последните десетилетия. Някои варианти в по-важните спортни дисциплини произхождат от Бразилия; плажният футбол,[296] футзалът[297] и футволеят произлизат от изменения във футбола. В бойните изкуства, бразилците развиват капоейрата,[298] вале тудо,[299] и бразилското джиу джицу.[300] В автомобилизма, бразилски пилоти печелят световната титла Формула 1 осем пъти: Емерсон Фитипалди, през 1972 и 1974;[301] Нелсън Пикет, през 1981, 1983 и 1987;[302] и Айртон Сена, през 1988, 1990 и 1991.[303]
Бразилия провежда мащабни спортни събития в своята история: страната организира и е домакин на Световното първенство по футбол през 1950, достигайки до полуфинала[304] и е избрана да бъде домакин на Световното първенство по футбол през 2014.[305] Пистата за автомобилни и мотоциклетни състезания, която се намира в град Сао Пауло, Интерлагос, е домакин на ежегодната Голяма награда на Бразилия.[306] Сао Пауло е домакин на Панамериканските игри от 1963, а Рио де Жанейро организира Панамериканските игри от 2007. Освен това, страната ще бъде домакин на Летните олимпийски игри през 2016, които ще се проведат в град Рио де Жанейро.[307]
[редактиране] Бележки
- ↑ а б Официалният език на Федеративна република Бразилия е португалският (((pt)) Art. 13 da Constituição da República Federativa do Brasil). Също така официално е признат и защитен Бразилският жестомимичен език (((pt)) lei n° 10.436 de 24 de abril de 2002); тукански, ненгату и баниуа са официално признати езици в община Сао Габриел да Кашоейра, щат Амазонас; немският език е признат за съофициален в община Помероди, щат Санта Катарина.
- ↑ Според националния уебсайт.
- ↑ а б В Бразилия, под град се разбира цялата територия на общината. В този смисъл напр., град Сао Пауло и община Сао Пауло е едно и също. Федералният окръг не се дели на общини, поради което е третиран като град Бразилия.
- ↑ Името на сегашната бразилска парична единица произхожда от предишната, съществувала до 1942 година. На португалски се нарича „реал“, в превод, „истински“.
[редактиране] Източници
- ↑ а б в Официална териториална площ. // Резолюция на председателството на IBGE (Бразилски институт по география и статистика) № 5 (R.PR-5/02). Посетен на 10 октомври 2002.
- ↑ а б Бразилски институт по география и статистика (IBGE). IBGE divulga as estimativas populacionais dos municípios em 2011. // 31 август 2011. Посетен на 2 септември 2011.
- ↑ Peduzzi, Pedro. Desigualdade e pobreza continuaram caindo no Brasil mesmo com crise, revela Ipea. // Agência Brasil, 4 de agosto de 2009. Посетен на 18/10/2009.
- ↑ United Nations World Population Propsects: ревизия на 2006 – Таблица A.17 за 2005-2010. //
- ↑ а б в Cai proporção de jovens de 15 anos ou mais na escola. // G1. Посетен на 19 de setembro de 2008.
- ↑ Ranking do IDH 2010. // PNUD. Посетен на 4 ноември 2010.
- ↑ Lei № 11.662, de 2008. // Diário Oficial da União. Ministério da Casa Civil - Subchefia para Assuntos Jurídicos, 24 април 2008.
- ↑ Decreto nº 6.558 - Institui a hora de verão em parte do território nacional. // Diário Oficial da União. Ministério da Casa Civil - Subchefia para Assuntos Jurídicos, 8 септември 2008.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф ((pt)) Constituição da República Federativa do Brasil de 1988. // Presidência da República, 5 октомври 1988 г.. Посетен на 29 март 2011 г..
- ↑ Профил на бразилските общини - 2009. // Посетен на 17 юли 2010.
- ↑ ((pt)) Карта на биологичния резерват Атол дас Рокас (pdf). // IBAMA. Посетен на 4 май 2010.
- ↑ а б в г д ((en)) Geography of Brazil. // The World Factbook. Central Intelligence Agency, 2008. Посетен на 3 юни 2008.
- ↑ People of Brazil. // Central Intelligence Agency, 2008. Посетен на 3 юни 2008.
- ↑ Според източници на World Economic Outlook Database (IMF), или десетата най-голяма икономика според статистическите данни от CIA World Factbook, и двете по отношение на паритета на покупателната способност
- ↑ Бразилия възвръща позицията си на най-голямата икономическа сила в Латинска Америка. // UOL, 30 март 2006.
- ↑ The Economist Intelligence Unit’s quality-of-life index. // The Economist. Посетен на 1 март 2009.
- ↑ Конвенция за биологичното разнообразие. Прилагане на Конвенцията за биологичното разнообразие в Бразилия. Посетен на 13 декември 2007 г.
- ↑ а б ((pt)) Brasil - Origem do nome. // Enciclopédia. Посетен на 17 ноември 2010.
- ↑ ((pt)) Constituição brasileira de 1891. // Presidência da República. Посетен на 29 март 2011 г..
- ↑ ((pt)) Constituição politica do imperio do Brazil. // Presidência da República. Посетен на 17 ноември 2010.
- ↑ ((pt)) Houaiss, Antonio. Brasileiro. // Dicionario Houaiss Da Lingua Portuguesa. 2009. ISBN 9788573029635.
- ↑ ((pt)) Couto, Jorge. A construção do Brasil: ameríndios, portugueses e africanos, do início do povoamento a finais de quinhentos. Edições Cosmos, 1997. ISBN 9789728081850.
