Секвоя

Вижте пояснителната страница за други значения на Секвоя.

---

Вечнозелена секвоя
Природозащитен статут
Уязвим
Класификация
царство: Plantae Растения отдел: Pinophyta клас: Pinopsida Иглолистни разред: Pinales семейство: Cupressaceae Кипарисови род: Sequoia Секвоя вид: S. sempervirens Вечнозелена секвоя
Научно наименование
Sequoia sempervirens (D.Don) Endl.
Разпространение
Разпространение на вечнозелената секвоя

Секвоята е еднодомен дървесен вид, род Секвоя, семейство Кипарисови (Cupressaceae), имащ единствен жив представител Sequoia sempervirens, който обикновено се нарича секвоя (също и вечнозелена секвоя или крайбрежна секвоя).

Секвои в Националният парк Редууд, Калифорния.

Секвоята е вечно зелено, иглолистно дърво, живеещо до над 3500 години, считано за най-високото дърво в света в наши дни, достигащо до над 115 метра височина и над 11 метра диаметър в основата. Счита се, че наименованието Секвоя произлиза от името на вожда на индианското племе чероки Sequoyah. Вечнозелената секвоя в диво състояние се среща в тясна ивица 750 km дълга и 8-75 km широка по протежението на Тихия океан в Калифорния, Северна Америка и е известна с названията Coast Redwood (крайбрежно червено дърво) и California Redwood (калифорнийско червено дърво). Названието „секвоя“ се използва понякога и за другите два представителя на подсемейство Sequoioideae - Sequoiadendron (гигантска секвоя) и Metasequoia.

Секвои в България

В двора на Боянската църква има 3 вековни секвои, засадени от царица Елеонора. В Борисовата градина в София в частта близо до квартал Изток и до тенис кортовете също има секвоя от времето на цар Борис III. На сходна възраст има и една секвоя в частта на Борисовата градина до квартал Изгрев. Секвоя има също в двора на пожарната гр. Смолян - 1бр на възраст 24 г., в двора на Лесотехническия университет, в Морската градина във Варна, Морската градина в Бургас, на гаровия перон в гр. Пирдоп (5 секвои),в двора на училището в село Антон, на площада на с. Душанци и в балнеологичния курорт Вили Костенец, разположен в източния дял на Рила планина, на 9 км южно от гара Костенец и на 78 км югоизточно от София (2 секвои). В двора на училището в с. Буново растат две секвои, засадени преди повече от половин век. Също така и в местността "колибар чешма" намираща се на 3 км. от Ивайловград, и на 328 км. югоизточно от София има една секвоя с височина близо 40 метра, а също така и малка гора от около 40 броя по-малки дървета. Има няколко броя в гр.Велинград, на гърба на пощата, там може да се види величието ѝ. Има засадени секвои в дворове на къщи, които се намират в столичните квартали "Княжево", "Драгалевци", "Симеоново" и "Бояна". Секвои има и в женския руски манастир в кв. "Княжево". Около 20 секвои на 30 години има в Аграрен университет в Пловдив. Две дървета (гигантска секвоя) има в кв. "Мусагеница". Вероятно са посадени около 1970 г. Има в с.Ново Градище,област Стражица. Дървото е на 42-43 г. с диаметър 3 м. и височина около 15-20 м. отрасло е в частен двор, засадено от собствениците. На площада в селото има и още 3 дървета. В местността "Юч Бунар"-село Богослов, което се намира над гр. Кюстендил има 3 вековни секвои, от които се е самозалесила малка секвоена гора. Няколко секвои има и в бившата правителствена резиденция в Нареченски бани, засадени според охраната през 1955, но доста дебелостволи. Секвоя има в централната част на курортното градче Вършец.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sequoia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.