Рио де Жанейро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рио де Жанейро
Rio de Janeiro
Знаме    Герб
Montagem RJ.jpg
Бразилия
Red pog.png
Рио де Жанейро
Рио де Жанейро
Страна Флаг на Бразилия Бразилия
Щат Рио де Жанейро
Площ 1182 km²
Надм. височина 31 m
Население (2006) 6 100 000 души
5161 души/km²
Кмет Едуарду Паеш
Основаване 1 март 1565 г.
Пощенски код 20000-000
Телефонен код +55 21
Часова зона UTC-3
Официален сайт rio.rj.gov.br
Рио де Жанейро в Общомедия

Рио де Жанейро (на португалски Rio de Janeiro, което означава януарска река) е град в Югоизточна Бразилия, център на щат Рио де Жанейро.

Населението на града е около 6 100 000 души (2006),[1] а на градската агломерация — около 11 582 000 милиона души (2009).[2] Рио де Жанейро е вторият по големина град в Бразилия след Сао Пауло и служи за столица на страната от 1764 до 1960, когато столицата е преместена в Бразилия. През 1808-1821, градът е столица на Португалската империя.

На хълма Корковадо се намира прочутата статуя на Иисус Христос, наречена Христос Спасителя. Рио де Жанейро е известен и с карнавала, който се провежда там всяка година.

Местните жители наричат себе си кариока ('carioca'). На местния диалект на народа на тупи, който говори гуарански език cari означава 'бели хора', а oca — дом, т.е. „домът на белите хора“.

География и климат[редактиране | edit source]

Рио де Жанейро е разположен върху ивица от бразилското атлантическо крайбрежие, ориентирана в направление изток-запад и близка до Тропика на козирога. Обърнат на юг към океана, градът възниква около малкия залив Гуанабара, край входът на който се намира високата скала Пау ди Асукар, един от символите на Рио де Жанейро.

Сентру, централният район на Рио де Жанейро, се намира в низината на западния бряг на залива Гуанабара. По-голямата част от града, обикновено наричана Зона Норти, продължава на северозапад в равнината, образувана от морски и континентални седименти, и достига до хълмистите предпланини. Южните райони Зона Сул, достигащи обърнатите към открито море плажове, са отделени от Сентру и Зона Норти от верига крайбрежни планини, продължение на планинската верига Сера ду Мар. Обширният западен район Зона Оести е труднодостъпен до края на 20 век, когато е свързан с града нови пътища и тунели.

Климатът на Рио де Жанейро е тропичен саванен (Aw по Кьопен), характеризиран с продължителни дъждовни периоди от декември до март.[3] Температурите рядко надхвърлят 40°C във вътрешността, а максимални температури над 28°C се наблюдават всеки месец. По крайбрежието бризът прави температурите по-умерени.

През есента и зимата градът често е достиган от студени фронтове, идващи от Антарктика, които предизвикват чести промени във времето. През лятото са възможни поройни дъждове, които понякога предизвикват тежки наводнения. Валежите са по-силни в хълмистите и планински части на града, които преграждат пътя на влажните въздушни маси, идващи от Атлантическия океан. Надморската височина и отдалечеността от брега оказват влияние и на температурата.

Средната годишна минимална температура е 20°C, средната годишна максимална температура - 28°C, а средната годишна температура - 23°C. Средното годишно количество на валежите е 1090 mm. Най-ниската регистрирана температура е 8°C (през юли), а най-високата - 41°C (през февруари). Температури под 10°C са изключително редки.

