Бял бор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бял бор
Pinus sylvestris1.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Pinophyta
клас: Pinopsida Иглолистни
разред: Pinales
семейство: Pinaceae Борови
род: Pinus Бор
вид: P. sylvestris Бял бор
Научно наименование
Уикивидове Pinus sylvestris
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Pinus sylvestris range-01.png

Белият бор (Pinus sylvestris) предпочита по-големите височини в планината — от 500 до 2200 m надморска височина. Стъблото му е право, красиво и стройно. Високо е до 50 m и дебело до 1,5 m. Клоните му са разположени на пръстени (прешлени), по които може да се преброят годините му. Белият бор живее до 600 години. Най-високото и най-дебело бяло борово дърво у нас расте в местността Старо село, област Смолян. Обиколката на дънера му на височина на гърдите е 5 m и е високо 38 m.

Старите борове имат дебела и напукана тъмнокафява кора, а младите борчета — тънка, червеникавокафява. В горната част на дървото кората е по-светла и изглежда олющена. По това белият бор се отличава от черния и от другите иглолистни дървета.

При нараняване от ствола на бора изтича смола. Някои я наричат балсам това е ароматичен сок. Тя се стича в нараненото място, втвърдява се и предпазва дървото от загниване и по-тежко заболяване.

Белият бор е вечнозелен, защото игличките му остават по клончетата до пет години и не опадат всички едновременно в една година.

Борът цъфти през април и май. Тогава се извършва опрашването. Шишарките узряват през втората година. Така на едно и също борово дърво могат да се видят и сухи, и зелени шишарки. Характерна тяхна особеност е, че върховете им сочат навътре, в посока към основата на съответния клон/центъра на дървото. Люспа им изсъхват и се отварят чак през третата година, когато семената узреят. Снабдени са с ципесто крилце, което им помага да летят, подети от вятъра, и да се засяват сами.

Въздухът в боровата гора има приятен дъх. Това се дължи на особени летливи вещества, които се отделят от игличките. Те убиват микробите, затова в боровите гори са построени много санаториуми за гръдоболни.

Pinus sylvestris cones pl.jpg
Pinus sylvestris

Белият бор се използва широко в строителството и медицината. От смолата след химическа преработка се получават терпентин, колофон, катран, а от дървесината — хартия и изкуствени влакна, от които се тъкат платове. Младата кора се използва за щавене на кожи. С борови шишарки вълната се боядисва тъмносиньо. От семената се получава безир, с който се полират мебелите.

Игличките му са дълги до 7 cm, усукани около оста си и са разположени по две върху специфични скъсени клонки, наречени брахибласти, които обхващат основата на иглиците като къса тръбица. У нас белият бор се среща естествено главно в Рило-Родопския планински масив, по-ограничено и в другите планини. В Стара планина са запазени само единични дървета. Освен естественото разпространение, белият бор е най-широко култивираният наш иглолистен вид.

Природозащитен статут[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Conifer Specialist Group 1998. Pinus sylvestris. In: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 02 юли 2008.

Външни препратки[редактиране | edit source]