- ↑ ((pt)) Hora Legal Brasileira. // Observatório Nacional. Посетен на 21 февруари 2009.
- ↑ ((pt)) Posição Geográfica. // WebCiencia.com. Посетен на 5 май 2010.
- ↑ ((en)) Land and Resources. // MSN. Архив на оригинала от 2009-10-31. Посетен на 11 юни 2008.
- ↑ а б в г д ((en)) Brazil. Natural Regions. // Encarta. MSN, 2008. Архив на оригинала от 31 октомври 2009. Посетен на 11 юни 2008.
- ↑ а б ((en)) Brazil. Rivers and Lakes. // Encarta. MSN, 2008. Архив на оригинала от 31 октомври 2009. Посетен на 11 юни 2008.
- ↑ ((bg)) Амазонка затвърди статута си на най-дългата река в света. // News.bg, 2008. Посетен на 18 януари 2011.
- ↑ а б в г д ((en)) Brazil. // Country Guide. BBC Weather. Посетен на 11 юни 2008.
- ↑ а б в г д ((en)) Brazil. Natural Regions. // Encarta. MSN. Архив на оригинала от 31 октомври 2009. Посетен на 11 юни 2008.
- ↑ а б в ((en)) Temperature in Brazil. // Brazil Travel. Посетен на 11 юни 2008.
- ↑ ((pt)) Médias Anuais da Estação Agrometeorológica de Mandacaru. // Empresa Brasileira de Pesquisa Agropecuária (Embrapa). Архив на оригинала от 20 август 2007. Посетен на 21 октомври 2008.
- ↑ ((en)) CPD: South America, Site SA19, Caatinga of North-eastern Brazil, Brazil. // Botany.si.edu. Посетен на 29 октомври 2009.
- ↑ ((en)) Sousa, Anastácio Q. и др. Drought, Smallpox, and Emergence of Leishmania braziliensis in Northeastern Brazil. // Emerging Infectious Diseases 15 (6). June 2009.
- ↑ ((en)) Ó Gráda, C. Famine: A Short History. // Princeton University Press, 2009. Посетен на 19 януари 2011.
- ↑ ((en)) Barbosa, Francisco Ivo и др. Participatory Management of Reservoir Fisheries in North-Eastern Brazil. // FAO, 2011. Посетен на 19 януари 2011.
- ↑ ((pt)) Silvano, Débora L и др. Conservação de anfíbios no Brasil. // Megadiversidade (1). юли 2005.
- ↑ ((pt)) Marini, Miguel A и др. Conservação de aves no Brasil. // Megadiversidade (1). юли 2005.
- ↑ а б в ((en)) One fifth of the world's freshwater. // Amazon. World Wide Fund for Nature, 6 август 2007. Посетен на 12 юни 2008.
- ↑ а б в г ((en)) Plant and Animal Life. // Encarta. MSN. Архив на оригинала от 31 октомври 2009. Посетен на 12 юни 2008.
- ↑ ((en)) Atlantic Forest, Brazil. // Map: Biodiversity hotspots. BBC News, 1 октомври 2004. Посетен на 12 юни 2008.
- ↑ ((en)) Under threat. // Greenpeace. Посетен на 12 юни 2008.
- ↑ а б ((en)) Environmental Issues. // MSN. Архив на оригинала от 31 октомври 2009. Посетен на 12 юни 2008.
- ↑ ((en)) Amazon destruction: six football fields a minute. // Greenpeace. Посетен на 12 юни 2008.
- ↑ ((en)) Levine, Robert M. и др. The Brazil Reader: History, Culture, Politics. Duke University Press Books, 1999. ISBN 978-0822322900. с. 11.
- ↑ ((pt)) Granito do Cabo de Santo Agostinho, Pernambuco, Brasil. // Geo Brasil.
- ↑ ((pt)) Projeto pode mudar data do descobrimento do Brasil. // Direito 2.
- ↑ Boxer 2002, с. 98.
- ↑ ((pt)) História - Século XV/XVI.. // Portal do Governo Brasileiro.
- ↑ ((pt)) A primeira missa no Brasil. // educaterra.terra.com.br.
- ↑ а б ((pt)) Ferreira-Levy, Maria Stella. O papel da migração internacional na evolução da população brasileira (1872 a 1972). // Revista de Saúde Pública 8. Junho 1974. с. 74.
- ↑ а б Boxer 2002, с. 100.
- ↑ ((pt)) Marsiglia, Luciano. Que índios dominavam o litoral do Brasil na época do Descobrimento?. // Mundo Estranho, 2008. Посетен на 12 февруари 2011.
- ↑ ((pt)) Cascudo, Luís da Câmara. Dicionario do folclore brasileiro, v.II. с. 865.
- ↑ Boxer 2002, с. 100-101.
- ↑ а б Skidmore 2003, с. 27.
- ↑ Boxer 2002, с. 101.
- ↑ Boxer 2002, с. 108.
- ↑ а б Boxer 2002, с. 102.
- ↑ Skidmore 2003, с. 30, 32.
- ↑ Skidmore 2003, с. 36.
- ↑ Skidmore 2003, с. 32-33.
- ↑ Boxer 2002, с. 110.
- ↑ Skidmore 2003, с. 34.
- ↑ Факсимилета на няколко оригинални документа относно събитията в Бразилия през 17 век, довели до инвазията от Холандската компания на Западните Индии, войната, примирието и последвалото им оттегляне.
