Добринище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Добринище
Добринище.JPG
България
Red pog.png
Добринище
Област Благоевград
Red pog.png
Добринище
Общи данни
Население 2 668 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 80,356 km²
Надм. височина 842 m
Пощ. код 2777
Тел. код 07447
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 21498
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Банско
Георги Икономов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Добринище
Китан Галчев
(ГЕРБ)
Центърът нощем

Добрѝнище е град, балнеолечебен курорт в Югозападна България. Намира се в Община Банско, Област Благоевград. Има население от 2 803 души.

География[редактиране | edit source]

Град Добринище се намира в планински район, на 850 м надморска височина и е заобиколено от три планини - Рила, Пирин и Родопите. На 6 км западно от Добринище се намира Банско. На 40 км южно от Добринище е разположен Гоце Делчев.

Разстоянието София - Добринище е 156 км и се взима с кола за около 2:30 ч., при средна скорост 60 км/ч. Тръгва се от Княжево към Симитли в посока Гоце Делчев и 6 км след Банско е Добринище. Автобусният превоз е с маршрути Централна софийска автогара - Банско - Добринище - гр. Гоце Делчев или автогара „Овча купел“ (София) - Гоце Делчев. Пътят през Пловдив преминава през прохода Юндола.

Добринище е крайна жп гара на единствената в България работеща теснолинейка, свързваща Добринище със Септември през Якоруда, Велинград, Банско и Разлог[1].

История[редактиране | edit source]

Името на селището е Добринища до 1966 г.[2]

В централната северна част на Добринище се намират останки на раннонеолитно селище, заемало площ от около 7 декара на около 150 метра от десния бряг на река Валявица, недалеч от минералния извор. При разкопки са открити основи на жилища, оръдия на труда, керамика, антропоморфни фигури. Находките се датират към края на първата половина на 6 хилядолетие пр.н.е., т.е. от втората половина или края на ранния неолит в централнобалканската зона. В културно отношение неолитното селище в Добринище се отнася към югозападния вариант на култура Караново І, който е представен и при селищата в Ракитово, Елешница, Ковачево и Белица[3].

Със своите минерални води и географско разположение Добринище е създало условия за живеене много години преди да се появят траките по тези земи. В селището и района около него е открита тракийска и римска керамика. В местността Доматарско личат развалини от тракийско селище, а в местността Гумнища (в която е имало древно селище) са намерени монети от времето на римския император Нерон (I век от н.е.).

Край реката, която преминава през Добринище, има минерални извори и точно там са открити стари басейни. На два от тях градежът в основата е римски, а нагоре – турски.

През VII век местното тракийско население в Добринище постепенно започва да се смесва с нахлуващите по това време славянски племена смоляни, които трайно се заселили по течението на река Места и главно в Разложко. А не след дълго към това население се прибавя и прабългарското, за да се положат основите на българската народност.

Селото е споменато в османски извори от 1605 година като Добрущене. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Добринища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име Добрин.[4]

По време на първите години на османското владичество населението на Добринище е напускало домовете си и е търсело спасение в Пирин планина, като се заселвало в някогашните тракийски селища. В селото остават една незначителна част от българите в района на църквата „Света Богородица“, по-далече от банята и минералните извори. Така Добринище изчезва и повече от 100 години името му не се споменава никъде. Едва в край на XV век по времето на султан Баязид II (1481 – 1512 г.) името на Добринище се среща в турски документ като селище, което се отнася към Неврокопска нахия.

През периода на Възраждането българското население в Добринище отново започнало да нараства. Постепенно живеещите в планинските махали започнали да се завръщат в селото. В края на XVIII и началото на XIX в. Добринище икономически расте и развива успешна търговия със страни като Сърбия, Австрия, Франция, Испания и други.

Според легенди и песни през 7 - 16 век Добринище е било селище - крепост, спирало опитите на византийските императори да минат по р. Места за вътрешността на България. През 1846 г. (по време на османското владичество) жителите изграждат училище, организират четнически дружини, участват активно в национално-освободителните борби на българския народ.

В миналото в Добринище е живяло помашко малцинство. В 19 век Добринище е смесено християнско и мюсюлманско селище в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Добринище (Dobrinischté) е посочено като селище с 333 домакинства, 1000 жители българи-християни и 80 жители помаци.[5]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Добронища като село с 250 български и 12 помашки къщи[6].

В 1891 година Георги Стрезов пише за Добринище:

Добринища, село на Ю от Мехомия 3 часа. Разположено е в едно долище, с което се свършва на З Разложкото равнище. Околността е гориста, богата с бор и бук. Под Добринища се издига най-високият връх от Пирин, а на И се протака клонът Арами Бунар. Селянете се занимават повечето със скотовъдство; отиват и на чужбина. В селото има една църква и до нея училище, което се посещава от 75 ученика с 1 учител. Около 300 къщи, 1/3 помаци и 2/3 българе. От източната страна на Добринища са лековитите минерални води. По количество тези води по-малки от водите в Баня[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Добринище (Добринища) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 1540 българи-християни, 240 българи-мохамедани и 45 цигани[8].

Минерална баня Добринище
От град Добринище се стига до Банско пеша за 1 1/2 часа. Пътят върви все покрай Пирин. Една ниска хълминка дели коритото на р. Глазна от онова на Добринишката река. Колкото се отива към север, толкова брежнината се уголемява и най-сетне до Места тя става на голям рид, за който споменахме, че стои на изток от Баня като граница на Разлог.

