Царевица
| Царевица | ||||||||||||||||||||||||
 Видове царевица |
||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||
| Сурова царевица (Corn, sweet, yellow, raw) (Хранителна стойност за 100 g) |
|
| Енергия | 360 kJ (90 kcal) |
|---|---|
| Въглехидрати | 18.7 g |
| Нишесте | 5.7 g |
| Захари | 6.26 g |
| Сукроза | 0.89 g |
| Глюкоза | 3.43 g |
| Фруктоза | 1.94 g |
| Лактоза | 0 g |
| Малтоза | 0 g |
| Влакна | 2 g |
| Мазнини | 1.35 g |
| Наситени | 0.325 g |
| Трансмазнини | 0.007 g |
| Мононенаситени | 0.432 g |
| Полиненаситени | 0.487 g |
| Холестерол | 0 mg |
| Белтъчини | 3.27 g |
| Вода | 76.05 g |
| Пепел | 0.62 g |
| Витамини | |
| Витамин A | 0 μg (0%) |
| α-каротин | 16 μg |
| β-каротин | 47 μg (5%) |
| Тиамин (B1) | 0.155 mg (13%) |
| Рибофлавин (B2) | 0.055 mg (4%) |
| Ниацин (B3) | 1.77 mg (11%) |
| Холин (B4) | 23 mg (4%) |
| Пантотенова к-на (B5) | 0.717 mg (14%) |
| Пиридоксин (B6) | 0.093 mg (7%) |
| Фолиева к-на (B9) | 42 μg (11%) |
| Кобаламин (B12) | 0 μg (0%) |
| Витамин C | 6.8 mg (8%) |
| Витамин D | 0 μg (0%) |
| Витамин Е | 0.07 mg (0%) |
| Витамин K | 0.3 μg (0%) |
| Ликопен | 0 μg |
| Минерали | |
| Калций, Ca | 2 mg (0%) |
| Желязо, Fe | 0.52 mg (7%) |
| Магнезий, Mg | 37 mg (9%) |
| Фосфор, P | 89 mg (13%) |
| Калий, K | 270 mg (6%) |
| Натрий, Na | 15 mg (1%) |
| Цинк, Zn | 0.46 mg (4%) |
| Мед, Cu | 0.054 mg (6%) |
| Манган, Mn | 0.163 mg (7%) |
| Селен, Se | 0.6 μg (1%) |
| Аминокиселини | |
| Триптофан | 0.023 g |
| Треонин | 0.129 g |
| Изолевцин | 0.129 g |
| Левцин | 0.348 g |
| Лизин | 0.137 g |
| Метионин | 0.067 g |
| Цистин | 0.026 g |
| Фенилаланин | 0.15 g |
| Тирозин | 0.123 g |
| Валин | 0.185 g |
| Аргинин | 0.131 g |
| Хистидин | 0.089 g |
| Аланин | 0.295 g |
| Аспарагинова к-на | 0.244 g |
| Глутаминова к-на | 0.636 g |
| Глицин | 0.127 g |
| Пролин | 0.292 g |
| Серин | 0.153 g |
| Други | |
| Алкохол | 0 g |
| Кофеин | 0 mg |
| Теобромин | 0 mg |
| Процентите са спрямо препоръчителната дневна доза в САЩ. Източник: USDA Nutrient Database |
|
Царевицата (Zea mays ssp. mays) е вид покритосеменно растение от семейство Житни (Poaceae). Тя е важна земеделска култура, която се използва за зърно, силаж и за зелен фураж. Царевицата е одомашнена от коренните жители на Мезоамерика още в праисторически времена. По-късно, по протежение на централно и южно Мексико, ацтеките и маите култивират редица разновидности използвани за храна и други цели. С течение на времето, култивираната царевица се разпростира към Северна и Южна Америка, като между 1700 и 1250 година пр.н.е. заема общирни площи на двата континента. Повечето големи и развити човешки култури в региона изграждат търговски отношения базирани на излишък от определени видове царевица. След колонизацията на Америка през късния 15-ти и ранния 16-ти век, изследователите и търговците пренасят царевица в Европа, а по-късно я предлагат и на други култури по света като част от търговия. Към 21-ви век, царевицата е широко отглеждана култура в целия свят, основно поради способността си да расте при различни климатични условия. В някои страни от Латинска Америка и Африка тя е основна храна за населението.