Nuvola apps kweather.png  Климатични данни за Рио де Жанейро  Weather-rain-thunderstorm.svg
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 42 42 40 40 38 37 38 42 42 42 43 41 43
Средни максимални температури (°C) 29,4 30,2 29,4 27,8 26,4 25,2 25,3 25,6 25 26 27,4 28,6 27,19
Средни температури (°C) 26,35 26,85 26,35 24,85 23,4 21,95 21,85 22,25 22,1 23,1 24,4 25,5 24,07
Средни минимални температури (°C) 23,3 23,5 23,3 21,9 20,4 18,7 18,4 18,9 19,2 20,2 21,4 22,4 20,96
Абсолютни минимални температури (°C) 17 17 17 15 10 7 11 10 13 12 13 17 7
Средни месечни валежи (mm) 114,1 105,3 103,3 137,4 85,6 80,4 56,4 50,5 87,1 88,2 95,6 169 1 172,9
Брой на дните с валежи 12 9 9 10 8 6 6 6 9 10 11 13 109
Източник: worldweather.org, http://www.weatherbase.com

История[редактиране | edit source]

Нощен изглед
Рио де Жанейро от хълма Корковадо
Рио де Жанейро
Университет

Заливът Гуанабара, където днес се намира Рио, е открит от португалеца Гашпар де Лемош на 1 януари 1502. Той го нарича „Рио“ (на португалски река), тъй като според него това е речно устие, а не залив.

Рио де Жанейро е основан на 1 март 1565 от португалеца Ещасио де Са близо до хълма Захарна буца, за да служи като крепост и да защитава земята от нашественици след изгонването на френските заселници.

Пълното име на града е Сао Себастиао до Рио де Жанейро в знак на почит към португалския крал Себастиан I. През 1567 селището е преместено в Моро де Кащело, населението наброява 3000 души, повече от които са местни. Развива се риболовът и най-вече ловът на китове, както и производството на захарни продукти. Създадени са големи плантациии за захарна тръстика.

В края на 17 век златната треска в Минаш Жерайш, намиращ се на северозапад от Рио де Жанейро, дава тласък на развитието на града. Има приток на имигранти от Португалия, които превръщат града в най-важното пристанище в колонията. От своя страна това привлича мнозина френски пирати и контрабандисти, които нападат града през 1710 и 1711, но в крайна сметка са изгонени. След това се наблюдава демографски взрив и това е причината инфраструктурата постоянно да се развива. Най-известният акведукт в Рио, Аркош да Лапа, е открит през 1793. Конструкцията е толкова здрава, че днес се използва като трамвайна линия, свързваща квартал Санта Тереза с центъра на града. През 1764 Рио де Жанейро става столица на Бразилия.

Пристигането на португалското кралско семейство през 1808 превръща Рио във временна столица на Португалия, а населението на града скача на 70 000 души. По това време градът започва да се разделя на бедни и богати квартали. По-заможните семейства се заселват в района между океана и хълмовете, днес известен като Зона Сул, а по-бедните отиват в Зона Норте, зад хълмовете. По това време са построени и Ботаническата градина, Каза Франка-Бразил, Кралската библиотека и митницата. Ботаническата градина (Jardim botanico) представя цялото богатство на бразилската флора на внушителна площ. Особено впечатляваща е алеята на гигантските палми.

През 1815 Рио де Жанейро официално е обявен за столица на Бразилия. През 1821 кралското семейство се завръща в Португалия, оставяйки управлението на колонията на принц дом Педро I. През 1822 дом Педро I обявява независимостта на Бразилия от Португалия, след като не изпълнява заповедта да се върне в Португалия. Така той става император на Бразилия, а Паласо Империал в Петрополис - негов дворец.[4] Днес дворецът в Петрополис е превърнат в музей, организиран по най-добрите стандарти на съвременното музейно дело.

Първият конгрес в Бразилия се провежда в Рио през 1823 на мястото, където днес се намира двореца Тирадентеш. През 1831 дом Педро I абдикира, а синът му дом Педро II не е признат за управляващ император до 1840. По времето на Педро II Рио де Жанейро претърпява значителни подобрения. Между 1854 и 1862 градът се сдобива с газово осветление, водоснабдителни и канализационни услуги и с трансатлантическа телефонна линия и телефонни мрежи. Развива се и транспортът; появяват се първите трамваи, влакове и фериботи. Трамвайната линия, свързваща центъра на Рио и квартала на художниците Санта Тереза, е незабравима туристическа атракция. През 1884 е открита жп линията, която отива до хълма Корковадо, а през 1892 е открит тунелът между Ботафого и Копакабана, който способства за миграцията на по-заможните семейства към брега. С отмяната на робството през 1888 и с отслабването на властта на монарха от 1889 се увеличава промишленото производство, а земеделието спада.