Добринища има извънредно красиво местоположение. То е загнездено под самите върхове на Пиринската верига и прекрасните пирински гори достигат до самото село. От юг стои един клон от Пирин, който се нарича Безбог, а право над селото е връх Весилища, гдето има 3 планински езера, от които си води началото Добринишката река. От Безбог иде един поток, който се смесва с реката в самото село.

Къщите са наредени по извитата долина на реката и са заобиколени с градини, пълни с овощни дървета, а наоколо се зеленеят гиздави ливади и бобови градини; даже между селските къщи от северната страна има големи ливади. На края на селото, откъм север, в речището се намират два минерални извора. Там заварихме няколко помаци, които се готвеха да се къпят. Над изворите са направени прости сгради, а вътре има по един широк водоем, обграден със зид. Водата отначало ми се видя, че има слаб мирис на симпур. Топлината на едната баня показва 32°R, а на другата — 34°R.

... По ниските места в землището на Добринища вече може да узрява гроздето, но лозя има малко и гроздето им е киселичко. Тук става много хубав лен, който се продава главно в Неврокоп. Добринищани имат големи гори. На 4 чарка се режат дъски. Има няколко бъчварски дюкяни, които пригатвят съдове за целия Разлог.

По върховете на Пирин, около Добринища, има големи паши, от които част се дава под наем от общината на светогорските манастири, а друга част служи за селския добитък. Има десетина къщи с по 500 глави дребен добитък и доста много с по 50—100 глави. В селото се отгледват и добри мулета.

В Добринища има българско училище с четири отделения и малка църквица.[9]

Църквата „Св. св. Петър и Павел

През 1896 г. В Добринище се създава революционен комитет на ВМРО под ръководството на Гоце Делчев. Между 1928-1934 г. Добринище е управлявано от ВМРО, като тогава са построени църквата, училището и читалището.

При избухването на Балканската война в 1912 година 35 души от Добринища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

През октомври 2006 г. с решение на Министерския съвет Добринище е обявено за град.

Забележителности[редактиране | edit source]

По течението на Добринищка река се намира басейнът с минерална вода, известен с името Римското банче. Заслужава да се види още водопадът Свети Никола. В градчето се намира единствената по рода си в България градина за еделвайси.

Църквата „Св. св. Петър Павел“ е строена през 19 век.

В Пирин, на около 4 км северозападно от село Обидим и на около 3 км югоизточно от Добринище се намира действащият манастир „Свети Пантелеймон“, основан през 1920-те год. Представлява комплекс от черква, жилищна и стопанска сграда и е обявен за паметник на културата.

Туризъм[редактиране | edit source]

Открит басейн с минерална вода

Добрнище е естествен изходен пункт от редица маршрути на Пирин. На изток сред ливадите е изграден плувен комплекс с голям басейн с топла минерална вода и два други по-малки басейна за детско къпане и спортуване. На 11 km от Добринище се намира хижа „Гоце Делчев“ (1412 m), откъдето има седалков лифт до хижа „Безбог“ (2236 m). Туристически пътеки водят до Тевното езеро, Поповото езеро и връх Безбог. Пътят от хижа „Безбог“ до Мелник е 12 часа. Има ски писта от хижа „Безбог“ до хижа „Гоце Делчев“.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Събор на хижа „Гоце Делчев“ - втората неделя от август.

Личности[редактиране | edit source]

Центърът на Добринище

От Добринища са Ботевите четници Григор Мацин (? - 1898) и Христо Лазаров и опълченците Георги Темелков и Никола Вешков. Иван Пумпалов е войвода на ВМОРО, а Иван Козарев (1901 - 1944) е комунистически партизанин, смятан за основоположник на въоръжената комунистическа съпротива през Втората световна война. От Добринища са политиците Иван Сакарев (р. 1933), министър на строителството и ректор ВИАС и Мария Бояджийска (р. 1977), и. д. кмет на София.

Други[редактиране | edit source]

Tеснолинеен железен път Добринище – Септември

Добринище е обявено за балнеоложки курорт заради прочутите си 17 минерални извора с температура от 30-43°. Балнеопроцедури се предлагат в две от почивните станции и обществeната минерална баня и открит плувен комплекс. Благоприятни са за някои бъбречно-урологични, стомашно-чревни, обменно-ендокринни, жлъчно-чернодробни и на горните дихателни пътища заболявания, както и при професионални интоксикации и кожни рани.

От няколко години работи и обновеният басейн с минерална вода, който се радва на изключителна популярност в целия район.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. БДЖ
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. Николов, Васил. „Сондажни проучвания на раннонеолитно селище в Добринище, Разложко“. - Археология, год. XXXIV, 1992, кн. 1, с. 1-14
  4. Дуриданов, Иван. „Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори“. - В: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 186.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132-133.
  6. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб., 1889, стр. 236-237
  7. Стрезов, Георги. „Два санджака от Източна Македония“. - Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 15-16
  8. Кънчов, Васил. Разлогъ. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 192.
  9. Васил Кънчов. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница (I. изд. в Сборник за народни умотворения, кн. X, XI, XII, XIII; 1894-1896 г.)
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.