Пракууба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Пракууба
Município de Pracuuba
Неизвестно знаме
Неизвестен герб
Неизвестно знаме Неизвестен герб
Празник 1 май
Основаване 1 май 1992
Кмет Мозаниел Пасос дос Сантос (PMDB)
(20092012)
Местоположение
Местоположение на Пракууба
Местоположение в Амапа
Местоположение на Пракууба в Бразилия
Пракууба
Местоположение в Бразилия
01° 44' 34" N 50° 47' 27" O01° 44' 34" N 50° 47' 27" O
Федеративна единица  Амапа
Мезорегион Северна Амапа IBGE/2008 [1]
Микрорегион Амапа IBGE/2008 [1]
Гранични общини Калсоени, Амапа, Ферейра Гомис, Сера до Навио, Тартаругалзиньо.
Разстояние до щатската столица 192 km
Географски данни
Площ 4 956,739 km² [2]
Население 3783 д. IBGE/2010[3]
Гъстота 0,76 д./km²
Климат Няма данни
Часова зона UTC-3
Социални показатели
ИЧР 0,660
среден ПРООН/2000 [4]
БВП R$ 32 085,070 IBGE/2008[5]
БВП на глава R$ 9 081,54 IBGE/2008[5]

Пракууба (на португалски: Pracuuba) е град — община в централната част на бразилския щат Амапа. Общината е част от икономико-статистическия микрорегион Амапа, мезорегион Северна Амапа. Населението на общината към 2010 г. е 3 783 души, а територията е 4 956.739 km2 (0,76 д./km²).

Съдържание

История [редактиране]

Общината е основана на 1 май 1992 г., след като се отделя от съседната Амапа, към чиято територия принадлежи от 1906. Историята ѝ се свързва с традиционния начин на риболов и животновъдство, които днес все още са важна част от икономиката на общината.

География [редактиране]

Населението на общината към 2010 г. е 3 783 души, а територията е 4 956.739 km2 (0,76 д./km²).

Граничи с общините Амапа на север и изток, с Тартаругалзиньо на югоизток, с Ферейра Гомис на юг и с Калсоени на северозапад.

Туристически атракции [редактиране]

Общината, чрез множеството свои риболовни среди, е основен център за риболов в щата. Нейната естествена среда включва наличието на големи райони с планински гори, савани (т.нар. сераду) и влажни зони, които участват като продуктивна база на общината.

  • Езерни среди - са сцени с рядка красота, разчитащи на наличието на постоянни и временни езера, гъста дренажна мрежа, силно повлияна от регионалните режими на валежите. Това са среди с богата и разнообразна водна фауна.
  • Спортен риболов - стимулиран от разнообразието на езерни среди и техните естествени запаси от риба.
  • Гнезда на водолюбиви птици - места за размножаване; следва да се спазват определени мерки които да позволяват проучването и опазването на тези видове.

Икономика [редактиране]

Икономиката на общината се основава на животновъдството (говеда и биволи), култивирането на маниока, и по-специално на традиционния начин на риболов на видове като Hoplias macrophthalmus, Cichla и Arapaima gigas (също пираруко).

Вторичният сектор се състои в добива и преработката на дървесина от голяма търговска стойност, като Carapa guianensis, Vouacapoua americana, Manilkara и др. Добивът и потреблението на Асаи също генерира приходи на общината. В много оскъдна степен се извлича злато.

Инфраструктура [редактиране]

Комуникации

Градът разполага с филиал на Предприятието за Пощи и Телеграфи (ECT) и поделения на една от телефонните компании, опериращи в Макапа.

Здравеопазване

Здравните заведения в общината са в доста окаяно състояние, като предоставят минимални услуги.

Други

Водата за консумация не се преработва и не разполага с канализационна инфраструктура.

Източници [редактиране]

  1. а б Divisão Territorial do Brasil. // Divisão Territorial do Brasil e Limites Territoriais. Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística (IBGE), 1 de julho de 2008. Посетен на 11 de outubro de 2008.
  2. IBGE. Área territorial oficial. // Resolução da Presidência do IBGE de n° 5 (R.PR-5/02), 10 out. 2002. Посетен на 5 dez. 2010.
  3. Censo Populacional 2010. // Censo Populacional 2010. Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística (IBGE), 29 de novembro de 2010. Посетен на 11 de dezembro de 2010.
  4. Ranking decrescente do IDH-M dos municípios do Brasil. // Atlas do Desenvolvimento Humano. Programa das Nações Unidas para o Desenvolvimento (PNUD), 2000. Посетен на 11 de outubro de 2008.
  5. а б Produto Interno Bruto dos Municípios 2004-2008. // Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística. Посетен на 11 dez. 2010.

Външни препратки [редактиране]