Туберкулоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Туберкулозата (на латински: Tuberculosis) е хронично протичащо специфично възпалително заболяване, което засяга предимно белите дробове, но може да засегне и централната нервна система, лимфните съдове, храносмилателната система, костите, ставите и дори кожата.

Специфичният причинител на туберкулозата е Mycobacterium tuberculosis, наречен още бацил на Кох. Той бива 5 основни типа (човешки, говежди, птичи, миши и поикилотермен), като епидемиологично значение за човека имат първите два. Лекува се с индивидуална антибиотична терапия. Наскоро в прибалтийските страни са забелязани случаи на резистентни към известните лекарства щамове. Той се намира навсякъде в околната среда. Източник на заразата е болният от туберкулоза, който кашля. Най- застрашени от заразяване и заболяване са контактните т. е. живеещите и работещите в едно помещение с болния хора. Не всеки контактен се разболява. От туберкулоза се разболяват лица с потисната имунна система. Предразполагащи фактори са непълноценното и нерационалното хранене, стресът, преумората, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето, т. е. всичко, което срива защитата на организма. Рискови за заболяване от туберкулоза са и лица със захарен диабет, стомашно-чревни страдания; лекуваните продължително време с кортизонови препарати, провеждащите химио и лъчелечение и др.

Етиология[редактиране | edit source]

Основната причина за туберкулозата при човека е аеробната бактерия Mycobacterium tuberculosis. Много от характеристиките на заболяването се дължат на високото съдържание на липиди в този патоген.[1] Клетките на бактерията се делят на всеки 16-20 часа, много бавно, в сравнение с други бактерии, които се делят за по-малко от час.[2] M. tuberculosis издържа на слаби дезинфектанти, а ендоспорите ѝ могат да оцелеят със седмици. В природата тя се развива само в клетките на друг организъм, но е възможно отглеждането ѝ в лабораторни условия.[3] M. tuberculosis може да бъде идентифицирана с обикновен микроскоп чрез прилагането на хистологични оцветители върху храчки. Най-често използваният метод е оцветяването по Цил-Нелсен.

Групата на M. tuberculosis включва още четири микобактерии, причиняващи туберкулоза - M. bovis, M. africanum, M. canetti и M. microti.[4] M. africanum не е широко разпространена, но в някои части на Африка е важен причинител на болестта.[5][6] M. bovis в миналото е основен причинител на туберкулоза, но масовата пастьоризация на млякото до голяма степен я елиминира като заплаха за хората в развитите страни.[7][8] M. canetti е рядка и изглежда се среща само в Африка, макар че са известни няколко случая при африкански емигранти.[9] M. microti е наблюдавана главно при пациенти с имунна недостатъчност, макар че е възможно разпространението ѝ да е подценявано.[10]

Исторически сведения за заболяването[редактиране | edit source]

В древността[редактиране | edit source]

Доказателства за наличие на болестта са открити при египетски мумии

Туберкулозата е заболяване, известно от древността. Най-ранните сигурни доказателства за това датират от епохата на плейстоцена. Открити са фрагменти ДНК от причинителя на заболяването в кост на бизон, живял в Северна Америка и боледувал от туберкулоза преди 17 500 - 18 000 години.[11] Все още не е ясно дали човекът се е превърнал в чувствителен за заболяването вид, заразявайки се от одомашнените животни, или е настъпил точно обратният процес.[12] Последните изследвания сочат, че основните причинители за туберкулозата при човека и говедата (Mycobacterium tuberculosis и Mycobacterium bovis) не произлизат пряко един от друг, а имат общ предшественик.[13]

При археологически разкопки в източното Средиземноморие учени откриват общ гроб на майка и дете, погребани преди около 9 000 години. При изследване на костите им се установява, че те са боледували от туберкулоза.[14] Характерни за туберкулозата изменения са открити в гръбначен стълб на египетска мумия на възраст 4 500 - 5 000 години.[15] Сигурни доказателства за наличие на туберкулоза при хората в Южна Америка датират отпреди 2 000 години при мумии, открити в Андите. От общо 12 при 7 от тях има ясни доказателства, че са боледували от това заболяване.[16]

Дълго преди да бъде открит причинителят на туберкулозата се е предполагало, че тя е заразна болест. Във вавилонския кодекс на Хамурапи било разрешено правото на развод с болна жена, проявяваща признаци на белодробна туберкулоза. В Индия, Португалия и Венеция били издадени закони, които задължавали болните от туберкулоза да съобщават за своето състояние.

