Гамбия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата в Африка. За реката вижте Гамбия (река).

Република Гамбия
Знаме на Гамбия
Герб на Гамбия
(знаме) (герб)
Девиз: Progress, Peace, Prosperity!
(Прогрес, мир, просперитет!)
Местоположение на Гамбия
География и население
Площ 11 300 km²
(на 158-мо място)
Столица Банджул
Най-голям град Банджул
Официален език английски
Население (пребр., 2007) 1 709 256
(на 146-мо място)
Гъстота на нас. 155 д./km²
Управление
президент Яйя Джаме
История
Независимост
- обявена
от Великобритания
18 февруари 1965
Икономика
БВП (ППС, 2007) 653 млн $
(на 165-во място)
БВП на човек (ППС) 411 $
Валута даласи (GMD)
Други данни
Часова зона +0
Интернет домейн gm
Телефонен код 220
Карта на Гамбия

Република Гамбия е държава в Западна Африка. Тя е най-малката страна на африканския континент. Разположена е около река Гамбия (Гамбу[1]). Столица на страната е град Банджул.

География[редактиране | edit source]

Географските координати на страната са 13 28 W и 16 34 W. Страната има площ 11,3 хил. кв. км. Широка е по-малко от 48 км. Граничи (в км) със Сенегал - 680 и Атлантическия океан - 75. Разположена е върху плоска равнина (с най-висока точка 53 м надморска височина). Нейните граници са дефинирани през 1889 г. след съгласие между Великобритания и Франция.

Климатът е екваториално-мусонен. Средни месечни температури +23 и +27 градуса С. Валежите са 1300 - 1500 мм. Най-голяма река - Гамбия. Растителността е типична - савани, а в долината на р. Гамбия - галерийни вечнозелени тропични гори. Горите заемат 6% от територията на страната.

История[редактиране | edit source]

Първите писмени сведения за региона са записки на арабски търговци от 9 и 10 век. През 1066 година жителите на Текрур, кралство което се намира на север от река Сенегал, стават първите негри в Африка, които приемат исляма. Мюсюлмански търговци правят транссахарски преходи за търговия с роби, злато и слонова кост. В началото на 14 век, голяма част от днешна Гамбия е част от империята Мали. Португалците пристигат в областта през 1447 година[1], и започват да доминират в тази търговия (откривател е португалският мореплавател А. Кадамости).

През 1588 година претендентът за португалския трон Антонио продава изключителните търговски права над река Гамбия на английски търговци; това става с разрешението на кралица Елизабет 1. През 1618 година Джеймс 1 дава разрешение за създаване на Британската компания за търговия с Гамбия и Златен бряг (сега Гана). Между 1651 и 1661 г., част от Гамбия е (индиректно) колония на полско-литовската държава - била е купена от Курландския принц Якуб Кетлер. По онова време Курланд, в днешна Латвия, е владение на полско-литовската държава. Курландците се установяват на остров Джеймс. Те го наричат остров Св. Андрюс и го използват като търговска база от 1651 до 1661 година когато е пленен от англичаните.

В края на 17-и и през 18-и век Англия и Франция водят продължителна борба за политическо и търговско надмощие в районите на реките Сенегал и Гамбия. Версайският договор от 1783 година дава река Гамбия на Обединеното кралство, като Франция задържа малък анклав в Алберда на северния бряг на реката, който е отстъпен на Великобритания през 1857 година.

Повече от 3 милиона роби са били продадени от района през трите века на трансатлантическата търговия с роби. През 1807 година търговията с роби е забранена в Британската империя и британците опитват неуспешно да прекратят търговията с роби от Гамбия. Те изграждат военния пост Батхърст (сега Банджул) през 1816 година. През последващите години, Банджул е под юрисдикцията на британския генерал-губернатор в Сиера Леоне. През 1888 година Гамбия става отделна колония.

След Втората световна война конституционните реформи се ускоряват. След общи избори проведени през 1962 г., през 1963 г. е създадено самостоятелно правителство. Гамбия постига независимост на 18 февруари 1965 година като конституционна монархия в Обществото на народите. На 24 април 1970 година Гамбия става република след референдум.

До военния преврат през юли 1994 г. начело на Гамбия е президентът сър Давда Кайраба Джавара, който е преизбиран пет пъти. Относителната стабилност на ерата на Джавара е прекъсната от първия неуспешен опит за преврат през 1981 година.

