Гълъбови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гълъбови
Rock dove - natures pics.jpg
Домашен гълъб (C. l. domestica) в полет
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Columbiformes Гълъбоподобни
семейство: Columbidae Гълъбови
Научно наименование
Уикивидове Columbidae
(Illiger, 1811)
Разпространение
Pigeon range.png
Ареал на разпространение на представителите на семейството
Родове

Вижте текста.

Обхват на вкаменелости
ранен миоцен – настояще

Гълъбови (Columbidae) е семейство птици от разред Гълъбоподобни (Columbiformes). Той включва около 300 вида включени в 41 рода. Разпространени са в целия свят с най-голямо разнообразие в Индомалайзия и Австралазия. Гълъбовите се характеризират с относително малко тяло, къса шия, малка човка и месесто образувание върху клюна. Птиците от това семейство правят малки и относително опростени гнезда, разположени по дървета, скални цепнатини и дори на земята. Обикновено снасят едно или две яйца. Двамата родители помагат за отглеждане на малките. Хранят се със семена, плодове и различни растения. Обитават предимно гористи местности, но видове се срещат и в твърде противоположни местообитания. Скалният гълъб е един от най-разпространените синантропни видове птици, а с неговия одомашнен подвид наред с домашната кокошка го прави и една от най-широко разпространените птици.

Разпространение[редактиране | edit source]

Гълъбовите са широко разпространени на всички континенти с изключение на най-сухите райони от Сахара, Антарктида и околните острови и далеч на север в Антарктика. Обитават разнообразни местообитания - от гъсти гори до пустини, на височина до 5000 m, живее и се размножава и в населени места. Най-голямо видово разнообразие се среща в Южна Америка, Азия и Австралия. Тук те живеят предимно във влажни тропически гори. Над 60% от всички видове са островни ендемити и не се срещат на прилежащите континенти. Колонизирали са повечето от отдалечените острови на Тихия океан. Домашният гълъб пък е интродуциран на много места и днес е обичайна гледка в градска среда. От представителите на семейството в България се срещат 6 вида от два рода: от Columba са скален гълъб, гълъб хралупар и гривяк, от род Streptopelia са гугутка, малка гургулица и гургулица.

Някои от видовете имат обширни естествени ареали. Така например птицата Zenaida auriculata е разпространена от Малките Антилски острови през Колумбия на юг до остров Огнена Земя. Видът се среща дори и на Фолкландските острови[1]. Гугутката е широко разпространена от Британските острови и почти цяла Европа на север и от Азорските острови през Северна Африка, Мала Азия, Индия, Китай до Южна Корея[2]. Сенегалската гургулица (Spilopelia senegalensis) пък е разпространена в цяла Африка, Близкия Изток, Индия и дори в България[3]. За разлика от гореизброените видове други имат ограничени местообитания, често ограничени до територията на отделен остров. Например видът Ptilinopus layardi обитава единствено южния остров Кадаву във Фиджи[4], Gallicolumba kubaryi има ограничен ареал единствено на островите Чуюк и Понпей в Микронезия[5], а гренадския гълъб (Leptotila wellsi) обитава единствено карибския остров Гренада[6]. Други от видовете са континентални, но също имат изключително ограничени ареали. Такива например Ptilinopus cinctus e разпространен от остров Бали на изток до Северната територия на Австралия, където се срещат само в ограничена част от континента[7]. Сомалийският гълъб (Columba oliviae) пък обитава само крайбрежни райони на Африканския рог[8], а Metriopelia morenoi обитава малък ареал между градовете Салта и Тукуман в северна Аржентина[9].

Най-големият ареал на представител от семейството е този на скалния гълъб. Видът има обширен ареал от Южна Европа и Северна Африка до Хималаите. След като обаче видът е одомашнен ареалът му се разширява значително като в редица световни градове днес се срещат подивели домашни гълъби. Днес видът е широко разпространен в Северна Америка и множество градски и крайградски райони на Южна Америка, Субсахарска Африка, Югоизточна Азия, Япония, Австралия и Нова Зеландия. Скалният гълъб не е единствения представител на семейството, който е надхвърлил естествения си ареал като е заселил нови райони. Винаги обаче това става с помощта на човешката дейност[10].