В народните вярвания и фолклор[редактиране | edit source]

В годините преди възникването на индустриалната революция доста често се е приемало, че болните от туберкулоза са вампири. Хората смятали, че когато в едно семейство почине човек от туберкулоза, останалите членове на семействот губят своето здраве и бавно умират. Според суеверието се вярвало, че умрелият от туберкулоза член на семейството бавно източва живота на своите близки. Тези вярвания се подкрепяли и от факта, че болните проявяват симптоми, подобни на тези за които се смята, че са свойствени за вампирите. Хората с туберкулоза почти винаги имат червени, подути очи (състояние при което се проявява чувствителност към ярка светлина), бледа кожа, ниска телесна температура и храчене на кръв.[17] Други народни вярвания приписват болестта на непрестанни нощни самодивски танци, които изтощават жертвата поради липсата на почивка. Според други поверия болните са приемани като жертва на кошмари.[18] През деветнадесети век на туберкулозата е придаден романтичен характер, благодарение на чувството на еуфория възникващо в последния етап на болестта. При прогресиране на заболяването страдалците проявавят особен изблик на енергия, което ги прави по-креативни за кратък етап от болестта.[19]

В миналото в България заболяването е наричано с описателните имена охтика и жълта гостенка. Тези имена се дължат на характерните признаци на заболяването — прогресивна кашлица и отслабване.

Научно изследване на болестта[редактиране | edit source]

Началото на същинското проучване на туберкулозата се поставя с труда „Медицински канон“ на Авицена от 1020 г. Той е първият учен идентифицирал белодробната туберкулоза като контагиозна болест, първи установява и връзката между диабета и туберкулозата, и първи изказва предположението, че тя може да се предаде при контакт с почва и вода.[20][21] Авицена създава и метод на карантиниране на болните във връзка с ограничаване на разпространението на туберкулозата.[22] В древността лечението на заболяванията се е фокусирало върху прилагането на диети. В тази връзка Плиний Стари в своето произведение „Естествена история“ описва няколко метода на лечение на туберкулозата. Такива например са консумацията на черен дроб от вълк, предварително накиснат в слабо вино, консумиране на свинска мас от свиня, хранена само с трева, или месен бульон от женско магаре.[23]

Въпреки, че през 1689 г. д-р Ричард Мортън установява връзката на белодробната форма с наличието на туберкули,[24][25] поради многообразието на проявените симптоми, туберкулозата не е била идентифицирана като едно общо заболяване. Едва през 1820 г. става ясно, че всички признаци касаят това заболяване, а през 1839 г. Йохан Шьонлайн го нарича с името туберкулоза.[26] През периода 1838 - 1845, собственикът на Мамутовата пещера, д-р Джон Крогън довежда редица страдащи от туберкулоза с надежда те да се излекуват благодарение на постоянната температура и чистотата на въздуха в пещерата. Болните умират в рамките на една година след тяхното идване.[27] Първият санаториум за туберкулозно болни е открит през 1859 г. от Херман Бремер в градчето Гьорберсдорф, тогава в Германия (днес Соколовско, Полша).[28]

През 1868 г. немският патолог Теодор Лангханс при изследване на туберкули открива наличието на гигантски клетки в тях.

В средата на XIX век френския корабен лекар Жан Вилмен наблюдавал разпространението на туберкулоза благодарение на болен матрос на кораба, когото обслужвал. Като доказателство за заразния характер на болестта той събирал храчки от пациенти и заразявал с тях морски свинчета. Животните заболявали и умирали от туберкулоза. Вилмен достига до извода, че туберкулозата има заразен характер. Мнението на Вилмен било потвърдено през 1879 г. и от немския патолог Юлиус Конхайм. При опитите си той заразявал зайци с поразени тъкани на умрели от туберкулоза хора.

