Завет (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града Завет. За селото вижте Завет (село).

Герб на Завет
Завет
Obshtina-zavet.JPG
Сградата на общината в Завет
България
Red pog.png
Завет
Област Разград
Red pog.png
Завет
Общи данни
Население 3 243 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 3 300 (НСИ)
Землище 59,738 km²
Надм. височина 250-280 m
Пощ. код 7330
Тел. код 08442
МПС код РР (Рз)
ЕКАТТЕ 30065
Администрация
Държава България
Област Разград
Община
   - кмет
Завет
Ахтер Велиев
(ДПС)
Адрес община
ул. "Лудогорие" 19

За̀вет е град в Североизточна България. Той се намира в Разградска област и е в близост до град Исперих. Градът е административен център на община Завет.

География[редактиране | edit source]

Град Завет е разположен в централната платовидна част от западната половина на Лудогорието. Той се намира на почти еднакви разстояния (35 км) от градовете Разград и Тутракан. Също на еднакви разстояния (16 км) се намира и от Исперих и Кубрат.

Релефът е слабо нагънат. Една от особеностите са доловете, разположени от запад на изток. Сред тях по-големи са Узунджата, Касап кулак и Зелен дол.

Подобно на по-голямата част от Лудогорието землището на Завет е бедно на води. Поради безводието на района само на места се срещат извори с различна големина. Преди водоснабдяването на селището за битовите нужди на жителите са използвани множество кладенци.

Почвите в землището на Завет са сиви горски, а малко разпространени са излужени черноземни. Те са плодородни и са покрити с дебел слой хумус.

Климатът е континентален със студена зима и горещо лято. характерни за района са честите засушавания и студените зими. Най-ниската измерена температура на територията на Завет е -30°С, а през зимата на 1944 г. е имало снежна покривка от 1,20м.

История[редактиране | edit source]

Селищни могили и следи от праисторически, енеолитни селища има в близост до всички извори в землището на Завет, в чертите на самия град и в долината на р. Крапинец. Намерени са много каменни сечива с добре огладена повърхност и правилно пробити дупки, както и много керамични фрагменти. Известие за най-голямата могила са публикували още братята Шкорпил през 1898 г. Могилите, които пазят останки от миналото, могат да бъдат отнесени към първата половина на енеолита - V хилядолетие пр.н.е.

През времето на Второто българско царство много села в Лудогорието се възстановили и замогнали като земеделски и скотовъдни селища. Сред тях било и с. Завет, което тогава носело името Завид - село, будещо завист поради богатството и хубостта си. Жителите му се радвали на добър поминък и плодородие. В края на XIII век, когато куманите изчезват като етнос от Североизточна България, от североизток, през Дунава се появяват татарите. Те подлагат на опустошение района и вдигат срещу себе си цялото население, което под водачеството на селския цар Ивайло трябвало да се защитава само, за да оцелее.

След Освобождението в с. Завет идват 29 български семейства от с. Побит камък. По-късно закупуват имоти и се заселват хора от Голям извор, Дряновец и Разград, а също така от Етрополе, Габровско и от Западните покрайнини на България. След Първата световна война тук се заселват и семейства от Добруджа. Това преселване в първите години след Освобождението е бурно и масово. По-късно процесът стихва и има преселвания само на отделни семейства. Българите, живели в по-недостъпните за турската власт планински райони, се заселват в равнините, заемат изоставените от турците земи и започват да ги обработват. Държавата не узаконява веднага създаденото положение, но земята е заплатена на бившите собственици. Веднага след Освобождението Завет е централна община. Първоначално е имало само кмет, а по-късно и помощник кмет. До установяване на изборната система, кметовете са били назначавани.

Основен поминък си остават земеделието и животновъдството, а през 20-те и 30-те години на миналия век се развиват силно занаятчийството, търговията и някои отрасли на леката и хранителната промишленост. Заветлии се утвърждават като добри стопани, а и земята е хубава - сиви горски почви, издръжливи на суша. Дълго време се запазва старото самозадоволяващо се стопанство - по домовете се произвежда храната, тъче се, преде се. Дори занаятчиите работят срещу заплащане в натура.

Много добре развито е животновъдството. С особена слава се ползва коневъдното дружество, което участва в изложби в страната и в чужбина.

През 1974 г., по случай 30 годишнината от Социалистическата революция, Завет е обявен за град. През 2009 г. се навършват 35 години от обявяването на Завет за град. Това поставя началото и на още по-мащабна строителна и благоустройствена дейност. През 1975 г. е построен стадионът, един от най-добрите в страната, и единственият тогава стадион с осветление в Разградски окръг.

