Шабла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шабла.

Герб на Шабла
Шабла
България
Red pog.png
Шабла
Област Добрич
Red pog.png
Шабла
Общи данни
Население 3 472 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 3 401 (НСИ)
Землище 70,087 km²
Надм. височина 47 m
Пощ. код 9680
Тел. код 05743
МПС код ТХ (Тх)
ЕКАТТЕ 83017
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Шабла
Райна Бърдарева
(БСП)
Адрес община
ул. „Равно поле“ 35
п.к. 9680
тел.: 05743/258

Ша̀бла е град в Североизточна България. Той се намира в Област Добрич между Балчик и границата с Румъния, близо до град Каварна. Градът е административен център на община Шабла.

География[редактиране | edit source]

Град Шабла е разположен на 72 km на изток от Добрич, на 25 km на североизток от град Каварна и на 7 km на запад от нос Шабла. Самият нос е варовикова скала, покрита с льос с височина до 10 м. над морското равнище.

Климат[редактиране | edit source]

Климатични данни за Шабла
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни температури (°C) 2,6 4,0 6,4 11,8 17,6 22,0 24,5 24,1 20,1 15,2 10,1 5,2 13,6
Средни месечни валежи (mm) 42 36 29 35 40 42 34 30 36 47 60 49 480
Източник: Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 227.

История[редактиране | edit source]

Късен неолит и халколит[редактиране | edit source]

Според кмета на града край него е открито най-старото технологично обработено злато в света, предхождащо с петстотин години крупните находки от Варненския халколитен некропол.[1] Праисторически селища условно наречени Шабла І и Шабла ІІ, синхронни с дуранкулашкото, са открити и проучени в 1974 г. от проф. Хенриета Тодорова в местността “Новите лозя “ - източно от сегашния град между местностите Шабленска тузла и Шабленско езеро.[2] Техните обитатели са поддържали връзки с населението, живеещо на юг, по брега на Черно море.

Античната Кария[редактиране | edit source]

В античността тракийските племена кари и гети обитават тези места, районът е част от Одриското царство. Множество тракийски надгробни могили се извисяват в околността и свидетелстват за тази епоха. Античното тракийско поселение от VІ-V в. пр. Хр., прераснало в края на II в. пр. Хр. в пристанищен град, е открито при днешното рибарско селище "Кария" на нос Шабла. Пристанищния град Кария в залива на юг от нос Шабла се идентифицира с древния “Portus Karia (портус Кариа) /Καρών Λιμένα (Карон лимен)” – “Пристанище на карите” и е бил най-важното транзитно пристанище в района от VІ-V век пр. Хр. до VІв. сл. Хр. - древната тракийска Карея [3] 1 100 години осигуряваща пътя през Тракийският херсонес (Босфора) към устието на Дунав и Пантикапей (Крим) превърната в крепост от римляните, реконструирана за последно в ІV в. през ранновезянтийската епоха. За него свидетелстват Ариан, Анонимния периплус на Черно море и римският географ Помпоний Мела в своят труд "География" в средата на I в. сл. Хр., като посочва, че е разположен между Калатис (дн. Мангалия) и Тиристис (Калиакра) при нос Шабла. Още от тогава носът е важен навигационен ориентир по западния бряг на Евксинския Понт. Тук е поддържана “огнева стража”, а в римско време кула с постоянен огън. Това потвърждават откритите на морското дъно от водолази на североизток от сегашния фар колони и стилизирана глава на кукумявка изработени от мрамор.Находките от разкопките се съхраняват в музея в Добрич и в Дома на културата в града. Предвид смисълът на думата "Портус/Лимен" може да се предполога, че античното пристанище при нос Шабла е изкуствен създадено. Според Карел Шкорпил, то е представлявало успореден на брега правоъгълен басейн с дължина 280м и ширина 120 крачки, ограден от север ,изток и юг от три каменни насипа–вълноломи,по средите на който е имало по един вход. Съвременните подводни проучвания уточниха плана на древното пристанище — то се е състояло от две части: първа — сравнително плитък басейн с приблизителни размери 400/150м,оградена от север и изток от рифове,които и в сегашния си вид успешно изпълняват ролята на естествен вълнолом, който е почти идентичен с описаното от Карел Шкорпил древно пристанище и втора част — по-дълбок залив, разположен непосредствено южно от басейна. Стари описания на района на нос Шабла споменават , че някога рифовете са били надзидани с изкуствен градеж, което отнася изграденото от траките съоръжение именно към категорията "Лимен", съществуването на който се потвърждава в самия топоним Caron Limen. Според Ариан, ”земята около Карийското пристанище се нарича Кария”. Като визира обширната и сравнително ниска крайбрежна тераса разположена западно от античното пристанище, голяма част от която заета с останките на споменатото обширно селище и неговите некрополи. Това изяснява, че Кария (Caria) не е абстрактно географско понятие, а конкретен топоним, представящ древното име на тракийското крайбрежно селище, а Caron Limen е названието на неговото пристанище. Цялата площ на носа от около 25 хектара е осеяна с археологически паметници. Макар днес бреговата линия да е различна в сравнение с античността, случайните находки,теренните обхождания, проведените през 1976-1979 г. спасителни разкопки и подводните проучвания през 1962,1979 и 1980 г. безспорно потвърдиха съществуването на това място на описаното от хронистите значително антично селище. Добре проучено е късно античното укрепление, разположено на самия нос, непосредствено южно от Шабленския фар. Запазената част от укреплението е с размери 12 х 60 м. Западната част от северната крепостна стена е проучена откъм външното и лице през 1978-79 г. Дебелината и е почти 2 м ; запазената височина 1.80м .Чрез проведените през 1995 - 96 г. сондажни археологически проучвания бе установено трасето на западната крепостна стена и проучена отчасти югозападната кула . Обектът е деклариран като паметник на културата с писмо № 4267 / 23.12.1985 година от НИПК. Под вода срещу Шабленската тузла са фиксирани залято селище от бронзовата епоха, античен некропол, древни останки от лодки, направени само с дървени сглобки и няколко потънали късно средновековни кораби.

