Мегалит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Мегалит (на гръцки: megaλίθος - "голям камък") е огромен камък, който, заедно с други грубо обработени или необработени големи камъни, служи за изграждане на съоръжения или монументи. Мегалитен означава структура, изградена от подобни огромни камъни, които са закрепени един за друг, без да се използва някакво свързващо вещество. Появата им датира от края на неолита и продължава през Медната епоха и Бронзовата епоха.

Разпространено е вярването, че много от мегалитите притежават изцелителна и магична сила.

Разпространение[редактиране | edit source]

В европейско-средиземноморския район се наблюдават три големи групи мегалити:

  • Западна Европа (Скандинавия, Дания, Германия, Франция, Испания, Португалия, Балеарските острови, Малта, Сардиния, Южна Италия);
  • Югоизточна Европа (България, Турция, Гърция);
  • Източна Европа (Западен Кавказ – Южна Русия).

Първата група е най-многочислена[1].

Карнак в Бретан, Франция е мястото с най-големи и древни мегалити. Там има 3000 менхира, разположени в десетина успоредни менхирни алеи. Стоунхендж е друг мегалитен паметник, може би един от най-известните мегалити в света.

Видове[редактиране | edit source]

Различават се три типа мегалити: долмени, менхири и кромлехи. Долмените най-вероятно представляват гробници с една или повече камери. В най-простия случай представляват две забити в земята плочи, върху които лежи трета. По-сложните долмени имат и предна и задна плоча. Менхирите са изправени, издължени като колони каменни късове, а кромлехите са менхири, подредени в кръгове.

В България[редактиране | edit source]

Приема се, че Източните Родопи в България са район, в който са открити много мегалитни паметници от тракийската цивилизация. До скоро се смяташе, че и повечето скално-изсечени светилища са концентрирани главно там и че могат да бъдат обходени от запад на изток – Белинташ, Орлови скали, Перперикон, Харман кая, Татул, Ковил, Глухите камъни. Но проучванията в последните няколко години добавиха към тях много нови обекти, които бяха открити на територията на Западните Родопи, Рила и Пирин: Попово градище, Св.Гьоргьова скала, Св.Амина, Скрибина, Цареви порти, Селанов Бук, Кара Таш, Али Алан и Кози Камък[2]. Към всички тези обекти трябва да бъдат добавени и мегалитните светилища на територията на Странджа – в м. Мишкова нива, и мегалитният комплекс Беглик таш разположен в близост до устието на р. Ропотамо и все още непроучените долмени в разположени в неизследваната част на мегалитното светилище.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Какво представляват мегалитите. // Посетен на 15.2.2014.
  2. http://satrae.swu.bg/projects-and-discoveries/discover6.aspx

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]