Впоследствие на неуспешния преврат Сенегал и Гамбия подписват договор за конфедерация през 1982 година. Конфедерацията Сенегамбия се стреми да слее въоръжените сили на двете страни и да обедини двете икономики и валути. Гамбия се оттегля от конфедерацията през 1989 година.

През юли 1994 г. Временният управляващ съвет на въоръжени сили (AFPRC) сваля правителството на сър Давда Джавара. Лейтенант Яйя Джаме, председател на AFPRC, става държавен глава. AFPRC обявява план на преход за връщане към демократично цивилно правителство. Временната независима избирателна комисия (PIEC) е създадена през 1996 г., за да води националните избори. PIEC е трансформирана в независима избирателна комисия (IEC) през 1997 г. и става отговорна за регистрация на избиратели и начин на провеждане на избори и референдуми. В края на 2001 и началото на 2002 г. в Гамбия се провеждат президентски, парламентарни и местни избори, които чужди наблюдатели сметнаха за свободни и честни. Преизбран е президентът Яйя Джаме, а в националната асамблея водеща е APRC след като главната опозиционна партия Обединена демократическа партия (UDP) бойкотира изборите.

На 3 октомври 2013 г. Гамбия напуска Общността на нациите. [2]

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Гамбия е президентска република. Глава на държавата е президент, избиран за 5 години. Той оглавява правителството. Законодателен орган е Националното събрание (49 депутата, от които 45 се избират пряко, а 4 се назначават от президента).

Административно деление[редактиране | edit source]

В административно-териториално отношение Гамбия се състои от 6 региона:

  1. Долноречен регион
  2. Централноречен регион
  3. Севернобрежен регион
  4. Горноречен регион
  5. Западен регион
  6. Банджул

Регионите са разделени на общо 43 окръга.

Икономика[редактиране | edit source]

Гамбия е аграрна, слабо развита страна. В аграрния сектор са заети 85% от трудоспособното население. Отглеждат се главно фъстъци (над 100 хил. т.) годишно, ориз, просо, сорго, царевица. Животновъдство - едър рогат добитък, овце и кози. Промишлеността - предприятия за първична преработка на селскостопанска продукция (фъстъци), дрехи, обувки и тъкани. Запаси от титано-железни пясъци (1 млн. т.), висококачествена глина и кварцов пясък.

В страната няма ж.п. линии, общата дължина на шосета е 3 хил. км. Главно пристанище е столицата Банджул. Международно летище - Юндум.

Население[редактиране | edit source]

Населението на Гамбия наброява 1 782 893 жители (2009 г.). Гъстотата на населението е 114,2 жит. на кв.км. Населението на възраст от 0 до 14 г. е 44,1%, от 15 до 64 години е 53,2% и над 64 години - 2,3% (2007 г.). Естественият прираст е 27%. Раждаемостта в страната е 39%, а средната смъртност е 12% (2007 г.). Средна продължителност на живота - мъже - 52,68 г., жени - 56,46 г. (2007 г.).

Много етнически групи живеят в Гамбия без междуплеменни раздори, всяко племе е запазило своя собствен език и традиции. От населението на Гамбия 99% са африканци (племето мандинка е най-голямо - 42%, следвано от фула - 18%, волоф - 16%, йола - 10%, серахюле - 9% и други - 4%. Приблизително 3 500 неафриканци живеят в Гамбия, включително европейци и семейства от ливански произход (грубо 0,23% от цялото население).

Повече от 90% от населението на Гамбия са мюсюлмани (сунити), 9% са християни и 1% местни вярвания. Гамбийците празнуват празниците и на двете религии са много толерантни в това отношение.

Основен говорим език е страната е английски. Други преобладаващи местни езици са: мандинка, волоф, фула и др.

По-малко от половината - 40,1% от населението на страната е грамотно (2003 г.).

Култура[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Божинов, Петков, Димитров (2007), стр. 351
  2. {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.tagesschau.de/ausland/gambia-commonwealth100.html |заглавие=Nach Kritik an Menschenrechtslage Gambia verlässt Commonwealth |достъп_дата=3 октомври 2013 |дата=3 октомври 2013|труд=www.tagesschau.de |издател=ARD/Tagesschau |език=de}}

Литература[редактиране | edit source]

  • Божинов, Николай, Н. Петков, С. Димитров. 2007. Светът - карти, имена, числа. Глория Палас, София, ISBN 978-954-90833-8-5, стр. 351
  • Луканов, Ангел, Н. Божинов, С. Димитров. 2002. Страните в света 2002 - справочник. Глория Палас. София, ISBN 954-90833-2-2, стр. 245

Външни препратки[редактиране | edit source]