В началото на 20 век са направени много подобрения в центъра на града; открити са авенютата Рио Бранко и Бейра-Мар и са построени Общинският театър, Художественото училище и Народната библиотека, която е на четвърто място в света по богатство на архивните си фондове (донесени в Бразилия при бягството на португалския крал от нашествието на Наполеон в Португалия). През 30-те и 40-те населението край брега нараства като заема областта около Ипанема и Леблон, а небостъргачите започват да стават все по-често явление в жилищните квартали и в центъра на града.

През 1966 столицата е преместена в град Бразилия, въпреки че Рио продължава да бъде културната столица на Бразилия и административен център на щата Гуанабара. През 60-те и 70-те пейзажът в Рио значително се променя, като е създаден паркът Атеро до Фламенго; изкопани са тунели, свързващи южната със северната част; изградени са мостът Рио-Нитерой и метрото.

През 1975 щатът Гуанабара е заменен с щата Рио де Жанейро, а едноименният град става негов административен център.

Население[редактиране | edit source]

Населението на града е около 6 100 000 души (2006),[1] а заедно с прилежащата градска агломерация - 11 582 000 души (2009), от които:[2]

Множество различни етнически групи допринасят за формирането на съвременното население на Рио де Жанейро. В предколониалния период територията на днешния град е населявана от пове 7 групи индианци, говорещи 20 различни езика. По време на португалско-френското съперничество част от тях са избити, а останалите са асимилирани от португалските колонисти.[5]

В Рио де Жанейро живее най-голямата общност с португалски произход след тази в Лисабон.[6] През 19 век и най-вече в началото на 20 век в града се заселват стотици хиляди португалци, търсещи по-добри условия за живот.[7]

Прадедите на негърското население на града се заселени в Бразилия като роби, внасяни главно от Ангола и Мозамбик. Заедно с хората със смесена раса, хората с африкански произход съставляват почти половината от жителите на Рио де Жанейро. Други по-малки общности в града са евреите, арабите (главно от Ливан и Сирия), италианците, испанците, немците. Голям е и броят на преселниците от други части на Бразилия.

През 2000 година 55% от жителите на агломерацията са католици, 22% са протестанти, 17% са нерелегиозни.[8]

Нарастване на населението на Рио де Жанейро

Източник: Planet Barsa.[9]


Икономика[редактиране | edit source]

Като столица до 1960 г., Рио де Жанейро стана атрактивна дестинация за много компании, тъй като не са административни центрове, както и правителството. Градът е дал възможност на централни офиси на големи публични компании като Петробрас, Elektrobras и други. След прехвърляне на капитали към Бразилия, Рио продължава да привлича много компании, особено след откриването на петролни залежи в басейна на Кампо, който произвежда голяма част от общия обем на петрол в Бразилия. С този в Рио де Жанейро са дъщерни дружества на компании като Royal Dutch Shell, EBX, Esso. Офисите на големи мултинационални компании Coca-Cola, IBM, и El Paso също се намират в Рио де Жанейро.

Рио е на второ място на национално ниво в промишленото производство и е вторият по големина финансов център, на второ място след Сао Пауло. Промишлените предприятия за производство на храни, химикали и петролни продукти, фармацевтика, метални изделия, кораби, текстил и мебели. Въпреки това, господстващо сектор в икономиката е услугите, включително банкиране и второто активно на пазара в Бразилия. Туризъм и развлечения, като ключ за икономиката.

Една важна дейност е изграждането на осигуряване на заетост на голям брой неквалифицирани работници. За да стимулира производството в някои предградия на града правителство бяха създадени индустриални зони с добра инфраструктура и специални условия за закупуване на земя.

Също така, Рио де Жанейро е едно от най-големите пристанища (оборот от 26,1 милиона тона през 1973 г.) на Южна Америка минава през 1 / 3 от вноса (въглища, нефт, цимент, машини, пшеница), и значителна част от износа на страната (кафе, захар, кожа, скъпоценни гори, манганова руда, памук, плодове, на страните от Рио де Жанейро, Минас-Жерайс, отчасти защото на щата Сао Пауло и други.

