Амазонка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Амазонка.

Амазонка
Mouths of amazon geocover 1990.png
Устието на Амазонка, спътникова снимка
Дължина 6 437 км
Координати 4°26′25.1″ ю. ш. 73°26′50″ з. д. / 4.440306° ю. ш. 73.447222° з. д.
Разположение Южна Америка
Извира от езерото Лаурикоча, планината Перуански Анди
Образувана от сливането на Мараньон и Укаяли
Надм. в-на на извора 3 650 м
Влива се в Атлантически океан
Надм. в-на на устието 110 m
Водосборен басейн 7 180 000 км2/s
Среден отток 120 000 m3/s
Amazon river basin.png
Водосборен басейн на река Амазонка

Амазонка (на португалски: Rio Amazonas или в горното течение Rio Solimões, преди Rio Orellana) е река в северната част на Южна Америка, смятана за най-голямата в света, защото е най-пълноводната и притежава най-обширния водосборен басейн. Името ѝ идва от езика на местните индианци и се превежда като "буен поток". Протича през териториите на Перу, Колумбия и Бразилия.

Общи данни[редактиране | edit source]

По много показатели Амазонка е най-голямата река в света — отток, водосборен басейн, ширина и т.н. Спорно е първото ѝ място по дължина: обикновено се смята, че река Нил е малко по-дълга, но периодично излизат сведения, обикновено произхождащи от бразилски или перуански географи, които поставят Амазонка на първо място.

Дължина на река и извори[редактиране | edit source]

Изворът на реката при Невадо Мисми, маркиран с дървен кръст.

Дължината на реката, по различни данни, е между 6250 и 6800 km. За нейно начало към момента, по изследвания от 2007 г., е приет официално потокът Кархуасанта, който извира от ледниците по високия 5597 м. връх Невадо Мисми в Андите, Южно Перу, на около 160 км. от езерото Титикака и на около 700 км. на югоизток от Лима. Картографите смятат, че това е най-далечният от делтата извор в Амазонската речна система. (Някои картографи смятат за неин истински извор езерцето Лагуна Макинтайър на няколкостотин метра под върха, през което потокът преминава, тъй като то е постоянно, а ледниковите води над него пресъхват през сухия сезон.)

Отток и водосборен басейн[редактиране | edit source]

Оттокът на Амазонка при устието ѝ е средно около 350 000 кубически метра в секунда, и над 1 000 500 куб. м./сек при пълноводие — повече от общия отток на следващите по големина 8 реки заедно, една пета от общия речен отток в Световния океан. Водата в Атлантическия океан срещу делтата ѝ е сладка на разстояние над 100 км. от сушата, и е със значително по-ниска соленост до 500 км. от сушата. Пълноводието на реката се дължи на екваториалния климат на водосборния ѝ басейн, който носи чести и обилни дъждове. В нея се вливат над 15 000 реки, 30 от които са по-пълноводни от река Дунав.

Площта на водосборния басейн на Амазонка е приблизително 7 115 000 кв. км. - почти колкото Австралия. Простира се от 5 градуса северна ширина до 20 градуса южна ширина, и от Атлантическия океан до Интер-Андеанското плато, съвсем близо до Тихия океан.

Площта на Амазонка и притоците ѝ варира от около 110 000 кв. км. в сух сезон, до около 350 000 кв. км. при пълноводие. В устието си реката е широка над 300 км. Над нея засега никъде няма мостове, както заради огромната ширина, така и заради слабата населеност на региона и малкото пътища в него.

Речната система[редактиране | edit source]

Заедно с потока Апачета, Кархуасанта образува Рио Локвета. Реката получава по-надолу по течението си още няколко имена, и след сливането си с още три реки е известна като Рио Апуримак. Протича покрай Куско през серия каньони, дълбоки до 3000 м., и след сливането си с Рио Мантаро се нарича Рио Ене. След сливането ѝ с Рио Перене носи името Рио Тамбо, а след сливането си с Урубамба е известна като Укаяли. Укаяли се слива с Мараньон край град Наута, на около 100 км. от Икитос, и реката приема името Амазонка.

