Атомна електрическа централа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атомна електроцентрала. Ясно се вижда водната пара, излизаща от охладителните кули. Реакторите са разположени в изолираните цилиндрични постройки.

Атомна електрическа централа (съкратено АЕЦ) е съоръжение за производство на електричество с използване на енергия, отделяна при разпад на атомното ядро, при условията на контролирана верижна реакция. В основата си представлява ТЕЦ, който използва ядрен реактор за производство на топлинна енергия, от която се произвежда електричество.

История[редактиране | edit source]

На 20 декември 1951 година, ядрен реактор за първи път в историята произвежда годно за използване количество електроенергия в сегашната Национална Лаборатория INEEL на Министерството на енергетиката на САЩ. Реакторът е изработил достатъчна мощност, за да запали проста верига от четири 100-ватови лампи. След втория експеримент, проведен на следващия ден, 16-те участващи в него учени и инженери «увековечават» своето историческо достижение, като изписват имената си с тебешир върху стената на генератора.

През същия ден експерименталният реактор EBR-1 достига производството на 100 киловата — достатъчно за пълното захранване на собственото си електрооборудване.

На 30 декември 1963 година реакторът е официално спрян. На 26 август 1966 година той е обявен за национален исторически паметник. По материали на Националната лаборатория Айдахо, САЩ.

Първата в света атомна електростанция е пусната на 27 юни 1954 година в СССР, в град Обнинск, разположен в Калужска област, с мощност 5 МВт. Тя работи до 29 април 2002 г. и притежава най-дълго работилия до момента ядрен реактор.

В България има една работеща АЕЦ — (АЕЦ Козлодуй). До началото на 2004 година в света действат 441 енергийни ядрени реактора.

Най-голямата АЕЦ в света по мощност (до 2006 година) се намира в японският град Касивадзаки префектура Ниигата — в експлоатация са 5 BWR + 2 ABWR, с пълна мощност 8,212 ГВт*е

Най-голямата производствена авария свързана с атомна електроцентрала е тази в Чернобилската АЕЦ (Чернобил, Украйна).

Класификация[редактиране | edit source]

Атомните електроцентрали се класифицират в съответствие с поставените в тях реактори:

  • Реактори с бавни неутрони, използващи специални забавители за увеличаване на вероятността за поглъщане на неутроните от ядрата на атомите на горивото
    • Реактори с лека вода
    • Графитни реактори
    • Реактори с тежка вода
  • Реактори с бързи неутрони
  • Субкритични реактори, използващи външни източници на неутрони
  • Термоядрени реактори

Принцип на действие[редактиране | edit source]

Принцип на действие на АЕЦ с двуконтурен водо-воден реактор

На рисунката е показана схемата на работа на атомна електроцентрала с двуконтурен водо-воден енергетичен ядрен реактор. Енергията, отделяна в активната зона, се предава от топлоносителя на първия контур. След това топлоносителя се изпомпва в топлообменник (парогенератор), където нагрява до кипене водата от втория контур. Получената при това пара се подава към турбини, въртящи електрогенератори. На изхода от турбините парата се подава в кондензатор, където се охлажда с голямо количество вода, идваща от водохранилище.

Компенсатора на налягането представлява доста сложна и тежка конструкция, която служи за изравняване на колебанията на налягането в контура по време на работа на реактора, възникващи за сметка на топлинното разширение на топлоносителя. Налягането в 1-я контур може да достига до 160 атмосфери (ВВЕР-1000).

Освен вода в различни реактори като топлоносител може да се използва също и течен натрий или газ. Използването на натрий позволява да се опрости конструкцията на обвивката на активната зона на реактора (за разлика от водния контур, налягането в натриевия контур не превишава атмосферното) като се избавим от компенсатора на налягане, но създава свои трудности, свързани с повишената химическа активност на този метал.

Общото количество на контурите може да е различно за различните реактори, схемата на рисунката е дадена за реактори от типа ВВЕР (Водо-Водяной Энергетический Реактор).

При невъзможност от използване на голямо количество вода за кондензиране на парата, водата може да се охлажда в специални охладителни кули, които благодарение на своите размери обикновено са най-изпъкващата част от атомната електроцентрала.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]