Забележителности[редактиране | edit source]

Плажовете на Ипанема и Копакабана, Фламенго парк, гигантска статуя на Христос Спасителя на хълма Корковадо, планина Пау ди Асукар (Pão de Açúcar „Захарна глава”),Маракана стадион - вторият по големина футболен стадион в света (200 000 зрители).

Спорт[редактиране | edit source]

Стадион „Маракана“

В града има четири големи футболни отбора: Фламенго, Ботафого, Флуминензе и Вашку да Гама. Те играят домакинските си срещи на митичния стадион „Маракана“, където на Световното първенство по футбол през 1950 212 500 зрители гледат финала Бразилия-Уругвай.

Други[редактиране | edit source]

Рио де Жанейро е сред градовете в света с най-голямо насилие[10] [11] - всяка седмица около 80 души стават жертва на нападения, заблудени куршуми и наркотероризъм,[12] [13] стойности, сравними с тези от зони на политически конфликти, като Багдад и Кабул. [14]

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Рио де Жанейро
Починали в Рио де Жанейро

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Рио де Жанейро е побратимен с:[15][16][17][18][19][20][21][22][23][24][25][26][27][28][29][30][31]

  Северна и Южна Америка   Европа   Азия и Африка
Flag of Mexico.svg Град Мексико, Мексико Flag of Turkey.svg Истанбул, Турция Flag of the Philippines.svg Батангас, Филипини
Flag of Nicaragua.svg Манагуа, Никарагуа Flag of Russia.svg Санкт Петербург, Русия[32] Flag of Japan.svg Кобе, Япония
Flag of Venezuela.svg Каракас, Венецуела Flag of Poland.svg Варшава, Полша[33] Flag of Tunisia.svg Град Тунис, Тунис
Flag of Chile.svg Пуерто Варас, Чили Flag of Portugal.svg Санто Тирсо и Вила Нова де Гая, Португалия Flag of South Korea.svg Сеул, Южна Корея
Flag of Bolivia.svg Ла Пас, Боливия Flag of Spain.svg Барселона и Санта Крус де Тенерифе, Испания Flag of Palestine.svg Рамала, Палестинска автономия
Flag of the United States.svg Маями, САЩ Flag of France.svg Монпелие, Франция Flag of Israel.svg Тел Авив, Израел
Flag of the United States.svg Оклахома Сити, САЩ Flag of the United Kingdom.svg Ливърпул, Великобритания Flag of the People's Republic of China.svg Пекин, Китай[34]
Flag of the United States.svg Нюарк, САЩ Flag of France.svg Париж, Франция[35] Flag of South Africa.svg Дърбан, ЮАР
Flag of the United States.svg Атланта, САЩ Flag of Portugal.svg Лисабон, Португалия Flag of Lebanon.svg Бейрут, Ливан
Flag of Canada.svg Ванкувър, Канада[36] Flag of Spain.svg Мадрид, Испания[37] Flag of Israel.svg Йерусалим, Израел[38]
Flag of Argentina.svg Буенос Айрес, Аржентина Flag of Ukraine.svg Киев, Украйна[39] Flag of Nigeria.svg Лагос, Нигерия
Flag of Brazil.svg Манауш, Бразилия[40] Flag of Romania.svg Букурещ, Румъния[41] Flag of Senegal.svg Рифис, Сенегал[42]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Общомедия Общомедия с материали от Рио де Жанейро

