Кестен (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кестен.

Кестен
България
Red pog.png
Кестен
Област Смолян
Red pog.png
Кестен
Общи данни
Население 81 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 26,956 km²
Надм. височина 1489 m
Пощ. код 4828
Тел. код 03040
МПС код СМ (См)
ЕКАТТЕ 36796
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Девин
Цветалин Пенков
(БСП, ОСД)

Кестен е село в Южна България. То се намира в Община Девин, Област Смолян.

География[редактиране | edit source]

Село Кестен се намира в община Девин, област Смолян в Западните Родопи. В близост до него са селата Триград (на 8 км) и Жребово (на 4 км). То е в непосредствена близост до Българо-Гръцката граница. Отстои на 37 км южно от общинския център – гр.Девин. Намира се на 1320 м надморска височина. През селото минава река Кестенска, приток на река Въча. Населението на селото наброява около 100 души.

Релеф и животински свят[редактиране | edit source]

Околностите се характеризират с разнообразен релеф, богата растителност, красиви гледки и много природни забележителности. Растителността и животинския свят в района са изключително разнообразни. Срещат се и много редки растителни и животински видове. На около 0.5 км от селото се намира резерват “Шабаница”. Целта на създаването му е опазване на вековна буково-смърчова гора на възраст над 200 години, а на отделни смърчови екземпляри и над 350 години. Общата площ на резервата е 22,6 ха с буферна зона от 33,0 ха. Резерватът включва три насаждения, предимно от иглолистни видове със средна възраст 250-300 г., пълнота 0,8 – 1, северозападно до югозападно изложение, разположени върху стръмни терени на 1700-1800 м надморска височина. Обитава се от благородния елен и глухара. Село Кестен е разположено в едно от най-красивите кътчета на Родопите. Запазената екосреда, девствената природа, богатството на водни ресурси и природни забележителности определят привлекателността на населеното място и потенциална му за развитие на курортно-туристическа дейност.

История[редактиране | edit source]

През 1872 година в селото има 50 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в Тъмръшката република. През 1920 година в селото живеят 221 души, през 1946 – 375 души, а през 1965 – 267 души.[1]

Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Кестен (Кьостенджикъ) се състои от помаци.[2] В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век - 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Кестен (Köstencik).[3] По време на Междусъюзническата война през 1913 година, след бунт на местните жители селото е опожарено от рота на 1-ви пехотен софийски полк.[4] По-късно същата година селото отново е опожарено от Българската армия, след нов бунт, инспириран от правителството на т. нар. Гюмюрджинската република.[5]

Религии[редактиране | edit source]

Населението е съставено от различни групи и общности, основно от българи мюсюлмани, изповядващи сунитски ислям и една малка част българи християни.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Кметство село Кестен

Забележителности[редактиране | edit source]

Селото се намира сред прекрасни тревисти и храстови растителности с вечнозелени ели. Природата е екологично чиста и красива, особено през пролетта и лятото. В близост до селото се намират красиви скални образувания и красиви природни забележителности. Релефното разнообразие се изразява в наличието на скални феномени, като Сасипата на чука, Фатматски камък и пещерите Кестенска и Форговска дупка. Сасипата на чука е скално образувание, представляващо камъни в един размер натрупани на едно място, с хиляди кубични метри. Забележителността се намира на около 800м от селото. Северозападно от селото се намира “Кестенска пещера”, която не е проучена и благоустроена, но представлява туристическа атракция. Пещера “Форгоската дупка” е с дължина 600м и има вътрешна река. Наличието на пещери благоприятства развитието на спелеотуризма в района.

Личности[редактиране | edit source]

  • Керим Паша - родопски помак - войвода на една от трите чети, взели участие в Сенклеровото въстание през 1878 година в Средните Родопи, с което се цели въдворяване на по добър ред или предизвикване ревизиране на Санстефанският мирен договор от 19 февруари 1878 година. Бивш подофицер от Османската армия ;

Литература[редактиране | edit source]

  • Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“ , София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г. ;

Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342.
  2. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 269.
  3. Radushev, Evgeni и др. Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 — Registers. Sofia, IMIR, 2003. ISBN 954-8872-50-1. с. 202. Посетен на 2009-03-16.
  4. Добрев, Петър. Съдбата на българите мохамедани в годините на прехода. София, СУ - Факултета по журналистика и масова комуникация, 2006/2007. с. 15. Посетен на 2009-03-22.
  5. Елдъров, Светлозар. Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 - 1944 г.. Посетен на 2009-04-16. Нов момент настъпва след 16 август, когато в Гюмюрджина турци и българомохамедани провъзгласяват автономия за територията между Марица, Места и Арда и учредяват т. нар. "Независимо западно-тракийско правителство" - всъщност опит да се закрепи османската власт в района. Очевидно не без моралната и материална подкрепа на автономиското правителство в края на август и началото на септември 1913 г. в района на Дьовлен (Девин) избухва ново въстание, което обхваща и околните села в Западните и отчасти в Централните Родопи. Представителите на българските военно-административни власти са прогонени, в Доспат са убити свещеника и секретар-бирника, а в боевете край Палас и Смилян загиват един войник и двама милиционери. Със заповед на началника на 10-а пех. дивизия от 2 септември във въстаналия район е изпратен 39-и пех. полк със задача "да действува най-енергично и безпощадно за потушаване на въстанието". На 12 септември командирът на полка майор Кръстев рапортува, че "това въстание е потушено, селата обърнати на пепелище, а останалото население избягало в горите и планините с цел да продължи борбата". Изцяло са опожарени 8 села - Геврен, Балабан, Триград, Налбли, Дюшек-дере, Делиджелер, Кюстенджик, Бадолик, а в Дьдвлен от 250 къщи остават здрави само 30. В селата Мугла, Грохотно, Беден, Брезе, Селча и др. "имало силно брожение и са се развивали тайно силни агитации за възстание". Въстаническата агитация била пренесена дори сред българомохамеданските села в старите предели, като с. Фотен. В потушаването на въстанието в Родопите участват още 37-и пех. полк с щаб в Неврокоп и Скеченския отряд.

Външни препратки[редактиране | edit source]