Смолян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Смолян
България
Red pog.png
Смолян
Област Смолян
Red pog.png
Смолян
Общи данни
Население 30 725 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 29 562 (НСИ)
Землище 134,59 km²
Надм. височина 1000 m
Пощ. код 4700
Тел. код 0301
МПС код СМ (См)
ЕКАТТЕ 67653
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ)
Адрес община
бул. „България“ 12
тел. 0301/36100
факс 0301/24926

Смо̀лян е град, разположен в Южна България. Градът е образуван на 18 юни 1960 г. от слетите големи села Смолян, Райково и Устово. Той е административен център на община Смолян и област Смолян. По данни на НСИ, към 31.12.2013 г. [1], населението на град Смолян е 29 562, което го прави най-малкия областен град в България.

География[редактиране | edit source]

Град Смолян е разположен в централната част на Родопите, Южна България. Намира се на 104 km южно от Пловдив и на 98 km западно от Кърджали.

Заема по-голямата част от котловината на река Черна. По двата бряга на реката в посока запад-изток се намират 3-те големи квартала – Смолян, Райково и Устово.

Квартали на града са:

  • Езерово
  • Каптажа
  • Невястата
  • Нов център
  • Горно Влахово
  • жк Петровица
  • Станевска махала
  • Горно Райково
  • Долно Райково
  • Стар център
  • Устово
  • жк Прогресите 1
  • жк Прогресите 2
  • жк Прогресите 3
  • Средок
  • Промишлена зона „Север“
  • Промишлена зона „Юг“
  • Промишлена зона „Петровица“
  • Промишлена зона „Бяла река“

История[редактиране | edit source]

Античност и Средновековие[редактиране | edit source]

Името на Смолян идва от славянското племе смоляни, които населявали този край. Смята се, че селището датира от дълбока древност. Носил е имената Аетос, Смолон, Смолен, Смилян, Езерово, Ахъ Челеби, Пашмакли и пр. Според античния гръцки историк Херодот този край е бил населен с траки около 2500–3000 години преди началото на нашето летоброене.

Старогръцки източници свидетелстват, че родопското светилище на Дионисий било издигнато на високия връх Зилмисос. С този район се свързва и пребиваването на Орфей.

Османски период[редактиране | edit source]

Конакът на Салих Ага в Смолян през 1919 г.

След падането на българската държава под османска власт със султански ферман от 1519 година Среднородопието е предоставено на придворния лекар Ахъ Челеби, поради което тези земи са известни с името Ахъчелеби. В османски документи от 17 век селището, съществувало на мястото на днешния Смолян, се споменава като Езерово. По-късно то е преименувано в Башмаклъ, а впоследствие е променено в Пашмаклъ и Пашмакли. С това име остава до 1934 г.[2]

В периода 1871-1872 година казата Ахъ Челеби с централно селище Пашмакли (Смолян) включва 14 села с общо 4191 домакинства: 2961 на българи мохамедани, 1500 на българи християни и 240 на цигани[3]. Между 1896 и 1900 година християнското население в селото преминава под върховенството на Българската екзархия[4].

През 1912 година в Ахъ-челебийска каза вече живеят 8252 семейства, от които 2815 българи екзархисти, 140 българи патриаршисти и 5297 българи мохамедани (Любомир Милетич, „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“)

През 1912 година в Пашмакли (Смолян) живеят 320 семейства българи мохамедани, 80 семейства българи екзархисти и 40 семейства българи патриаршисти [5].

В Устово през 1912 живеят 420 семейства българи екзархисти, а в Горно и Долно Райково - общо 700 семейства българи екзархисти, 100 семейства българи патриаршисти и 70 семейства българи мохамедани.

След Освобождението[редактиране | edit source]

През 1936 година около запазените развалини на старата крепост Аетос (Орел) над Смолян са направени разкопки, разкрили крепостни зидове от камък и хоросан, дебели близо 2 метра, и старо славянско селище Могилата.

На 18 юни 1960 г. трите села Смолян, Райково и Устово се обединяват в град Смолян[6]. Смолян е бил стар административен и стопански център - село Езерово се е намирало сред Смолянските езера, Райково е било търговски център, а Устово — занаятчийски.

Население[редактиране | edit source]

Поради миграционните процеси след 1989 година и безработицата, която се появява след западането и затварянето на множество предприятия, над 20-25 хиляди души напускат града.

Личности[редактиране | edit source]

  • Валя Балканска - народна певица
  • Христина Лютова - народна певица, „родопският каба-глас“
  • Мариана Павлова - народна певица
  • Тони Петров - предприемач
  • Георги Чинов - лекар

Религии[редактиране | edit source]

Смолян е център на архиерейско наместничество на Пловдивската епархия на Българската православна църква. От 19 април 2008 година Смолян отново, след десетилетия, е издигнат във владишки център, начело на който е назначен константийският епископ Антоний. Същевременно новият владика остава подопечен на Пловдивска епархия на Българската православна църква.[7].