През XIX-ти и началото на XX-ти заболяването придобива сериозна обществена значимост като се превръща в ендемично заболяване на бедните граждани.[29] През 1815 един от четири смъртни случая в Англия е в резултат на туберкулоза, а във Франция през 1918 г. всеки шести умира от нея. През XX-ти век от туберкулоза умират около 100 милиона души.[30] След като е бива установен заразния характер на болестта във Великобритания е предприета кампания за прекратяване на храченето на обществени места, а болните бедняци са притискани да влязат в санаториуми, чиито условия наподобяват тези на затвор. В същия момент санаториумите за по-богатите кръгове от обществото предлагат многократно по-добри условия и постоянни медицински грижи. Въпреки това обаче, каквито и условия да се предлагат в санаториумите дори и в най-добрите 50% от постъпилите в тях са умирали до петата година в тях. В Съединените щати също се отнасят сериозно към разпространението на заболяването като се забранява плюенето на обществени места с изключение на специално поставени за целта плювалници.

Робърт Кох - откривателят на туберкулозната бактерия

Причинителят на туберкулозата Mycobacterium tuberculosis, е идентифициран и описан на 24 март 1882 г. от Робърт Кох. Това откритие се дължи на седемнадесетгодишен труд. Той бива видян от Кох в микроскопски препарат от храчка на туберкулозно болен човек. За това си откритие той получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1905 г.,[31] а причинителят в началото е наречен в негова чест „Бацил на Кох“. Кох не е вярвал, че говеждата и човешката туберкулоза са близки помежду си. Това забавя откриването на връзката заразено мляко консумирано от хора да е възможен път за заразяване. През следващите години благодарение на пастьоризацията на млякото този процес е прекратен и спомага за ограничаване на случаите на заразяване на хора.

Развитие на диагностиката, профилактиката и лечението на туберкулозата[редактиране | edit source]

През 1819 г. френският лекар Рене Лаенек предлага метода аускултация на белите дробове. Той повлиява положително в по-нататъшната разработка на методите на диагностика на туберкулозата.

През 1890 г. Робърт Кох получава за първи път туберкулин и го описва като «водно-глицеринов извлек на туберкулинова култура». За целите на диагностиката Кох предлага да се извършва подкожна проба с инжектиране на туберкулин. На лекарския конгрес в Берлин Кох съобщил за възможно профилактично и даже лечебно действие на туберкулина. Той бил изпитан при опитите му с морски свинчета както и върку себе си и своята сътрудничка (която впоследствие става негова съпруга). Година след това отново в Берлин е направено официално заключение относно високата ефективност на туберкулина в диагностиката, докато лечебните му свойства били доста противоречиви.

Първият истински успех в създаването на ваксина против туберкулоза е разработен от атенюиран щам на Mycobacterium bovis. Това откритие било направено от микробиолога Албер Калмет и ветеринарния лекар Камил Герин през 1906. Тя е наречена "БЦЖ" ("BCG"/Bacillus of Calmette and Guérin). Тази ваксина била приложена за първи път във Франция на новородено и е започнала масово да се прилага при хора в страната, а в годините след Втората световна война ваксинацията бързо се налага и в САЩ, Великобритания и Германия.

През 1943 г. Зелман Ваксман и Алберт Шац получават стрептомицин, който става и първия антимикробен препарат оказващ бактериостатично действие на причинителите на заболяването. През 1946 г. той е използван за пръв път в лечението на туберкулозата.

Въпреки надеждите за окончателно ликвидиране на болестта и въвеждането на нови лекарствени средства в борбата с нея през 80-те години се получават сведения за появата на мултирезистентни щамове. Пример за това са случаите на туберкулоза във Великобритания. През 1913 г. са регистрирани 117 000 туберкулозно болни, през 1987 г. те спадат до около 5 000, но случаите отново нарастват през следващите години достигайки до 6 300 през 2000 г. и 7 600 през 2005 година.[32] През 1993 г. СЗО обявява декларация от опасността от разпространение на мултирезистентна туберкулоза.[33] В световен мащаб ежегодно от резистентни щамове се разболяват около половин милион души.[34]

Разпространение[редактиране | edit source]

Туберкулозата при говедата е слабо разпространена в страните от ЕС. В някой от тях дори е напълно ликвидирана. В България случаите на туберкулоза при говедата са също единични. При птиците заболяването е широко разпространено. Най-разпространена е сред популацията домашни птици отглеждани по екстензивен начин в малки лични стопанства. При свинете заболяването е слабо разпространено и е в пряка връзка от съвместното отглеждане с болни говеда и птици и отглеждането им от болни от туберкулоза стопани. При останалите домашни животни има спорадичен характер и се проявява с единични случаи.