- ↑ Bueno 2003, с. 80-81.
- ↑ Bueno 2003, с. 86.
- ↑ Boxer 2002, с. 164.
- ↑ Boxer 2002, с. 168, 170.
- ↑ Boxer 2002, с. 169.
- ↑ а б Boxer 2002, с. 213.
- ↑ Calmon 2002, с. 191.
- ↑ Lustosa 2006, с. 109-110.
- ↑ Lustosa 2006, с. 117-119.
- ↑ Lustosa 2006, с. 150-153.
- ↑ Vianna 1994, с. 418.
- ↑ Diégues 2004, с. 164, 168, 178-180.
- ↑ Lustosa 2006, с. 208.
- ↑ Vianna 1994, с. 140.
- ↑ ((pt)) Carvalho, José Murilo de. A Monarquia brasileira. Rio de Janeiro, Ao Livro Técnico, 1993. с. 23.
- ↑ Calmon 2002, с. 189.
- ↑ Vainfas 2002, с. 170.
- ↑ Lyra 1977a, с. 17.
- ↑ ((pt)) Dohlnikoff, Miriam. Pacto imperial: origens do federalismo no Brasil do século XIX. São Paulo, Globo, 2005. с. 206.
- ↑ Carvalho 2007, с. 43.
- ↑ Souza 2008, с. 326.
- ↑ Janotti 1990, с. 171-172.
- ↑ Munro 1942, с. 273.
- ↑ Carvalho 2007, с. 9, 222.
- ↑ Lyra 1977a, с. 166.
- ↑ Lyra 1977b, с. 62.
- ↑ Lyra 1977a, с. 164, 225, 272.
- ↑ Lyra 1977b, с. 126.
- ↑ Barman 1999, с. 130, 361.
- ↑ а б Munro 1942, с. 280.
- ↑ ((pt)) Salles, Ricardo. Nostalgia Imperial. Rio de Janeiro, Topbooks, 1996. с. 194.
- ↑ Lyra 1977b, с. 99.
- ↑ Schwarcz 1998, с. 450, 457.
- ↑ а б Barman 1999, с. 403.
- ↑ Barman 1999, с. 404.
- ↑ Skidmore 2003, с. 153.
- ↑ Bueno 2003, с. 296-301.
- ↑ Skidmore 2003, с. 154.
- ↑ Skidmore 2003, с. 155-156.
- ↑ Bueno 2003, с. 328, 331.
- ↑ Fausto 2005, с. 249.
- ↑ Fausto 2005, с. 267.
- ↑ Skidmore 2003, с. 162.
- ↑ Bueno 2003, с. 336.
- ↑ Skidmore 2003, с. 164.
- ↑ Fausto 2005, с. 272.
- ↑ Dietrich, Ana Maria in História Viva magazine, issue 67, year VI, 2009, p. 61
- ↑ Bueno 2003, с. 343-344.
- ↑ Skidmore 2003, с. 173.
- ↑ Fausto 2005, с. 281.
- ↑ Skidmore 2003, с. 182-183.
- ↑ Bueno 2003, с. 346-347.
- ↑ Skidmore 2003, с. 188-194.
- ↑ Skidmore 2003, с. 201.
- ↑ Skidmore 2003, с. 202-203.
- ↑ Skidmore 2003, с. 204.
- ↑ Skidmore 2003, с. 204-205.
- ↑ Skidmore 2003, с. 209-210.
- ↑ Skidmore 2003, с. 210.
- ↑ Fausto 2005, с. 397.
- ↑ а б Fausto 2005, с. 502.
- ↑ Gaspari 2002, с. 141-142.
- ↑ а б Gaspari 2002, с. 35.
- ↑ Gaspari 2002, с. 193.
- ↑ Skidmore 2003, с. 239.
- ↑ Fausto 2005, с. 422.
- ↑ Bueno 2003, с. 379.
- ↑ Fausto 2005, с. 455.
- ↑ Gaspari 2002, с. 34-35.
- ↑ Gaspari 2002, с. 35-36.
- ↑ Bueno 2003, с. 382.
- ↑ Fausto 2005, с. 460.
- ↑ Fausto 2005, с. 464-465.
- ↑ Fausto 2005, с. 465, 475.
- ↑ Fausto 2005, с. 482.
- ↑ Fausto 2005, с. 474.
- ↑ а б ((pt)) Tabela 261 - População residente, por situação, sexo e grupos de idade. // IBGE, 2011. Посетен на 24 февруари 2011.
- ↑ ((pt)) Tabela 261 - População residente, por situação, sexo e grupos de idade. // IBGE, 2011. Посетен на 24 февруари 2011.
- ↑ Carvalho 2004, с. 5.
- ↑ ((pt)) Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística. // IBGE, 29 ноември. Посетен на 25 януари 2010.
- ↑ ((pt)) Projeção da População do Brasil. // IBGE. Посетен на 25 януари 2010.
- ↑ Carvalho 2004, с. 7-8.
- ↑ ((pt)) Tabela 261 - População residente, por situação, sexo e grupos de idade. // IBGE, 2011. Посетен на 24 февруари 2011.
- ↑ ((en)) Principal Cities. // MSN. Архив на оригинала от 31 октомври 2009. Посетен на 10 юни 2008.
- ↑ по преброяването на населението, проведено от Бразилския институт по география и статистика, през 2010 г.. // Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística (IBGE), 29 ноември 2010. Посетен на 29 ноември 2010.