Най-големите леви притоци на Амазонка са Рио Негро, Мараньон, Напо и Япура, десни - Мадейра, Тапажос, Жавари, Журуа, Пурус . Особено значителен приток е Рио Негро, който се влива край Манауш. Името на Рио Негро (в превод от испански Черна река) идва от факта, че водите на реката изглеждат черни, макар че са изключително чисти. Водите ѝ са бистри, но тъмноцветни и с по-голяма киселинност (pH 4,3 - 4,8).[1] Цвета им се дължи на водните растения в нея и обитаващите я микроорганизми. Това е една от най-пълноводните реки в света. Мястото, където черните води на Рио Негро се вливат в светлите води на Амазонка представлява истинско зрелище, което местните индианци наричат „Сватбата на реките“.

Река Амазонка заедно със своите притоци в горните си течения са със снежно-дъждовен режим, докато в низината преминава в дъждовен. Поради разположението на притоците ѝ от двете страни на екватора, левите и десните притоци са с различен период на пълноводие. Левите, извиращи на север в Еквадорските Анди са пълноводни от април до юни, а десните, водещи началото си на юг от Боливийските и Перуанските Анди — от декември до февруари. Пълноводието на река Амазонка е в периода между февруари и юли.[1]

Поради глоемите наклони в горното си течение Амазонка развива интензивно ерозионно действие. В долното си течение, заради малкия наклон от 5 sm/km, реката има голямо акумулационно действие. Образуват се песъчливи брегови валове и голям брой алувиални острови. Всекидневните дъждове и редовните прииждания на Амазонка са причина за наводняването на ниската заливна тераса. Докато разположената на 6 - 18 m височина висока заливна тераса се наводнява само при големите прииждания на реката.[1]

Устие на реката[редактиране | edit source]

Сателитна снимка на устието на река Амазонка

Амазонка се влива в Атлантическия океан чрез широка делта. Ширината на устието ѝ се изчислява на около 330 km. Това я прави по-широка от цялата дължина на река Темза в Англия.

Реката носи и най-големите наноси на света, вследствие на които е образуван най-големият наносен остров на Земята Маражо, на площ колкото Швейцария.

Определението къде точно започва устието на Амазонка и колко е широко е въпрос на спорове, поради особената география на района. Близо до град Бревис, Пара и Амазонка са свързани със серия от речни канали, наречени фурос. Между тях лежи Маражо, най-големият комбиниран речно-морски остров.

Ако се включат река Пара и остров Маражо, устието на Амазонка е широко 325 km.[2] В този случай, ширината на устието на реката обикновено се измерва от Кабо Норте, нос разположен източно от Пракууба в бразилския щат Амапа, до Понта да Тийока, близо до град Куруса в щата Пара.

Дори по-традиционното измерване (изключващо устието на Пара) — от устието на река Арагуари до Понта ду Навиу на северния бряг на Маражо, дава на мястото широчина над 180 km. Ако се смята само основният канал на реката, между островите Куруа (щата Амапа) и Журупари (щата Пара), ширината спада до около 15 km.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Гора в Амазония

Амазонка протича през най-голямата и най-богата на флора и фауна горска система в света. Това е най-могъщата екваториална гора на планетата, изсичането на която поражда най-големия екологичен проблем в света. Само за последните 50 години Амазония е загубила почти 1 млн.кв.км. гори. Но и днес те заемат над 5,5 млн. кв.км. и са най-голямата горска система в света.

