Гигантска секвоя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Секвоя.

Гигантска секвоя
Grizzly Giant Mariposa Grove.jpg
Природозащитен статут
Status iucn2.3 VU bg.svg
Уязвим
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Pinophyta
клас: Pinopsida Иглолистни
разред: Pinales
семейство: Cupressaceae Кипарисови
род: Sequoiadendron
вид: S. giganteum Гигантска секвоя
Научно наименование
Уикивидове Sequoiadendron
J. Buchholz, 1939
Уикивидове Sequoiadendron giganteum
(Lindl.) J. Buchholz, 1939

Гигантската секвоя (Sequoiadendron giganteum) е вид иглолистни растения от семейство Кипарисови (Cupressaceae), единственият съвременен представител на род Sequoiadendron. Това е най-едрият дървесен вид на планетата. На височина гигантските секвои достигат до 95 m и обиколка дънера от 35 m. Те са и едни от най-дълголетните живи същества на планетата, като могат да достигнат възраст от 3500-4000 години. Най-голямото дърво на света е гигантската секвоя. Дървото е с височина 83,8 m, обем 1486 m³ и тежи над 6000 тона. Растението е на възраст около 2500 години, като всяка година то нараства с такъв обем, че от него може да се получи стандартно 15-метрово дърво с диаметър на дънера от 30 cm. Всъщност победата на „Генерал Шърман“ за титлата на най-голямо дърво хич не е лесна – десетилетия наред то се конкурира с друго дърво, „Генерал Грант“, намиращо се в национален парк "King’s Canyon", което всъщност е с по-голяма обиколка (32,77 m спрямо 31,27 m за генерал Шърман). През 1921 г. група учени внимателно измерват двете дървета – според получената информация победител трябвало да бъде "Генерал Грант“, но впоследствие се решило под внимание да бъде взет обемът, а не точковата система.

Един от първите учени, видял гигантската секвоя в естествени условия, е английският ботаник John Lindley през 1852 г. Той публикува първото научно описание на вида. Смятайки, че този вид принадлежи към нов, неописан досега род, той избира име на рода Wellingtonia, посветен на английския пълководец от битката при Ватерло – Duke of Wellington, а вида нарича Wellingtonia gigantea Lindl.

Мнението на американските учени по това време било, че такова забележително със своите размери растение не следва да носи името на европеец. Поради това през 1854 г. американският ботаник C. F. Winslow променя родовото название на Washingtonia, в чест на първия президент на САЩ, а вида нарича Washingtonia californica.

Същата година френският ботаник Жозеф Дьокесн (Joseph Decaisne) решава, на базата на морфологични проучвания, че този вид следва да се отнесе към известния вече род Sequoia. Така видът претърпява нова номенклатурна промяна и името му става Sequoia gigantea (Lindl.) Decne. non Endl.

Името Sequoia gigantea просъществува 85 години, докато американският ботаник Th. J. Buchholz публикува статията “The generic segregation of Sequoias”. Amer. J. Bot, 26: 535-538 (1939), в която той обосновава мнението, че този вид принадлежи към отделен род Sequoiadendron и така се стига до окончателното име, валидно и до днес: Sequoiadendron giganteum (Lindl.) Buchholz.

Растеж и развитие на секвоята[редактиране | edit source]

Коренова система[редактиране | edit source]

Гигантската секвоя обикновено развива широка коренова система много рано в развитието си. В регион, белязан от продължителен летен сух сезон, какъвто е Сиера Невада в Калифорния, този вид на кореновата система е от съществено значение за всички видове дървета, но тя развива такава коренова система и на необичайно влажни места. Дори и с обширна коренова система гигантската секвоя все още е рязко ограничена в нейния естествен ареал от условието влага на почвата, както се наблюдава това при кълняемостта и ранните етапи разсад, които са най-уязвими по отношение на проблемите на околната среда като суша. След като гигантските секвои са покълнали и са се превърнали в силни млади растения с добра коренова система, те са доста способни да оцелеят в много части на света, в това число и в България.