- ↑ Tendências Demográficas: Uma análise da população com base nos resultados dos Censos Demográficos 1940 e 2000
- ↑ IBGE. PNAD 2008 - "População residente por cor ou raça, situação e sexo".
- ↑ ((pt)) Tabela 262 - População residente, por cor ou raça, situação e sexo. // IBGE, 2011. Посетен на 8 март 2011.
- ↑ ((en)) Reel, Monte. In Amazonia, Defending the Hidden Tribes. // The Washington Post, 2007. Посетен на 8 март 2011.
- ↑ а б Encyclopædia Britannica do Brasil 1987, с. 230.
- ↑ Coelho 1996, с. 268.
- ↑ Vesentini 1988, с. 117.
- ↑ ((pt)) Adas, Melhem. Panorama geográfico do Brasil. São Paulo, Moderna, 2004. с. 268.
- ↑ Azevedo 1971, с. 2-3.
- ↑ а б Moreira 1981, с. 108.
- ↑ ((pt)) Síntese dos Indicadores Sociais 2010 (PDF). // Tabela 8.1 - População total e respectiva distribuição percentual, por cor ou raça, segundo as Grandes Regiões, Unidades da Federação e Regiões Metropolitanas - 2009. Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística (IBGE). Посетен на 19 септември 2010.
- ↑ Azevedo 1971, с. 74-75, 161.
- ↑ IBGE, População residente, por sexo e situação do domicílio, segundo a religião, Censo Demográfico 2000. Посетен на 26 октомври 2010 г.
- ↑ ((pt)) de Queiroz, Fernando Fonseca. Brasil: Estado laico e a inconstitucionalidade da existência de símbolos religiosos em prédios públicos. // Jus Navigandi, 2005. Посетен на 30 ноември 2009.
- ↑ ((pt)) Agostine, Cristiane. Senado aprova acordo com o Vaticano. // globo.com, 2009. Посетен на 9 март 2011.
- ↑ ((en)) International Religious Freedom Report. // U.S. Department of State, 8 ноември. Посетен на 8 юни 2008.
- ↑ ((pt)) População residente por cor ou raça e religião. // IBGE, 2000.
- ↑ ((en)) Rohter, Larry. Language Born of Colonialism Thrives Again in Amazon. // New York Times, 2005. Посетен на 9 март 2011.
- ↑ ((pt)) Pomerode institui língua alemã como co-oficial no Município. // Посетен на 5 септември 2010.
- ↑ ((en)) Brazil - Language. // countrystudies.us, 2011. Посетен на 9 март 2011.
- ↑ а б в ((en)) Languages of Brazil. // Ethnologue. Посетен на 9 юни 2008.
- ↑ ((en)) Nash, Elizabeth. Portugal pays lip service to Brazil's supremacy. // The Independent, 2 май. Посетен на 9 юни 2008.
- ↑ ((pt)) Vilela, Soraia. O alemão lusitano do Sul do Brasil. // Deutsche Welle, 2004. Посетен на 9 март 2011.
- ↑ а б ((en)) Embassy of Brazil — Ottawa. // Посетен на 19 юли 2007.
- ↑ ((en)) City Mayors. // Посетен на 19 юли 2007.
- ↑ ((en)) Brazilian Politics. // Luso-Brazilian Review. Посетен на 19 юли 2007.
- ↑ ((en)) The Brazilian Legal System. // Organization of American States, 2007. Посетен на 10 март 2011.
- ↑ ((pt)) Glugoski, Miguel и др. Nossos direitos nas suas mãos. // Journal da Universidade de São Paulo, 2003. Посетен на 11 март 2011.
- ↑ ((en)) Corruption Perceptions Index 2010 Results. // Transparency International. Посетен на 26 октомври 2010.
- ↑ ((pt)) História do PMDB. // PMDB, 2009. Посетен на 14 март 2011.
- ↑ ((pt)) História. // PSDB, 2011. Посетен на 14 март 2011.
- ↑ а б ((en)) Winter, Brian. Exclusive: Brazil opposition leader will seek economic reforms. // Reuters, 2010. Посетен на 14 март 2011.
- ↑ ((bg)) Дилма Русеф поема управлението на Бразилия. // Агенция „Фокус“, 2011. Посетен на 1 януари 2011.
- ↑ ((en)) Government - Brazil. // Southtravels.com, 5 октомври. Посетен на 17 март 2010.
- ↑ ((en)) Zibechi, Raúl. Difficult Path (PDF). // Funder's Network on Trade and Globalization. Посетен на 22 юни 2007.
- ↑ ((en)) Lima, Maria Regina Soares и др. Brazil as a regional power. // Blackwell Synergy Journal. Посетен на 22 юни 2007.
- ↑ ((en)) Bandeira, Luiz Alberto Moniz. Brazil as a regional power. // Sage Journals Online. Посетен на 22 юни 2007.
- ↑ ((en)) Can Brazil Play a Leadership Role in the Current Round of Global Trade Talks?. // Universia Knowledge. Wharton School. Посетен на 22 юни 2007.
- ↑ ((en)) Ribando, Clare. US-Brazil relations (PDF). // Congressional Research Service. Посетен на 16 август 2007.
- ↑ ((en)) Landau, Georges D. The Decisionmaking Process in Foreign Policy: The Case of Brazil. Washington DC, Center for Strategic and International Studies, 2003.
- ↑ ((pt)) Gonçalves, Joanisval Brito. Direitos Brasileiros de Zona Econômica Exclusiva e de Plataforma Continental em Torno do Arquipélago de São Pedro e São Paulo (PDF). // senado.gov.br.
