Златният Орфей
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Златният Орфей е международен фестивал на българската забавна песен и се провежда през периода 1965-1999 г.
Възниква през 1965 като конкурс на песни за морето и започва да се провежда в "Бар-вариете" на курортния комплекс Слънчев бряг.
От 1967 г. носи името "Златният Орфей" и включва Международен конкурс за вокални изпълнители и Конкурс за нови български естрадни песни. Мястото на провеждане на фестивала се премества в Летния театър на "Слънчев бряг".
През дълъг период е един от най-популярните и реномирани европейски фестивали за популярна музика. Многократно е удостояван с дипломи и награди от Международната организация на музикалните фестивали FIDOF. "Златният Орфей" спомага за популяризиране на българската естрадна песен зад граница, тъй като по регламента на Международния конкурс за изпълнители те участват с по две песни, като едната задължително е от български автор.
Първият директор на фестивала е Генко Генов. През 1974 г. е обвинен в злоупотреби и шпионаж и е осъден на 20 години затвор. След 7 години е освободен, а е реабилитиран политически и граждански с решение на парламента от 29 март 1990 г. Отново е назначен за директор през 1992 г.
През 1970-те и 1980-те директори на фестивала са Георги Ганев, Иван Зафиров и Дечо Таралежков. След смъртта на Генко Генов (30 септември 1993 г.) ръководството на фестивала поема неговата вдовица Дариана Генова чрез новосъздадената фондация "Златният Орфей".
За голямата популярност на "Златния Орфей" в страната спомага редица фактори: неговото провеждане се излъчва директно по националната телевизия и периодът на провеждането му се превръща в празник на популярната музика; организаторите полагат максимални усилия за визуалното въздействие чрез модерен дизайн на сцената и самата зала; канени са и взимат участие под формата на самостоятелни рецитали редица международно известни имена от жанра; изпълненията са на живо, със забележителното участие на Естрадно-симфоничния оркестър на Комитета за телевизия и радио под диригентството на Вили Казасян; като бек-вокал са използвани най-популярните в България вокални групи: "До ре ми фа", "Студио В", "Тоника", "Тоника СВ", "Домино", "Трик" и др.
Съдържание |
[редактиране] Голямата награда за българска песен
С Голямата награда "Златният Орфей" са удостоени:
- 1969 - "Сън сънувах" - м.Атанас Бояджиев, т.Богомил Гудев, изп.Маргрет Николова и Кирил Семов
- 1970 - "Повей, ветре" - м.Йосиф Цанков, т.Димитър Василев, изп.Паша Христова
- 1974 - "Едит" - м.Иван Маринов, т.Първолета Прокопова, изп.Емил Димитров
- 1978 - "Сонет" - м.и изп.Бисер Киров, т.Димитър Методиев
- 1979 - "Вечерница ти пак бъди" - м.Атанас Косев, т.Орлин Орлинов, изп.Бисер Киров
- 1980 - "Бащината къща" - м.Ангел Заберски, т.Матей Шопкин, изп.Панайот Панайотов
- 1986 - "Дори и насън" - м.Мария Ганева, т.Иван Тенев, изп.Маргарита Хранова
- 1990 - "Градът" - м.т.Любомир Малаковски, изп.Ера
- 1992 - "Близо до мен" - м.Кристиян Бояджиев, т.Александър Петров, изп.Вили Кавалджиев
- 1993 - "Посвещение" - м.Хайгашод Агасян, т.Недялко Йорданов, изп.Деян Неделчев
- 1994 - "Петък полунощ" м.Валди Тотев, т.Александър Петров, изп.Валди Тотев
- 1995 - "Ключ от чужда стая" - м.Илия Ангелов, т.Живко Колев, изп.Илия Ангелов
- 1996 - "Не го прави отново" - м.Кристиян Бояджиев, т.изп.Михаил Йончев
- 1997 - "Огън и дим" - м.Александър Кипров, Данаил Драганов, Цветан Владовски, т.Михаил Белчев, изп.Ритон
- 1998 - "Кажи ми докога" - м.Валентин Пензов, т.Михаил Белчев, изп.Маргарита Хранова
- 1999 - "Мъжка песен" - м.Захари Георгиев, т.Кирил Аврамов, изп.Орлин Горанов
[редактиране] Голямата награда за изпълнител
Голямата награда "Златният Орфей" е присъдена на:
- 1968 - Женифер, Франция
- 1969 - Богдана Карадочева
- 1971 - Мария Пахоменко, СССР
- 1973 - Лена Ериксон, Швеция
- 1973 - София Ротару, СССР
- 1974 - Лили Иванова
- 1975 - Алла Пугачова, СССР
- 1976 - Фара Мария, Куба
- 1977 - Ани Върбанова и Роза Римбаева, СССР
- 1978 - Джоан Орлийнс, Люксембург
- 1979 - Панайот Панайотов
- 1980 - Камелия Тодорова
- 1981 - Дагмар Фредерик, ГДР
- 1984 - Орлин Горанов
- 1986 - Петя Буюклиева
- 1990 - Ета Сколо, Австрия
- 1992 - Хенри Уинтър, Ейре
- 1993 - Кармен Трендафир, Румъния
[редактиране] Почетни гости
Като почетни гости са се представяли:
- Жилбер Бекер - 1970, 1971,
- О. Ванони - 1969,
- И. Дзаники - 1976,
- Джани Моранди - 1973,
- Карел Гот - 1974, 1986,
- Ал Бано и Ромина Пауър - 1975, 1984,
- "Рики е повери" - 1974,
- "Матиа базар" - 1982,
- Хулио Иглесиас - 1973,
- Тереза Кесовия - 1973,
- "Иръпшън" - 1979,
- Алла Пугачова - 1976,
- "Супермакс" - 1980,
- Пако де Лусия - 1988,
- Бони М. - 1990,
- Туто Котуньо - 1993,
- Бой Джордж и Ла Тоя Джексън - 1994,
- Демис Русос, Темптейшънс и Пол Роджърс - 1995,
- Филип Киркоров - 1998.

