Мадагаскар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Repoblikan'i Madagasikara
République de Madagascar


(знаме)	(герб)

Национален девиз: Tanindrazana, Fahafahana, Fandrosoana!
(Отечество, Свобода, Прогрес!)

Официален език малгашки и френски език

Столица

Антананариво

Най-голям град Антананариво

президент

Марк Раваломанана

министър-председател

Жак Сила

Площ
- oбщо на 45-то място
587 040 км²

Население
- oбщо (2005)
- гъстота на 56-то място
18 040 341
31 д/км²

БВП
- общо (2005)
- на човек на 122-ро място
$ 14,864 млрд
$ ?

Валута Малгашко ариари (MGA)

Часова зона EAT (UTC+3)

Независимост
-обявена от Франция
26 юни 1960

Национален химн

Ry Tanindraza nay malala ô

Интернет домейн .mg

Телефонен код +261

Madagascar

[редактиране] География

Основна статия: География на Мадагаскар
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Страната има площ 587 040 хил. кв. км и е разположена в западната част на Индийския океан на остров Мадагаскар и прилежащите му малки острови (Нози Бе, Нози Бураха (Сент Мари) и др. на около 400 км от крайбрежието на Африка. Бреговата му линия е с дължина 5 080 км. Островът е част от древната Африканска платформа. През цялата източна част се простират Централните планини с височина 800-1500 м, разбити от тектонски процеси на отделни масиви - Царатанана (с най-висока точка в страната - връх Марумукутру - 2 876 м). Централните планини се спускат стръмно на изток към океана, а по дължина на крайбрежието е разположена тясна низина (20-30 км). Западната част на острова е заета от високи равнини с височина от 500 до 1000 м.

Климатът в Мадагаскар е тропичен, на северозапад - субекваториален. Средните месечни температури в равнините са от 20-26 градуса Сº, валежи - над 3000 мм. В централните планини средните месечни температури са 13-23 градуса Сº, валежи - 1000-1500 мм, като на запад намаляват до 500-600 мм. Страната има гъста речна мрежа и пълноводни реки - Суфия, Бецибука, Мангуки. Горите заемат 15 % от територията на Мадагаскар, разпространени са и вторичните савани с баобаби и палми.

[редактиране] История

Основна статия: История на Мадагаскар
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

През ХIV в. на острова е образувана държава Имерина; 1500 г. - португалецът Д. Диас открива острова; ХIХ в. - образувано кралство; 1896 г. - острова е обявен за колония на Франция; 26 юни 1960 г. - провъзгласена независимостта на Малгашката република; 1972 г. - преврат и демократизация; 1993 г. - парламентарни избори.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Мадагаскар
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Мадагаскар е република. Глава на държавата e президент, избиран за 5 години. Законодателната власт принадлежи на двукамерен парламент - Национално събрание (избирано за 4 години) и Сенат. Всеки две години се обновява половината от състава на Сената. Правителството се назначава от президента.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Мадагаскар
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

В административно отношение Мадагаскар е разделен на 28 района.

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Мадагаскар
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Мадагаскар е аграрна страна. В селското стопанство са заети 76 % от активното население. Износът на селскостопанска продукция осигурява над 80 % от валутните постъпления. Основни култури - ориз (2,6 млн. т.), царевица (180 хил. т.), маниока (2,3 млн. т), захарна тръстика (2 млн. т), фъстъци (30 хил. т), кафе (80 хил. т), тютюн (4 хил. т), карамфил (7 хил. т), ванилия (2,8 хил. т - 1-во място в света по експорт). Животновъдство - едър рогат добитък - зебу (10 млн. глави), овце (около 3 млн. глави), свине (над 1,4 млн. глави). Промишлеността е слабо развита. Добива се графит (около 14 хил. т), хромити, слюда, кварц. Има залежи на железни руди, въглища и боксити. Работят захарни, цигарени, оризо-очистителни фабрики, месоконсервни, целулозно-хартиени и циментови заводи.

Транспорт - 40 хил. км шосета, от тях 6 хил. км асфалтирани и 883 км ж.п. линии. Главни морски пристанища - Туамасина и Махадзанга. Добре развит вътрешен и международен въздушен транспорт.

Туризъм - бързо развиващ се отрасъл. Годишно страната се посещава от 420 хил. туристи.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Мадагаскар
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Населението на Магагаскар 18 040 341 души (2005). Гъстота е около 31 жит. на кв. км. Естественият прираст е 27. Средна продължителност на живота - мъже - 58 г, жени - 60 г.

Етнически състав - малгаши - 98,9 % (18 етнографски групи), други - 1,1 %.

Религиозен състав - християни - 46,3 % (от тях католици - 47,3 %, протестанти - 52,7 %), мюсюлмани (сунити) - 10,3 %, местни традиционни вярвания и култове - 43,4 %. Градско население - 31 %.