Възприемчивост[редактиране | edit source]

При говедата болестта се причинява от Mycobacterium bovis. Заразяването с Mycobacterium tuberculosis не предизвиква заболяване, а само ограничени локални поражения в лимфните възли на храносмилателния канал. Говедата се заразяват и с Mycobacterium avium в случаите на съвместно отглеждане с птици каквото доста често се наблюдава при екстензивното животновъдство. И в този случай не се предизвиква заболяване, а само единични изменения в лимфните възли на храносмилателната система. Въпреки, че последните два причинителя не предизвикват заболяване при говедата те ги алергизират за известен период и е възможно да покажат положителна или неопределена (съмнителна) кожна реакция при алергично изследване с туберкулин.

Туберкулозата при свинете се дължи и на трите причинителя като най-често боледуват от говеждия тип, по-радко от птичия и най-рядко от човешкия.

Домашните продуктивни птици боледуват от туберкулоза причинена от Mycobacterium avium. Папагалите и други птици отглеждани като домашни любимци биват заразявани от Mycobacterium tuberculosis.

Конете и дребния рогат добитък (овце и кози) боледуват от туберкулоза причинена от Mycobacterium bovis.

Кучетата и котките боледуват от туберкулоза причинена от Mycobacterium bovis и Mycobacterium tuberculosis.

От домашните животни най-възприемчиви са говедата и биволите, по-слабо свинете последвани от коне, овце, кози, кучета и котки. От домашните птици най-чувствителни са кокошките, а патиците, гъските и гълъбите са устойчиви на заболяването. Диви и екзотични бозайниции и птици отглеждани при домашни условия могат да бъдат опасен източник на заразяване за човека. Най-често това се случва при отглеждане на примати заловени от дивата природа или отглеждани и развъждани в неблагоприятни условия.

Епизоотология[редактиране | edit source]

Източници на инфекцията са основно болните хора и животни — добитото от тях мляко и млечни продукти. Замърсената околна среда с туберколозни причинители, отделяни от болните хора и животни чрез храчки, фекалии, мляко, слуз, урина и др.

Инфекцията се предава главно чрез въздуха (аерогенно) и чрез храната (алиментарно). Заразяването става най-често чрез вдишването на фини капчици (капкова инфекция), изхвърлени при кашлянето от болните хора и животни, или на прах (прахова инфекция) от изсушени инфектирани фекалии-попаднали в храната, водата и въздуха.

Епидемиология[редактиране | edit source]

Заразяване от туберкулоза може да стане и при консумиране на прясно мляко и млечни продукти като прясно сирене, извара, масло добити от болни крави. Прясното мляко трябва да се пастьоризира на 85 градуса по Целзий за 30 минути, за да се унищожи причинителя.

Патогенеза[редактиране | edit source]

Клинични признаци[редактиране | edit source]

Първите симтоми за туберкулоза са обща отпадналост, лесна умора, безапетитие, поддържане на температура 37 - 38 °C, с продължително време (месеци), обилно нощно потене. При белодробната форма на туберкулоза много характерна е продължителната кашлица, която в началото е суха, дразнеща, предимно през нощта а по-късно става с отделяне на различни по вид и количество храчки. Кръвохраченето е белег за напреднала форма на заболяване на белите дробове. Болестната картина на белодробната туберкулоза се характеризира с повишение на телестната температура — до и над 38 °С, задух, кашлица и отделяне на жълтеникави и кръвенисти храчки. Често в храчките се установяват туберкулозни бактерии. Постепенно болните отслабват и се оплакват от обилни нощни изпотявания. Нерядко настъпват необилни кръвохрачения.

Патологоанатомични изменения[редактиране | edit source]

Диагноза[редактиране | edit source]

За бързо диагностициране може да се използва квантиферонов тест. Той се прилага като метод за диагностициране в Европа и се характеризира с голяма чувствителност към туберкулозните и микобактериите.

