Барутин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Барутин
Barutin-kum cetara na djamiyata.JPG
България
Red pog.png
Барутин
Област Смолян
Red pog.png
Барутин
Общи данни
Население 1 704 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 54,946 km²
Надм. височина 1185 m
Пощ. код 4830
Тел. код 03046
МПС код СМ (См)
ЕКАТТЕ 2779
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Доспат
Антим Пържанов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Барутин
Венелин Калфов
(БСП, ОБТ)
Горната махала

Барутин е село в Южна България. То се намира в община Доспат, Област Смолян.

География[редактиране | edit source]

Село Барутин и съседните села.

Село Барутин се намира в Западните Родопи, близо до язовир Доспат. Селото се намира в локална равнина със средиземноморски климат, но поради надморската си височина не е типично изразен. Климатът е благоприятен за отглеждането на някои култури, нехарактерни за Родопите. Забелязват се щъркели и други обитатели на беломорската фауна, мигриращи от юг.

История[редактиране | edit source]

От средата на 17 век селището е обитавано почти изцяло от юруци, които в началото на 19 век разпродават стадата си и мигрират в днешна Турция. Първоначално селото е спадало към Неврокоп, но със султанска заповед селото е прехвърлено към Пазарджик на 12 март 1787 година.

Според Стефан Захариев към средата на 19 век Барутин има 330 жители в 100 къщи, които са помаци. Освен това в селото има една джамия и един мектеб с 20 ученика.[1] В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век - 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Барутин (Barutin).[2]

През 1876 година, по време на Априлското въстание печално известният Ахмед ага Барутанлията събира помаците от селото и се отправя за потушаване на въстанието в Батак, по-известно като Баташко клане.При потушаването на въстанието през май 1876 г. местните хора отначало предават оръжията си, на първоначално "миролюбивите" башибозуци, които впоследствие извършват масово клане. Посочената днес на място информация гласи, че преди въстанието Батак има християнско население 8000 - 9000 души, а след това остават едва около 1200. Към този отряд са се присъединили и помаци от съседните на Барутин и Доспат села. През 1912 година Българската армия опожарява селото, като пощадява само къщата на Хасан Хюсеин Дервиш. В нея била останала само една сляпа старица, която взела българските войски за свои. По време на Междусъюзническата война местните жители участват в помашки чети. Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Барутин (Барутина) се състои от помаци.[3] Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965, населението на Барутин е било съответно 643, 698, 850, 1081 и 1944 души.[4]

По време на Възродителния процес местните жители преживяват трудни моменти, като дори се стига до противопоставяния на едни срещу други. На 13 март 1982 година урановият рудник в близост до селото е обграден от униформена и цивилна милиция, с цел смяна на имената на миньорите. Те се съпротивляват, като настава ръкопашен бой. Миньорите са смазани от бой и закарани в Девин, където са сменени имената им. По-твърдите са осъдени. На 16 март цялото село е обградено от милиция, военни части от Девин и Гоце Делчев, танкове, бронетранспортьори, комунистически активисти от съседните села и две противопожарни коли с гореща вода. Жителите на селото се били събрали в центъра. Настанал бой, селяните успели да пробият противопожарните коли с кирки, но скоро след това „възродителите“ успели да ги разпръснат по домовете им. В крайна сметка много жители на селото получили огнестрелни рани, две жени загиват, шестима други са сериозно ранени, а пребитите са стотици.[5]


Обществени институции[редактиране | edit source]

  • ОУ „Никола Йонков Вапцаров“

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Открита при археологически разкопки базилика, построена през 5-6 век.
  • Тракийско светилище в местността Долна Бартина.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 92.
  2. Radushev, Evgeni и др. Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 — Registers. Sofia, IMIR, 2003. ISBN 954-8872-50-1. с. 202. Посетен на 2009-03-16.
  3. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 269.
  4. Примовски, Анастас. Книга LIV: Бит и култура на родопските българи. // Сборник за народни умотворения и народопис. 1973. с. 156.
  5. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 73-74.