- ↑ ((en)) UN Continental Shelf and UNCLOS Article 76: Brazilian Submission (PDF). // un.org.
- ↑ ((pt)) O Tratado da Antártica: Perspectivas Territorialista e Internacionalista (PDF). // Universidade de São Paulo, 30 март.
- ↑ ((pt)) A Estação Comandante Ferraz. // Estação de Apoio Antártico.
- ↑ ((en)) Brazil. // The World Factbook. CIA, 2011. Посетен на 30 март 2011.
- ↑ ((pt)) Sala de imprensa - FAB em números. // Força Aérea Brasileira. Посетен на 16 август 2007.
- ↑ ((pt)) Comando Geral do Corpo de Fuzileiros Navais. // mar.mil.br. Посетен на 27 юни 2010.
- ↑ ((pt)) Comando da Força de Fuzileiros da Esquadra. // mar.mil.br. Посетен на 27 юни 2010.
- ↑ а б ((pt)) Principais Forças Armadas do Mundo. // militarypower.com.br, 2011. Посетен на 30 март 2011.
- ↑ а б в ((pt)) Para SAR - Brasil. // militarypower.com.br, 2011. Посетен на 1 април 2011.
- ↑ ((pt)) Regiões Brasileiras. // ibge.gov.br. IBGE, 2005. Посетен на 15 юни 2011.
- ↑ ((en)) Report for Selected Countries and Subjects. Gross domestic product, current prices. // imf.org. IMF, 2011. Посетен на 2012-01-01.
- ↑ ((en)) GDP (current US$). // worldbank.org. The World Bank Group, 2011. Посетен на 2012-01-01.
- ↑ ((en)) Report for Selected Countries and Subjects. Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) valuation of country GDP. // imf.org. IMF, 2011. Посетен на 2012-01-01.
- ↑ ((en)) Report for Selected Countries and Subjects. Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) per capita GDP. // imf.org. IMF, 2011. Посетен на 2012-01-01.
- ↑ ((en)) Capital Flows to Emerging Markets Set at Close to Record Levels. // The Institute of International Finance, 2007-05-31. Посетен на 2008-06-06.
- ↑ ((en)) Ruggiero, Gregory. Latin American Debt Crisis: What Where It's Causes And Is It Over?. // angelfire.com. angelfire.com, 1999. Посетен на 2012-01-02.
- ↑ ((en)) The Real Plan. // v-brazil.com. Brazil Travel, 2012. Посетен на 2012-01-02.
- ↑ ((en)) Wheatley, Jonathan. Brazil: When an IMF Bailout Is Not Enough. // Business Week, 2002-09-02. Посетен на 2008-06-06.
- ↑ ((en)) Brazil to pay off IMF debts early. // BBC News, 2005-12-14. Посетен на 2008-06-06.
- ↑ ((en)) GDP growth rate: Brazil. // World Bank, World Development Indicators — Google Public Data Explorer. Google, 2011. Посетен на 2011-12-31.
- ↑ ((en)) Brazil Inflation rate (consumer prices). // indexmundi.com. IndexMundi, 2011. Посетен на 2011-12-31.
- ↑ ((en)) Brazil Unemployment rate. // indexmundi.com. IndexMundi, 2011. Посетен на 2011-12-31.
- ↑ ((en)) Brazil Public debt. // indexmundi.com. IndexMundi, 2011. Посетен на 2011-12-31.
- ↑ http://g1.globo.com/economia-e-negocios/noticia/2010/09/bovespa-se-tornou-2-maior-do-mundo-em-valor-de-mercado.html
- ↑ ((en)) Brazil Industry Sectors. // economywatch.com. EconomyWatch, 2010. Посетен на 2012-01-06.
- ↑ EMBRATUR. Anuário Estatístico de Turismo 2009. // Ministério de Turismo, 2009. Посетен на 2008-09-05. Вижте таблици 1.1 и 3.8
- ↑ а б UNWTO Tourism Highlights, 2009 Edition. // World Tourism Organization, 2009. Посетен на 2009-10-04. Кликнете на "UNWTO Tourism Highlights" за достъп до доклада в pdf формат.
- ↑ Organização Mundial do Turismo. UNWTO Datos Esenciales del Turismo, Edición 2007. // UNWTO, 2007. Посетен на 2008-06-20.
- ↑ а б Field Listing — GDP — composition by sector. // Central Intelligence Agency, 2008. Посетен на 2008-06-09.
- ↑ Agropecuária. // Economia. Página oficial do Governo do Brasil. Посетен на 2008-06-09.
- ↑ Brasil supera Canadá e se torna o terceiro maior exportador agrícola. // O Estado de S. Paulo, 2010-03-07. Посетен на 2010-03-07.
- ↑ Lula anuncia auto-suficiência do Brasil em petróleo amanhã. // Folha de S. Paulo, 2006-04-20. Посетен на 2009-05-26.
- ↑ Brazil's shares at all-time high. // BBC News, 2008-04-30. Посетен на 2008-06-09.
- ↑ Alves, Fabio. Brazilian Debt Raised to Investment Grade by S&P. // Reuters, 2008-04-30. Посетен на 2008-06-09.
- ↑ а б Warner, Jeremy. Jeremy Warner's Outlook: Brazil secures investment grade. // The Independent, 2008-05-02. Посетен на 2008-06-09.
- ↑ а б Colitt, Raymond. Sleeping giant Brazil wakes, but could stumble. // Reuters, 2008-05-13. Посетен на 2008-06-09.
