Тополовград

Вижте пояснителната страница за други значения на Кавакли.

---

Тополовград
Панорамен изглед на Тополовград от към планината Сакар
Тополовград 42.083, 26.333
Общи данни
Население	5 760 (ГРАО, 2010-12-15)* 5 588 (НСИ)
Землище	96,815 km²
Надм. височина	311 m
Пощ. код	6560
Тел. код	0470
МПС код	Х (Х)
ЕКАТТЕ	72761
Администрация
Държава	България
Област	Хасково
Община    - кмет	Тополовград Божин Божинов (ДСБ, ПДСД, ОДС, ВМРО-НИЕ)
Адрес община
пл. "Освобождение" № 1 тел.: 0470/5-21-40

Топо̀ловград е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Хасково. В близост е до град Елхово. Градът е административен център на община Тополовград.

География

Манастирските възвишения край Тополовград

Тополовград е разположен на северния склон на Сакар планина. Отстои иа 64 км южно от Ямбол.

Население

Над 98% от населението на община Тополовград изповядва източноправославното християнство. Тополовград е център на Архиерейско наместничество към Сливенска епархия. В града действат 5 православни църкви.

Редица правителствени програми преди и след 1989 г. целяха решаване на демографската криза в региона. Безуспешни и печално известни са опитите през 70-те и 80-те години на XX век за превръщане на Странджа-Сакар в "Република на младостта".

История

Най-ранните сведения за Тополовград са от османски данъчен регистър от 1492/93 г., където е посочено селище под името „Кавъклу” с 33 мюсюлмански семейства. През втората половина на XVI в. Каваклу (или Кавакли, Каваклъ) е отбелязано като тимарско владение на няколко души, а в началото на XVII в. е превърнато във вакъф на султан Баязид II и в него са живеели 104 християнски семейства. През последните десетилетия на XVIII и началото на XIX в. каваклийският район става арена на кърджалийски набези. По това време там шета Индже войвода, чийто байрактар е Кара Кольо от село Омарчево, станал по-късно игумен на манастира „Света Троица”.

От средата на XIX в. районът отново е умиротворен и започва интензивно заселване на християнско население. Постепенно градчето се разраснало и оформило като важно занаятчийско и търговско средище, чиито жители се славели и като добри винари. Всяка година в Кавакли се провеждал голям есенен панаир за земеделски стоки и добитък. През януари 1878 г. градчето е освободено от настъпващите на юг руски войски, а през лятото на същата година, според Берлинския договор, влиза в пределите на автономната област Източна Румелия и става център на кантон (околия) в Сливенския департамент (окръг). По това време градът бил разделен на три махали – „Горна”, „Беширска” и „Булгария” (дн. „Свети Георги”). Още от първите години след Освобождението между местните кариоти, които били основната част от населението на града, и българите започва конфликт, в който Кавакли си спечелва славата на един от бастионите на елинизма в България. Междувременно започва по-осезателното благоустрояване на града и развитието му като център на Сакарския регион.

На 1 февруари 1880 г. е създадено околийско съдилище, на 1 август с.г. е открита и пощенска станция, а през следващата 1881 г. са прекарани телеграфна и телефонна линии. През декември 1882 г., при връщането си от Цариград главният управител на Източна Румелия Алеко Богориди, посещава Кавакли и бил посрещнат изключително тържествено.

През май 1901 г. Каваклийска околия е разформирована и по-голямата част от селата, заедно с града, са включени в състава на Къзълагачката (Елховска) околия. През 1906 г., и особено в навечерието на Балканската война (1911), започва постепенното изселване на кариотското население от града в Гърция, а след края на Междусъюзническата война пък в града пристигат първите македонски и тракийски бежанци.

След края на Първата световна война (1919) и подписването на Спогодбата Моллов - Кафандарис (1923) народностният облик на Кавакли се променя изцяло – всички кариоти се изселват от града и на тяхно място идват български бежанци основно от Беломорска и Одринска Тракия, както и няколко десетки семейства от Егейска Македония. В града се заселва голяма част от населението на дедеагачкото село Еникьой, занимаващо се с отглеждане на камили, откъдето по-късно излязло и прозвището на каваклийци, с което станали известни в района – „камилари”.