Лечение[редактиране | edit source]

Лечението се провежда в противотуберкулозно заведение (болница, диспансер). Прилагат се противотуберкулозни медикаменти (тубоцин, стрептомицин, дидротенат, ПАСК, римицид, ИНХА 17, витамини, отхрачващи и бронхолитични средства, кортикостероиди, кислород, калциеви препарати и други). Назначава се усилен хранителен режим. Лечението е продължително, до настъпване на трайно подобрение. След това се провежда задължително диспансеро-амбулаторно лечение. Болните подлежат на системен контрол за бацилоносителство.

Прогнозата при ранно лечение е добра. При закъсняло лечение, при наличие на каверни тя се влошава. При настъпили усложнения (абсцес, пневмоторакс, фистулизация, емпием и други) тя е неблагоприятна.

Профилактика и борба[редактиране | edit source]

Профилактиката се състои в ефективно лечение на извънбелодробните форми на туберкулозата. Активно болните и бацилоносителите подлежат на задължително лечение и внимателна изолация. Контактът с болните от белодробна туберкулоза и с бацилоносители (бацилоотделители) трябва да се избягва.

Известни личности, заболели от туберкулоза[редактиране | edit source]

Известни личности, починали от туберкулоза[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Southwick, Frederick. Infectious Diseases: A Clinical Short Course, 2nd ed.. McGraw-Hill Medical Publishing Division, 2007. ISBN 0071477225. с. 313–314.
  2. Cox R. Quantitative relationships for specific growth rates and macromolecular compositions of Mycobacterium tuberculosis, Streptomyces coelicolor A3(2) and Escherichia coli B/r: an integrative theoretical approach. // Microbiology 150 (Pt 5). 2004. DOI:10.1099/mic.0.26560-0. с. 1413–1426.
  3. Parish T, Stoker N. Mycobacteria: bugs and bugbears (two steps forward and one step back). // Mol Biotechnol 13 (3). 1999. DOI:10.1385/MB:13:3:191. с. 191–200.
  4. van Soolingen D, Hoogenboezem T, de Haas PE, et al.. A novel pathogenic taxon of the Mycobacterium tuberculosis complex, Canetti: characterization of an exceptional isolate from Africa. // Int. J. Syst. Bacteriol. 47 (4). October 1997. DOI:10.1099/00207713-47-4-1236. с. 1236–45.
  5. Niemann S, Rüsch-Gerdes S, Joloba ML, et al.. Mycobacterium africanum subtype II is associated with two distinct genotypes and is a major cause of human tuberculosis in Kampala, Uganda. // J. Clin. Microbiol. 40 (9). September 2002. DOI:10.1128/JCM.40.9.3398-3405.2002. с. 3398–405.
  6. Niobe-Eyangoh SN, Kuaban C, Sorlin P, et al.. Genetic biodiversity of Mycobacterium tuberculosis complex strains from patients with pulmonary tuberculosis in Cameroon. // J. Clin. Microbiol. 41 (6). June 2003. DOI:10.1128/JCM.41.6.2547-2553.2003. с. 2547–53.
  7. Kumar, Vinay; Abbas, Abul K.; Fausto, Nelson; & Mitchell, Richard N.. Robbins Basic Pathology. 8th. Saunders Elsevier, 2007. ISBN 978-1-4160-2973-1. с. 516–522.
  8. Thoen C, Lobue P, de Kantor I. The importance of Mycobacterium bovis as a zoonosis. // Vet. Microbiol. 112 (2-4). February 2006. DOI:10.1016/j.vetmic.2005.11.047. с. 339–45.
  9. Pfyffer GE, Auckenthaler R, van Embden JD, van Soolingen D. Mycobacterium canettii, the smooth variant of M. tuberculosis, isolated from a Swiss patient exposed in Africa. // Emerging Infect. Dis. 4 (4). 1998. с. 631–4.
  10. Niemann S, Richter E, Dalügge-Tamm H, Schlesinger H, Graupner D, Königstein B, Gurath G, Greinert U, Rüsch-Gerdes S. Two cases of Mycobacterium microti derived tuberculosis in HIV-negative immunocompetent patients. // Emerg Infect Dis 6 (5). 2000. DOI:10.3201/eid0605.000516. с. 539–42.
