Терциер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
3 800    
Хадей
  4 700    

Терциер е остарялото название на геологическия интервал от историята на Земята, който включва промеждутъка от измирането на динозаврите (преди около 65 милиона години) до началото на последния ледников период (преди около 1,8 милиона години). За първи път терминът е предложен през 1759 година, а през 1828 година е направено по-детайлно разделение и в терцера са включени 4 епохи. Това деление обаче се оказва приложимо само за този регион и неприложимо за други места по света. По днешната терминология терциерът се състои от палеоген и неоген. Към 1996 г. в България са били известни 10 терциерни находища на фосилни птици.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Boev, Z. 1996. Tertiary Avian Localities of Bulgaria. - In: Mlikovsky, J. (ed.) Tertiary avian localities of Europe. Acta universitatis Carolinae Geologica. Univerzita Karlova. Praha, 39 (1995): 541-545.