Царевица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Царевица
Видове царевица
Видове царевица
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Liliopsida Едносемеделни
разред: Poales
семейство: Poaceae Житни
род: Zea
вид: Z. mays Царевица
Сурова царевица
(Corn, sweet, yellow, raw)
(Хранителна стойност за 100 g)
Енергия 360 kJ (90 kcal)
Въглехидрати 18.7 g
Нишесте 5.7 g
Захари 6.26 g
Сукроза 0.89 g
Глюкоза 3.43 g
Фруктоза 1.94 g
Лактоза 0 g
Малтоза 0 g
Влакна 2 g
Мазнини 1.35 g
Наситени 0.325 g
Трансмазнини 0.007 g
Мононенаситени 0.432 g
Полиненаситени 0.487 g
Холестерол 0 mg
Белтъчини 3.27 g
Вода 76.05 g
Пепел 0.62 g
Витамини
Витамин A 0 μg (0%)
α-каротин 16 μg
β-каротин 47 μg (5%)
Тиамин (B1) 0.155 mg (13%)
Рибофлавин (B2) 0.055 mg (4%)
Ниацин (B3) 1.77 mg (11%)
Холин (B4) 23 mg (4%)
Пантотенова к-на (B5) 0.717 mg (14%)
Пиридоксин (B6) 0.093 mg (7%)
Фолиева к-на (B9) 42 μg (11%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 6.8 mg (8%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.07 mg (0%)
Витамин K 0.3 μg (0%)
Ликопен 0 μg
Минерали
Калций, Ca 2 mg (0%)
Желязо, Fe 0.52 mg (7%)
Магнезий, Mg 37 mg (9%)
Фосфор, P 89 mg (13%)
Калий, K 270 mg (6%)
Натрий, Na 15 mg (1%)
Цинк, Zn 0.46 mg (4%)
Мед, Cu 0.054 mg (6%)
Манган, Mn 0.163 mg (7%)
Селен, Se 0.6 μg (1%)
Аминокиселини
Триптофан 0.023 g
Треонин 0.129 g
Изолевцин 0.129 g
Левцин 0.348 g
Лизин 0.137 g
Метионин 0.067 g
Цистин 0.026 g
Фенилаланин 0.15 g
Тирозин 0.123 g
Валин 0.185 g
Аргинин 0.131 g
Хистидин 0.089 g
Аланин 0.295 g
Аспарагинова к-на 0.244 g
Глутаминова к-на 0.636 g
Глицин 0.127 g
Пролин 0.292 g
Серин 0.153 g
Други
Алкохол 0 g
Кофеин 0 mg
Теобромин 0 mg
Процентите са спрямо препоръчителната дневна доза в САЩ.
Източник: USDA Nutrient Database

Царевицата (Zea mays ssp. mays) е вид покритосеменно растение от семейство Житни (Poaceae). Тя е важна земеделска култура, която се използва за зърно, силаж и за зелен фураж. Царевицата е одомашнена от коренните жители на Мезоамерика още в праисторически времена. По-късно, по протежение на централно и южно Мексико, ацтеките и маите култивират редица разновидности използвани за храна и други цели. С течение на времето, култивираната царевица се разпростира към Северна и Южна Америка, като между 1700 и 1250 година пр.н.е. заема общирни площи на двата континента. Повечето големи и развити човешки култури в региона изграждат търговски отношения базирани на излишък от определени видове царевица. След колонизацията на Америка през късния 15-ти и ранния 16-ти век, изследователите и търговците пренасят царевица в Европа, а по-късно я предлагат и на други култури по света като част от търговия. Към 21-ви век, царевицата е широко отглеждана култура в целия свят, основно поради способността си да расте при различни климатични условия. В някои страни от Латинска Америка и Африка тя е основна храна за населението.

