Ропотамо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ропотамо.

Ропотамо
Ropotamo-Evgord.jpg
Река Ропотамо
Дължина 48,5 km
Разположение България
Област Бургас
Община Созопол
Община Приморско
Извира от рида Босна,
на 500 m ЮЗ
от връх Босна
Образувана от
42°11′10″ с. ш. 27°26′48″ и. д. / 42.186111° с. ш. 27.446667° и. д.
Надм. в-на на извора 400 m
Влива се в залив Ропотамо, Черно море
42°19′40″ с. ш. 27°45′20″ и. д. / 42.327778° с. ш. 27.755556° и. д.
Надм. в-на на устието 0 m
Водосборен басейн 249 km2
Среден отток 1,128 m3/s (при с. Веселие)
Ропотамо в Общомедия

Ропотамо (на гръцки: Ροπόταμος, Ропотамос) е река в Югоизточна България, Област Бургас — общини Созопол и Приморско, вливаща се в залива Ропотамо на Черно море. Дължината ѝ е 48,5 км.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Река Ропотамо се образува от сливането на двете съставящи я реки Росенска река (лява съставяща) и Церовска река (дясна съставяща) на 42°18′41″ с. ш. 27°37′21″ и. д. / 42.311389° с. ш. 27.6225° и. д., на 23 м н.в., на 1,4 км южно от село Веселие, Община Приморско. За начало на Ропотамо официално се приема Церовска река (наречена така на село Церово или Старо Паничарево, преселено през 1878 година в Ново Паничарево), която извира от странджанския рид Босна, на 400 м н.в., на 500 м югозападно от връх Босна (454 м). До село Ново Паничарево тече в дълбока, тясна и гориста долина в североизточна посока. След селото реката напуска Странджа и започва да тече в източна посока в плитка и широка долина. Тук реката в миналото е известна като Крива круша. След това навлиза в тесен пролом между Бакърлъка (Медни рид) и Узунджа баир и излиза в широка заблатена долина до устието си в залива Ропотамо на Черно море на запад от нос Свети Димитър (Скомболиорош, Скомболи Орос).

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Площта на водосборния басейн на Ропотамо е 249 км2. Границите на водосборният ѝ басейн са следните:

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Варановско дол
  • ← Гергьовски дол
  • ← Катунешки дол
  • ← Староселска река
  • → Росенска река (Мехмеченската река или Цера), извираща от Медни рид над село Росен (бившето Мехмеч кьой)
  • → Тиклите

Хидроложки показатели[редактиране | edit source]

Реката е със среден годишен отток от 1,128 m3/s при село Веселие, като максимумът е през януари и февруари, а минимумът — август.

Селища[редактиране | edit source]

По течението на реката е разположено единствено село Ново Паничарево, община Приморско.

Етимология[редактиране | edit source]

Смята се, че Ропотамо е съкратена форма на Калогеропотамос (Καλογεροπόταμος), на гръцки Калугерска река.

Друга версия за името на реката е, че е кръстена на гръцката богиня Ро, което означава "тичам" (а "потамо" означава река). Легендата разказва, че богинята била толкова очарователна и пеела толкова красиво, че успяла да убеди пирати да напуснат района в мир.

Стопанско значение, природни забележителности[редактиране | edit source]

Водите на реката се използват главно за напояване, като по течението ѝ, преди село Ново Паничарево е изграден големият язовир "Ново Паничарево". Част от водите на Ропотамо

По-голямата част от долината на реката е лонгоз с гори от дъб, ясен, бряст, габър и други. В реката живеят много рибни видове - шарани, речен кефал и други.

Около устието на Ропотамо се е образувал дълъг и широк лиман, ограден от Черно море с пясъчни коси. Лиманът е плавателен за малки съдове и по него плуват екскурзионни корабчета.

Река Ропотамо е особено известна с нежните си водни лилии. Плаването с лодка в нея и разходката по брега са незабравимо преживяване. В долната част на реката може да се наемат туристически лодки. Природата тук е спираща дъха с изобилието на растителни видове и фауна, впечатляващи скални образувания (като т.нар. Лъвската глава, лежаща на десния бряг на реката и малки пещери. Района на река Ропотамо е дом на над 100 екземпляра от Червената книга за застрашени видове, поради което е обявен за природен резерват Ропотамо през 1940 г. Със своята площ от около 1000 хектара, това е и една от най-големите защитени местности в България. Тук се намира най-високата пясъчна дюна на Балканския полуостров.[1]

Сред най-атрактивните представители на местната фауна са големия белоопашат орел с размах на крилата над два метра, както и бухалите, част от които вият гнезда в споменатата скала Лъвската глава. Освен за природолюбители, района е атрактивен и за ловци. Основните видове дивеч са благородни елени, лопатари, глигани, сърни, вълци, лисици и чакали. Пътят на прелетните птици "Виа Понтика" също преминава над територията на резерват Ропотамо, което обяснява наличието и на различни видове патици, гъски и бекаси. Последните са предпочитана мишена за чуждестранните ловци, посещаващи района през есенните и зимните месеци.

Галерия[редактиране | edit source]

Резерват галерия

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Най-високата дюна на Балканите е в резерват Ропотамо