Синеморец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Синеморец
България
Red pog.png
Синеморец
Област Бургас
Red pog.png
Синеморец
Общи данни
Население 411 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 27,808 km²
Надм. височина 0 m
Пощ. код 8279
Тел. код 0550
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 66528
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)
Устието на река Велека край Синеморец
Църквата „Св. Георги“
Съвременно строителство в Синеморец
Скалите на Синеморец

Синемо̀рец е село в Югоизточна България. То се намира в община Царево, Област Бургас, на устието на река Велека.

География[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Синеморец (от 1966 г.), Синьоморец (1934-1966 г.) Каландзой, Галанджа, Каланджа (до 1934 година). Селото е разположено върху полуостров, южно от устието на Велека и на 5 км на юг от Ахтопол. Днешното име Синеморец е буквален превод от гръцкото „галазиос“ - „небесносин“.

Недалеч от Синеморец при подводни проучвания в залива „Потамя“ са открити керамични фрагменти от 54 век пр.н.е. и от Средновековието. При подводни проучвания са открити котви и оловна обшивка на древен кораб. На полуострова има тракийски надгробни могили и малка крепост.

Най-старият писмен извор за Синеморец датира от 1498 г. В този документ за търговия със сол са изброени 19 семейства. Сред универсалните православни имена няколко пъти четем и характерното българско и гръцко име Манол. През 17 век намираме селото в данъчен регистър на кааза (окръг) Анхиало отново в състава на нахия (околия) Агатопол. Името му фигурира в картата на Турската империя от немския географ Кристиян Готлиб Райнхард, отпечатана в 1821 г.

Църквата в Синеморец е с патрон „Свети Георги“ и тук има интересна икона „Свети Модест“. Покровителят на земеделците и овчарите е изобразен между две дървета над орач с волове, овчар със стадо, кон и бивол. Впрегатните животни и дърветата са намерили място, защото тукашните обитатели са се занимавали с превозване на дървен материал. Това се споменава и от Броняр, според който в 1786 г. Каланджа имала 17 къщи. Те са останали, вероятно след поредното изселване към вътрешността на Странджа, предизвикано от нападенията на лазите - кавказките пирати, за които се говори в местните предания.

След Освобождението в 1878 г. Синеморец остава в Турция. Освободено е през Балканската война. Тук се заселват българи, повечето от село Блаца (днес в Турция). Населението е заето със земеделие, скотовъдство и въглищарство. През тридесетте години въглищарите са обединени в горската кооперация „Въглен“. Според данни от 1914 г. в района на Синеморец е имало 190 000 дка гори. През 1926 г в селото имало 59 къщи и 260 жители, от които 174 преселници главно от Блаца.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Северно от село Синеморец е разположено устието на река Велека, пред което има широк залив. Естуарът на реката образува красива пясъчна коса при вливането си, която представлява плажна ивица „Косата“ или северния плаж на Синеморец. Североизточно от селото се намират заливът „Свети Яни“, където има рибарски пристан, и скалистата местност „Корабите“, за която има легенда, че там някога са разбивали старите и ненужни кораби.

Източно от Синеморец, във високата част на полуострова, е местността „Поляните“, застроена с нови хотели. Южно от нея е залив „Бутамята“ (Потамя) — южният плаж на Синеморец. На юг от Бутамята се стига до залива с красив плаж „Липите“, местност „Каньона“, където са характерните скални образувания „Скалата на Сизиф“ и „Пещерата на гълъбите“ и „Разделената канара“, нос Листи и залива „Листи“. 360° панорама от плаж „Бутамята“ през юли може да видите тук

Територията южно от Синеморец до село Резово представлява защитена местност „Силистар“. Местността е крайбрежна, влажна зона със запазена типична лонгозна гора. По дюните и скалите около Силистар гнездят редки и защитени птици.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]