В град Смолян също така се намира и седалището на районното мюфтийство, което е постоянно действащ регионален изпълнителен орган на Главното мюфтийство в София, представляващо мюсюлманската общност в България. В Смолян има 2 действащи джамии – в кв. "Устово" и кв. "Каптажа".

В град Смолян след 1991 година има и протестанти (адвентисти и евангелисти).

Храмове[редактиране | edit source]

Катедралата „Св. Висарион Смоленски“

Православните храмове в града са 7, като един от тях - катедралният храм "Свети Висарион Смоленски", е втори по големина в страната след храм-паметник "Свети Александър Невски" в София (задминавайки катедралите във Видин и Варна).

  • храм „Свети Георги“
  • храм „Света Богородица“
  • храм „Свети Теодор Стратилат“
  • катедрален храм "Свети Висарион Смоленски"
  • храм „Света Неделя“
  • храм „Свети Николай Чудотворец“
  • храм „Свети Дух“

В града, освен тези храмове, има и близо десетина параклиса, като най-новият е "Покров на Пресвета Богородица", открит през 2010 г.

Църквата „Свети Никола“ в Устово.

Смолянските археолози откриха и проучиха най-старата църква в землището на града. В местността Могилата (3 km северозападно от Смолян, непосредствено до пътя за Пампорово) излезе на бял свят раннохристиянски манастирски комплекс от V-VI в. Откритата в центъра на комплекса трикорабна базилика има тристенна апсида, едноделен нартекс и северно помещение към нея. Впечатляват нейните размери - дължина 19,50 m, ширина 12 m, а заедно със страничното преддверие — 17 m. Вътрешните размери на наоса са 12 х 10,60 m, едноделен нартекс — 10,60 х 3,40 m. Манастирската сграда заема площ 310 m2 и има пет помещения, отделно магерница (кухня) — 8,80 х 4,80 m и две пещи, застлани с огнеупорни тухли. Манастирският комплекс е разполагал със собствена стъкларска работилница.

В историята на най-старата смолянска черква се установиха два периода – от втората половина на V до края на VI в. и от края на IX до края на XIV в., когато била разрушена от османците. Съществуването на манастирския комплекс съвпада с първия период от функционирането на базиликата. Новооткритият раннохристиянски комплекс край Смолян, както и по-рано проучените култов център край с. Барутин (с трикорабна базилика от края на IV в.) и култов център „Гела“ (с трикорабна базилика от VI в.) потвърждават писмените сведения за налагането на християнската религия в тази част на стратегическата планина.[8]

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Кмет на Смолян е Николай Мелемов. [9]

Побратимени градове и партньори[редактиране | edit source]

Икономика и инфрастуктура[редактиране | edit source]

Характеристика[редактиране | edit source]

Градът е седалище на фирми в техническата и обслужващата сфера. След 2000 г. се наблюдава осезаем напредък на града. Изградена е нова главна улица (2003), построени са нови хотели, заведения и дискотеки. Инвестициите в града се увеличават с огромни темпове. Един от най-мащабните проекти не само за Смолян, но и за цяла България е ски център Перелик. Предвижда се инвестициите да надхвърлят 400 милиона евро. Ще се изградят 217 km писти за 27 000 скиори, 1500 оръдия за сняг, паркинг със 7740 места, тематични паркове за 4400 посетители. Заради проекта „Супер Перелик“ се предвижда и изграждането на летище, както и 100-километров трилентов път до Пловдив. В града отварят врати множество фирми. На Смолян бе присъден дългосрочен кредитен рейтинг „А“ с положителна перспектива. Мащабна инвестиция в размер на 5 милиона лева за закупуването на 11 нови противопожарни автомобила „Рено“ замениха старите. В рамките на две години (от 2004 до 2006) инвестициите в инфраструктурни обекти стигнаха 50 милиона лева. През месец октомври 2007 г. беше избран и инвеститорът по спортно-туристическия център „Момчиловци“. Съоръжението ще е съизмеримо с мегапроекта „Супер Перелик“. Инвестициите в СТЦ „Момчиловци“ се предвижда да надминат 250 милиона евро. Предстои изграждането на голф игрище, ледени пързалки, писти, игрища за футбол, тенис корт, сноуборд, велоалеи, конни бази и др. Всички тези проекти доказват, че туризмът е приоритетен отрасъл за Смолян.