В рамките на първите две години на растеж кореновата система започва да се разклонява по-гъсто, и като дърво растежът ѝ е по-голям в страничното си развитие точно под повърхността на почвата, което продължава най-силно. В крайна сметка корените на големи дървета достигат до 30-40 m дължина, а в някои случаи може да достигнат и повече от 60 m. Това означава, че някои от големите секвои развиват коренова система на площ от около четири декара горски масиви.

Повечето от кореновата система на гигантската секвоя е съставена от малки, нишковидни хранилки, които се разпространяват от по-големите корени близо до основата на дървото. Някои от големите корени може да достигнат повече от два и половина или три метра в диаметър, но повечето от тях са много по-малки. Цялата система от корени са в рамките на четири-пет метра под повърхността на почвата. Това е удивително деликатна структурата,която може да извиси дървото нагоре до 95 m. Това е около 20-25 етажна сграда и с тежест колкото малък презокеански товарен кораб.

Въпреки огромната си нужда от влага и хранителни вещества, гигантската секвоя не използва нагоре наличните си ресурси за това. Напротив, тя е склонна да се създаде много стабилни, дългосрочни отношения с почвата около нея. Системен анализ и оценка на състоянието на почвата около секвоите от различни възрасти показват постоянни и надеждни количества от различни химични вещества, необходими за развитието на една секвоя.

Корона[редактиране | edit source]

Веднага след като младата гигантска секвоя разполага с подходящо целогодишно предлагане на влага и слънчева светлина, тя започва да расте доста бързо. При оптимални условия основното стъбло води пътя нагоре, и дървото става с конична форма. Горната част на короната ще запази тази форма в продължение на много години, въпреки че, ако дървото не расте в пълна слънчева светлина, може да започне да губи своите ниски клони и от това се получава по-високо и като сянка нараства около основата. В крайна сметка, обаче, когато достигне полова зрялост, короната на дървото постепенно губи своята конусовидност и външния ѝ вид става по-заоблен, с формата на купол. Короната на зряла гигантска секвоя придобива елегантно заоблен външен вид с голям облак от вълни зеленина, които стоят в ярък контраст с по-заострените върхове на другите иглолистни дървета около нея.

В горната част на короната става все по-закръглена и голямата възраст и голямата височина се комбинират, за да преустанови по-нататъшния растеж нагоре. Мащабните клони също са типични за старите ветерани. Самоокастреноста в крайна сметка може да доведе до основни стъбла, които са без клони за 100-150 m над земята. Над това ниво по-старите дървета могат да задържат един или повече клони, които идват хоризонтално от основния дънер и след това се завъртат нагоре, достигайки голяма височина в борба за слънчева светлина.

Много от старите секвои гиганти са изсъхнали отгоре на външен вид. Това означава, че те имат мъртва дървесина в горната част на короните си, което показва, че те са били по-високи и след това умира върха донякъде, въпреки че в противен случай изглежда да е здрава и стабилна. Най-големият причинител на изсъхването на върховете се получава в следствие на пожар. Осемдесет и пет процента от секвоите, които имат сухи върхове, са със сериозни белези от изгаряния в стволовете си.

Темпове на растеж[редактиране | edit source]

Крайбрежните секвои могат да достигнат от 1,8 m до 2,4 m, а дори повече височина в рамките на един сезон. Гигантската секвоя е по-вероятно да израсте около 60 cm височина на година през първите 50-100 години. От друга страна, дънерът на гигантската секвоя продължава да расте, като увеличава своя общ обем със скорост, далеч надминаваща тази на всяко друго дърво. Растежът на пръстените е през 1,2 cm дебелина и са често срещани при млади гигантски секвои в оптимални условия. Това се равнява на увеличение с един сантиметър от диаметъра на година. И бързия ѝ растеж е вероятно да продължи, дори когато дънера и е станал с над 30 метрова обиколка. С това годишните пръстени на растежа и може да са станали по-тесни, но общият обем на растежа може да продължи в същата или по-висока честота.