Достигащата 40-60 m многоетажна гора се развива върху оподзолени латерити и алувиално-блатни почви. Най-типични растителни видове са палми, фикуси, папрати, лиани, бразилско каучуково дърво, какаово дърво, банани. Южноамериканската вечнозелена екваториална гора е развита върху незаливните тераси. Горите достигат 60 m височина и са разположени на 10-12 етажа. Срещат се много ендемити от терциера. В Западна Амазония горите са най-гъсти и са най-запазени.[1]

Червен ара — типичен обитател на амазонската гора.

Джунглите на Амазонка имат най-впечатляващото биоразнообразие в света. Тук са познати повече от 1/3 от организмите на планетата, като много от тях все още не са познати на науката. Всяка експедиция в амазонските джунгли се връща с непознати досега новооткрити видове. Амазонските дъждовни гори са дом на над 150 000 вида растения, 1800 вида птици, 450 вида бозайници и др. Най-известни представители на тази уникална екосистема са множеството папагали, от които 26 вида са обединени като амазонски папагали. Сред тях е папагалът ара, един от най-типичните обитатели на амазонската гора и най-големият папагал в света. Други известни видове сред растенията са дървото гигантска сумамейра, достигащо височина над 80 метра, огромният брой орхидеи и др. От животинския свят тук се срещат ягуар, пума, оцелот, ягуарунди, тапир, ленивец, птиците тукан, колибри, а също и много видове маймуни. Тук живеят и огромен брой дървесни жаби, сред които е и кокои- най-отровната жаба на света. В отровата на тези жаби индианците топят върховете на стрелите си.

Виктория регия — най-голямото водно растение в света с диаметър над 2 метра.

Освен горите впечатляващо е и биоразнообразието на самата река Амазонка. Най-типичен пример за него са рибите: в Амазонка живеят над 3000 вида риби или повече отколкото в целия Атлантически океан. Няма друга река в света с такова разнообразие на видове. Сред рибите най-известни са хищната пираня, най-голямата сладководна риба пираруко - дълга над 4 метра, хищната риба речен тигър и електрическата риба. Освен сладководните обитатели в Амазонка се срещат и видове типични за океаните като амазонски речен делфин, амазонски ламантин и дори акули. Те са привлечени тук от големите размери на реката и изобилието от храна. Най-опасни сред влечугите са отровните змии, големия черен кайман, един от най-големите крокодили в света и гигантската зелена анаконда, най-голямата змия в света, достигаща дължина над 11 метра. Сред водните растения уникална е гигантската лилия Виктория регия, която е най-голямото водно растение в света. Тя може да издържи товар до 90 кг. Диаметърът и достига до над 2 метра.

Местните жители[редактиране | edit source]

Басейнът на Амазонка е слабо населен район. Във вътрешността на Амазония живеят множество индиански племена. Много от тях все още живеят по същия начин по който са живели и преди откриването на Америка: без ток, телефони и напълно откъснати от света. Някои от тях все още ловуват с копия и стрели. Според антрополозите има и народи от района, които никога не са имали контакт с европейците. В Амазония живеят около 3 милиона индианци, предимно в къщички, направени от дърво, палмови листа и др. в малки села в джунглата. В началото на 20 век по отделни части от крайбрежието на реката се появяват градове като Манауш, развили се благодарение на търговията с естествен каучук. Със своите 1 738 641 души (по данни от преброяването през 2009 г.) Манауш е най-големият град в Амазония.

Шаман от индианското племе Урарина.

История[редактиране | edit source]

В басейна на Амазонка за пръв път идват хора преди около 10 000 години. Това са живеещите и до днес в горите индианци. Първият европеец, достигнал реката, е испанецът Висенте Пинсон през 1500 г. Той достига делтата на реката, но не я изследва. Едва през 1541 г. испанският конкистадор и изследовател Франсиско де Ореляна прави първото пътешествие по Амазонка. Пътуването му започва от река Напо (днес в Еквадор). Ореляно достига делтата на реката и става първият европеец, прекосил Южна Америка от запад на изток, макар и на тежка цена, тъй като много хора от експедицията му загиват поради болести, нападения на диви животни и сблъсъци с индианските племена. След това в региона навлизат само авантюристи, привлечени от златната треска през 17 и 18 век, но като цяло Амазония не е била колонизирана и е напълно неизследвана.