Местообитание[редактиране | edit source]

Гривестите гълъби (Caloenas nicobarica) са най-близкородствените съвременни представители на изчезналата додо [11]

Представителите от семейството са адаптирани към голяма част от местообитанията по планетата. Най-голям брой видове се срещат в тропическите гори и гористите местности, където могат да бъдат дървесни, наземни или полуназемни. Различни видове обитават саваните, пасища, пустини, умерени гори, блатисти райони, мангрови гори, дори и безплодни песъчливи райони и голи атоли. Често срещани са и в земеделски земи, градски и крайградски зони. Представители на семейството обитават местности от морското равнище до 5000 m надморска височина.

Еволюция[редактиране | edit source]

Семейство Гълъбови представлява сравнително еднородна група от птици като всички притежават общи морфологични черти и не проявяват явни родствени връзки с други семейства птици. Единствените птици с най-близко родство са представителите на подсемейство Raphinae, сред които е и нелетящата птица додо. Всички нелетящи ендемити обаче изчезват благодарение на човешката намеса през XVII — XVIII век.

Изкопаеми следи от предци на гълъбовите птици не са открити много. Дори и малкото от тях обаче показват явни прилики със съвременните представители на семейството и липсват признаци по които да бъдат посочени родствени връзки с други птици. Съществуват известни предположения за родството им с представителите на семейство Пустинаркови или тези от разред Папагалоподобни. Първият случай обаче се дължи на конвергентна еволюция поради външните прилики на тялото. Приликите с папагалоподобните се дължат от една страна по сходството на клюна на зъбчатоклюния гълъб (Didunculus strigirostris) с този на папагалите, а от друга поради факта, че и папагалите отделят гушно мляко, с което хранят малките пиленца.

Фосили от гълъбови птици са открити в Европа и датират от миоцен. В Северна Америка са от плиоцен, а след ледниковата епоха се откриват във всички части, които съвпадат с настоящия ареал. Вероятно Азия и по-точно Югоизточна Азия е мястото, където птиците еволюират. Една от възможните причини е, че множеството архипелази и острови в района са населени с гълъби. В този район се срещат и повече от половината представители на семейството. Птиците са добри летци и успяват да достигнат до отдалечени тихоокеански острови, където има случаи на повече от един вид, които населяват даден остров. Гълъбови птици достигат и до отдалечени от континенти архипелази като Азорските острови и Галапагос[12].

Класификация[редактиране | edit source]

Подсемейство Columbinae
Подсемейство N.N. (неназован)
Подсемейство Leptotilinae
Подсемейство Columbininae
Подсемейство N.N. (неназован)
Подсемейство Otidiphabinae
Подсемейство Didunculinae
Подсемейство Gourinae
Подсемейство N.N. („Treroninae“)
Подсемейство Raphinae
Неуточнена класификация

Морфологични особености[редактиране | edit source]

Коронованите гълъби са най-едрите представители на семейството
Гълъбите от род Columbina са най-дребните гълъбови птици

Гълъбовите проявяват значителни различия в размера на тялото. Най-големите видове са коронованите гълъби от остров Нова Гвинея. Големината на тялото достига до тази на домашната пуйка с тегло 2 - 4 kg. Най-малките са представители от род Columbina, които са със същите размери на домашно врабче и тегло едва от 22 грама.[10] От дървесните видове гълъби най-едър от тях е маркизкия императорски гълъб (Ducula galeata) с обща дължина повече от 50 сантиметра и тегло от почти един килограм. На противоположния край е малкият гълъб Ptilinopus naina с обща дължина на тялото едва от 13 сантиметра.

Като цяло гълъбовите имат къси крака и малки глави, поставени на сравнително голямо и компактно тяло. Крилата са широки и дълги и издържат на големи натоварвания. Те са добре замускулени, теглото им представлява 31 - 44% от телесното тегло. Гълъбовите са сред най-добрите летци сред птиците, изключително маневрени по време на полет. Крилата имат 11 првични махови пера и 10 - 15 вторични. Опашката е дълга, на върха заострена с 12 - 14 пера. Клюнът е къс до средно дълъг, прав, тънък и често с характерно надебеление в основата. В основата си клюнът е покрит с тънка кожица наречена восковица. В повечето случаи не се наблюдава характерен полов диморфизъм с изключение на факта, че мъжкият е по-едър от женската. Изключение правят някои тропически видове, при които мъжките са по-ярко оперени. Краката са къси с четири пръста, от които три сочат напред, а един назад. Приспособени са добре за придвижване върху земята. В общи линии наземните видове са с по-дълги крака от дървесните[12].

Оперението на представителите на семейството е много разнообразно. С малки изключения насекомоядните и всеядните видове са с по-семпъл цвят на оперението. За разлика от тях плодоядните и растителноядните видове са по-ярко оцветени. Пъстрите гълъби от род Ptilinopus са птиците от семейството с най-разноцветно оперение. Трите съвременни вида от род Alectroenas са пък най-ярко оцветените гълъбови птици.