Съдържание |
[редактиране] Произход
Мезоамерика и най-вероятно Мексико е сочено за място на възникване на царевицата, но има няколко теории за това как е станало това: [1][2]
- В резултат на пряко одомашняване на едногодишни растения теосинт. Теосинт е термин за всички видове и подвидове растения в рода Zea с изключение на царевицата (Zea mays ssp. mays). Възможен прародител е растението Zea mays ssp. parviglumis, срещано по долината на река Балсас в югоизточно Мексико, а 12% от генетичния материал царевицата получава от Zea mays ssp. mexicana посредством интрогресия.
- В резултат на кръстосване на дребни сортове на вече одомашнена царевица с теосинт от видовете Z. luxurians или Z. diploperennis.
- Възможно е одомашняване на няколко етапа от дива царевица или от вид теосинт.
- В резултат на кръстосване на Z. diploperennis с Tripsacum dactyloides. През 1930 година Паул Мангелсдорф предлага модел на възникване на царевицата въз основа на кръстосване на див неизвестен предшественик с вид от близкия род Tripsacum. По-късните генетични изследвания опровергават тази теория и сочат модела за междуродово кръстосване за най-малко вероятен [1].
Теорията за произхода от теосинт е предложена от руския ботаник Николай Иванович Вавилов през 1931 година и е подкрепена по-късно от американския нобелов лауреат Джордж Бидъл през 1932 година [1]. Въпреки експерименталните доказателства и най-вече способността на видовете теосинт да дават плодовито поколение при кръстосване с царевица, тази теория не обяснява редица въпроси:
- как се създава огромното разнообразие на видове и подвидове от род Zea
- по какъв начин е селекциониран теосинт за получаването на дребните сортове царевица, известни на археологията от периода 3500 – 2700 г.пр.н.е.
- как одомашняването е протекло, без да са оставени следи от характеристиките на теосинт в съвременната царевица, дори при датираните от 1100 г.пр.н.е. царевици.
Одомашняването на царевица е от практическо значение за археолозите, генетиците, етноботаниците и географите. Счита се, че процесът е започнал преди около 7 500 - 12 000 години. Изследванията между 50-те и 70-те години на 20-ти век сочат за място на възникване на царевицата областта между Оахака и Халиско в днешно Мексико, тъй като най-ранните археологически находки от царевица са намерени именно там. Според по-модерни изследвания най-вероятно царевицата възниква в Мексико, но в друга област — долината на река река Балсас [3][4][5][6]. Така например генетичните анализи на Джон Добли индентифицират естествената за долината на река Балас Zea mays ssp. parviglumis като теоснит най-близък до съвременната царевица [3]. Така също археоботанически проучвания от 2009 година сочат за родина на царевицата долината на река Балсас, тъй като инструменти за смилане на царевица са открити в археологически селища от преди 8700 години [4][5][6]. Някои от най-ранните останки от полен на царевица се намерени в южно Мексико и горна Централна Америка. Най-ранните археологически останки от царевица са намерени в пещерата Гуила Накитц в Оахака, датирани от преди 6250 години.
През около 1500 г.пр.н.е. царевицата започва да се разпростира бързо и широко. Бива интродуцирана в нови човешки култури, което води до селекциониране на нови желани характеристики. Царевицата става основна храна за повечето доколумбови цивилизации в Северна, Централна и Южна Америка. В Мезоамерика царевицата дава преимущество на редица култури и е почитана в култове и обичаи. През 1 хилядолетие царевицата навлиза дълбоко в Северна Америка до териториите на югоизточна Канада, променяйки пейзажа на континента.
Царевица започва да се отглежда в Европа след Великите географски открития през XVI век. В Индия и Китай култивирането ѝ започва през XVII в. Първите европейци, които са я видели, били моряците на Христофор Колумб, които срещали това растение навсякъде: в Перу, Чили, Хаити, Мексико; от северните граници на днешна Канада на юг до Патагония. От второто си пътуване до Америка Колумб донесъл царевица, която отначало отглеждали в дворцовата градина като рядкост, но скоро тя се разпространила из цяла Испания, Франция, Португалия, а по-касно на Балканите и в Турция. Появила се в Индия, а от там попаднала в Русия. През 18-ти век шведския природоизпитател Карл Линей дава латинското наименование Zea mays, образувано от гръцката дума за "живот" и хаитянското название на растението.
За сравнително кратко време царевицата става основен източник на храна в много страни, а приготвяните от нея румънска и молдовска мамалига, българския качамак, грузинския хляб мчади и други изделия са станали национални ястия.
[редактиране] Диалектни наименования
В българския език царевицата има над 20 названия в различни диалекти: арапка, влашка, гугула, гълъби, кукуруз, мисир, папур, пашка, пченка, рапка, царка, мамул и др.
