Промишленост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Промишлеността (или индустрията) е сектор от икономиката, включващ добива на полезни изкопаеми (добивна промишленост) и преработката на суровини в междинни или крайни продукти (преработваща промишленост). В трисекторния модел на икономиката добивната промишленост е част от първичния сектор, а преработващата образува вторичния сектор, заедно със строителството. За разлика от занаятите, в основата на промишленото производство е използването на машини.

Етимология[редактиране | edit source]

Промишленост е руска заемка, която произлиза от думите промышлять и промыселпечеля прехраната си и търговия. Индустрия произлиза от латинската дума industria, която означава „старателност, трудолюбие, усърдие“.

Класификация[редактиране | edit source]

В Статистическата класификация на икономическите дейности за Европейската общност промишлеността включва групи B и C, както и производството на електрическа и топлинна енергия, които са включени в група D.[1]

Добивна промишленост[редактиране | edit source]

Добивната промишленост включва добивът на полезни изкопаеми - ресурси, разположени под повърхността на земята, като фосилни горива, съдържащи метали минерали (руди) и други скални продукти.

Добивът на фосилни горива играе ключова роля в икономиката, тъй като произвежда основните източници на енергия, както и основни суровини за химическата промишленост. Той се разделя на два основни сектора - добив на нефт и природен газ и въгледобив. За разлика от останалите полезни изкопаеми, нефтът и природният газ не са твърди вещества, което дава възможност добивът им да се извършва със сондажи. За разлика от мините, сондажите могат да се изграждат и в морето, което позволява добивът на нефт и природен газ от континенталния шелф. Нефтът и природният газ се използват като гориво в енергетиката, а природният газ и за отопление и битови нужди, както и като суровине за нефтопреработващата и други клонове на химическата промишленост, произвеждащи автомобилно гориво, пластмаси, изкуствени торове и други. Каменните въглища, добивани в открити или подземни мини, също се използват като гориво в енергетиката, както и в металургията.

Рудните полезни изкопаеми са минерали, съдържащи определени метали, които се добиват в откирити или подземни мини. Обикновено концентрацията на желания метал в изкопавания материал е относително ниска, което налага допълнителната му обработка и води до значително количество остатъчни материали. Макар част от металите да се произвеждат чрез рециклиране, рудодобивът остава важен източник на суровини за металургията. Железните руди са източник за производството на най-произвеждания метал, желязото. Цветните метали се произвеждат от боксит, медна руда, хромова руда и други руди, съдържащи съответния метал. От някои руди, наричани полиметални, могат да се произвеждат по няколко метала. Към рудните полезни изкопаеми се отнасят и рудите на някои редки метали със специфично приложение, като рудите на благородните метали или урановата руда.

Нерудните полезни изкопаеми са материали, които не се използват за производството на метали. Сред тях в най-голямо количество се произвеждат т.нар. инертни материали, главно пясък, чакъл и трошен камък, използвани в конструкцията на пътища и други съоръжения, както и като компонент в състава на бетоните и асфалтобетоните. Нерудни полезни изкопаем са основната суровина за производство на цимент, вар, порцелан, керамика, стъкло. Някои скали се използват в строителството, като подови и стенни облицовки. В строителството се използва и гипсът.

Енергетика[редактиране | edit source]

Енергетиката е дял на промишлеността, включващ производството на електрическа и топлинна енергия. Подобно на същинската преработваща промишленост, енергетиката преобразува изходни материали, но за разлика от нея продуктът не е нов материал или изделие, а енергия във форма, подходяща за пренос и използване в други сектори на стопанството или в бита.

Основният подсектор на енергетиката е производството на електроенергия. Около 69% от електричеството в света се произвежда в топлоелектрически централи (2008). При тях чрез изгаряне на различни горива се създава водна пара под налягане, която задвижва турбини, които от своя страна генерират електроенергия. За горива се използват главно фосилни горива (каменни въглища - 41%, природен газ - 21% и нефт - 5% от производството на електричество), но също и биомаса и отпадъци.

Начинът на генериране на електричество в атомните електрически централи, които произвеждат около 13% от електроенергията в света (2008), е подобен на този при топлоелектрическите централи - чрез задвижвани с пара турбини. Разликата е в това, че за нагряване на парата се използват ядрени реактори, сложни съоръжения, в които се извършва ядрена реакция. Като гориво те използват силно радиоактивни материали, най-често уран-235 и плутоний-239.

Водноелектрическите централи произвеждат около 16% от електричеството (2008). Те задвижват своите турбини за сметка на потенциалната енергия на водата, най-често от специално изградени за целта язовири. Водноелектрическите централи са основният възобновяем източник на енергия. Съществуват и други технологии за производство на електричество от възобновяеми източници, но те имат ограничено значение - около 1,4% от общото производство на електроенергия (2008). Основните сред тях са вятърните и геотермалните електроцентрали и слънчевите батерии.

Наред с производството на електричество, към енергетиката се отнася е производството на топлинна енергия. То има по-ограничено значение, поради по-трудния пренос на топлинната енергия. Най-често това става чрез транспортиране по тръбопроводи на загрята вода или водна пара.

Преработваща промишленост[редактиране | edit source]

{{По обем на произведената продукция и по брой на заетите, преработващата промишленост заема най-голям дял във вторичния сектор. От началото на 2001 г. в страната се утвърди нова класификация на икономическите дейности, т.е. извърши се ново структуриране на стопанството, което отговаря по-пълно на изискванията и стандартите на статистическата отчетност в страните от Европейския съюз. В съответствие с това преработващата промишленост е класифицирана в 14 раздела, 1 които са обособени над 150 икономически дейности.}}

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((bg))  Статистическа класификация на икономическите дейности за Европейската общност (NACE Rev. 2). // Eurostat, 2011. Посетен на 10 февруари 2011.