- ↑ An economic superpower, and now oil too. // The Economist, 2008-04-17. Посетен на 2008-06-09.
- ↑ Brazil Joins Front Rank Of New Economic Powers. // The Wall Street Journal. Посетен на 2008-06-09.
- ↑ Economia: O novo mapa da indústria brasileira
- ↑ AIDEF - Associação Interamericana de Defensorias Públicas
- ↑ Phillips, Tom. The country of the future finally arrives. // The Guardian. London, 2008-05-10. Посетен на 2008-06-06.
- ↑ The economy of heat. // The Economist, 2007-04-12. Посетен на 2008-06-06.
- ↑ O'Neill, Jim. BRICs. // Goldman Sachs. Посетен на 2008-06-06.
- ↑ ((pt)) Sua Pesquisa.com. Infraestrutura. // Посетен на 20 юли 2010.
- ↑ а б Automotive industry in Brazil and the world (pdf). // International Organization of Motor Vehicle Manufacturers. Посетен на 14 май 2010.
- ↑ ((pt)) Administradores.com. Brasil precisa investir mais em infraestrutura. // Посетен на 20 юли 2010.
- ↑ а б Educação. // Sistema educacional brasileiro. Página oficial do Governo do Brasil. Посетен на 2008-06-11.
- ↑ IBGE: Неграмотността намалява, но страната ни изостава от Боливия. // A TARDE On Line. Посетен на 19 de setembro de 2008.
- ↑ Sector Study for Education in Brazil. // Japan Bank for International Cooperation, 2005. Посетен на 2008-06-10.
- ↑ Sistema Educacional Brasileiro. // Dicionário Interativo da Educação Brasileira. Посетен на 13 декември 2009.
- ↑ Discutindo. // Secretaria de Estado da Educação do Rio de Janeiro. Посетен на 13 декември 2009.
- ↑ Independência da América Espanhola - Brasil Escola
- ↑ A universidade no Brasil: pyear de fundo histórico e presença cristã - ABUB
- ↑ Brazil — The Space Program. // country-data.com. April 1997. Посетен на 2008-05-24.
- ↑ Clipping do INPE. // Instituto Nacional de Pesquisas Espacias. Посетен на 2010-03-26.
- ↑ Do cosmonauta ao taikonauta, dezenas de nacionalidades no espaço. // Посетен на 2008-11-18.
- ↑ Brazil to revive nuclear project. // BBC News. BBC, 2007-07-11. Посетен на 2008-05-24.
- ↑ Rheinische Friedrich-Wilhelms-Universität
- ↑ LNLS Laboratório Nacional de Luz Síncrotron - O que é o LNLS
- ↑ Brasil cai duas posições em ranking mundial - Folha de S.Paulo, 26 март 2010 (посетен на 26-3-2010)
- ↑ а б Saúde. // Atendimento. Página oficial do Governo brasileiro. Посетен на 2010-03-26.
- ↑ Saúde. // Radar social. Ministério do Planejamento. Посетен на 2008-06-10.
- ↑ а б в г д The world factbook. // Agência Central de Inteligência. Посетен на 18 de agosto de 2010.
- ↑ Transportes de Passageiros: Apresentação. // Agência Nacional de Transportes Terrestres. Посетен на 25 de fevereiro de 2010.
- ↑ Pereira, L. A. G.; LESSA, S. N.; CARDOSO, A. D. - Planejamento e Transporte Rodoviário no Brasil
- ↑ Ociosidade atinge 70% dos principais aeroportos. // Globo.com. Посетен на 14 de maio de 2010.
- ↑ INFRAERO - Aeroportos Brasileiros
- ↑ Sistema Portuário Nacional. // Secretaria de Portos. Посетен на 14 de maio de 2010.
- ↑ Perguntas Frequentes (ЧЗВ) - вижте точка 6-та (сравнителна таблица). // Itaipu Binacional. Посетен на 10/01/2011.
- ↑ The World Factbook. // ЦРУ, 2008. Посетен на март 2006.
- ↑ REFLEXÕES SOBRE A HISTÓRIA DA MATRIZ ENERGÉTICA BRASILEIRA E SUA IMPORTÂNCIA PARA A DEFINIÇÃO DE NOVAS ESTRATÉGIAS PARA O GÁS. // BGF.
- ↑ Brasil alcança marca de 10 milhões de carros flex. // Jornal O Estado de S. Paulo, 4 de março de 2010. Посетен на 2010-03-27.
- ↑ а б Nuclear Power in Brazil. // World Nuclear Association. Посетен на 2010-03-26.
- ↑ China, Índia and brazilian ethanol
- ↑ Programas de energia alternativa nos EUA, União Européia e Japão podem favorecer etanol brasileiro
- ↑ Oil reserves in Brazil
- ↑ Hydroelectric power in Brazil
- ↑ Oil discovery rocks Brazil. // CNN, 2007-11-09. Посетен на 2008-06-09.
- ↑ Schneyer, Joshua. Brazil, the New Oil Superpower. // Business Week, 2007-11-09. Посетен на 2008-06-09.
- ↑ More bounty. // The Economist, 2008-04-17. Посетен на 2008-06-09.
- ↑ Globo Network Institutional. // Organizações Globo. Посетен на 2007-11-19.
- ↑ Estagiar. // Organizações Globo. Посетен на 2007-11-19.
- ↑ [http://www.redealcar.jornalismo.ufsc.br/wilsonaraujo.htm 200 anos da Imprensa no Brasil, 50 anos do Jornal Pequeno]. // Rede Alfredo de Carvalho. Посетен на 2008-12-02.