[редактиране] Производство
Над 270 млн. тона царевично зърно се произвежда в САЩ. 67% от световното ѝ производство се пада на САЩ, Китай, Бразилия и Мексико. Царевицата се засява на поливни площи, тъй като е влаголюбива и топлолюбива култура. В хранителната промишленост от царевица се произвеждат нишесте, декстрин, течна и медицинска глюкоза. От царевичното масло се добива маргарин. Тя е суровина за производство на спирт, хартия, изкуствени влакна и различни лекарства. Няма друго културно растение у нас, от което да се получават толкова много продукти, както от царевицата.
[редактиране] Болести и неприятели по царевицата
Посевите от царевица се поразяват от различни болести, като основните причинители са гъбички и доста по-рядко вируси и бактерии. Сред най често срещаните заболявания са[7][8]:
- Стъблено гниене. Причинява се от Fusarium spp..
- Бактерийно стъблено гниене. Причинява се от Erwinia disolvens.
- Фузариоза по кочаните. Причинява се от Gibberella fujikuroi (syn.Fusarium moniliforme) и Gibberella zeae (syn.Fusarium graminearum).
- Обикновена главня. Причинява се от Ustilago maydis (syn.Ustilago zeae).
- Цветна главня. Причинява се от Sphacelotheca reiliana (syn.Sorosporium reilianum).
- Листен пригор. Причинява се от Setosphaeria turcica (syn.Helminthosporium turcicum).
- Бактериен листен пригор. Причинява се от Pseudomonas syringae.
- Ръжда по царевицата. Причинява се от Puccinia sorghi.
- Мана по царевицата.
- Гниене на семената и пониците. Причинява се от Fusarium spp., Penicilium sp., Aspergilus sp., Nigrospora orysae и други.
- Царевична вджуджаваща мозайка. Причинява се от Maize dwarf mosaic virus.
- Пшеничена щрихова мозайка. Причинява се от Wheat streak mosaic virus.
Царевицата има и редица неприятели, които повреждат насажденията или са преносители на заболявания. Сред тях са[8]:
- Сив царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis).
- Сив цвеклов хоботник (Tanymecus palliatus).
- Царевичен стъблопробивач (Ostrinia nubilalis).
- Телени червеи представители на сем. (Elateridae).
- Сиви червеи представители на сем. (Noctuidae).
- Памукова нощенка (Helicoverpa armigera).
- Листни въшки, представители на сем. Aphididae и Aphis evonymi, Rhopalosiphum maidis, Sipha maidis.
[редактиране] Източници
- ↑ а б в Wilkes, Garrison. Chapter 1.1 Corn, strange and marvelous: but is a definitive origin known?. // Corn: Origin, History, Technology, and Production. Wiley, 2004. ISBN 978-0-471-41184-0. с. 3–63.
- ↑ Ordish, George; Hyams, Edward. The last of the Incas: the rise and fall of an American empire. New York, Barnes & Noble, 1996. ISBN 0-88029-595-3. с. 26.
- ↑ а б Doebley, J. F.. The genetics of maize evolution. // Annual Review of Genetics 38. 2004. DOI:10.1146/annurev.genet.38.072902.092425. с. 37–59.
- ↑ а б "Wild grass became maize crop more than 8,700 years ago", National Science Foundation, News Release at Eurekalert March 24, 2009
- ↑ а б Ranere, Anthony J., Dolores R. Piperno, Irene Holst, Ruth Dickau, José Iriarte. The cultural and chronological context of early Holocene maize and squash domestication in the Central Balsas River Valley, Mexico. // Proceedings of the National Academy of Sciences 106 (13). 2009. DOI:10.1073/pnas.0812590106. с. 5014–5018.
- ↑ а б Piperno, Dolores R., Anthony J. Ranere, Irene Holst, José Iriarte, Ruth Dickau. Starch grain and phytolith evidence for early ninth millennium B.P. maize from the Central Balsas River Valley, Mexico. // Proceedings of the National Academy of Sciences 106 (13). 2009. DOI:10.1073/pnas.0812525106. с. 5019–5024.
- ↑ Й. Станчева, „Атлас на болестите по земеделските култури“ Том 3. Болести по полските култури, Pensoft, 2002, ISBN 954-642-146-4(3)
- ↑ а б МЗХ, Ръководство за интегрирано управление на вредителите при зърнено-житните култури, pdf-формат, (Достъп от 30.08.2011)