Съдържание

[редактиране] Произход

Два вида треви: Tripsacum (по-голяма) и теосинт (по-малка)

Мезоамерика и най-вероятно Мексико е сочено за място на възникване на царевицата, но има няколко теории за това как е станало това: [1][2]

  1. В резултат на пряко одомашняване на едногодишни растения теосинт. Теосинт е термин за всички видове и подвидове растения в рода Zea с изключение на царевицата (Zea mays ssp. mays). Възможен прародител е растението Zea mays ssp. parviglumis, срещано по долината на река Балсас в югоизточно Мексико, а 12% от генетичния материал царевицата получава от Zea mays ssp. mexicana посредством интрогресия.
  2. В резултат на кръстосване на дребни сортове на вече одомашнена царевица с теосинт от видовете Z. luxurians или Z. diploperennis.
  3. Възможно е одомашняване на няколко етапа от дива царевица или от вид теосинт.
  4. В резултат на кръстосване на Z. diploperennis с Tripsacum dactyloides. През 1930 година Паул Мангелсдорф предлага модел на възникване на царевицата въз основа на кръстосване на див неизвестен предшественик с вид от близкия род Tripsacum. По-късните генетични изследвания опровергават тази теория и сочат модела за междуродово кръстосване за най-малко вероятен [1].
Пещерата Гуила Накитц, където са открити най-старите археологически останки от царевица

Теорията за произхода от теосинт е предложена от руския ботаник Николай Иванович Вавилов през 1931 година и е подкрепена по-късно от американския нобелов лауреат Джордж Бидъл през 1932 година [1]. Въпреки експерименталните доказателства и най-вече способността на видовете теосинт да дават плодовито поколение при кръстосване с царевица, тази теория не обяснява редица въпроси:

  1. как се създава огромното разнообразие на видове и подвидове от род Zea
  2. по какъв начин е селекциониран теосинт за получаването на дребните сортове царевица, известни на археологията от периода 3500 – 2700 г.пр.н.е.
  3. как одомашняването е протекло, без да са оставени следи от характеристиките на теосинт в съвременната царевица, дори при датираните от 1100 г.пр.н.е. царевици.

Одомашняването на царевица е от практическо значение за археолозите, генетиците, етноботаниците и географите. Счита се, че процесът е започнал преди около 7 500 - 12 000 години. Изследванията между 50-те и 70-те години на 20-ти век сочат за място на възникване на царевицата областта между Оахака и Халиско в днешно Мексико, тъй като най-ранните археологически находки от царевица са намерени именно там. Според по-модерни изследвания най-вероятно царевицата възниква в Мексико, но в друга област — долината на река река Балсас [3][4][5][6]. Така например генетичните анализи на Джон Добли индентифицират естествената за долината на река Балас Zea mays ssp. parviglumis като теоснит най-близък до съвременната царевица [3]. Така също археоботанически проучвания от 2009 година сочат за родина на царевицата долината на река Балсас, тъй като инструменти за смилане на царевица са открити в археологически селища от преди 8700 години [4][5][6]. Някои от най-ранните останки от полен на царевица се намерени в южно Мексико и горна Централна Америка. Най-ранните археологически останки от царевица са намерени в пещерата Гуила Накитц в Оахака, датирани от преди 6250 години.

Царевична нива в Лихтенщайн

През около 1500 г.пр.н.е. царевицата започва да се разпростира бързо и широко. Бива интродуцирана в нови човешки култури, което води до селекциониране на нови желани характеристики. Царевицата става основна храна за повечето доколумбови цивилизации в Северна, Централна и Южна Америка. В Мезоамерика царевицата дава преимущество на редица култури и е почитана в култове и обичаи. През 1 хилядолетие царевицата навлиза дълбоко в Северна Америка до териториите на югоизточна Канада, променяйки пейзажа на континента.

Царевица започва да се отглежда в Европа след Великите географски открития през XVI век. В Индия и Китай култивирането ѝ започва през XVII в. Първите европейци, които са я видели, били моряците на Христофор Колумб, които срещали това растение навсякъде: в Перу, Чили, Хаити, Мексико; от северните граници на днешна Канада на юг до Патагония. От второто си пътуване до Америка Колумб донесъл царевица, която отначало отглеждали в дворцовата градина като рядкост, но скоро тя се разпространила из цяла Испания, Франция, Португалия, а по-касно на Балканите и в Турция. Появила се в Индия, а от там попаднала в Русия. През 18-ти век шведския природоизпитател Карл Линей дава латинското наименование Zea mays, образувано от гръцката дума за "живот" и хаитянското название на растението.

За сравнително кратко време царевицата става основен източник на храна в много страни, а приготвяните от нея румънска и молдовска мамалига, българския качамак, грузинския хляб мчади и други изделия са станали национални ястия.