Като част от работата си за националната служба в парк Секоя, екипът там измерват размера и степента на растеж на много гигантски секвои. Те изчисляват, че общият обем на най-голямото дърво в света, секвоята генерал Шърман в гигантската гора е сред най-бързо растящите. Те открили, че диаметърът на дървото се е увеличил с около 7,6 cm по време на 40 години на внимателни измервания, които са направени през 1931 г. Три сантиметра диаметър след четирийсет години не може да звучи като бърз растеж, докато не си спомним, че височината на генерал Шърман е 84 m и повече от 11 m в диаметър, т.е. над 31 m обиколка. Слоевете на новата дървесина е с дебелина и се разширява върху повърхността тази ширина и на цялата височина, означава, че през последните четиридесет години дървото е добавило достатъчно ново дърво всяка година за изграждане на пет или шест стаи. Образно казано въз основа на четиридесет години на растеж е изчислено, че добавянето на нова дървесина през това време е около четиридесет кубически метра на година, или с други думи приблизително същото количество дървесина, което има в дърво около 50 cm в диаметър, на гърдата височина и петдесет метра високо. По този начин, за да може едно новопосъдено дърво да съответства на темповете на растеж на генерал Шърман, ще трябва да започнеш от нулата и да стигнат до 15 m височина и 30 cm в диаметър в рамките на една година.

Теоретично може да се окаже, че гигантска секвоя може да продължи да живее и расте вечно. Смъртта идва при тези дървета само чрез огън или чрез някакво друго външно физическо събитие като подкопаване от ерозия, или събаряне от вятър. Секвоите са най-старите живи същества в света, понеже когато огромна секвоя бъде повалена от ерозия или от буря, от корените ѝ израстват нови дървета и продължават живота ѝ. Смята се, че има такива дървета израснали от древни повалени секвои на 20-30 000 години, а и повече. Днес, най-старата известна единична гигантска секвоя е на около 3300 години.

Гигантски секвои има и в България. В двора на Боянската църква има 3 вековни гигантски секвои, засадени от царица Елеонора през 1907 г. В Борисовата градина в София в частта близо до квартал Изток и до тенис кортовете също има гигантска секвоя от времето на цар Борис III. На сходна възраст има и една гигантска секвоя в частта на Борисовата градина до квартал Изгрев. Гигантска секвоя има също в двора на пожарната град Смолян - 1 бр на възраст 24 г., в двора на Лесотехническия университет, в Морската градина във Варна, Морската градина в Бургас, на гаровия перон в град Пирдоп (5 гигантски секвои),в двора на училището в село Антон, на площада на село Душанци и в балнеологичния курорт Вили Костенец, разположен в източния дял на Рила планина, на 9 km южно от гара Костенец и на 78 km югоизточно от София (2 секвои). В двора на училището в с. Буново растат две гигантски секвои, засадени преди повече от половин век. Също така и в местността "Колибар чешма", намираща се на 3 km от Ивайловград, и на 328 km югоизточно от София има една секвоя с височина близо 40 m, а също така и малка гора от около 40 броя по-малки дървета. Има няколко броя в град Велинград, на гърба на пощата, там може да се види величието ѝ. Има засадени гигантски секвои в дворове на къщи, които се намират в столичните квартали Княжево, Драгалевци, Симеоново и Бояна. Гигантски секвои има и в женския руски манастир в кв. Княжево. Около 20 секвои на 30 години има в Аграрен университет в Пловдив. Две гигантски секвои има в кв. Мусагеница. Вероятно са посадени около 1970 г. Има в с. Ново Градище, област Стражица. Дървото е на 42-43 г. с диаметър 3 m и височина около 15-20 m, отрасло е в частен двор, засадено от собствениците. На площада в селото има и още 3 дървета. В местността "Юч бунар"- село Богослов, което се намира над гр. Кюстендил, има 3 вековни секвои, от които се е самозалесила малка секвоена гора. Няколко секвои има и в бившата правителствена резиденция в Нареченски бани, засадени според охраната през 1955 г., но доста дебелостволи. Секвоя има в централната част на курортното градче Вършец.

Гигантски секвои в близост до входа на Южния парк в София (42°40′ с. ш. 23°18′ и. д. / 42.674433° с. ш. 23.306767° и. д.)
Sequoiadendron giganteum

Външни препратки[редактиране | edit source]