Скандий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
21 CaСкандийTi


Sc

Y
Външен вид
сребристо-бял сребристо-бял
Общи данни
Име, символ, № Скандий, Sc, 21
Химическа серия Преходен метал
Група, период, блок 3, 4, d
Свойства на атома
Атомна маса 44,955910 u
Атомен радиус (calc) 160 (184) pm
Ковалентен радиус 144 pm
Радиус на ван дер Ваалс pm
Електронна конфигурация [Ar]3d14s2
e- на енергийно ниво 2,8,9,2
Оксидационни с-ния (оксид) 3 (Sc2O3 (слабо основен))
Кристална структура хексагонална
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Плътност 2985 kg/m³
Температура на топене 1814 K (1541 °C)
Температура на кипене 3103 K (2830 °C)
Моларен обем 15,00х10-6 m³/mol
Специф. топлина на топене 14,1 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 314,2 kJ/mol
Скорост на звука m/s при K
Други
Електроотрицателност 1,36 (скала на Полинг)
Специф. топлинен капацитет 568 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 1,77х106 S/m
Топлопроводимост 15,8 W/(m·K)
Йонизационен потенциал 633,1 kJ/mol

Скандий е химичен елемент от периодичната система със символ Sc и атомен номер 21. Мекият, сребристо-бял елемент е първият от преходните метали, който се причислява също към групата на редкоземните елементи.

История[редактиране | edit source]

Скандият е открит през 1879 от Ларс Фредрик Нилсен. От 10 кг еуксенит и гадолинит той е изолирал оксид с напълно непознати дотогава качества. Описаният от него нов елемент е наречен на родината му – "Скандий".

Находища[редактиране | edit source]

получаване[редактиране | edit source]

Свойства[редактиране | edit source]

Употреба[редактиране | edit source]

Мерки за безопасност[редактиране | edit source]

Изотопи[редактиране | edit source]

Изотопи
Изотоп Честота Период на
полуразпад
Тип
разпад
Енергия на
разпада
МeV
Продукт на
разпада
Sc43 синт. 3,891 часа ε 2,221 Ca43
Sc44 синт. 3,927 часа ε 3,653 Ca44
Sc45 100% стабилен
Sc46 синт. 83,79 дни β- 2,367 Ti46
Sc47 синт. 3,3492 дни β- 0,600 Ti47
Sc48 синт. 43,67 часа β- 3,994 Ti48
Sc49 синт. 57,2 мин. β- 2,006 Ti49

Съединения[редактиране | edit source]

В интернет[редактиране | edit source]