Средновековие и съвременност[редактиране | edit source]

През ранното средновековие опустошеният от варварските нашествия район е заселен от прабългари и славяни и от основаването на Българската държава е част от нея. След неуспеха на кръстоносният поход на Владислав Варненчек срещу турците в 1444 г. османското господство там е напълно установено. През средновековието край брега на Шабла минавали превозващи слонова кост кораби. Много от тях са погълнати от вълните и до днес се случва най-големите късметлии да намерят изхвърлени от водата слонски бивни[4]. Легендата разказва за потъналия при Шабла през Кримската война британски кораб "Черният принц", натоварен със златото за войската.

Произходът на днешното име на селището, според версия е свързан с прабългарската дума "шабъла" (черпак). В средата на 19 в. Шабла е най-голямото българско село в района, а кметът му е българин. Жителите активно участват в борбите за самостоятелна българска църква, просвета и национална свобода. В личното тефтерче на Христо Ботев при сформиране на четата му е записан Никола Алексов от Шабла.

След освобождението от турско робство Шабла е център на община. Гордост за нея е спечеленият на Първото българско земеделско — промишлено изложение в Пловдив в 1892 г. златен медал от шабленеца Димитър Анастасов. През 1900 г. в общината срещу въвеждането на новите данъци (десятък) избухва Селски бунт в Дуранкулак и Шабла. От автуст 1913 до септември 1916 г. и от ноември 1919 до септември 1940 г. районът е окупиран от Румъния. След освобождението на 7 септември 1940 г. тук се заселват стотици депортирани от румънската власт семейства от коренното българско население на Северна Добруджа.

Около фара на Шабла е било единственото нефтено находище в България, от останалите множество сондажи днес тече топла минерална вода с високо съдържание на сяра.

До 1964 година Шабла е село, до 1969 г. селище от градски тип, на 27.08.1969 г. е провъзгласен за град.

Шабленският фар[редактиране | edit source]