Първият изследовател, който проучва сериозно региона, е немският изследовател Александър фон Хумболт през 1804 г. Той открива в Амазония много непознати дотогава растения и животни и създава по-подробни описания на областта.

Кабанажен (1835-1840), една от най-кървавите регионални войни в Бразилия, насочена основно срещу бялата управляваща класа, намалява населението на щата Пара от около 100 000 до 60 000 души.[3]

Общият брой на населението на бразилската част на басейна на Амазонка през 1850 г. е близо 300 000 души, от които около две трети са европейци и роби, като робите са около 25 000. Основният търговски град на Бразилия на реката, Пара (сега Белен), тогава има население от 10 до 12 000 жители, включително робите. Град Манаос, днешния Манаус в устието на Рио Негро, през тезигодини е с население между 1 000 и 1 500 души. Всички останали селища, чак до Табатинга на бразилско-перуанската граница, са относително малки.

На 6 септември 1850 г. император Педро II одобрява закон за разрешаване на параходното плаване по Амазонка и възлага на виконта на Мауа (Иринеу Еванджелиста де Соуса) задачата да го приложи но практика. През 1852 г. виконтът организира Companhia de Navegação e Comércio do Amazonas в Рио де Жанейро, като на следващата година тя започва дейност с три малки парахода — Монарх, Маражо и Рио Негро.

Отначало навигацията е основно ограничена по главната река и едва през 1857 г. изменение на договора с държавата задължава компанията да извършва курсове всеки месец между Пара и Манаус (с параходи с товарен капацитет от 200 тона), да отвори втора линия със шест пътувания на година между Манаус и Табатинга, и трета — с две пътувания на месец между Пара и Камета. Това е първата стъпка за отварянето на огромни части от Амазония.

Успехът на начинанието привлича вниманието към възможностите за икономическа експлоатация на реката, и скоро второ дружество открива търговия по Мадейра, Пурус и Негро; трета създава постоянна линия между Пара и Манаус; а четвърта установява, че навигацията по някои от по-малките притоци също е изгодна. През този период и Companhia de Navegação e Comércio do Amazonas увеличава броя на корабите си. В същото време, много частни лица построяват и привеждат в експлоатация собствени малки парни плавателни съдове — както по Амазонка, така и по много от нейните притоци.

На 31 юли 1867 г. правителството на Бразилия, постоянно притискано от морските сили и от страните около горната част на басейна на Амазонка, особено Перу, постановява откриването на корабоплаването по реката за всички страни, но го ограничава до някои определени точки: Табатинга — на Амазонка; Камета — на Токантинс; Сантарен — на Тапажос; Борба — на Мадейра и Манаус — на Рио Негро. Бразилското постановление влиза в сила на 7 септември 1867 г.

Към края на 19 век, отчасти благодарение на търговското развитие, свързано с параходството, съчетано с нарасналото международно търсене на естествен каучук, перуанския град Икитос става процъфтяващ и космополитен търговски център. Редица чуждестранни компании основават представителства в Икитос, откъдето контролират добива на каучук. През 1851 г. градът има население от 200 души, а към 1900 г. населението му вече достига 20 000. През 1860-те години се изнасят едва около 3 000 тона каучук годишно, а към 1911 г. износът е нараснал до 44 000 т, което представлява 9,3% от износа на Перу.[4] По време на каучуковия бум е изчислено, че заболяванията като тиф или малария, привнесени от имигрантите, убиват 40 000 души от местното население в Амазония.[5]Първоначално Бразилия и другите страни от региона държат монопола върху търговията с естествен каучук, но по-късно една английска експедиция успява да пренесе семена на каучуково дърво от Амазония в Югоизточна Азия, с което приключва монополът на южноамериканските страни в търговията с тази ценна стока.