Със Заповед № 3008 от 30 август 1934 г. Кавакли е преименуван на Тополовград, и заедно с Елховска околия, включен в състава на Бургаска област. В годините след идването на българските бежанци от Тракия и Македония градът и околните села се оформят постепенно като типичен тютюнопроизводителен район, много семейства били заети също така и в животновъдството и лозарството.

През втората половина на 30-те години градът започнал постепенно да се благоустроява. През 1935 г. започва да се изгражда градската градина, на следващата (1936 г.) приключва строежът на халите, поставено е улично осветление. През 1938 г. започва изграждането на ново училище, възстановен е съдът, а в началото на 1939 г. и данъчното управление. По това време в града действат три църкви, а през 1936 г. е завършена новата сграда на черквата „Света Богородица”.

През зимата на 1939 г. Тополовград е посетен от цар Борис III. Няколко дни след 9 септември 1944 г. през Тополовград минава съветска военна част, командвана от полковник Александър Сергиенко в чест, на която е организиран голям митинг. През май 1945 г. Тополовград отново става център на околия, първоначално в състава на Ямболски, а по-късно на Старозагорски окръг. През 1959 г. околиите са премахнати и Тополовград е включен като център на община в Ямболски окръг.

В началото на 50-те години на ХХ век в града започва мащабно строителство и работа по благоустрояването му – през 1952 г. е построена болница, ново читалище „Сталин” (преименувано по-късно на „Димитър Благоев”), през 1954 г. градът е електрифициран, през 1953-а започва изграждането на водопровод. През 1962 г. е създадена автобаза, а на следващата 1963 г. започнали да се строят първите блокове в града.

На 18 май 1964 г. градът е посетен от Тодор Живков. През 1967 г. започва строителството на Завод за медицински инструменти. През 60-те години на ХХ в. в Тополовград почват да се заселват цигани, които изграждат домове в долния край на града и махалата „Свети Илия”. През 1973 г. в Тополовград е открито предприятието „Мрамор и гранит”. Независимо от това обаче, през 70-те и особено през 80-те години много хора от района и града, особено младите, започват да се изселват в по-големите Стара Загора, Ямбол, Пловдив, Хасково и др. Този процес продължава и в момента.

Политика

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Статия за местната политика във в. „Сега“ [1]

Сградата на Община Тополовград

Икономика и инфраструктура

Тополовград се намира в слабо индустриално развит район. Поради граничното местоположение на Община Тополовград, през годините на социализма в града не бяха изграждани големи индустриални предприятия. Традиционно развито е земеделието (тютюнопроизводство, лозарство и др.), основен поминък на населението в миналото. В града се намира едно от тютюнопреработващите предприятия в структурата на "Булгартабак холдинг" АД (наследник на съществувалата до края на 40-те години на XX век кооперация "Каваклийска яка"), приватизирано в края на 2004 г.

В Тополовград е централата на мина "Устрем" (добив на цветни и редки метали), понастоящем ликвидирана. Ликвидирано е и производството на медицински инструменти в най-голямото в близкото минало в България предприятие за производство на медицински инструменти - Медикотехника.

Здравеопазване

• Многопрофилна болница за активно лечение „Тополовград-ЕООД” - Болницата е единственото такова лечебно заведение на територията на общината.Разполага с 64 легла и извършва болнично лечение по основните и профилни специалности, за които е получила разрешение и акредитация в: вътрешно отделение; неврологично отделение; хирургия; детско отделение; акушеро-гинекологично отделение.Лечебното заведение

разполага с клинична лаборатория и рентген.

На територията на Община Тополовград работят седем общопрактикуващи лекари, като четири от тях са в Тополовград. Специализираната медицинска помощ е съсредоточена в града и се осъществява от 7 специализирани медицински практики.

• Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве -Хасково Филиал Тополовград
• Център за спешна медицинска помощ - гр.Хасково-Филиал Тополовград
• Център за социална рехабилитация и интеграция - Центърът за социална рехабилитация и интеграция осъществява комплекс от социални услуги, предоставяни в общността, свързани с извършване на образователно и професионално обучение на зрително затруднени лица, социално-правни консултации, ориентиране и мобилност; байлова грамотност; полезни умения и компютърна грамотност. Видът на предоставените социални услуги зависи от желанието на ползвателя и процента намалена работоспособност. За формиране на нагласи за пълноценност на хората в неравностойно социално положение от 2008 година в ЦСРИ функционира услугата “Психологична рехабилитация”.