Фарът през 2006 г.
Плажът на Шабла

Фарът на нос Шабла е разположен на най-източната точка на България. Той е най-високият в България и най-старият автентичен действащ фар в Черноморско-средизевноморският басейн. Разположен е на 43° 32' с.ш. и 28°36' и.д., сигналът му е бяла светлина просветваща 3 пъти на всеки 25 секунди.
Тук, при античната Кария, навигационно съоръжение е функционирало още през античната и римската епохи. То ориентира и предпазва морските съдове от сблъсък с близо едномилния подводен риф срещу днешния къмпинг „Добруджа“, плитчините между нос Шабла и село Тюленово. Съвременният фар е построен в 1768 г. във връзка с руско-турската война 1768-1774 г., за това свидетелства описанието на Ксавие Омер дьо ла Ел, който в 1852 г. съобщава за зазидан в сградата каменен надпис с дата 1182 г. от xиджра отговоряща на 1768 г. сл. Хр. Това допълнително се потвърждава и от факта, че фар тук не е споменат в 1756 г. в описанието на "приморска България" на френския дипломат и географ Шарл де Пейсонел, а в 1786 г. в навигационно описание на крайбрежието на австрийския офицер Венцел фон Броняр се посочва, че фарът се е издига на днешното си място, като висока фарова кула наречена Шабла фенер или Пясъчния фенер, такъв го срещаме и в лоции от 1844 г. На рисунка от 1844 г. фаровата кула е изобразена без караулката, долепена по-късно към южната страна на фара. Кулата по ориенталски е била изоставяна, после поправяна и реконструирана, основно по време на Кримската война, когато по проект на френски инженери каменното съоръжение е ремонтирано от български майстори, пристоена е новата караулка и е снабдено с модерна оптика от основаната от френския морски офицер Мишел Колб “Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane” и в 1856 г. фарът отново светва. За този ремонт са изразходвани само 14 370 златни лева, според преичислените от лири в левове отчети. За сравнение построяването на много по-скромните фарове на Галата и Калиакра е коствало по 15 100 златни лева за всеки един. В западната стена на пристроената тогава караулка е вграден султански монограм на Абдул Меджид. Това показва, че Шабленския фар е считан от Oсманското правителство за изключително важна държавна постройка щом е наредило в нея да бъде вградена султанската тугра, което е правено много рядко и само след личното одобрение на падишаха. Официално обновения фар е открит на 15 юли 1857-а година. Участието на българите напомня изправеният на задните си крака лъв, висок около 30 см. изобразен на северозападния ръб на основата на фара на височина 9 м. Макар едва забележим това е доста смел образ върху едно турско държавно съоръжение имащо и военени функции.

Основата на съоръжението е квадратна четиристенна база с ширина 8.80 метра и височина 10 метра. Над която се издига кула с форма на 8 стенна пресечена пирамида. Дебелината на стените е 1.50 м, а в сечението на пиластрите, поддържащи свода, достига 3 метра. Централният купол е поддържан от четири по-малки купола. Общата височена над терена е 32м и 36 м над морето, каменната конструкция до фаровата площадка е 28.23м, а стъпалата са 132. Върхът на гръмоотвода му е позлатен. След земетресението от 7,2 степен по Рихтер от 31.ІІІ.1901 г. фарът е ремонтиран, а в 1935 г. конструкцията е укрепена със стоманени елементи и дотогавашният изцяло бял фар е боядисан както го познаваме днес. В 1957 г. маслено-газовата светлина е демонтирана и фарът е електрифициран. В 1987 г. отново се прави ремонт и се монтира нова съветска оптика, с мощност на светлинният източник 1кW. В морето фарът се вижда на 31км, а в ясно време и много по-далеч. Измервания на местните хора показват, че брегът пред фара от 29м през 1948 г. е намалял на 13м в 1996 г. С тържествен ритуал на Военноморските сили в август 2006 година за откриване и освещаване на обновеният фар е отбелязана 150-годишнината от официалното откриване на Шабленския фар. Тогава в западната му стена е вградена капсула с послание за бъдните поколения.

Бялата светлина на фара се вижда от 17 морски мили. Той ориентира и предпазва морските съдове от сблъсък с близо едномилния подводен риф срещу днешния къмпинг „Добруджа“ и плитчините между нос Шабла и село Тюленово. В далечното минало се е знаело, че видят ли светлините на фара, моряците са преполовили разстоянието между устието на Дунав и Босфора.

В момента на фара работят четирима души, които дежурят по 8 часа. Началник е Атанас Атанасов, който е потомствен фараджия. Неговите родители са пристигнали на това място през 1949 година. Навремето майка му е била единствената жена-фараджийка по Северното Черноморие. За съоръжението той се грижи от 1992 година, когато наследява работата на родителите си.

