Порто Вельо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Порто Вельо
Município de Porto Velho
Горе, ляво - щабът на правителството на щата; дясно - изглед от града; център, ляво - Домът на Културата на Порто Вельо; дясно - залез край река Мадейра; долу - панорамен изглед.
Горе, ляво - щабът на правителството на щата; дясно - изглед от града; център, ляво - Домът на Културата на Порто Вельо; дясно - залез край река Мадейра; долу - панорамен изглед.
Прозвище: "Перлата на Мадейра"
"PVH"
Знаме на Порто Вельо
Герб на Порто Вельо
Знаме Герб
Празник 2 октомври
Основаване 2 октомври 1914 г. (1914-10-02) (98 г.)
Кмет Роберто Собриньо (PT)
(20092012)
Местоположение
Местоположение на Порто Вельо
Местоположение в Рондония
Местоположение на Порто Вельо в Бразилия
Порто Вельо
Местоположение в Бразилия
08° 45' 43" S 63° 54' 14" O08° 45' 43" S 63° 54' 14" O
Федеративна единица  Рондония
Мезорегион Мадейра-Гуапоре IBGE/2008 [1]
Микрорегион Порто Вельо IBGE/2008 [1]
Гранични общини Машадиньо д'Оести, Кужубин, Итапуан до Оести, Кандеяс до Жамари, Алто Параизо, Буритис, Нова Маморе.
Разстояние до фед. столица 2589 km[2]
Географски данни
Площ 34 082,366 km² [3]
Население 435 732 д. оценка IBGE 2011[4]
Гъстота 12,78 д./km²
Надм. височина 85 m
Климат екваториален Am
Часова зона UTC-4
Социални показатели
ИЧР 0,763
среден ПРООН/2000 [5]
БВП R$ 5 218 342,784 (BR: 88-мо) – IBGE/2008[6]
БВП на глава R$ 13 761,96 IBGE/2008[6]

Порто Вельо (на португалски: Porto Velho, [ˈpoʁtu ˈvɛʎu], в превод Старо Пристанище) е столицата и най-голям град — община на щата Рондония в северозападна Бразилия. Общината е част от икономико-статистическия микрорегион Порто Вельо, мезорегион Мадейра-Гуапоре. Населението на общината към 2010 г. е 426 558 души, а територията е 34 082,366 km2 (12,7 д./km²).

Намира се в горния речен басейн на река Амазонка. Пощенският му код е 76800-000. Международно летище Порто Вельо се намира на 7 км от града и обслужва полети предимно между Порто Вельо и други големи бразилски градове.

Основан е на 2 октомври 1914 с построяването на ж.п. линията Мадейра-Маморе; тогава придобива статут на град, като част от щата Амазонас. Едва през 1943 г. става столица и град на Рондония.

Днес Порто Вельо преживява период на значителна демографска и икономическа експанзия, бидейки една от най-бързо развиващите се столици в Бразилия. Отскоро са открити два големи търговски центъра в града (мола) — „Porto Velho Shopping“ и „Porto Madeira Shopping“.

Съдържание

История [редактиране]

Дворец Жетулио Варгас, щаб на правителството на Рондония.

Порто Вельо е създаден около 1907 г. покрай строителството на ж.п. линията Мадейра-Маморе. Няколко години по-късно, на 2 октомври 1914 г. придобива статут на община, част от щата Амазонас.

От средата на 19 век се правят първите опити за построяване на ж.п. линия с която да се избегне участъкът с водопади и бързеи по реката Мадейра (около 380 km) за да може да бъде пренасян каучукът произведен в Боливия и в региона на Гуажара-Мирин. Избраното място за построяването на пристанище е Санто Антонио до Мадейра, тогава провинция на Мато Гросо, от което каучукът бива пренасян на корабите, продължавайки пътя към Европа и Съединените щати.

Трудностите срещнати при строителството и оперирането на речно пристанище срещу скалите на водопада Санто Антонио, карат строителите и предприемачите да използват малкият амазонски порт, на около 7 km надолу, в много по-благоприятна местност.

Еманципация [редактиране]

Придобива статут на община (град) през 1914 г., тогава все още част от щата Амазонас. През 1943 става столица и, заедно с община Гуажара-Мирин, е включен във Федералната територия Гуапоре, която през 1956 е преименувана на Рондония, ставайки щат на 4 януари 1982 г.