- ↑ Imprensa Nacional
- ↑ Първата страница на първото издание на „Gazeta do Rio de Janeiro“ (1808 г.)
- ↑ Maiores jornais do Brasil - Associação Nacional de Jornais
- ↑ História do Rádio no Brasil. // Infoescola. Посетен на 2008-12-02.
- ↑ História do Rádio no Brasil
- ↑ HISTÓRIA DA TELEVISÃO BRASILEIRA. // Microfone. Посетен на 2008-12-02.
- ↑ Site oficial da TV digital brasileira
- ↑ Períodos históricos. // História. Página oficial do Governo brasileiro. Посетен на 2008-06-08.
- ↑ а б в People and Society. // Encarta. MSN.
- ↑ Population. // Encarta. MSN.
- ↑ Freyre, Gilberto. The Afro-Brazilian experiment: African influence on Brazilian culture. // UNESCO, 1986. Посетен на 2008-06-08.
- ↑ Candido; Antonio. (1970) Vários escritos. São Paulo: Duas Cidades. p.18
- ↑ Algo Sobre - Origens da Literatura no Brasil
- ↑ Karnal, Leandro. Teatro da fé: Formas de representação religiosa no Brasil e no México do século XVI. São Paulo, Editora Hucitec, 1998. ISBN 85-271-0435-0.
- ↑ Barroco Brasileiro. // Enciclopédia Itaú Cultural. 2005.
- ↑ Theater and Film. // Encarta. MSN.
- ↑ Way of Life. // Encarta. MSN.
- ↑ Roger, "Feijoada: The Brazilian national dish" braziltravelguide.com.
- ↑ "Brazil National Dish: Feijoada Recipe and Restaurants". Посетен на 8 ноември 2009.
- ↑ DECRETO Nº 4.851, DE 2 DE OUTUBRO DE 2003. (html). // Senado.gov. Посетен на 04/12/2009.
- ↑ Football in Brazil. // Goal Programme. International Federation of Association Football, 2008-04-15. Посетен на 2008-06-06.
- ↑ Beach Soccer. // International Federation of Association Football. Посетен на 2008-06-06.
- ↑ Futsal. // International Federation of Association Football. Посетен на 2008-06-06.
- ↑ The art of capoeira. // BBC, 2006-09-20. Посетен на 2008-06-06.
- ↑ Brazilian Vale Tudo. // I.V.C. Посетен на 2008-06-06.
- ↑ Brazilian Jiu-Jitsu Official Website. // International Brazilian Jiu-Jitsu Federation. Посетен на 2008-06-06.
- ↑ Donaldson, Gerald. Emerson Fittipaldi. // Hall of Fame. The Official Formula 1 Website. Посетен на 2008-06-06.
- ↑ Donaldson, Gerald. Nelson Piquet. // Hall of Fame. The Official Formula 1 Website. Посетен на 2008-06-06.
- ↑ Donaldson, Gerald. Ayrton Senna. // Hall of Fame. The Official Formula 1 Website. Посетен на 2008-06-06.
- ↑ 1950 FIFA World Cup Brazil. // Previous FIFA World Cups. International Federation of Association Football. Посетен на 2008-06-06.
- ↑ 2014 FIFA World Cup Brazil. // International Federation of Association Football. Посетен на 2008-06-06.
- ↑ Formula 1 Grande Premio do Brasil 2008. // The Official Formula 1 Website. Посетен на 2008-06-06.
- ↑ Rio de Janeiro 2016 Summer Olympics. // Comitê Olímpico Internacional. Посетен на 16 julho de 2010.
[редактиране] Библиография
- ((pt)) Azevedo, Aroldo. O Brasil e suas regiões. São Paulo, Companhia Editora Nacional, 1971.
- ((en)) Barman, Roderick J. Citizen Emperor: Pedro II and the Making of Brazil, 1825–1891. Stanford, Stanford University Press, 1999. ISBN 1-8047-3510-7.
- ((pt)) Boxer, Charles R. O império marítimo português 1415–1825. São Paulo, Companhia das Letras, 2002. ISBN 8535902929.
- ((pt)) Bueno, Eduardo. Brasil: uma História. São Paulo, Ática, 2003. ISBN 8508082134.
- ((pt)) Calmon, Pedro. História da Civilização Brasileira. Brasília, Senado Federal, 2002.
- ((pt)) Carvalho, José Alberto Magno de. Crescimento populacional e estrutura demográfica no Brasil (PDF). // UFMG/Cedeplar, 2004.
- ((pt)) Carvalho, José Murilo de. D. Pedro II. São Paulo, Companhia das Letras, 2007.
- ((pt)) Coelho, Marcos Amorim. Geografia do Brasil. São Paulo, Moderna, 1996.
- ((pt)) Diégues, Fernando. A revolução brasílica. Rio de Janeiro, Objetiva, 2004.
- ((pt)) Enciclopédia Barsa. Volume 4: Batráquio – Camarão, Filipe. Rio de Janeiro, Encyclopædia Britannica do Brasil, 1987.
- ((pt)) Fausto, Boris и др. Brasil e Argentina: Um ensaio de história comparada (1850–2002). São Paulo, Editoria 34, 2005.
- ((pt)) Gaspari, Elio. A ditadura envergonhada. São Paulo, Companhia das Letras, 2002. ISBN 8535902775.