Подобно на някои други видови птици при всички представители от семейството липсва жлъчен мехур.[13] Някои средновековни естественици заключват, че липсата на жлъчка е причината месото на гълъбите да бъде толкова вкусно. В действителност гълъбите имат жлъчка, но нямат жлъчен мехур. Жлъчният сок се отделя от черния дроб направо в дванадесетопръстника.[14] Друга характерна особеност е, че слепите израстъци на цекума са рудиментирани[12].

Хранене[редактиране | edit source]

Treron sieboldii хранещ се с плодове
Ptilinopus coralensis е наблюдаван да консумира и влечуги

Основната част от храната на Гълъбовите е представена от семена и плодове на растения. Семейството може да бъде подразделено на две групи в зависимост от хранителните навици. Така например, представителите на подсемейство Columbinae се хранят преди всичко със семена, докато видовете от другите четири подсемейства предпочитат плодове. Птиците, хранещи се със семена са предимно наземни и търсят храната си по земята, докато тези предпочитащи плодове обикновено се изкачват на дърветата за да намерят своята храна. Хранителните навици, водят и до появата на морфологични адаптации в храносмилателната система при отделните представители. Гълъбовите, които се хранят със семена имат значително удебеляване на стените на воденицата, докато при птиците използващи плодове, воденицата е с по-тънки стени. Плодоядните имат и по-къси черва, за разлика от семеядните представители. Плодоядните представители имат добра приспособимост за залавяне по клоните като дори могат да висят и с главата надолу.

Съществуват и видове, които използват и други източници на храна. Освен семена наземните видове имат възможността да консумират предимно насекоми и различни червеи. Други изключения са използването за храна на охлюви, нощни пеперуди и различни други насекоми. Полинезийският гълъб Ptilinopus coralensis освен малки насекоми в животинската си диета включва и дребни влечуги[15]. Домашните видове гълъби са се пригодили да консумират и разнообразна храна оставаща от хората.

Размножаване[редактиране | edit source]

Гълъбовите са моногамни птици. Много често двойката остава заедно в продължение на няколко години. Периодът на ухажване включва няколко характерни движения извършвани както на земята, така и във въздуха. При много видове мъжкият каца, издува гърдите си, отпуска назад главата, разперва опашката, движи крилата и пристъпва на малки крачки по земята. Други видове удрят крила във въздуха или се хранят взаимно. В зависимост от наличието на храна размножаването може да бъде сезонно или целогодишно. Повечето видове снасят два пъти годишно, някои до 4 - 5 пъти. Гнездото обикновено е изградено от няколко небрежно подредени клечици и пера. Изграждат се по дърветата, в скални цепнатини, в хралупи или директно на земята. Снасят по едно две яйца, рядко до четири. Яйцата при повечето видове са без допълнително оцветяване на черупката. При отделни видове тя е кремава или светло кафява. Периодът на инкубация продължава от 14 до 30 дни в зависимост от вида. Пиленцата се излюпват почти голи и напълно безпомощни. Изхранването им е уникално и почти няма аналог сред другите птици. Епителната повърхност на гушата отделя специален секрет. Той е ценна храна в изхранването на пиленцата. Нарича се гълъбово мляко. Благодарение на него пиленцата бързо нарастват. Единствено при папагалите се наблюдава хранене на малките с такъв секрет, но то продължава само няколко часа след излюпването. Първият си полет малките извършват на 7 - 28 ден след излюпване.[16]

Гълъбовите птици имат продължителност на живот от около пет до десет години. Най-продължително живялата от семейството е птица от вида Zenaida macroura умряла на 19 години и 4 месеца.

Общуване[редактиране | edit source]

Ухажващи се гълъби от вида Uropelia campestris

Гълъбовите птици издават разнообразни звуци изразяващи търсене на двойка, ухажване, опасност или защита на територията. Мъжките издават специални звуци при ухажване и подкана за чифтосване. Представителите и на двата пола издават твърде специфично надиплено гукане различно по продължителност и с различни интервали между гуканията. При някои видове издаваните звуци наподобяват на подсвиркване, а при други на грачене. Като правила е, че по-дребните представители на семейството издават по-високи и пронизителни звуци от по-едрите гълъбови. Нерядко птиците могат да бъдат чути да гукат в дует. В случаите, когто образуват двойки някои от видовете издават тихи мъркащи звуци.

