Девин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Девин.

Девин
Devin Bulgaria2.jpg
България
Red pog.png
Девин
Област Смолян
Red pog.png
Девин
Общи данни
Население 6 587 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 7 060 (НСИ)
Землище 134,832 km²
Надм. височина 718 m m
Пощ. код 4800
Тел. код 03041
МПС код СМ (См)
ЕКАТТЕ 20465
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Девин
Цветалин Пенков
(БСП, ОСД)
Адрес община
ул. „Дружба“ №1
п.к. 4800
тел.: 03041/24 37 03041/21 74
e-mail: devin@unacs.bg

Девин (до 1934 година Дьовленъ) е град в Южна България, административен център на Община Девин. Той се намира в Област Смолян, в близост до Пампорово и Чепеларе. Градът е 3-ти по население в областта след Смолян и Златоград.

География[редактиране | edit source]

Град Девин се намира в Западните Родопи, в Девинската планина. През града минава Девинската река, която малко по-надолу по течението си се влива в река Въча. Девин е заобиколен от вековно борови и смърчови гори, пътуването през които е било сравнително трудно допреди прокарването на пътя през средата на 20 век.

История[редактиране | edit source]

Историята на Девин започва много отдавна. Тази част на планината е била обитавана от тракийското племе дии и в различни периоди е попадало под властта на различни държави и империи. От Одриското царство, през древна Македония, Римската империя, Византия, Първото българско царство, Латинската империя, Никейската империя, Второто българско царство, феодалните владения на Алексий Слав, Османската империя, та до днешна България. Всички те са допринесли малко или много за културното наследство на Девин.

Най-ранните открити следи от живот край Девин са от бронзовата епоха. В местността „Потреба“ има руини от тракийско селище и светилище. Трако-римско селище край града е съществувало през ІV век. Проучено е още едно селище с два некропола от ХІ и ХІV век.[1]

При нашествието на османлиите през ХІV век, крепостта в местността „Кавурското кале“ (позната още под имената „Саята“ и „Бабин град“) на пет километра западно от Девин бива превзета от Ибрахим паша през 1372 година.[2] Под властта на Османската империя Девин (тогава Дьовлен) попада в Рупчоска нахия, Ахъчелебийски окръг, Филипополски санджак в Одринския вилает. По-късно Девин става център на „Дьовленската каза“, в която влизат 26 села с общо население 26 810 души към 1912 година.[3]

В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 8 ноември 1635 година за Девин се посочва, че в квартал Настан (тогава отделно село) и в село Лясково броят на немюсюлманските семейства е общо 17, предвид облагането им с данъка джизие.[4]

Според Стефан Захариев към 1850 година в Девин (Делен) има 60 помашки къщи и 200 жители-помаци.[5] Според данните от преброяванията, през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965 години Девин е наброявал съответно 1461, 1803, 2695, 3581 и 4475 жители.[6] През 1978 година в Девин живеят 7341 души.[1]

През 1859–1860 година местното население се навдига на бунт срещу високите данъци и пропъжда османската администрация.[7] След това се вдига на бунт и срещу Източна Румелия, влизайки в състава на т. нар. Тъмръшка република. Девин е опожарено от части на Българската армия през 1913 година, след бунт на местните жители, инспириран от правителството на т. нар. Гюмюрджинска република, като от 250 къщи остават здрави само 30.[8] Девин е бил изпепеляван и по-рано - през 1905 година, както и през 1912 година, когато са останали само седем незасегнати къщи.[9]

През 1872 година в Девин има 350 къщи, а в Настан 60. През 1920 година в Девин живеят 1085 души, в Настан 695, през 1946 в Девин 2695 души, а в Настан 1111, през 1965 в Девин 4475 души, а в Настан 1375.[10]

Снимка от насилственото покръстване през 1912 година.

След Балканските войни в Девин се заселват и българи християни, предимно от Широка лъка, Стойките, Солища и други. Читалището в града съществува през 1923 година.[6] Към 1939 година населението на Девинско наброява 21 770 души, както следва: 6 146 християни, 13 000 мюсюлмани, 2 431 турци и 193 други.[11] В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век - 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Девин (Dövlen).[12]

На 5 май 1971 година Държавния съвет на НРБ постановява с указ 757 закриването на село Настан и присъединяването му към град Девин.[13] Но на 12 август 1991 година по сила на Закона за административно-териториални промени в страната Настан е отделено от Девин като отделно селище.[14] С решение 115 на Министерския съвет от 25 март 1998 година село Настан е присъединено към град Девин като негов квартал.[15] Към Девин е присъединена и махала Катранци по силата на указ 970 на Държавния съвет на НРБ от 26 март 1986 година.[16]

Етимология[редактиране | edit source]

В миналото градът е бил известен под името Дьовлен. Марин Дринов предполага, че това име е асоциирано с бесите, които древногръцкият историк Тукидид назовава „Дьове“ - мечоносци. В. Добруски пък предполага, че това става по линия на Диос махайраофорон - Диове, мечоносци или диите. Други историци твърдят, че името на града произлиза от реката и е с тракийски корен, чиято етимология остава неясна. В началото на 20 век името му е сменено на турското Селиме. През 1926 година пък получава българското име Здравец, но и то не се налага, което довежда до въвеждане на името Девин през 1934 година.[6]

Религии[редактиране | edit source]

Джамията в квартал Настан

Населението е съставено от различни български етнически групи и общности, мюсюлманска общност, изповядваща сунитски ислям и християнска общност, изповядваща източно православие. Съществува голяма религиозна търпимост между изповядващите различни религии. В града има църква — „Свети Иван Рилски“, основана през 1936 година, както и джамия.