- ((pt)) Janotti, Aldo. O Marquês de Paraná: inícios de uma carreira política num momento crítico da história da nacionalidade. Belo Horizonte, Itatiaia, 1990.
- ((pt)) Lyra, Heitor. História de Dom Pedro II (1825–1891): Ascensão (1825–1870). v.1. Belo Horizonte, Itatiaia, 1977a.
- ((pt)) Lyra, Heitor. História de Dom Pedro II (1825–1891): Declínio (1880–1891). v.3. Belo Horizonte, Itatiaia, 1977a.
- ((pt)) Lustosa, Isabel. D. Pedro I: um herói sem nenhum caráter. São Paulo, Companhia das letras, 2006. ISBN 8535908072.
- ((pt)) Moreira, Igor A. G. O Espaço Geográfico, geografia geral e do Brasil. São Paulo, Ática, 1981.
- ((en)) Munro, Dana Gardner. The Latin American Republics; A History. New York, D. Appleton, 1942.
- ((pt)) Schwarcz, Lilia Moritz. As barbas do Imperador: D. Pedro II, um monarca nos trópicos. São Paulo, Companhia das Letras, 1998. ISBN 8571648379.
- ((pt)) Skidmore, Thomas E. Uma História do Brasil. São Paulo, Paz e Terra, 2003. ISBN 8521903138.
- ((pt)) Souza, Adriana Barreto de. Duque de Caxias: o homem por trás do monumento. Rio de Janeiro, Civilização Brasileira, 2008. ISBN 9788520008645.
- ((pt)) Vainfas, Ronaldo. Dicionário do Brasil Imperial. Rio de Janeiro, Objetiva, 2002. ISBN 8573024410.
- ((pt)) Vesentini, José William. Brasil, sociedade e espaço – Geografia do Brasil. São Paulo, Ática, 1988.
- ((pt)) Vianna, Hélio. História do Brasil: período colonial, monarquia e república. São Paulo, Melhoramentos, 1994.
[редактиране] Допълнително четиво
- ALVES, Maria Helena Moreira. Estado e oposição no Brasil (1964-1984). Petrópolis, Editora Vozes, 1984.
- Background Note: Brazil. // Departamento de Estado dos Estados Unidos.
- BAER, Werner. A economia brasileira. São Paulo, Nobel, 1990.
- BELLOS, Alex. Futebol: Brasil em Campo. Rio de Janeiro, Jorge hagar Ed., 2003.
- BETHELL, Leslie. Colonial Brazil. Cambridge, CUP, 1987.
- COSTA, João Cruz. Contribuição a história das idéias no Brasil: O desenvolvimento da filosofia no Brasil e a evolução histórica nacional. Rio de Janeiro, J. Olympio, 1956.
- FAUSTO, Boris. A Concise History of Brazil. Cambridge, CUP, 1999.
- FURTADO, Celso. Formação econômica do Brasil. São Paulo, Companhia das Letras, 2007.
- LEAL, Victor Nunes. Coronelismo, enxada e voto: O município e o regime representativo no Brasil. São Paulo, Editora Alfa Ômega, 1976.
- MALATHRONAS, John. Brazil: Life, Blood, Soul. Chichester, Summersdale, 2003.
- MARTINEZ-LARA, Javier. Building Democracy in Brazil: The Politics of Constitutional Change. Macmillan, 1995.
- PRADO JÚNIOR, Caio. Formação do Brasil Contemporâneo. São Paulo, Brasiliense, 1992.
- SCHNEIDER, Ronald. Brazil: Culture and Politics in a New Economic Powerhouse. Boulder Westview, 1995.
- SKIDMORE, Thomas E.. Black Into White: Race and Nationality in Brazilian Thought. Oxford, Oxford University Press, 1974.
- WAGLEY, Charles. An Introduction to Brazil. New York, New York, Columbia University Press, 1963.
- The World Almanac and Book of Facts: Brazil. New York, NY, World Almanac Books, 2006.
- Кирил Шопов. Бразилия. От Кастело Бранко до Дилма Русев. С., Рива, 2011.
[редактиране] Вижте също
- Административно деление на Бразилия
- Бразилска империя
- Бразилска колония
- Бразилци
- БРИК
- Високоскоростна железница в Бразилия
- Вътрешна Бразилия
- Герб на Бразилия
- Дипломатически мисии на Бразилия
- Знаме на Бразилия
- Икономика на Бразилия
- Икономическии проблеми на Бразилия
- История на индустриализацията в Бразилия
- Обединено кралство Португалия, Бразилия и Алгарве
- Образование в Бразилия
- Общ южен пазар
- Предложения за нови административни единици в Бразилия
- Престъпност в Бразилия
- Социални проблеми на Бразилия
- Списък на общините в Бразилия
- Списък на най-населените градове в Бразилия
- Спорт в Бразилия
- ХИВ/СПИН в Бразилия
- Химн на Бразилия
- Хомосексуалност в Бразилия
- Южна Америка
[редактиране] Външни препратки
- ((pt)) Федерално правителство
- ((pt)) Федерален сенат
- ((pt)) Камара на депутатите
- ((pt)) Президентство на Федеративна република Бразилия
- ((pt)) Върховен федерален съд
- ((pt)) Бразилски институт по география и статистика
- ((en)) Бразилия в World Fact Book
- ((en)) Държавен глава и членове на кабинета
- ((en)) UCB Libraries GovPubs
- ((en)) Библиотеката на Конгреса на САЩ (1997)
- Сайтове за Бразилия в проект „Отворена директория“
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Brasil“ в Уикипедия на португалски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||