Неприятели и болести[редактиране | edit source]

Гълъбовите птици често се срещат на ята, които дават възможност за повишена бдителност сред птиците за врагове като така намаляват вероятността птица да бъде заловена от хищник. Те също имат и изградена поведенческа реакция да имитират счупено крило като показват безпомощност и така да отвлекат вниманието на хищниците от гнездото. В отговор на високите темпове на гнездово хищничество гълъбовите са еволюирали към кратък инкубационен период на яйцата и същевременно за бързо отглеждане на новоизлюпените. Основните заплахи са свързани с откриване и изяждане на яйцата като основни неприятели са змии, дребни птици и бозайници. Новоизлюпените също се оказват жертва на различни видове животни. Възрастните птици често стават жертва на хищни птици като биват улавяни по време на полет.

Гълъбовите птици са нападани от различни видове екто- и ендопаразити. Сред външните паразити различни причинители на краста, пухо и перояди. От хелминтните причинители най-чести са разнообразни аскаридии, хетеракиси, трихостронгилиди, филарии и сингамуси. От протозойните паразитози особено опасни са хистомоноза, токсоплазмоза, трихомоноза и кокцидиоза. От инфекциозните заболявания опасни са шаркодифтерит, западнонилска треска, салмонелоза (паратиф), нюкясълска болест, орнитоза, стрептококоза, кампилобактериоза, колибактериоза, туберкулоза, стафилококоза, птичи грип и много други.

Заплахи и опазване[редактиране | edit source]

Гълъбът от остров Сокоро в Мексико е изчезнал от дивата среда през 1972 г.

Докато много видове от семейство Гълъбови са облагоприятствани от човешката активност и в действителност са разширили ареалите си, други са намалили числеността си, а някои са дори заплашени от изчезване. От началото но 17 век са изчезнали около 10 вида от това семейство, като по-известните примери са птицата додо и странстващия гълъб.

Птицата додо е друг пример за изчезнал вид в семейство Гълъбови в резултат на познати фактори. Както много други птици колонизирали самотни острови, додото е загубил инстинктите за предпазване от хищници, както и способността да лети. След пристигането на първите хора, на териториите обитавани от птицата додо се интродуцират нови видове като плъхове, прасета и котки. Новите неприятели и човешката намеса практически унищожават естествените популации от додо.

Марта, последният странстваш гълъб.

Към 2007 година около 59 вида от семейство Гълъбови са заплашени от изчезване, което представлява 19% от всички видове в семейството [17]. Повечето от застрашените видове обитават тропиците или отдалечени острови. Сред факторите застрашаващи от изчезване са новоинтродуцирани хищници, унищожаване на естествената среда, лов или комбинация от тези фактори.

Има и видове изчезнали в диво състояние като например гълъба Zenaida graysoni, обитавал остров Сокоро в Мексико. Причината за унищожаването на естествените популации са загубата на ареала и появата на бездомни котки [18].

В други случаи няма необходимата информация за статута на даден вид. Така например Ptilinopus arcanus не е забелязван от 1953 година, но не се знае със сигурност дали е изчезнал вид. Друг пример е Gallicolumba erythroptera, за който няма сведения и се счита, че може би все още обитава отдалечени острови в западните части на Тихия океан. Странстващият гълъб (Ectopistes migratorius) е единственият неостровен гълъб, който днес е напълно изчезнал. Ареалът му на разпространение е бил огромен на територията на източните и средните части на САЩ. Предполага се, че това е била една от най-многобройните видове диви птици обитаващи Земята. Предполага се, че видът е наброявал около 3 до 5 милиона птици. След 1800 г. обаче в САЩ птиците са били обект на усилен лов. Те са използвани като храна от бедните хора в Съединените щати и била евтин начин за собствениците на земя да хранят своите роби. Друга причина за намаляването е преобразуването на естествената среда в обработваеми селскостопански площи. В периода 1870 - 1890 г. обаче популацията на вида катастрофално намаляла[19]. За последен път в природата странстващ гълъб е наблюдаван в Охайо през 1900 г., а последният известен гълъб от вида е Марта (на английски: Martha), умряла в зоопарка в Синсинати на 1 септември 1914 г.[20].

Предприети са няколко различни стъпки за опазване на естественото многообразие в рамките на семейство Гълъбови. Това са закони и наредби за ограничаване на лова, създаването на защитени зони в рамките на ареала на определени видове, създаване и поддържане на изкуствени популации в плен за евентуалното им реинтродуциране в естествената им среда и преместване на индивиди от една популация в друга с цел създаването на нови популации и укрепването на вече съществуващи.