Първата пряка външна търговия с Манаус започва около 1874 г. Местната търговия по реката е осъществявана от английските наследници на Companhia de Navegação e Comércio do Amazonas - Amazon Steam Navigation Company, както и множество малки параходи, принадлежащи на компании и фирми, занимаващи се с търговия с каучук, които плават по Рио Негро, Мадейра, Пурус и други притоци, като например Мараньон и отдалечени пристанища като Наута, Перу.

Към началото на 20 век, износът от басейна на Амазонка се състои от естествен каучук, какао, бразилски орех и някои други продукти от второстепенно значение, като кожи и екзотични горски продукти (смоли, кори, ценни птичи пера, животни). Изнася се и дървен материал и злато.

Различни изследователи проучват региона в края на 19 и през целия 20 век. Много от районите на амазонската гора и до днес са много слабо проучени.

Четири века след откриването от европейците на река Амазонка, общата обработваема площ в басейна вероятно е по-малко от 65 km2, с изключение на ограничените и грубо обработени площи сред планините на крайните ѝ притоци. Тази ситуация се променя драстично през 20 век.

Предпазливи към чуждестранната експлоатация на националните ресурси, бразилските власти през 1940-те години се заемат с развитието на вътрешните области, отдалечени от крайбрежието, където чужденците притежават големи парцели земя. Първоначалният архитект на това развитие е президента Жетулиу Варгас, като търсенето на каучук от съюзническите войски през Втората световна война предоставя финансирането на идеята.

През 1960-те години строителството на новата столица Бразилия във вътрешността на страната също допринася за отварянето на басейна на Амазонка. Мащабна колонизационна програма довежда семейства от североизточната част на Бразилия в горите на Амазония, окуражени от обещанията за евтина земя. По пътя от от Бразилия до Белен се появяват много нови селища, но почвата в дъждовните гори се оказва трудна за култивация.

Все пак, дългосрочните планове за развитие продължават. През горите се изсичат пътища, и през 1970 г. започва работата по мрежата на Трансамазонската магистрала (Transamazônica). Трите водещи магистрали по мрежата са завършени в рамките на десет години, но тя така и не изпълнява предназначението си. Големи части от Трансамазонската магистрала и допълнителните ѝ пътища, например бразилската магистрална система BR-319 (Манаус-Порто Вельо), са изоставени и са непроходими по време на дъждовния сезон. Малките градове и села са разпръснати из горите, и понеже растителността е толкова гъста, някои отдалечени райони все още са неизследвани.

През август 2010 г. Ед Стафърд става първият човек в историята, който извървява цялата дължина на река Амазонка. Неговата експедиция е документирана в книгата "По поречието на Амазонка: 860 дни. Една невъзможна задача. Едно невероятно приключение" (Вакон, 2013).

Корабоплаване[редактиране | edit source]

Кораб в Амазонка

Амазонка е от Атлантическия бряг до Манаус корабоплавателна с океански кораби.

По-големи градове и притоци на Амазонка[редактиране | edit source]

Плуващо село на Амазонка при Икитос

На Амазонка се намират много малко градове. Още в началото при изворната река Укаяли се намира Пукалпа. С настоящото си население от 1,8 милиона души, Манаус е най-големият град по Амазонка. Самият град представлява приблизително 50% от населението на бразилския щат Амазонас, който е най-голямия щат в Бразилия. The расовото разпределение на града е 64% пардо (мулати и метиси) и 32% бели.[6] Други големи градове на Амазонка са Икитос, Мацапа и Сантарем.

