Обсерватория

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Телескопът VLT на Европейската южна обсерватория

Обсерваторията (от френски observer, наблюдавам[1]) е място предназначено за научни наблюдения на земни и небесни явления. Обсерватории се строят за целите на астрономията, климатологията, геологията, метеорологията, океанологията и вулканологията.

Съдържание

[редактиране] История

[редактиране] Наземни обсерватории

Едни от първите уреди, използвани в астрономическите обсерватории са били секстантите. Предполага се, че мегалитният комплекс Стоунхендж във Великобритания е древна астрономическа обсерватория, като положенията на огромните камъни отбелязват характерни положения на Слънцето и Луната (лятно слъцестоене, равноденствие и други)[2].

Съвременните астрономически обсерватории са оборудвани с телескопи, които са монтирани в големи подвижни куполи. Най-големите телескопи на Земята са двата 10-метрови американски телескопи Кек[3], четирите 8-метрови телескопа на Европейската южна обсерватория в Чили, 6-метровият Голям Алт-Азимутален Телескоп на Специалната Астрофизическа обсерватория в Кавказ, Русия.

[редактиране] Космически обсерватории

Основна статия: Астрономически спътник
Телескопъта Хъдъл.

Освен наземни телескопи, астрономите изпращат телескопи и в космоса. Космическите обсерватории могат да наблюдават астрономически обекти в честоти от целия елелектромагнитния спектър, включително такива, които не се наблюдават от Земята, понеже не проникват през земната атмосфера. Земната атмосфера е непроницаема за ултравиолетовите, рентгеновите и за гама-лъчите и частично непроницаема за инфрачервените лъчи и затова тези лъчения могат да се наблюдават с космчиеските телескопи разположени над атмосферата.[4] Друго преимущество на Космическите обсерватории, е че техните наблюдения не са засегнати от метеорологичните промени в атмосферата.[5]

Единственият космически телескоп, който работи във видима светлина, е Космическият телескоп Хъбъл. Той беше изведен в орбита и обслужван от космическата совалка (бяха изпратени 5 сервизни мисии до Хъбъл, а тази от май 2009 беше последна [6]) докато много други космчиески телескопи изобщо не могат да бъдат обслужвани и ремонтирани.[7]

Очаква се той да бъде приземен през 2013, а малко по-късно да бъде изстрелян неговият заместник — Космическият телескоп Джеймс Уеб, който ще има диаметър на огледалото около 6 m (за сравнение диаметърът на огледалото на Хъбъл е 2,4 m).

Други космически телескопи са Чандра и XMM-Newton (ренгенови лъчи) Спицер (инфрачервени) и други.

[редактиране] Българските обсерватории

НАО - Рожен е най-голямата българска астрономическа обсерватория. Тя се намира в Родопите, на вр. Свети Дух, в местността Рожен. Тя разполага с няколко телескопа, между които телескоп с диаметър на огледалото 2 м. [8]. Обсерваторията се управлява от Института по астрономия на БАН.

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] В България

[редактиране] В САЩ

[редактиране] Европейска южна обсерватория

[редактиране] Бележки

  1. http://www.yourdictionary.com/ahd/o/o0014100.html
  2. http://www.tivas.org.uk/stonehenge/stone_ast.html
  3. http://www.keckobservatory.org/about.php
  4. Chaisson, Eric; McMillan, Steve (2002). „Astronomy Today, Fourth Edition“. Prentice Hall.
  5. „A Brief History of the Hubble Space Telescope: Why a Space Telescope?“. NASA. Посетен на 2008-11-17
  6. Препратка към страница на английски „Hubblecast 28: The fifth and final Hubble servicing mission“. NASA (май 2009). Взето на 17.06.2009
  7. „A Era of Space Telescopes“. Space Telescope Science Institute. Посетен на 2008-11-17
  8. http://www.astro.bas.bg/rozhen.html
Лични инструменти