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Грешка при цитиране: Грешка в етикет <ref>: не е подаден текст за бележките на име population
  2. Грешка при цитиране: Грешка в етикет <ref>: не е подаден текст за бележките на име metro
  3. ((en))  Rio de Janeiro Destination Guide. // The Weather Channel. Посетен на 2 декември 2007.
  4. Emperor Street. // 1860-1870. Посетен на 2013-08-24.
  5. ((pt))  Tem índio no Rio. // Paginas.terra.com.br. Архив на оригинала от August 13, 2007. Посетен на 6 май 2009.
  6. ((en))  Portugal and its Communities. // Presidencia.pt. Посетен на 17 април 2010.
  7. ((pt))  Brasil 500 anos. // IBGE. Архив на оригинала от May 23, 2008. Посетен на 6 май 2009.
  8. ((pt))  Tabela 2094 - População residente por cor ou raça e religião. Região Metropolitana = Rio de Janeiro - RJ. // Sistema IBGE de Recuperação Automática - SIDRA. IBGE, 2010. Посетен на 21 декември 2010.
  9. ((pt))  Barsa Planeta Ltda. // Brasil.planetasaber.com. Посетен на 17 април 2010.
  10. http://www.riobodycount.com.br/
  11. http://web.archive.org/web/20070514182545/rss.news.yahoo.com/imgrss/events/wl/041807riodrugsguns
  12. http://oglobo.globo.com/pais/mat/2007/01/01/287254604.asp
  13. http://noticias.terra.com.br/ultimas/0,,EI316,00.html
  14. http://www.cnn.com/2007/WORLD/americas/04/17/brazil.rio.violence.ap/index.html
  15. Побратимени градове. // Radikal.com.tr. Посетен на 2010-04-17.
  16. Побратимени градове. // Managua.gob.ni. Посетен на 2010-04-17.
  17. Побратимени градове. // Eng.gov.spb.ru. Посетен на 2010-04-17.
  18. Побратимени градове
  19. Побратимени градове (PDF). // Посетен на 2010-04-17.
  20. Побратимени градове. // Atlantaga.gov. Посетен на 2010-04-17.
  21. Побратимени градове (PDF). // Посетен на 2010-04-17.
  22. http://spl.camara.rj.gov.br/spldocs/pl/0099/pl1593_0099_001493.pdf
  23. Побратимени градове (PDF). // Посетен на 2010-04-17.
  24. Побратимени градове (PDF). // Посетен на 2010-04-17.
  25. http://spl.camara.rj.gov.br/spldocs/pl/2001/pl0444_2001_000513.pdf
  26. Побратимени градове (PDF). // Посетен на 2010-04-17.
  27. Microsoft Word - p (PDF). // Посетен на 2010-04-17.
  28. Barcelona internacional — Ciutats agermanades. // © 2006-2009 Ajuntament de Barcelona. Посетен на 2009-07-13.
  29. Madrid city council webpage Mapa Mundi de las ciudades hermanadas. // Ayuntamiento de Madrid.
  30. Побратимени градове (PDF). // Посетен на 2010-04-17.
  31. Побратимени градове. // Посетен на 2010-04-17.
  32. Сотрудничество с городами - партнерами
  33. Miasta partnerskie Warszawy. // um.warszawa.pl. Biuro Promocji Miasta, 2005-05-04. Посетен на 2008-08-29.
  34. [1]
  35. Специално партньорство с Париж, тъй като той е побратимен само с Рим
  36. http://www.rio2016.org.br/pt/Noticias/Noticia.aspx?idConteudo=1138
  37. http://www.munimadrid.es/portal/site/munimadrid/menuitem.dbd5147a4ba1b0aa7d245f019fc08a0c/?vgnextoid=4e84399a03003110VgnVCM2000000c205a0aRCRD&vgnextchannel=4e98823d3a37a010VgnVCM100000d90ca8c0RCRD&vgnextfmt=especial1&idContenido=1da69a4192b5b010VgnVCM100000d90ca8c0RCRD
  38. http://pt.wikisource.org/wiki/Lei_Municipal_do_Rio_de_Janeiro_4315_de_2006
  39. http://pt.wikisource.org/wiki/Lei_Municipal_do_Rio_de_Janeiro_4917_de_2008
  40. http://spl.camara.rj.gov.br/spldocs/pl/2006/pl0980_2006_008195.pdf
  41. http://pt.wikisource.org/wiki/Lei_Municipal_do_Rio_de_Janeiro_3467_de_2002
  42. http://pt.wikisource.org/wiki/Lei_Municipal_do_Rio_de_Janeiro_3152_de_2000