В Амазонка се вливат около 1 100 реки, от които 100 са корабоплавателни и 17 са над 1600 km дълги (за сравнение Рейн: 1236 km).[7]

Основни притоци[редактиране | edit source]

     

Списък по дължина[редактиране | edit source]

  1. 6 259 km до 6 712 km – Амазонка[8]
  2. 3 250 km – Мадейра, Боливия/ Бразилия[9]
  3. 3 211|km – Пурус, Перу/ Бразилия[10]
  4. 2 820 km – Япура, Колумбия/Бразилия[11]
  5. 2 639 km – Токантинс, Бразилия[12]
    Въздушна снимка на приток на Амазонка
  6. 2 627 km – Арагуая, Бразилия (приток на Токантинс)[13]
  7. 2 400 km – Журуа, Перу/ Бразилия[14]
  8. 2 250 km – Рио Негро, Бразилия/ Венецуела/ Колумбия[15]
  9. 1 992 km – Тапажос, Бразилия[16]
  10. 1 979 km – Шингу, Бразилия[17]
  11. 1 900 km – Укаяли, Перу[18]
  12. 1 749 km – Жапоре, Бразилия/ Боливия (приток на Мадейра)[19]
  13. 1 575 km – Путумайо
  14. 1 415 km – Мараньон, Перу
  15. 1 370 km – Телеш Пириш, Бразилия Бразилия
  16. 1 300 km – Ирири, Бразилия (приток на Шингу)
  17. 1 240 km – Журуена, Бразилия Бразилия
  18. 1 130 km – Мадре де Диос, Перу/ Боливия (приток на Мадейра)
  19. 1 100 km – Уаляга, Перу (приток на Мараньон)

Подземна река[редактиране | edit source]

В Бразилия на дълбочина около 4 000 метра е открита най-дългата подземна река в света. Реката, водеща началото си от предпланините на Андите и с дължина 6 хиляди километра, се простира от запад на изток към крайбрежието на Атлантическия океан, на практика под басейна на река Амазонка. Научното откритие става обществено достояние през август 2011 г.[20][21] — след съобщение, направено на заседание на Бразилското геофизично дружество в Рио де Жанейро. Реката неофициално[22] е наречена Хамза (на португалски: Rio Hamza), в чест на учения-първооткривател Валия Хамза, роден в Индия[23], който над 45 години се занимава с изследвания на река Амазонка.[24] Хамза, сътрудник в Националната обсерватория в Рио де Жанейро, открива първата геоложки необичайна и уникална речна система-близнак, протичаща в Бразилия на различни нива на земната кора. Ученият обръща внимание на забавянето на сеизмични вълни, което спомага за откриването на голямо количество вода под земята (първоначално прието за „подземен океан“). Изследвания на температурата на водата обаче, проведено на дълбочина в неработещ нефтен кладенец открива необичайно (нехарактерно за кладенци от такъв тип) изменение на температурите на водата, което позволява идентифицирането и изучаването на подземна река. В хода на изследването става ясно, че с изключение на посоката си на течение, наземната Амазонка и подземната Хамза имат значително отличаващи се характеристики, най-очевидните от които са ширината и скоростта на потока. Докато ширината на Амазонка варира от един до сто километра, подземната Хамза достига ширина от 200—400 километра. Освен това, скоростта на потока на Амазонка е пет метра в секунда, а скоростта на Хамза не превишава 1 милиметър в секунда.[20] По този начин, река Хамза тече крайно бавно на дълбочина около 4 хиляди метра под земята, през порести скали паралелно на Амазонка.[24] По предварителни данни, ширината на Хамза достига 400 km, а истокът ѝ е около 3900 m³/s[25] —това е около 2 % от дебита на Амазонка. Скоростта на течението на Хамза е едва няколко метра на година. Това е по-бавно дори от движението на ледник,[25][26] така че названието „река“ е доста условно.[26] Хамза се влива на голяма дълбочина в Атлантическия океан.[27] Водите на реката имат високо ниво на соленост.[26]

