Йон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За френския департамент вижте Йон (департамент).

Йоните са електрически заредени частици, образувани при отделяне или приемане на електрони от атоми или молекули. Броят на електроните не е равен на броя на протоните и положително заредените йони са катиони, а отрицателно заредените — аниони. Те се означават със знак „+“ или „-“ (H+, Cl-), или с точка и щрихи (H., Cl'). От йони са изградени кристалните решетки на много вещества. Името им е избрано от физика Майкъл Фарадей и се използва за вещества, които позволяват през тях да протича ток между електродите им поставени в разтвор, когато имаме електрическо поле. Произлиза от гръцката дума ιον, означаваща "отива".

Йон, състоящ се от един атом, е атомен или монатомен йон; ако има два или повече атома, се нарича молекулярен или полиатомен йон.

Многоатомните йони представляват най–често аниони на кислородосъдържащи киселини, органични съединения или комплексни съединения.

Йоните не могат да съществуват самостоятелно и винаги имат електричен заряд (положителен или отрицателен).

Видове йони[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

  • Цвитерион - молекула, която макар като цяло да е електронеутрална, има отделни структурни части с отрицателен или положителен заряд
  • Дипол - съвкупност от два равни по абсолютна големина разноименни точкови заряда, разположени на разстояние един от друг