На територията на община Тополовград има пет частни аптеки за лекарствени средства, медико-санитарни материали и консумативи, четири от които са в Тополовград.

Култура и забележителности

Театри

Към народното читалище функционира самодейна театрална трупа. От 2001 г. в Тополовград се провежда Балкански фестивал на самодейните театри. От 2007 г. вече е Международен фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира. През 2010 г. се състои петнадесетото юбилейно издание на фестивала с участието на групи от Македония, Гърция, Молдова, Сърбия и Турция.

Музей

В града функционира етнографски музей. Експозицията му включва традиционни за региона женски дрехи и предмети от възрожденската епоха. Музейната сбирка разполага с над 6000 експоната. Музеят няма работно време и упътване към туристите.

Читалища

Най-голямото читалище в Община Тополовград е „Св. св. Кирил и Методий“. Съвместно с Министерство на културата и Община Тополовград организира Национален фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира, както и традиционен събор на народното творчество "Света Троица", включен в Националния културен календар. Работи по два проекта по Програмата за развитие на ООН — „Дар от лозата“ и „Зелена академия“. Читалището разполага с библиотека с библиотечен фонд над 40 000 тома. В читалището работят художествените състави на: театър на комедията, мъжки камерен хор, състав за народни танци „Луди млади“, мажоретен състав, дамски хор, състав за естрадни танци, мъжка група за стари градски песни „Авролева“ и музикална школа с клас по пиано. Театърът на комедията и мъжката група за стари градски песни са носители на национални награди. Читалище „Св. св. Кирил и Методий“ разполага с изложбена зала, в която са представени над 350 творби на автори от Тополовград, страната и чужбина. Заедно с отдел „Култура“ организира празника на Тополовград, който се провежда на 24 май. Осъществява се културен обмен с градовете Лариса и Куфаля.

На територията на Община Тополовград функционират и още девет читалища. Като с най-разнообразна дейност са тези в Орешник, Радовец, Синапово, Орлов дол, Срем, Хлябово. Във всички от тях функционират читалищни библиотеки. Най-голямата е в село Устрем с над 20 000 библиотечни тома.

Храмове

Храм „Света Богородица“ в Тополовград

Главният храм е църквата "Света Богородица", строежът й е завършен в 1937г., стенописите й са забележителен образец на съвременното българско праваславно изкуство, първите са изпълнени тогава от предстоятеля на храма свещеноиконом Яни Попхристов, а в 1975 - 1981 цялата е освежена и зографисана от художниците Ангел Малев от София и Тома Анев от Тополовград.

Друг по-значим храм е старата българска църква "Свети Великомъченик Георги" осветен на 22.05.2011 г., чието име носи днес околния квартал, наричан в миналото "Булгария махла".

На около 15 км. от Тополовград, до село Устрем, се намира манастирът „Света Троица“. Предполага се, че манастирът е основан по време на Второто българско царство, а в началото на XV в. името му се среща в османски документи.

В близост до манастира „Света Троица“ има пещера, наричана Караколюва дупка. Смята се, че Индже войвода и Кара Кольо са помогнали и настояли за възстановяването на манастира в края на XVIII в. и началото на XIX в.

Православният храм Света Петка е разположен в живописната местност на 1км.североизточно от гр. Тополовград. Възстановявавето на Храм "Света Петка" започва през 1999 г, след като в средата на XX век е разрушен до основи.