В случая с подземната Хамза, порестите и водопропускливи седиментни скали изпълняват ролята на „водопроводи“, позволяващи на водата да се опуска на голяма дълбочина. Разломът, лежащ от запад на изток и карстовите форми на релефа простиращ се покрай северната граница на басейна на река Амазонка, играят определена роля в притока на вода за подземната река. Във връзка с това, че водонепроницаемите геоложки скали на практика възпрепятстват вертикалния поток, наклонът на порестите седиментни скали от запад на изток създава така наречения топографски градиент, който направлява течението на Хамза по посока на Атлантическия океан.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Гловня, Мартин, Екатерина Благоева. Физическа география на континентите. София, Държавно издателство Наука и изкуство, 1982. с. 502-503.
  2. Guo, Rongxing. Territorial Disputes and Resource Management: A Global Handbook. Nova, 2006. ISBN 978-1-60021-445-5. с. 44.
  3. Renato Cancian. Cabanagem (1835–1840): Uma das mais sangrentas rebeliões do período regencial. // Universo Online Liçao de Casa. Архив на оригинала от 2 November 2007. Посетен на 12 November 2007.
  4. Historia del Peru, Editorial Lexus. p. 93.
  5. La Republica Oligarquica. Editorial Lexus 2000 p. 925
  6. Síntese de Indicadores Sociais 2000. Manaus, Brazil, IBGE, 2000. ISBN 85-240-3919-1. Посетен на 31 January 2009.
  7. Tom Sterling: Der Amazonas. Time-Life Bücher 1979, 8th German Printing, p. 20
  8. Greatest River. // Extremescience.com. Посетен на 13 February 2011.
  9. Madeira (river). // Talktalk.co.uk. Посетен на 13 February 2011.
  10. Purus River: Information from. // Answers.com. Посетен на 13 February 2011.
  11. Japura River (river, South America) – Encyclopædia Britannica. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 13 February 2011.
  12. Private Tutor. // Infoplease.com. Посетен на 13 February 2011.
  13. Araguaia River (river, Brazil) – Encyclopædia Britannica. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 13 February 2011.
  14. Juruá River: Information from. // Answers.com. Посетен на 13 February 2011.
  15. Negro River: Information from. // Answers.com. Посетен на 13 February 2011.
  16. Tapajos River (river, Brazil) – Encyclopædia Britannica. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 13 February 2011.
  17. Xingu River. // International Rivers. Посетен на 13 February 2011.
  18. HowStuffWorks "The Ucayali River". // Geography.howstuffworks.com, 30 March 2008. Посетен на 13 February 2011.
  19. Guapore River (river, South America) – Encyclopædia Britannica. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 13 February 2011.
  20. а б Massive River Found Flowing Beneath the Amazon | International Business Times TV. // Архив на оригинала от 2013-02-01. Посетен на 2013-01-22.
  21. Scientists find underground river beneath Amazon. // 2011. Архив на оригинала от 2012-11-23. Посетен на 2011-08-25.
  22. Choi, Charles Q.. Underground river discovered beneath Amazon. // OurAmazingPlanet. Science on MSNBC, August 31, 2011. Архив на оригинала от 2012-11-23. “The name given to the underground flow is not official,” Hamza said.
  23. Lehman, Stan. Brazil scientists find signs of underground river. // Sacramento Bee, August 27, 2011. Посетен на 2011-08-25.
  24. а б Scientists discover underground river running beneath the Amazon. // Fox News. 2011-08-25. Посетен на 2011-08-25.
  25. а б Daniel Lingenhöhl. Amazonas besitzt mächtigen Zwilling im Untergrund. // Spektrum.de, 2011-08-26. Архив на оригинала от 2012-11-23. Посетен на 2012-02-28.
  26. а б в Richard Black. Subterranean Amazon river 'is not a river'. // BBC, 2011-08-27. Архив на оригинала от 2012-11-23. Посетен на 2011-08-30.
  27. Underjordisk flod upptäckt. // Hela Gotland, 2011. Архив на оригинала от 2012-11-23. Посетен на 2011-08-25.

Външни препратки[редактиране | edit source]