Икономика[редактиране | edit source]

Заводът на „Девин“ АД в поречието на Девинска река

„Девин“ АД е българска фирма в Девин, производител на бутилирана вода, акционерно дружество от 1999 г. със 100% частен капитал.

Исмена“ - „ИСА ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е българска фирма в Девин, построила първия луксозен хотел в града със 100% частен капитал.

Личности[редактиране | edit source]

  • Румен Асенов - строител и предприемач
  • Васил Бебелеков - гайдар
  • Васил Войнов - заместник-министър
  • Емил Енчев - поет, белетрист и писател
  • Радю Петров - първият учител и основател на Девинското училище
  • Никола Тодев - актьор
  • Игор Юруков - дългогодишен кмет на Община Девин, при чието управление общината е постигнала най-значителен напредък
  • Тодор Витанов - дългогодишен съдебен деловодител

Литература[редактиране | edit source]

  • Гребенарова, Славка Василева. Якоруда и Девин. София, Евроатлантическа фондация за сигурност и външна политика, [1998]. ISBN 954-9033-31-7.
  • Зоински, Илия. Девинска планина. София, Медицина и физкултура, [1974].
  • Хайтов, Николай. Миналото на Яврово, Девин, Манастир. Пловдив, Хр. Г. Данов, [1985].
  • Каров, Тодор Стефанов. История на Градския представителен смесен хор за школувано пеене "Н. Й. Вапцаров" при Образцово народно читалище "Родопска просвета" - гр. Девин 1947-1989 година. Смолян, Принта Ком, [2006]. ISBN 954-9948-70-6.
  • Митева, Минка. Девин! Град крепост и песен родопска!. Стара Загора, Наука и техника, [2000]. ISBN 954-6610-47-X.
  • Индексна етническа интеграция: Количествено изследване в общините Разград, Исперих, Айтос, Девин, Кърджали, Момчилград, Асеновград, Търговище, Дупница и Самоков. София, Фондация Партньори - България, [2005]. ISBN 954-9945-07-3.

Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Колектив. Енциклопедия България. София, БАН, 1981. с. 257.
  2. Мехмед, Хюсеин. Създаване и укрепване на Османската империя и приноса ѝ в разпространението на исляма в Мизия, Тракия и Македония.. // Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 18.
  3. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 296.
  4. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 24.
  5. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 92.
  6. а б в Примовски, Анастас. Книга LIV: Бит и култура на родопските българи. // Сборник за народни умотворения и народопис. 1973. с. 141-142.
  7. Райчевски, Стоян. Писмени сведения за българите мохамедани до възстановяването на българската държава. // Българите мохамедани. II издание. Смолян, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 25-27.
  8. Елдъров, Светлозар. Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 - 1944 г.. Посетен на 2009-04-16. Нов момент настъпва след 16 август, когато в Гюмюрджина турци и българомохамедани провъзгласяват автономия за територията между Марица, Места и Арда и учредяват т. нар. "Независимо западно-тракийско правителство" - всъщност опит да се закрепи османската власт в района. Очевидно не без моралната и материална подкрепа на автономиското правителство в края на август и началото на септември 1913 г. в района на Дьовлен (Девин) избухва ново въстание, което обхваща и околните села в Западните и отчасти в Централните Родопи. Представителите на българските военно-административни власти са прогонени, в Доспат са убити свещеника и секретар-бирника, а в боевете край Палас и Смилян загиват един войник и двама милиционери. Със заповед на началника на 10-а пех. дивизия от 2 септември във въстаналия район е изпратен 39-и пех. полк със задача "да действува най-енергично и безпощадно за потушаване на въстанието". На 12 септември командирът на полка майор Кръстев рапортува, че "това въстание е потушено, селата обърнати на пепелище, а останалото население избягало в горите и планините с цел да продължи борбата". Изцяло са опожарени 8 села - Геврен, Балабан, Триград, Налбли, Дюшек-дере, Делиджелер, Кюстенджик, Бадолик, а в Дьдвлен от 250 къщи остават здрави само 30. В селата Мугла, Грохотно, Беден, Брезе, Селча и др. "имало силно брожение и са се развивали тайно силни агитации за възстание". Въстаническата агитация била пренесена дори сред българомохамеданските села в старите предели, като с. Фотен. В потушаването на въстанието в Родопите участват още 37-и пех. полк с щаб в Неврокоп и Скеченския отряд.
  9. Хайтов, Николай. Град Девин. // Миналото на Яврово, Девин, Манастир. Пловдив, Издателство „Христо Г. Данов”, 1985. с. 241. Посетен на 2009-05-08.
  10. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342.
  11. Eminov, Ali. Turkish and other Muslim Minorities in Bulgaria. London, Hurst, [1997]. ISBN 185-0653-19-4. с. 100.
  12. Radushev, Evgeni и др. Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 — Registers. Sofia, IMIR, 2003. ISBN 954-8872-50-1. с. 202. Посетен на 2009-03-16.
  13. Държавен вестник, бр. 36 от 08.05.1971 г.
  14. Държавен вестник, бр. 69 от 22.08.1991 г.
  15. Държавен вестник, бр. 39 от 07.04.1998 г.
  16. Държавен вестник, бр. 27 от 04.04.1986 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

п  б  р
Градове в Област Смолян
ДевинДоспатЗлатоградМаданНеделиноРудоземСмолянЧепеларе