Секвоя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Секвоя.

Секвоя
Sequoia sempervirens Big Basin Redwoods State Park 1.jpg
Природозащитен статут
Status iucn2.3 VU bg.svg
Уязвим
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Pinophyta
клас: Pinopsida Иглолистни
разред: Pinales
семейство: Cupressaceae Кипарисови
род: Sequoia Секвоя
вид: Sequoia
sempervirens
Вечнозелена
секвоя
Научно наименование
Уикивидове Sequoia sempervirens
(D.Don) Endl., 1847
Разпространение
Sequoia sempervirens Distribution.png
Разпространение на вечнозелената секвоя

Секвоята семпервиренс е еднодомен дървесен вид, род Секвоя, семейство Кипарисови (Cupressaceae), имащ единствен жив представител Sequoia sempervirens, който обикновено се нарича секвоя (също и вечнозелена секвоя или крайбрежно червено дърво).

Секвоята семпервиренс е вечно зелено, иглолистно дърво, живеещо до над 2000 години, считано за най-високото дърво в света в наши дни, достигащо до над 115 метра височина и над 7 метра диаметър в основата. Счита се, че наименованието Секвоя произлиза от името на вожда на индианското племе чероки Sequoyah. Вечнозелената секвоя в диво състояние се среща в тясна ивица 750 km дълга и 8-75 km широка по протежението на Тихия океан в Калифорния, Северна Америка.Има посяти такива дървета в Австралия и Нова Зеландия.Дървото не вирее в Европа,Азия и Африка.Секвоя семпервиренс е известна още с названията Coast Redwood (крайбрежно червено дърво) и California Redwood (калифорнийско червено дърво). Названието „секвоя“ се използва понякога и за другите два представителя на подсемейство Sequoiadendron giganteum - Гигантска секвоя (Sequoiadendron giganteum),които са най-големите дървета на планетата и Metasequoia.

Гигантски секвои в България[редактиране | edit source]

В двора на Боянската църква има 3 вековни гигантски секвои, засадени от царица Елеонора. В Борисовата градина в София в частта близо до квартал Изток и до тенис кортовете също има гигантска секвоя от времето на цар Борис III. На сходна възраст има и една гигантска секвоя в частта на Борисовата градина до квартал Изгрев.Гигантска секвоя има също в двора на пожарната гр. Смолян - 1бр на възраст 24 г., в двора на Лесотехническия университет, в Морската градина във Варна, Морската градина в Бургас, на гаровия перон в гр. Пирдоп (5 гигантски секвои),в двора на училището в село Антон, на площада на с. Душанци и в балнеологичния курорт Вили Костенец, разположен в източния дял на Рила планина, на 9 км южно от гара Костенец и на 78 км югоизточно от София (2 секвои). В двора на училището в с. Буново растат две гигантски секвои, засадени преди повече от половин век. Също така и в местността "колибар чешма" намираща се на 3 км. от Ивайловград, и на 328 км. югоизточно от София има една секвоя с височина близо 40 метра, а също така и малка гора от около 40 броя по-малки дървета. Има няколко броя в гр.Велинград, на гърба на пощата, там може да се види величието ѝ. Има засадени гигантски секвои в дворове на къщи, които се намират в столичните квартали "Княжево", "Драгалевци", "Симеоново" и "Бояна".Гигантски секвои има и в женския руски манастир в кв. "Княжево". Около 20 секвои на 30 години има в Аграрен университет в Пловдив. Две дървета (гигантска секвоя) има в кв. "Мусагеница". Вероятно са посадени около 1970 г. Има в с.Ново Градище,област Стражица. Дървото е на 42-43 г. с диаметър 3 м. и височина около 15-20 м. отрасло е в частен двор, засадено от собствениците. На площада в селото има и още 3 дървета. В местността "Юч Бунар"-село Богослов, което се намира над гр. Кюстендил има 3 вековни секвои, от които се е самозалесила малка секвоена гора. Няколко секвои има и в бившата правителствена резиденция в Нареченски бани, засадени според охраната през 1955, но доста дебелостволи. Секвоя има в централната част на курортното градче Вършец.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sequoia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.