За 2007 година строителните инвестициите в общината възлизат на близо 51 милиона лева и са построени 86 нови обекта. През 2008/2009 започва и изграждането на два търговско-развлекателни комплекса от типа мол.[10]

По-големите действащи предприятия са:

  • "Костал" части за автомобили
  • "Арексим" ЕООД.
  • "Гамакабел" АД: Един от най-големите производители на кабели и проводници в България. Тя е създадена през 1975 година на обща площ от 70 000 m2 в северната индустриална зона на град Смолян.
  • "Елитекс": Производител на трикотажни изделия, панталони, якета работно облекло и др., с дългосрочен опит в работа за европейските пазари.
  • "Кокоимпекс" ООД: Производител на яйца и птици за консумация.
  • "Родопея - Белев" ЕООД:

Транспорт[редактиране | edit source]

Смолян разполага с две автогари – "Автогара Смолян" и "Автогара изток" в кв. Устово. Градският транспорт се обслужва от три фирми, които покриват повече от 16 линии. Обслужват се редовни линии до Пловдив, София, Кърджали и много градове в областта, а през летния сезон се обслужва редовна линия до Слънчев бряг.

Градът разпорага с множество градски транспортни линии, от който най-масово използвани сред гражданите са:

- Линия №1 Синдикат-кв Каптажа

- Линия №2 Влахово-Централна автогара

- Линия №3 кв Петровица-Централна автогара

- Линия №10 Централна гара-кв Устово

- Линия №13 Гарата-Бункера-Смилян

В градската транспортна схема участват още много градски транспортни линии (номера 4, 6, 8, 9, 11, 14, 17, 18 и др.).

Медии[редактиране | edit source]

В града има 2 телевизии – "Родопи Сат" и "Фотон К". Местните вестници са Родопи ВЕСТ, Отзвук и "Родопски ВЕСТИ".

В Смолян свободно се приемат следните ефирни радиостанции (с честота, MHz): Витоша (90,9), Веселина (94,3), Чан (94,8), Христо Ботев (96,0 - 99,2), Фокус (97,0), FM+ (97,7), Хоризонт (101,6 - 105,0), Пловдив (103,1), Радио 1 (104,5) и Дарик Радио (107,0 - 93,2).

Образование[редактиране | edit source]

Градът разполага с технически колеж [11] и филиал [12] към Пловдивския университет, Център за дистанционно обучение [13] към Варненския свободен университет и Частен професионален колеж по охрана и сигурност "Св. Георги Победоносец". Общият брой на обучаващите се студенти е около 5500 души[14].

Основни училища в града са:

Профилирани средни училища в Смолян са:

Smolyan - Theatre.JPG
Смолян Технически Колеж 2727441793 76680bdefa o.jpg

Култура и развлечения[редактиране | edit source]

Регионалният исторически музей и Планетариума са част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Планетариумът е най-големият в България и на Балканите, и за последните 35 години е посетен от над 2 500 000 души.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Смолян е център на значими културни прояви – Националният фолклорен събор „Рожен“, международните младежки фолклорни „Орфееви празници“, международен младежки хип-хоп фънк фестивал Jam On It, международен пленер по живопис, Майски културни тържества, традиционния празник на кукерските и маскарадни игри „Песпонеделник“ в с. Широка лъка, международен етно-джаз фестивал July Jazz, Празници на Смолян с 21 октомври — Празник на Смолян, по повод Освобождението на Родопите от османско владичество по време на Балканската война — 1912 г., и др.

Музей и обсерватории[редактиране | edit source]

Театър и галерии[редактиране | edit source]

  • Родопски драматичен театър „Николай Хайтов''
  • На 3 януари 2011 г. е вписан в Националния регистър Родопски народен театър „Орфей” като самостоятелно юридическо лице с основна дейност – продължаване на традициите на театралното изкуство в Родопския край. На 13 януари 2011 г. с Удостоверение № 3 (622) Министерството на културата е регистриран като културна организация, съгласно чл. 14, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата. Идеята е на писателя Светозар Казанджиев и на актьора от РДТ Румен Бечев.
  • Художествената галерия, притежаваща платна на най-големите български художници.[23]

Читалища[редактиране | edit source]

По брой на читалищата Смолян се нарежда сред първите в България. Те кандидатстват всяка година успешно за различни проекти. Читалищата в Смолянска област, които са 87 на брой, са на първо място в България, а и са едни от първите в света по брой подкрепени проектни предложения.[24]

През 1956 година група ентусиасти начело с младия диригент Сашо Чобанов сформират към читалище „Христо Ботев“ в Смолян естрадно-джазов състав с група вокалисти към него. В първата оркестрова формация участват Ксения Иванова — пиано, Манол Кисьов — кларнет и алт-саксофон, Тодор Маринов контрабас и Радко Рибицов ударните инструменти. По-късно формацията прераства в биг бенд. Вокалисти са ръководителят на състава С. Чобанов, Стефана Гозманова, Мария Кафелова, Анастас Попанастасов, Атанас Пацев и Христо Христов (Хитата). В концертния репертоар на състава се включват песни и мелодии от различни стилове на попа и джаза от онова време. Първата концертна изява е регистрирана през март 1956 година в стария военен клуб на Смолян.