Връзки с хората[редактиране | edit source]

Като храна[редактиране | edit source]

Половин гълъб приготвен за консумация в ресторант

Няколко вида гълъби се използват от хората за консумация поради вкусовите качества на месото им. Домашният гълъб се използва като храна от древността в Близкия Изток, Римската империя и Средновековна Европа. Гълъбите са известни в еврейската, арабската и френската кухня. В еврейския Танах гълъбите са кошер и единствено те могат да бъдат използвани за курбан. Други кошер птици могат да бъдат консумирани, но не могат да се използват за курбан. Гълъбите са птици, които често влизат в рецептите на азиатските кухни, като китайската и индонезийската.

В голяма част от Европа гривякът е ловуван като дивеч, докато скалният гълъб е одомашнена птица, която се използва и за консумация, особено представителите на някои специално селектирани за тази цел породи. Една от сериозните причини за изчезването на странстващия гълъб в Северна Америка е факта, че той е отстрелван основно за да бъде консумиран от заселниците. В английското ръководство описващо всички аспекти за поддържането на едно домакинство Mrs Beeton's Book of Household Management са включени и рецепти за печен гълъб и гълъбов пай, които се явявали популярни евтини храни във Викторианската епоха.[21]


Гълъбът във военното дело[редактиране | edit source]

Одомашняване[редактиране | edit source]

Гълъбът в религията[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Николов Й., „Биология и болести на декоративните, екзотичните и пойните птици“, ИПК „Наука и техника“, Стара Загора 1998, ISBN 954-661-020-8

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. 'Zenaida auriculata'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 5 July 2012.
  2. ((en)) BirdLife International. 'Streptopelia decaocto'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 July 2012.
  3. ((en)) BirdLife International. Stigmatopelia senegalensis. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2009. Посетен на February 4, 2010.
  4. ((en)) BirdLife International. 'Ptilinopus layardi'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 July 2012.
  5. ((en)) BirdLife International. 'Gallicolumba kubaryi'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 July 2012.
  6. ((en)) BirdLife International. 'Leptotila wellsi'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 July 2012.
  7. ((en)) BirdLife International. 'Ptilinopus cinctus'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 July 2012.
  8. ((en)) BirdLife International. 'Columba oliviae'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 July 2012.
  9. ((en)) BirdLife International. 'Metriopelia morenoi'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 July 2012.
  10. а б Baptista, L. F.; Trail, P. W. & Horblit, H. M. (1997): Family Columbidae (Doves and Pigeons). In: del Hoyo, J.; Elliott, A. & Sargatal, J. (editors): Handbook of birds of the world, Volume 4: Sandgrouse to Cuckoos. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 84-87334-22-9
  11. Shapiro, Beth; Sibthorpe, Dean; Rambaut, Andrew; Austin, Jeremy; Wragg, Graham M.; Bininda-Emonds, Olaf R. P.; Lee, Patricia L. M.; Cooper, Alan (2002). "Flight of the Dodo". Science 295 (5560): 1683. doi:10.1126/science.295.5560.1683. PMID 11872833. Supplementary information
  12. а б в ((en))  Pigeons and doves (Columbidae). // 2012. Посетен на 2012-12-26.
  13. Lee R. Hagey et al; Biliary bile acids of fruit pigeons and doves(Columbiformes); Journal of Lipid Research; PDF online, last checked 2010-01-31
  14. Thomas Browne, 1646; Pseudodoxia Epidemica III.iii; 1672 edition available olnline, last checked 2010-01-31
  15. ((en)) aquaticcommunity. Pigeons and doves information. // 2012. Посетен на 2012-12-28.
  16. Crome, Francis H.J.. Encyclopaedia of Animals: Birds. London, Merehurst Press, 1991. ISBN 1-85391-186-0. с. 115–116.
  17. Walker, J. (2007) "Geographical patterns of threat among pigeons and doves (Columbidae)" Oryx 41 (3): 289-299.
  18. BirdLife International. Socorro Dove Zenaida graysoni. // Data Zone. BirdLife International, 2009. Посетен на 26 юни 2009.
  19. Passenger Pigeon Timeline (pdf). // Science NetLinks, July 21, 2011. Посетен на February 29, 2012. at Wayback machine
  20. Encyclopedia Smithsonian. // Архив на оригинала от 2012-03-13. Посетен на 2008-09-24.
  21. http://www.mrsbeeton.com/40-chapter40.html