Глухар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тази статия е за птицата глухар. За селото вижте Глухар (село).
Глухар
Capercaillie Lomvi 2004.jpg
Глухар (Tetrao urogallus) ♂
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Galliformes Кокошоподобни
семейство: Phasianidae Фазанови
род: Tetrao Тетреви
вид: urogallus Глухар
Научно наименование
Уикивидове Tetrao urogallus
Linnaeus, 1758
Tetrao urogallus urogallus
Grand Tétra MHNT.jpg

Глухарът (Tetrao urogallus) е птица от семейство Фазанови. Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Едра птица, с размерите на пуйка. Мъжкият е почти изцяло черен с бял клюн, червени кожни издатъци над очите и бяло в основата на крилете. Женската е пъстра с маскировъчен цвят и по-дребна. Младите птици приличат по окраска на женската. Излита рязко и силно, но лети лошо, което става понякога причина да се удари в някое стебло или клон на дърво и да пострада.

Разпространение[редактиране | edit source]

Среща се в планините на повечето страни в Азия и Европа, включително и България, на север е по-широко разпространен и се среща и в равнинни гори. Като цяло предпочита тихи и спокойни иглолистни гори, богати на тревисти полянки, плододаващи храсти, дървета със силни и хоризонтални клони на които спи, изобилие от вода и не на последно място мравуняци. В България обитава иглолистни и смесени иглолистни гори от 1000 метра надморска височина до горната граница на гората в Рила, Стара планина, Пирин и Родопите. В последните години числеността му намалява заради унищожаването на естествения му биотоп и лова.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

През лятото се храни се с плодове, листа, насекоми и много рядко гущерчета и дребни змии, които търси по земята и единствено през нощта каца на някой здрав хоризонтален клон за да спи. През зимата се държи предимно в клоните на дърветата и се храни с игличките на белия бор и смърча. Често гълта камъчета, които са много важни за храносмилането му. Активен е сутрин и привечер.

Размножаване[редактиране | edit source]

Размножителния период започва през март и тогава мъжкият избира подходяща полянка където токува. Пристига привечер в района и надава няколко крясъка за да оповести присъствието си от клона на който ще спи. Призори започва самото токуване и го извършва или от клон на дърво или кацнал върху накой пън. Отвреме на време обикаля района на токуване където се събират женските и който е с диаметър между 50 и 100 метра. На моменти е толкова съсредоточен в ритуала, че престава да обръща внимание на звуците и движенията около него и става лесна жертва на хищници и ловци, заради това дълго се е мислело, че оглушава и това "оглушаване" е дало името на вида. Когато периода на токуване стигне пиковия си момент, мъжкия може да токува почти до вечерта. Глухарът е полигамна птица и мъжкият не полага никакви грижи за малките, по време на токуване понякога покрива до 3 женски за една сутрин. След това женските се оттеглят и приготвят гнездото си. Снася до 10 яйца с белезникавожълт цвят, много подобни на кокошите. Гнездото се намира на земята и представлява плитка ямичка покрита с клонки и пера. Женската мъти толкова упорито, че може да стане лесно жертва на паднало дърво или хищник, като ястреба кокошкар, вълк или дива свиня. В първите дни след измътването голяма част от малките загиват по ред причини. Както и при другите птици от семейството малките се излюпват добре развити и много скоро започват да ходят и да се хранят сами.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

В много страни по света глухарът е ценен ловен обект. Може също така да се опитоми и да привикне с човешкото присъствие. Понякога ловци намерили гнездо с яйца или пиленце го отглеждат като дворна птица редом с кокошки и пуйки, които имат сходни навици при хранене и мътене.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Червена книга на Република България. Глухар. Посетен на 19 февруари 2012