Обсерватория

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Телескопът VLT на Европейската южна обсерватория

Обсерваторията (от френски observer, наблюдавам^[1]) е място предназначено за научни наблюдения на земни и небесни явления. Обсерватории се строят за целите на астрономията, климатологията, геологията, метеорологията, океанологията и вулканологията.

Съдържание

1 История
- 1.1 Наземни обсерватории
- 1.2 Космически обсерватории
2 Българските обсерватории
3 Външни препратки
4 Бележки

[редактиране] История

[редактиране] Наземни обсерватории

Едни от първите уреди, използвани в астрономическите обсерватории са били секстантите. Предполага се, че мегалитният комплекс Стоунхендж във Великобритания е древна астрономическа обсерватория, като положенията на огромните камъни отбелязват характерни положения на Слънцето и Луната (лятно слъцестоене, равноденствие и други)^[2].

Съвременните астрономически обсерватории са оборудвани с телескопи, които са монтирани в големи подвижни куполи. Най-големите телескопи на Земята са двата 10-метрови американски телескопи Кек^[3], четирите 8-метрови телескопа на Европейската южна обсерватория в Чили, 6-метровият Голям Алт-Азимутален Телескоп на Специалната Астрофизическа обсерватория в Кавказ, Русия.

[редактиране] Космически обсерватории

Основна статия: Астрономически спътник

Телескопъта Хъдъл.

Освен наземни телескопи, астрономите изпращат телескопи и в космоса. Космическите обсерватории могат да наблюдават астрономически обекти в честоти от целия елелектромагнитния спектър, включително такива, които не се наблюдават от Земята, понеже не проникват през земната атмосфера. Земната атмосфера е непроницаема за ултравиолетовите, рентгеновите и за гама-лъчите и частично непроницаема за инфрачервените лъчи и затова тези лъчения могат да се наблюдават с космчиеските телескопи разположени над атмосферата.^[4] Друго преимущество на Космическите обсерватории, е че техните наблюдения не са засегнати от метеорологичните промени в атмосферата.^[5]

Единственият космически телескоп, който работи във видима светлина, е Космическият телескоп Хъбъл. Той беше изведен в орбита и обслужван от космическата совалка (бяха изпратени 5 сервизни мисии до Хъбъл, а тази от май 2009 беше последна ^[6]) докато много други космчиески телескопи изобщо не могат да бъдат обслужвани и ремонтирани.^[7]

Очаква се той да бъде приземен през 2013, а малко по-късно да бъде изстрелян неговият заместник — Космическият телескоп Джеймс Уеб, който ще има диаметър на огледалото около 6 m (за сравнение диаметърът на огледалото на Хъбъл е 2,4 m).

Други космически телескопи са Чандра и XMM-Newton (ренгенови лъчи) Спицер (инфрачервени) и други.

[редактиране] Българските обсерватории

НАО - Рожен е най-голямата българска астрономическа обсерватория. Тя се намира в Родопите, на вр. Свети Дух, в местността Рожен. Тя разполага с няколко телескопа, между които телескоп с диаметър на огледалото 2 м. ^[8]. Обсерваторията се управлява от Института по астрономия на БАН.