Санаториум
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Санаториум (на латински: sano - лекувам, изцелявам) е лечебно-профилактично заведение за лечение предимно на хронични заболявания с помощта на естествените природни условия (климат, минерална вода, лечебна кал), физиотерапевтични средства, диети и специален режим. В замисимост от заболяванията, които се лекуват санаториумите биват от общ или специализиран характер.
Заболяванията, за които санаториалното лечение оказва благоприятен ефект биват:
- На сърдечно-съдовата система, вкл. и тромбофлебити.
- На храносмилателната система.
- На пикочно-половата система.
- На нервната система.
- На дихателната система.
- На костите и мускулите.
- На ендокринната система.
- На кожата.
- На уши, нос и гърло.
Първият санаториум бил създаден с цел лечение на белодробна туберкулоза в селцето Гьорберсдорф, тогава в Германия, (днес Соколовско, Полша). Той бива открит през 1859 г. от Херман Бремер.