През 1978 г. се създава селищната система Завет - един град и отначало 7, а след изселването на Воден - 6 села (Брестовене, Прелез, Веселец, Острово, Иван Шишманово и Сушево). Икономиката им се базира на селското стопанство, но постепенно се увеличава и делът на промишлеността.

В общи линии най-новата история на градчето повтаря съдбата на малките български градове и отразява промените в обществено-политическия, икономическия и културния живот на страната.

Религии[редактиране | edit source]

Църквата "Св. Петка"

Основните религии, които се изповядват, са християнство и ислям.

Църквата на Завет се намира в центъра на града и носи името "Св. Петка".

Политика[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

  • ССОЗ "Клас" ООД
  • "Баш и Нур" ООД
  • "Завет-Агро" ООД
  • "Завет" АД
  • "Раломекс" АД
  • "Брайс Бейкър" - България
  • "Вилис" ООД
  • "Орсан" ООД

Обществени институции[редактиране | edit source]

Богатите традиции в културния живот на общината се съхраняват и поддържат от седем читалища с библиотеки.

  • Общинска администрация Завет
  • Читалище „Саморазвитие-1902“[1]Читалищен протокол от 1915 г.
  • Средно общообразователно училище „Св. Св. Кирил и Методий“
  • Професионална гимназия по земеделие „Климент Аркадиев Тимирязев“
  • Възпитателно училище интернат „Никола Йонков Вапцаров“
  • Обединено детско заведение „Слънчо“

Забележителности[редактиране | edit source]

Сградата на библиотеката
Фонтанът в центъра на Завет
  • Ловно стопанство "Воден" [2]
  • В близост до гр. Завет се намират останките на средновековната крепост "Калето". Тя е разположена на някогашен остров - в миналото е била оградена от река. Използвана е и е преправяна от траки, римляни, византийци, славяни и прабългари. Присъствието на отделните народи е засвидетелствано от характера на находките.

Театри[редактиране | edit source]

Още в началото на 20 век е било развито театралното дело.

Има един музикален оркестър, фолклорен танцов състав при Народно читалище "Саморазвитие-1902" с 50 годишна история, групи за турски фолклор при читалищата в с. Сушево и с. Острово.

Музеи[редактиране | edit source]

паметник на загиналите войни
  • Сбирка от старинни предмети от различни етноси е представена в заветската галерия и информационен център.
  • В град Завет се намира единственият в България "Музей на плуга". Eкспозицията е подредена в местното предприятие “Раломекс” АД. В музея на плуга могат да се видят над 24 експоната, които разказват историята на ралото от древността до наши дни. Най-старият плуг е от годините след Освобождението.
  • В разградския исторически музей можете да видите уникална статуетка на Буда намерена близо до Завет. Тя е единствената такава в Европа, извън Индия такива притежават само няколко световноизвестни музея.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Всяка година на 2 август се провежда редовният и задължителен панаир. Тогава жителите на Завет, които са по другите градове, си идват и всички празнуват заедно.
  • Традиция е през две години по време на панаира да се провежда международен фолклорен фестивал. Той продължава три дни, през които участниците представят своя фолклор чрез песни и танци. Досега в него участия са взели участие ансамбли от Гърция, Турция, Италия, Румъния, Индия, Словакия, Мексико, Украйна, България.
  • Всяка година се провеждат конни надбягвания, които са част от републиканския приз на България. В тях вземат участие жокеи от цялата страна.
Международен фолк фест "Завет 2011"

Личности[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Книги за Завет:

  • „Завет и заветската община“ (Исторически очерк). Автори: Рачо Г. Мутафов, Владимир Р. Мутафов. ДП Стоян Добрев - Странджата, Варна, 1989.
  • „Завет“ (Хроника на едно селище в Лудогорието). Автор: Борис Илиев. Издателство на ОФ, София, 1988.

Други[редактиране | edit source]

Кухня[редактиране | edit source]

Ресторанти:

  • ресторант "Ябълката"
  • бистро "Шатрата"
  • бистро "Бялото"
  • кафе-аперитив "Кольо Николов"

Редовни издания[редактиране | edit source]

Новините от град Завет може да прочетете във вестник "Заветско утро", който е месечно онлайн издание.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. Читалище "Саморазвитие-1902" на порталния сайт Chitalishte.bg
  2. Туристически забележителности на Лудогорието - Ловно стопанство "Воден"