Кино[редактиране | edit source]

През месец май 2013 година в град Смолян отвори врати модерно 3D кино от веригата "Арена".

Спорт и спортни съоръжения[редактиране | edit source]

Градът е дал на България много спортисти, сред които има олимпийски медалисти, световни и европейски шампиони. Олимпийски медалист е Антоанета Френкева, която е първата българска плувкиня с два олимпийски медала (сребърен и бронзов) от Летните олимпийски игри в Сеул през 1988 година, когато е на 17 години. Също така и Величко Чолаков, който извоюва бронзов медал от олимпиадата в Атина. Горд възпитаник на спортното училище в Смолян е и Петър Стойчев, той е седемкратен носител на световната купа по плувен маратон. И за да затвърди Смолян като град на плувци-таланти Иванка Моралиева е най-известната в момента българска плувкиня — 7 златни медала от републикански първенства, трета в света в плувния маратон. Смолянското момиче Спаска Топалова спечели два златни медала в Световните зимни игри на „Спешъл Олимпикс – Айдахо (САЩ)` 2009”.

В Смолян функционират различни спортни клубове с най-разнообразни дисциплини. Местен футболен отбор е Родопа (Смолян), който се състезава в Източна "Б" футболна група. В града има още Волейболен клуб Родопа, Спортен клуб по вдигане на тежести „Родопа“ (с над 200 медала от републикански първенства), Спортен клуб по ориентиране „СИЛВА-92“, Ски клуб „Пампорово“ и Ски клуб „Родопа“, Спортен клуб по спортни танци „Фен-85“. Съществуват и множество клубове по бойни изкуства като много от тях имат призови места в републикански, европейски и световни първенства.

Град Смолян разполага с два футболни стадиона, спортна зала, 2 закрити и 1 открит плувни басейни, тенис кортове, площадки за скейтборд, баскетбол и др.

Смолян е с дълги традиции в зимните спортове. Близостта на курорта Пампорово предоставя прекрасни възможности за практикуването на ски спорта и провеждането на различни състезания по ски, сноуборд, ски-бягане от национален и международен ранг. В зимния курорт са изградени 30 километра ски-писти и 11 километра въжени линии и влекове. Ски центъра предлага условия както за майсторите скиори, така и за начинаещите в спорта, които могат да ползват обучение и екипировка. Сноубордът е другият зимен спорт, утвърден в Родопите и предпочитан от по-младите хора. Тук се практикува свободния стил и спускането. [25]

Кухня[редактиране | edit source]

В Смолян се приготвят деликатеси като качамак, пататник, клин, най-различни ястия с картофи, катми и чевермета, вкусни сармички, боб в гърне и др. А киселото мляко е с отлични вкусови качества.

Забележителности[редактиране | edit source]

В Смолян има множество църкви, които представляват забележителност за посетителите. Други забележителности в Смолян са: Мерамовата, Сариевата и много други възрожденски къщи, художествената галерия, Али-бейският конак, Пангаловата къща, медникарската чаршия и др.

Галерия[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. [1]
  2. История на Община Смолян
  3. Алманах за Одринския вилает
  4. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  5. По данни от „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“ от Любомир Милетич
  6. http://bg.zonebulgaria.com/centralna_iujna/smolyan/istoria/
  7. http://www.dveri.bg/content/view/6441/29/
  8. Статия във в. „Дума“
  9. НИКОЛАЙ ТОДОРОВ МЕЛЕМОВ, биография от smolyan.bg, посетен на 7 юли 2012 г.
  10. Дарик радио
  11. http://www.pu.acad.bg/site.jsp?ln=1&id=97 Сайт на колежа
  12. http://www.pu.acad.bg/site.jsp?ln=1&id=94 Сайт на филиала на ПУ
  13. http://www.vfu.bg/bg/index.php?option=com_content&task=category&sectionid=5&id=24&Itemid=66 Сайт на Центъра
  14. http://www.focus-news.net/?id=n1039245 В агенция Фокус
  15. Шесто ОУ "Иван Вазов"
  16. ПМГ "Васил Левски"
  17. ГПЧЕ "Иван Вазов"
  18. ПГИ "Карл Маркс"
  19. СОУ "Отец Паисий"
  20. Професионална гимназия по туризъм
  21. http://uchilishta.guide-bulgaria.com/SC/Smolyan/?t=secondary_school&pg=1
  22. Първо СОУ "Кирил и Методий"
  23. В сайта на града
  24. Новини от агенция Фокус
  25. В сайта на града
п  б  р
Градове в Област Смолян
ДевинДоспатЗлатоградМаданНеделиноРудоземСмолянЧепеларе