Царевица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
||||||||||||||||||||||||
 Видове царевица |
||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||
Царевицата (Zea mays) е вид покритосеменни растения от семейство Житни (Poaceae). Тя е важна земеделска култура, която се използва за зърно, силаж и за зелен фураж. В някои страни от Латинска Америка и Африка тя е основна храна за населението.
[редактиране] Произход
Родината на царевицата е Мексико. Тя започва да се отглежда в Европа след Великите географски открития през XVI век. В Индия и Китай култивирането ѝ започва през XVII в. Първите европейци, които са я видели били моряците на Христофор Колумб, стъпили на бреговете на Америка преди 500 години. Те срещали това растение навсякъде : в Перу, Чили, Хаити, Мексико; от северните граници на днешна Канада, на юг до Патагония. В която и колиба да влезели испанците виждали изображението на това растение. Особено почитали царевицата в държавата на инките. В деня преди засаждането ѝ на площада пред храма на Слънцето се събирали огромни тълпи. Рано сутринта в тържествената тишина се чували три равномерни удара на меден гонг. От широко разтворените двери на храма излизали жреците с бели одежди, като носели над главите си блестящ царевичен кочан. На колене, с протегнати към Слънцето ръце хилядната тълпа запявала химн, славещ божеството, което дава храната. А в центъра на площада девойки започвали танц, символично представящ сеитбата. Родината на царевицата е Мексико, в пещерите там били намерени остатъци от царевица, отгледана преди 3 хил. години. От второто си пътуване до Америка Колумб донесъл царевица, която отначало отглеждали в дворцовата градина като рядкост, но скоро тя се разпространила из цяла Испания, Франция, Португалия, на Балканите и в Турция. Появила се в Индия, а от там попаднала в Русия. В XVIII в. шведския природоизпитател Карл Линей и дал названието "Зеа макс", образувано от гръцката дума "живот" и хаитянското название на растението. А думата "кукуруз" според някои учени е дошла от Турция, където под нея вероятно разбират звукоподражателното "кукуригу" на петлите, а под названието на растението — неговата оплодително-сакрална "семеродна" функция. За сравнително кратко време царевицата става основен източник на храна в много страни, а приготвяните от нея румънска и молдовска мамалига, българския качамак, грузински хляб (мчади) и други изделия са станали национални ястия.
[редактиране] Диалектни наименования
В българския език царевицата има над 20 названия в различни диалекти: арапка, влашка, гугула, гълъби, кукуруз, мисир, папур, пашка, пченка, рапка, царка, мамул и др.
[редактиране] Производство
Над 270 млн. тона царевично зърно се произвежда в САЩ. 67% от световното ѝ производство се пада на САЩ, Китай, Бразилия и Мексико. Царевицата се засява на поливни площи, тъй като е влаголюбива и топлолюбива култура. В хранителната промишленост от царевица се произвеждат нишесте, декстрин, течна и медицинска глюкоза. От царевичното масло се добива маргарин. Тя е суровина за производство на спирт, хартия, изкуствени влакна и различни лекарства. Няма друго културно растение у нас, от което да се получават толкова много продукти, както от царевицата.