[редактиране] Диалектни наименования

В българския език царевицата има над 20 названия в различни диалекти: арапка, влашка, гугула, гълъби, кукуруз, мисир, папур, пашка, пченка, рапка, царка, мамул и др.

[редактиране] Производство

Над 270 млн. тона царевично зърно се произвежда в САЩ. 67% от световното ѝ производство се пада на САЩ, Китай, Бразилия и Мексико. Царевицата се засява на поливни площи, тъй като е влаголюбива и топлолюбива култура. В хранителната промишленост от царевица се произвеждат нишесте, декстрин, течна и медицинска глюкоза. От царевичното масло се добива маргарин. Тя е суровина за производство на спирт, хартия, изкуствени влакна и различни лекарства. Няма друго културно растение у нас, от което да се получават толкова много продукти, както от царевицата.

[редактиране] Болести и неприятели по царевицата

Обикновена главня
Ларва на царевичен стъблопробивач
Ларва на памукова нощенка

Посевите от царевица се поразяват от различни болести, като основните причинители са гъбички и доста по-рядко вируси и бактерии. Сред най често срещаните заболявания са[7][8]:

  • Стъблено гниене. Причинява се от Fusarium spp..
  • Бактерийно стъблено гниене. Причинява се от Erwinia disolvens.
  • Фузариоза по кочаните. Причинява се от Gibberella fujikuroi (syn.Fusarium moniliforme) и Gibberella zeae (syn.Fusarium graminearum).
  • Обикновена главня. Причинява се от Ustilago maydis (syn.Ustilago zeae).
  • Цветна главня. Причинява се от Sphacelotheca reiliana (syn.Sorosporium reilianum).
  • Листен пригор. Причинява се от Setosphaeria turcica (syn.Helminthosporium turcicum).
  • Бактериен листен пригор. Причинява се от Pseudomonas syringae.
  • Ръжда по царевицата. Причинява се от Puccinia sorghi.
  • Мана по царевицата.
  • Гниене на семената и пониците. Причинява се от Fusarium spp., Penicilium sp., Aspergilus sp., Nigrospora orysae и други.
  • Царевична вджуджаваща мозайка. Причинява се от Maize dwarf mosaic virus.
  • Пшеничена щрихова мозайка. Причинява се от Wheat streak mosaic virus.

Царевицата има и редица неприятели, които повреждат насажденията или са преносители на заболявания. Сред тях са[8]:

[редактиране] Източници

  1. а б в Wilkes, Garrison. Chapter 1.1 Corn, strange and marvelous: but is a definitive origin known?. // Corn: Origin, History, Technology, and Production. Wiley, 2004. ISBN 978-0-471-41184-0. с. 3–63.
  2. Ordish, George; Hyams, Edward. The last of the Incas: the rise and fall of an American empire. New York, Barnes & Noble, 1996. ISBN 0-88029-595-3. с. 26.
  3. а б Doebley, J. F.. The genetics of maize evolution. // Annual Review of Genetics 38. 2004. DOI:10.1146/annurev.genet.38.072902.092425. с. 37–59.
  4. а б "Wild grass became maize crop more than 8,700 years ago", National Science Foundation, News Release at Eurekalert March 24, 2009
  5. а б Ranere, Anthony J., Dolores R. Piperno, Irene Holst, Ruth Dickau, José Iriarte. The cultural and chronological context of early Holocene maize and squash domestication in the Central Balsas River Valley, Mexico. // Proceedings of the National Academy of Sciences 106 (13). 2009. DOI:10.1073/pnas.0812590106. с. 5014–5018.
  6. а б Piperno, Dolores R., Anthony J. Ranere, Irene Holst, José Iriarte, Ruth Dickau. Starch grain and phytolith evidence for early ninth millennium B.P. maize from the Central Balsas River Valley, Mexico. // Proceedings of the National Academy of Sciences 106 (13). 2009. DOI:10.1073/pnas.0812525106. с. 5019–5024.
  7. Й. Станчева, „Атлас на болестите по земеделските култури“ Том 3. Болести по полските култури, Pensoft, 2002, ISBN 954-642-146-4(3)
  8. а б МЗХ, Ръководство за интегрирано управление на вредителите при зърнено-житните култури, pdf-формат, (Достъп от 30.08.2011)

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици