Савана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Савана.

Саваната в резервата Нгоронгоро, Танзания.
Савана в Буркина Фасо

Саваната представлява обширно пространство в субекваториалния пояс, покрита с тревиста растителност, с рядко срещащи се дървета и храсти. Влажните екваториални гори се сменят със сезонно овлажнявани територии, които постепенно преминават в савани. Те заемат около 40 процента от Африка на север достигат 16-18 с.ш., а на юг преминават тропичната окръжност. Климатът е субекваториален (саванен). Саваните са разположени на север и на юг от влажните и екваториални гори. Имат топъл климат и два годишни периода — сух и дъждовен.

Обхват[редактиране | edit source]

Саваните са разположени на юг и на север от зоната на влажните екваториални тропични гори. Те заемат територии в Северна и Южна Америка, Австралия и Африка.

Почви[редактиране | edit source]

Почвите са латеритни (червеноземни). През сухия сезон те силно се напукват. Върху тях растат групи дървета, баобаби, чадъровидни акации, храсталаци, слонова трева. През сухия сезон тревата пожълтява и се самозапалва, дърветата се оголват, водоизточниците пресъхват.

Условия за живот[редактиране | edit source]

Условията за живот в саваните са много по-неблагоприятни в сравнение с екваториалните гори. Когато започне сухия сезон, животните изминават стотици километри, за да намерят вода.

Типове савани[редактиране | edit source]

  1. Влажната савана, която се нарича също гвианска, характеризираща се с високи треви, (палми) и извисяващи се дървета. Тя се намира в районите, където сухият период продължава 2,5–5 месеца и където падат

15'00 мм дъжд годишно.

  1. Суданската савана, в която сухият период трае 5 месеца. Там листата на дърветата окапват през сухия период.
  2. Където сухият период трае повече от 7,5 месеца (500 мм дъжд годишно), саваната има пустинен вид; тревите оредяват и не остава нищо друго освен бодливите храсти. Наричат я сахелска, или храстова. По-трудно е да се различи саваната на безводната степ от тази на дъждовните

Храстовата савана с дърветата си, пръснати тук-там, има вид на парк; тя се намира на границата на рядката светла гора. Само животните, способни да понесат жегата и продължителната суша, могат да живеят в саваната. По-голяма част от тях — например големите тревопасни бозайници, са също толкова бързи, колкото и издръжливи. Необходимостта налага това! Те трябва да намират скривалища в саваната, а и водоемите тук са рядкост. Налага им се да изминават дълги разстояния, за да пият вода, най-вече през сухият период. Също така те се сблъскват с голямата разлика в температурата през деня и нощта — например от 40ºС до само 3ºС! В Западна Африка средната температура достига 25º–26ºС, и 29ºС в Кения! Във фауната на Африканските савани преобладават предимно едрите бозайници. От тях повече от 40 вида са тревопасни. Да не забравяме впрочем малките антилопи и многобройните гризачи. Колкото до хищниците — те образуват също голяма група — в Танзания се срещат 41 вида.

Въпреки големият им брой, тревопасните съжителстват, без да изтощават хранителните източници. При това по много начини — първо, те не се срещат всички на едни и същи места едновременно, защото някои от тях се местят. По-нататък — всеки вид се храни с различна храна. Едни употребяват твърди стебла, други — клончетата, и т.н. Накрая животните с малък ръст пасат предимно треви, а по-големите — като жирафите — късат листа на няколко метра височина. Между най-характерните растения от храсталаците ще споменем слонската трева, която достига 3 м височина, и акациите и баобабите, често срещащи се в сухите савани. Акациите имат различни приспособления към климата — тесни лист и правещи силно впечатление бодли (до 10 см дължина при един вид в Южна Африка). Други малки дървета са албицията и жужубата. Баобабът е гигант, който достига понякога 20–25 м височина. Неговият огромен дънер е широк 3 и повече метра в диаметър и е с обиколка 20–30 м. Този единствен по рода си воден резервоар му позволява да устоява на засухата. Баобабът е широколистно дърво. Всяка година през сухия период пламъци обхващат повечето савани. Хората опожаряват тревите. По този начин векове наред те пречат на разрастването на дърветата и запазват саваната в нейния пасищен вид. “, което на езика хинди ще рече пустиня. По-късно приема смисъл на ниски, вечно зелени разпръснати храсти. Днес тя е синоним на влажни тропически гори с почти непроходима растителност, гъмжаща от животни. Влажната гора, изключително богата на растителни видове, обикновено е мрачна, тъмна, с рядка ниска приземна растителност и е леснопроходима. Там, където светлината си е пробила път, покрай просеките и бреговете на реките и езерата, избуява гъста и трудно проходима растителност. Повечето от посетителите са я видели било от лодки или през просеката и са създали мита за „непроходимата“, „гъстата“, „трудно достъпна“ тропична гора. Джунглата по-скоро е техническо понятие и се отнася за гъстата и трудно проходима, предимно по-ниска растителност, появила се там, където тропичната гора е отстъпила. В литературата, а и в разбирането на местните и жители понятието се покрива с влажна тропична гора. Това подсказва, че при формирането на този тип гора валежите са от важно значение. Влагата, обикновено над 1800 мм, е един от най-съществените елементи, но не и единственият от широката гама съставки на географската среда – температура, почви, релеф.

тропични“, „субтропични“ и т.н. Възприети са понятията „екваториални влажни гори“ и „субтропични гори“, докато „тропична влажна гора“ или само „тропична“ се отнася и за двата вида. Все още се среща и понятието „селва“, което изцяло съвпада с „тропична влажна гора“. И така прието е, че тропичната гора е вечнозелена, влаголюбива, поне 30 метра висока, но обикновено много по — висока, богата на дебелостеблени лиани и тревни епифити. Повече от половината дървесна растителност на планетата ни е тропична. В тропична Африка тя заема 38% от горската растителност, в Южна и Централна Америка 73% е от тропични видове, или около 6 млн. кв. км., и в Югоизточна Азия и Австралия ( без Океания ) тропичните гори покриват 3 млн.кв.км или 83% от горската растителност.

Екваториалните влажни гори се срещат в места с постоянен климат, почти равномерен през годината валеж, високи средни температури, с незначителна разлика между високите и ниските стойности и липса на изразени сезони. Средните дневни температури са около 28º до 30ºС, а средните нощни – 20º-22ºС. В тези гори се наблюдава едно рядко срещано климатично явление – средната месечна температура е почти равна на средогодишната. Отклоненията са рядкост, поради което разликата между най-топлият и най-студеният месец е 1º-2º С. Средното отклонение между най-високите дневни и най-високите нощни температури обикновено е 5º-8ºС, поради което се приема, че нощта е „зимата“ в екваториалната влажна гора. Ако въобще може да се говори за сезони, то трябва да бъде направено на основата на валежи, а не температури. Годишните валежи варират между 1500–3000 mm, които са почти равномерно разпределени през годината. Понякога се наблюдава кратък по-сух, с по-слаби валежи период, а в някои райони се наблюдават и два максимума на валежите, които съвпадат с най-високото издигане на слънцето на небосвода в 12,00 часа по обяд. Обилната влага е причина за отстраняването на хранителните вещества от почвата и за нейното ерозиране. Високите температури и постоянните валежи предопределят интензивни химически реакции. Растежът на растителните видове е бърз и непрекъснат. Екваториалните влажни гори покриват обширни райони от басейна на реките Амазонка и Конго, бреговата зона между Нигерия и Гвинея, части от Индонезия, няколко островни групи в Тихия океан. Влажни гори се срещат и на места, където валежите и температурите са значително по-различни от посочените по-горе. Там влагата има друг източник. Нейното изобилие и високата температура спомагат на образуването на растителност, която удивително прилича на тази от екваториалната влажна гора. Постепенен е преходът на екваториалната влажна гора в субтропична влажна гора, в мусонни гори и на височина в тропична планинска гора.

Субтропичната влажна гора се среща и по-наветрените брегове, на около 10º северно и 10º южно от Екватора до тропиците. Отличава се с наличието на сезон с намален валеж, т.нар. сух сезон, въпреки, че преобладаващ е влажният сезон. С отдалечаването от екватора нарастват колебанията в температурите и продължителността на деня. Тази е и причината гората да бъди по-открита, по-ниска, с по-малък брой растителни видове и по-малко лиани. Това са типични гори за Централна Америка, Карибският басейн – предимно наветрените брегове на островите – западните Гати в Индия, бреговете на Бирма, Виетнам, Филипините, Малайзия, Сингапур и Мадагаскар.

Мусонната гора, известна още като широколистна гора, се е образувала под влиянието на мусоните – периодично духащи ветрове, които пък са дали името на едноименният климат. Налице са два сезона – влажно по-богата, отколкото в екваториалната гора. Не е случаен фактът, че понятието джунгла се отнася предимно за мусонната гора. Този вид тропична гора е характерен за мусонна Азия – Бирма (за бреговете на субтропичните гори), Тайланд, Камбоджа, Индонезия (предимно Ява и Целебс), Североизточна Австралия, части от Западна Африка и Южна Америка, граничещи със субтропичната влажна гора. Мангровите гори се срещат по бреговете на тропичните, ниски заблатени брегове. Дървесните видове са високи от два до десет метра, а в редки случаи достигат и тридесет. Мангровата растителност не е взискателна към почвите и най-често се развива край делтите и естуарите на реките.

Влажните гори на умерените географски ширини, известни също като лаврови гори, имат много по-малко растителни видове, които са значително по-ниски и на по-голямо отстояние един от друг. Разпростират се предимно в зоната на умерения климат с достатъчно и добре разпределени валежи и не особено големи температурни различия. Срещат се в два основни района: по западния бряг на континентите в географските ширини 35º и 55º и по протежение на източния бряг между 25º и 40º. Специфично за района е голямото почвено разнообразие, което в съчетание с по-слабите валежи и по-ниските температури е спомогнало за образуването на относително дебел хумусен слой. Това се дължи и на значително по-слабото изпарение и по-бавното разлагане на органичните вещества. Тропичната планинска гора е типична с вертикалното си развитие в границите на тропичната гора – планините на Нова Гвинея и на Калимантан, платото Амхара в Етиопия, подножието на Камерун, склоновете на Андите в изворната област на Амазонка. Тук релефа е най-същественият елемент, обуславящ и типичната растителност – полупланинска към 1 000 м и планинска от 1 500 м н.в. Обилната влага и топлината са основната причина за образуването и на преобладаващите в тропичните гори почви: червеноземните и латеритните. Червеноземните, наричани още тропично червени почви, са дълбоки, пръхкави и лесно се обработват. Глина, в съчетание с железни окиси образуват и основната съставка, която им позволява да запазят порьозността си в условията на обилна влага. Латеритните почви имат много тънък повърхностен слой. Следва мощен слой, богат на желязо. Под влияние на обилната влага и богатата растителност почвата е мека,рохкава и лесно може да се обработи. Веднъж изложен директно на слънчевите лъчи, настъпва втвърдяване, което прави почвата негодна за земеделие. Това е т.нар. процес латеризация, донесъл много злини на живеещите в зоната на тропичните гори. Наложилото се схващане, че всички почви в тропичните гори са латеритни, е погрешно. Например в Южна Америка тъмни латерити са се развили върху скали, богати на калций и магнезий, червени латерити – върху скали, богати на поташ, и кафяви латерити — върху скали, богати на базалт или вулканска пепел. Не на едно място се срещат и най-плодородните – вулканските почви. Вулканскта пепел е тази, която подобрява плодородието на почвения слой. Те са характерни за Индонезия. Подзолните почви, образувани върху бедни скали, каквито са пясъчниците, са широко разпространени в Гвиана, Малайзия, Калимантан и Тайланд. В планинските дъждовни гори латеритите са в по-нисшите части, а над тях са подзолните почви. На други места с блатни гори е налице силно разкиселинова почва с много торф – Ява, Суматра, Калимантан, Целебес, Малайзия, Гиана. Торфищата са обширни, с дебелина над 6 метра. Природна зона на саваните. Саваните са разположени на юг и на север от зоната на влажните екваториални и тропични гори. Заемат обширни територии в Африка, Северна и Южна Америка, Австралия. Релефът е основно равнинен, на места – платовиден и хълмист. Климатът е горещ с два добре изразени сезона: сух и влажен. Затова се различават сухи и влажни савани. Реките са пълноводни през влажния сезон и подхранването им е дъждовно. През сухия сезон по-малките реки пресъхват. Почвите са червеноземни, като през сухия период силно се напукват.Различните климатични и почвени условия обуславят и разнообразието на растителния свят в саваните. За тях са характерни високите треви достигащи до 2-3 м височина, и отделни стърчащи над тях единични или малки горички от дървета и храсти. Поради влагата покрай бреговете на реките се развива по-влаголюбива и буйна растителност – т.нар. “галерийни гори”. От растителните видове най-характерни са слоновата трева, чадъровидната акация, боабабът (фиг.3) и др.Животинският свят е много богат, поради особеностите на климата и растителния свят (фиг.4). Много видове насекоми обитават обширните тревни пространства (скакалци, термити, муха це-це и др.). Богат е птичият свят – щраус, фламинго, марабу, птица секретар и др. От бозайниците са разпространени антилопи, газели, зебри, носорози, хипопотами, от хищниците – лъв и гепард в Африка, мравояди и броненосци в Южна Америка, кенгурута в Австралия и много други. Животните в саваните намират укрития и разнообразна храна. Поради наличието на сух сезон копитните животни мигрират, за да намерят сочни зелени пасища.

Хората отглеждат в саваните говеда и разширяват пасищата за тях. Избиват ценни животински видове. Често явление в саваните са пожарите, които унищожават растителния и животинския свят на тази природна зона. Човек по този начин увеличава площите на пустините и полупустините.

Животинския свят в саваните е много богат,поради разнообразието на климата и растенията в тях. Животните са представени от различни антилопи, лъвове и гепарди.