Нашият фар е уникат. Той е копие на Александрийския фар, но е по-малък. В стените има само камък и хоросан, нищо друго. Конструкцията му е нестандартна“ - разказа дежурният пазач Нанчо Нанев. Той работи на фара от 1992 година. Преживял е много тежки ситуации, но никога няма да забрави една зима, когато в продължение само на 1 час е трябвало да се изкачи и да слезе по стълбите 10 пъти, за да отстранява аварии. Зимата край Шабла идва късно и предизвиква бури и аномалии, обяснява Нанчо Нанев.

В Шабленският фар днес се крие послание, което трябва да се отвори през 2056 година. Преди десетина години дежурните са написали писмо до бъдещето поколение и са го поставили в стените на съоръжението, които са дебели метър и 20 см. В него те описали, че дължината от Фара до брега през 1948 година е била 29 метра, а през 1996 година е била 13 метра.

Религии[редактиране | edit source]

Храм „Св. Харалампий“ (детайл)

В града почти всички изповядват източноправославното християнство. Храмът „Св. Харалампий“ е единственият с това име във Варненско-Великопреславската епархия. Първата църква е построена в 1853 г., заедно с първото килийно училище. След освобождението започва мащабно обновяване на храма, но разрушителното земетресение в 1900 г., срива започнатото, а големите поражения преустановяват временно работата. Особено показателни са списъците с имената на пожертвователите, които съдържат и най-дребната лепта, постъпила за боголюбивото дело. Строежът е завършен в 1908-1909 г. и е осветен от Варненско-Преславския митрополит Симеон. Патронният празник е на 10 февруари, когато множество свещеници и боголюбив народ, воглаве с митрополит Кирил, отслужват св. Божествена литургия. От няколко години миряните се радват на своя свещеник — Павел Максимов, който с много усърдие и вяра се грижи за духовното добруване на шабленци.

Икономика[редактиране | edit source]

Обществени институции[редактиране | edit source]

Училища[редактиране | edit source]

  • СОУ „ Асен Златаров“
  • ОУ " Климент Охридски" - село Дуранкулак

Ззабележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Седмица на морето, която обикновено се провежда през първата седмица на месец август. На 2 юни се провежда Шабленския панаир. Той се простира от центъра на Шабла до околовръстния път към Румъния.

В организираната от Община Шабла за втора поредна година трудова бригада „С добра воля за природата на Шабла 2011” участваха над 85 човека от страната и чужбина. По време на дейностите са почистени „Черноморският археологически парк Дуранкулак“ и плажовете на къмпингите в Шабла, с. Крапец и с. Дуранкулак, откъдето са събрани 354 чувала с отпадъци. Направени са и 40 къщички за птици от стар дървен материал. Участниците възстановиха и двете платформи за наблюдение на Шабленската тузла. Изградени са и 2 нови острова за гнездене на птици в нейните води.

Проведоха се вечерни презентации, посветени на природни забележителности и природозащитни дейности, както и на Българско дружество за защита на птиците и на проекти и инициативи на БДЗП — проекта за опазване на зимуващата популация на световнозастрашената червеногуша гъска, както и инициативата МОВП (Мониторинг на обикновените видове птици).

Спорт[редактиране | edit source]

Футболният отбор на града се казва ФК Шабла. През 2010 бе създаден и втори клуб Нефтяник 2010, в който играят само местни кадри.

От Шабла произлизат изявени спортисти в силовите спортове.

Кристиян Тедев, роден на 27.06.1986 г., София – 4 пъти бронзов (2003, 2005, 2007, 2008 г.) и 1 път сребърен медалист (2004 г.) от републикански първенства по класическа борба, бронзов медалист на европейско по Панкратион фул Контакт (2008) във Варна, златен медалист на балканско първенство по професионален кикбокс на правилника К1 (2010) в Румъния, сребърен медалист на световно първенство по Граплинг (2010) в Румъния, бронзов медалист от световно първенство Панкратион Фул Контакт (2010) във Варна, бронзов медалист от Световното първенство по Панкратион Фул Контакт в Атина 10.12.2010 г.

Андрей Стоянов, роден на 02.01.1990 г., бронзов медалист на републиканско първенство по класическа борба.

Мариян Момчев, роден на 01.10.1986 г., изявен боксьор.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. Център за подводна археология в Шабла предвиден в плана на община Шабла
  2. Шабла - Общински план за развитие 2005 – 2013 г.
  3. [1][2] Античната Кария
  4. Общинска стратегия за развитие 2008-2013