Стъбло

Стъблото е вегетативен надземен орган, който образува и носи пъпките, листата, цветовете и плодовете на растението. Стъблото осъществява връзката между тях не само анатомически, но и физиологически —провежда соковете на растението. Появило се е при преминаването на растенията от воден към сухоземен начин на живот.

Стъблото е един от основите вегетативни органи на растението. Свързва морфологично и функционално двата органа за хранене на растението – корените и листата. Основните функции на стъблото са: да провежда от корените хранителните вещества до листата и асимилатите от листата до корените; осигурява механична устойчивост на растенето; най-подходящо листоразположение за максимално използване на слънчевата светлина; носи клонките и цветовете; служи за натрупване на резервни хранителни вещества и служи за вегетативно размножаване.

Морфология на стъблото

• Клонка – по-малки или по-големи разклонения на стъблото, по които са разположени възли и междувъзлия. По тях са разположени пъпките и цветовете. Едногодишната клонка е летораст.
• Пъпка - Силно скъсена клонка и в зависимост от разположението върху стъблото пъпките биват връхни, странични и пазвени и от това какво се развива от тях са: листни, цветни и смесени. Пъпките представляват меристемна тъкан обвита с покривни люспи.
• Листоразположение - Начинът по който листата са разположени по възлите на стъблото се нарича листоразположение. Различават се три основни вида листоразположение : спираловидно (последователно), срещуположно и прешленесто. При спираловидното във всеки възел има по един лист. При срещуположното във всеки възел има по два листа разположени едни срещу друг. При прешленестото във всеки възел са разположени повече от два листа.

Формата на стъблото най-често има цилиндрична форма, може да е четириръбесто (при сем. Устоцветни е отличителен белег), по-рядко триъгълно (при сем. Острицови). В зависимост от дълготрайността си се различават следните видове – едногодишни, двугодишни, многогодишни, тревисти, полухрасти, храсти и дървета, като едни от тях живеят от 2 години до 100-150 г. Разклонението на стъблото може да е връхно или странично (виж по долу).

Индивидуално развитие

Стъблото се развива от връхна меристемна тъкан, известна като вегетационен конус (защитена от външни въздействия чрез покривни люспи или вегетатвни листа). Расте нагоре (ортотропно), проявявайки отрицателен геотропизъм. Стъблото нараства на дължина и почти при всички растения надебелява и се разклонява. Нарастването става с връхната пъпка, която е изградена от нарастващо конусче (от образувателна тъкан), от което водят началото си всички клетки и тъкани на стъблото. Конусчето е заобиколено от зачатъчни листа, които го предпазват от нараняване, помежду им се намират зачатъчни пазвени пъпки.

Външно устройство на стъбло

В стъблото се различават:възли - плътни участъци, при едносемеделните в основата с меристемна тъкан; междувъзлия - участък от възел до възел; връхни и странични пъпки, които дават разклоняване на стъблото, което е външно (екзогенно). Като цяло при едноседелните стъблото е по-слабо разклонено, отколкото при двусемеделните растения. Разклоняването е свързано с увеличаване на общата повърхност. Видове: връхно, странично Разклоненията: развиват се от страничните пъпки, със същото устройство и нарастват като главната ос. Те също могат да дадат разклонения от различен порядък – 1-ви, 2-ри, 3-ти и т.н. Разклоняването от своя страна бива:

• Дихотомно (вилужно) - водорасли, плауни и др.
• Моноподиално - с ясно различимо главно стъбло - голосеменни и двусемеделни покритосеменни растения, епифити, орхидеи и др.
• Симподиално - връхната пъпка отмира, според броя странични пъпки под нея бива: моно-, ди-, плейохазий, така е при повечето двусемеделни растения. Счита се за еволюционно най-напреднало като тип.

Видове стъбла

Стъблата на различните видове растения се различават по форма и големина, по здравина и по положение спрямо земята.Дърветата и храстите имат дървенисти стъбла.