Други забележителности

• Сакар планина, връх Вишеград
• Палеокастро — колосален храм на Слънцето. Представлява забити ветрилообразно група скали в продължение на 1,5 км. По източните скали на тракийската крепост се намират над 150 релефни диска, които реализират соларния култ у траките.
• Долмени — биват едно-, дву- и трикамерни долмени. Най-известният е при село Хлябово, до който е изградена екопътека.
• Устремски манастир "Света Троица"

„Благославящият Христос“

• „Благославящият Христос“ - е първият каменен монументът на Божият син в България и четвърти сред по-известните в Света (след тези в Рио де Жанейро, Куско и Полша). Такава статуя е новост за православието, макар в католическите страни да е стара традиция. Направен е от бял врачански мрамор, висок е 3,10 м и тежи три тона, поставен е върху гранитен постамент от 80 см. Фигурата е завършена след 1 година работа на 30 януари 2011 и на 30 март е монтирана в центъра на града на пл. "България" пред централната градска църква Света Богородица на старата автогара, където се разделят пътищата за Хасково, Стара Загора и Бургас. На 20 май 2011г. Сливенският митрополит Иоаникий освещава статуята на Спасителя, по негов съвет тя гледа на изток към центъра на Тополовград и Турция, но се вижда и от тези, които преминават покрай нея транзитно през града. Идеята и средствата в размер на 15 000 лв са на Мара Пулева, делова жена, която от години живее на запад и е бивша тополовградска ученичка, родом от село Голям манастир. Създаден е от местния скулптор Христо Дюлгеров и тукашния каменоделец Петко Янчев. На гърба на монумента са изсечени Десетте Божи заповеди.
• За Тополовград кинорежисьорът Михаил Мелтев създава в 2012 г. документалния филм "В ляво от пътя Лондон-Kалкута".

Редовни събития

Традиционни културни празници в общината са:

• Национален фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира
• Национален народен събор "Света Троица"

Личности

• Димитър К. Авлидис (Авлодис), 22-годишен, македоно-одрински опълченец, учител, 3 рота на 11 серска другина, носител на орден „За храброст“ ІV степен
• Димитър Диков - свещеник в Каваклии / Тополовград от 1868 до 1906 г., възрожденец, учител, преводач
• Здравка Зафирова Шмит - съвременна българска поетеса и писателка ( Изповеди, Срещу вятъра,Полет на духа), родена и израснала в Тополовград, живее в Германия.
• Индже войвода (ок. 1755-1821 г.) войвода върлувал из Сакар и Странджа
• Делко Караделков -Председател на съюза на българските журналисти - до 1976 г.
• Кара Кольо (Кара Никола Омарчалията) - байрактар на Индже войвода, знаменит из равнините на юг от Стара планина. Пътят между Сакар и Бакаджиците се e нарича "Караколювият път"
• Крум Крумов- Филолог и писател.
• Тодор Георгиев Майсторов - Народен учител и будител- носител на орден ,,Св.Св. Кирил и Методий,,1917-1977 г.
• Михаил Мелтев - кинорежисьор, актьор, професор, директор на БНТ, председател на съюза на българските филмови дейци, роден и отраснал в Тополовград
• Станко Разбойников (Мустафа паша / Свиленград, 1846 - Каваклии / Тополовград, 1889) - възрожденец
• Петко Илиев - "Дивак" - Съвременна българска поезия и драматургия. Поддържа собствен сайт за творчество: http://stihovedivak.alle.bg/. Голяма част от произведенията му са преведени на руски. Сред читателите е известен и с псевдонима си "Дивак"

Галерия

• 

  Църквата „Света Богородица“

• 

  ул. „България“

• 

  пл. „Освобождение“

• 

  Читалище „Св. Св. Кирил и Методий-1894“

• 

  Изглед откъм Сакар планина

• 

  Изглед към Манастирските възвишения

• 

  Манастирът „Света Троица“

Външни препратки

• "В ляво от пътя Лондон-Kалкута" - документален филм за Тополовград на кинорежисьора Михаил Мелтев (2011)
• "Сакарско ехо" онлайн
• Радио и телевизия в Тополовград
• Химн на Сакарското вино - видео
• Изселване на гърците от Кавакли
• "Самодейци", 2 - Документален филм за смешните и тъжните моменти от живота на един български град – Тополовград
• Манастир "Св. Троица"
• Храм "Св. Петка - Тополовград"
• Иманярството в Тополовград
• Зографисване на "Света Богородица" - главния храм в Тополовград от художниците Ангел Малев от София и Тома Анев от Тополовград 1975-1981
• Фотогалерия със снимки от Тополовгрод и региона

Източници

Градове в Област Хасково

Димитровград • Ивайловград • Любимец • Маджарово • Меричлери •
Свиленград • Симеоновград • Тополовград • Харманли • Хасково