  11. Rothschild B, Martin L, Lev G, Bercovier H, Bar-Gal G, Greenblatt C, Donoghue H, Spigelman M, Brittain D. Mycobacterium tuberculosis complex DNA from an extinct bison dated 17,000 years before the present. // Clin Infect Dis 33 (3). 2001. DOI:10.1086/321886. с. 305–11.
  12. Pearce-Duvet J. The origin of human pathogens: evaluating the role of agriculture and domestic animals in the evolution of human disease. // Biol Rev Camb Philos Soc 81 (3). 2006. DOI:10.1017/S1464793106007020. с. 369–82.
  13. Ernst JD, Trevejo-Nuñez G, Banaiee N. Genomics and the evolution, pathogenesis, and diagnosis of tuberculosis. // J. Clin. Invest. 117 (7). July 2007. DOI:10.1172/JCI31810. с. 1738–45.
  14. Hershkovitz I, Donoghue HD, Minnikin DE, Besra GS, Lee OY-C, et al.. Detection and Molecular Characterization of 9000-Year-Old Mycobacterium tuberculosis from a Neolithic Settlement in the Eastern Mediterranean.. // PLoS ONE 3 (10). 15 October 2008. DOI:10.1371/journal.pone.0003426. с. e3426.
  15. Zink A, Sola C, Reischl U, Grabner W, Rastogi N, Wolf H, Nerlich A. Characterization of Mycobacterium tuberculosis complex DNAs from Egyptian mummies by spoligotyping. // J Clin Microbiol 41 (1). 2003. DOI:10.1128/JCM.41.1.359-367.2003. с. 359–67.
  16. "South America: Prehistoric Findings". Memorias do Instituto Oswaldo Cruz, Vol. 98 (Suppl.I) January 2003.
  17. Sledzik P, Bellantoni N. Brief communication: bioarcheological and biocultural evidence for the New England vampire folk belief. // Am J Phys Anthropol 94 (2). 1994. DOI:10.1002/ajpa.1330940210. с. 269–74.
  18. Katharine Mary Briggs, An Encyclopedia of Fairies "Consumption" (Pantheon Books, 1976) p. 80. ISBN 0-394-73467-X
  19. Lawlor, Clark. "Transatlantic Consumptions: Disease, Fame and Literary Nationalism in the Davidson Sisters, Southey, and Poe". Studies in the Literary Imagination, Fall 2003. Available at findarticles.com.
  20. Y. A. Al-Sharrah (2003), "The Arab Tradition of Medical Education and its Relationship with the European Tradition", Prospects 33 (4), Springer.
  21. George Sarton, Introduction to the History of Science.
    (cf. Dr. A. Zahoor and Dr. Z. Haq (1997). Quotations From Famous Historians of Science, Cyberistan.)
  22. David W. Tschanz, MSPH, PhD (August 2003). "Arab Roots of European Medicine", Heart Views 4 (2).
  23. Pliny the Elder, Natural History, quoted at Naphtali Lewis, Meyer Reinhold. Roman Civilization. //
  24. Who Named It? Léon Charles Albert Calmette. Retrieved on 6 October 2006.
  25. Trail R. Richard Morton (1637–1698). // Med Hist 14 (2). 1970. с. 166–74.
  26. Zur Pathogenie der Impetigines. Auszug aus einer brieflichen Mitteilung an den Herausgeber. [Müller’s] Archiv für Anatomie, Physiologie und wissenschaftliche Medicin. 1839, page 82.
  27. Kentucky: Mammoth Cave long on history. CNN. 27 February 2004. Accessed 8 October 2006.
  28. McCarthy OR. The key to the sanatoria. // J R Soc Med 94 (8). 2001. с. 413–7.
  29. Tuberculosis through history. Encyclopædia Britannica.
  30. Torrey EF and Yolken RH. 2005. Their bugs are worse than their bite. Washington Post, April 3, p. B01.
  31. Nobel Foundation. The Nobel Prize in Physiology or Medicine 1905. Accessed 7 October 2006.
  32. Tuberculosis — Respiratory and Non-respiratory Notifications, England and Wales, 1913-2005. // Health Protection Agency Centre for Infections, 21 March 2007. Посетен на 2007-08-01.
  33. World Health Organization (WHO). Frequently asked questions about TB and HIV. Retrieved 6 October 2006.
  34. Health ministers to accelerate efforts against drug-resistant TB. World Health Organization.