Натрий
| Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране и да се посочат благонадежни в смисъла на У:БИ и У:ПИ източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
|
|||||
| Външен вид | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| сребристобял метал |
|||||
| Общи данни | |||||
| Име, символ, № | Натрий, Na, 11 | ||||
| Химическа серия | Алкален метал | ||||
| Група, период, блок | 1, 3, s | ||||
| Свойства на атома | |||||
| Атомна маса | 22,989769282 u | ||||
| Атомен радиус | 186 pm | ||||
| Ковалентен радиус | 166±9 pm | ||||
| Радиус на ван дер Ваалс | 227 pm | ||||
| Електронна конфигурация | [Na]3s1 | ||||
| Оксидационни с-ния (оксид) | 1 | ||||
| Кристална структура | кубична, обемно центрирана | ||||
| Физични свойства | |||||
| Агрегатно състояние | Твърдо вещество | ||||
| Плътност | 971 kg/m³ | ||||
| Температура на топене | 371,95 K (98,8 °C) | ||||
| Температура на кипене | 1156 K (883 °C) | ||||
| Моларен обем | 23,7 m³/mol | ||||
| Специф. топлина на топене | 2,64 kJ/mol | ||||
| Специф. топлина на изпарение | 97,9 kJ/mol | ||||
| Скорост на звука | m/s при K | ||||
| Други | |||||
| Електроотрицателност | 0,93 (скала на Полинг) | ||||
| Специф. топлинен капацитет | 28,23 J/(kg·K) | ||||
| Топлопроводимост | 142 W/(m·K) | ||||
| Йонизационен потенциал | 495,8 kJ/mol | ||||
Натрият (Na) е алкален метал с кристален строеж, с пореден номер 11 и принадлежи на 1А група от Периодична система на елементите. Той е мек, пластичен и с метален блясък, по-лек от водата. Предизвиква тежки химически изгаряния при допир. Проявява постоянна първа Валентност, а стойността на електроотрицателността му е 1,01. Температурата му на топене е 98,8 °C, а на кипене - 882 °C. Притежава 13 изотопа, от които стабилен е само 23Na, а радиоактивни са 22Na и 24Na. Натрият не се среща свободно в природата, защото е силно активен и взаимодейства с много други елементи и съединения. Той дори се самозапалва при допир с въздух, затова се съхранява в керосин. Активността му се дължи на това, че изключително лесно отдава електрони и се превръща в положителен йон. Натрият се използва при синтеза на различни вещества като каучук, багрилото индиго, витамин B12. Приложението му в атомните централи е свързано с добрата му топлопроводност. Използва се и при производството на луминесцентни лампи.
Съединенията на натрия се използват от дълбока древност, но поради голямата му активност е изолиран чак през 1807 от Хъмфри Дейви чрез електролиза на натриева основа.
Съдържание |
Пълна елекронна конфигурация на натрия [редактиране]
1s2 2s2 2p6 3s1
Химични свойства на натрия [редактиране]
Взаимодействие с водород [редактиране]
При взаимодействие с водород натрият образува хидрид с йоннокристален строеж:
- 2Na + H2 → 2NaH
Взаимодействие с кислород [редактиране]
Натрият реагира с кислород на студено и образува динатриев оксид:
- 4Na + O2 → 2Na2O
При горене на натрий в кислородна среда се образува натриев пероксид:
- 2Na + O2 → Na2O2
Тук натрият запазва своята постоянна първа валентност, защото двата кислородни атома имат връзка помежду си.
Взаимодействие с неметали [редактиране]
Натрият гори и в хлорна среда и образува натриев хлорид:
- 2Na + Cl2 →2NaCl
Освен с хлора натрият взаимодейства и с друг неметал — сярата:
- 2Na + S → Na2S
Натрият реагира бурно с водата и отделя голямо количество топлина, при което образува натриев хидроксид. Ако в чаша вода добавим няколко капки фенолфталеин (като индикатор) и пуснем вътре малко парченце натрий, то започва хаотично да се движи над повърхността, направлявано от отделящия се водород. Пътят на парченцето натрий се оцветява в малиновочервено заради основния характер на натриевата основа и прибавения фенолфталеин:
- 2Na + 2H2O → 2NaOH + H2
С киселините натрият също реагира активно.
а) При реагирането на натрий със солна киселина се получава натриев хлорид:
- 2Na + 2HCl → 2NaCl + H2
б) При взаимодействие на натрий със сярна киселина се получава динатриев сулфат:
- 2Na + H2SO4 →Na2SO4+ H2
Натриевите йони активно участват в минералния обмен на организма на човека и животните.
Източници [редактиране]
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| H | He | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Li | Be | B | C | N | O | F | Ne | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Na | Mg | Al | Si | P | S | Cl | Ar | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| K | Ca | Sc | Ti | V | Cr | Mn | Fe | Co | Ni | Cu | Zn | Ga | Ge | As | Se | Br | Kr | ||||||||||||||||||||||||
| Rb | Sr | Y | Zr | Nb | Mo | Tc | Ru | Rh | Pd | Ag | Cd | In | Sn | Sb | Te | I | Xe | ||||||||||||||||||||||||
| Cs | Ba | La | Ce | Pr | Nd | Pm | Sm | Eu | Gd | Tb | Dy | Ho | Er | Tm | Yb | Lu | Hf | Ta | W | Re | Os | Ir | Pt | Au | Hg | Tl | Pb | Bi | Po | At | Rn | ||||||||||
| Fr | Ra | Ac | Th | Pa | U | Np | Pu | Am | Cm | Bk | Cf | Es | Fm | Md | No | Lr | Rf | Db | Sg | Bh | Hs | Mt | Ds | Rg | Cn | Uut | Uuq | Uup | Uuh | Uus | Uuo | ||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||