Демографски прираст [редактиране]

На 15 януари 1873 г., император Педро II подписва Наредба-закон № 5.024, с който разрешава търговските кораби от всички държави да плават свободно по река Мадейра. В резултат, биват построени модерни съоръжения за акостиране в Санто Антонио, който оттогава става известен като Порто Ново.

В същото време продължава да се използва старото пристанище поради по-голямата сигурност, която предлага, въпреки оперативните трудности и разстоянието до Санто Антонио, начална точка на ж.п. линията Мадейра-Маморе.

Персивал Фъркюхар, собственик на предприятието, което успява да завърши строителството на ж.п. линията през 1912 г., от 1907 г. използва старото пристанище (на порт. Porto Velho) за доставянето на строителните материали, когато решава че началната точка на железницата ще бъде именно тази (вече в провинция Амазонас), превръщайки се по този начин в истинския основател на града, който получава името Порто Вельо.

Градът израства покрай железопътните съоръжения на линията Мадейра-Маморе. Благодарение на печелившите икономически дейности които последват (добив на каучук, а по-късно на каситерит и злато), Порто Вельо се утвърждава и става дом на мигранти, които днес съставят населението му.

По време на завършването на строителството на ж.п. линията, в селището живеят около хиляда души, голяма част от тях служители в строителната компания.

География [редактиране]

Река Мадейра на фона на града.

Порто Вельо се намира в западната част на северния регион на Бразилия, в зона обхваната от Западната Амазония в Южноамазонското плато, част от Централното плато на Бразилия.

Релеф [редактиране]

Релефът на общината е до известна степен равномерен, с вариации в надморската височина от 70 метра до малко над 600 метра. Районът се намира в долината на река Мадейра, между Амазонската равнина и бразилското централно плато.

Местност край водопад Теотонио, малко преди Порто Вельо.

Климат [редактиране]

Доминира тропично-влажният климат, който се характеризира с топло време и високи нива на влажност. Градът е разположен в преходна зона с полувлажния климат от централно-западния регион и с екваториалния климат, преобладаващ в северния регион на Бразилия.

Екваториалният климат е вид тропичен климат в които няма сух сезон – всички месеци имат средни стойности на валежите от минимум 60 mm. Обхваща зоните отдалечени на максимум пет градуса от екватора.

Залез край река Мадейра, един от притоците на Амазонка.

Флора и Фауна [редактиране]

Амазонията представлява над половината от дъждовните гори на земята и обхваща най-обширната и биоразнообразна част на тропичните гори в света. Дъждовните тропични гори са най-богатите на флора и фауна биоми, и като цяло горите в Америка имат много по-голямо биоразнообразие от влажните гори в Африка и Азия.[7]

Над 1/3 от всички видове на земята живеят в Амазонската дъждовна гора.[8]

Източници [редактиране]

  1. а б Divisão Territorial do Brasil. // Divisão Territorial do Brasil e Limites Territoriais. Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística (IBGE), 1 de julho de 2008. Посетен на 11 de outubro de 2008.
  2. Capitais dos estados. // Atlas Geográfico do Brasil. Посетен на 1 de janeiro de 2011.
  3. IBGE. Área territorial oficial. // Resolução da Presidência do IBGE de n° 5 (R.PR-5/02), 10 out. 2002. Посетен на 5 dez. 2010.
  4. Estimativa Populacional 2011. // Censo Populacional 2010. Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística (IBGE), 1 de julho de 2011. Посетен на 13 de setembro de 2011.
  5. Ranking decrescente do IDH-M dos municípios do Brasil. // Atlas do Desenvolvimento Humano. Programa das Nações Unidas para o Desenvolvimento (PNUD), 2000. Посетен на 11 de outubro de 2008.
  6. а б Produto Interno Bruto dos Municípios 2004-2008. // Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística. Посетен на 11 dez. 2010.
  7. Turner, I.M. 2001. The ecology of trees in the tropical rain forest. Cambridge University Press, Cambridge. ISBN 0-521-80183-4
  8. Amazon Rainforest, Amazon Plants, Amazon River Animals

Вижте също [редактиране]

Външни препратки [редактиране]