Златният Орфей

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Златният Орфей е международен фестивал на българската забавна песен и се провежда през периода 1965-1999 г.

Възниква през 1965 като конкурс на песни за морето и започва да се провежда в "Бар-вариете" на курортния комплекс Слънчев бряг.

От 1967 г. носи името "Златният Орфей" и включва Международен конкурс за вокални изпълнители и Конкурс за нови български естрадни песни. Мястото на провеждане на фестивала се премества в Летния театър на "Слънчев бряг".

През дълъг период е един от най-популярните и реномирани европейски фестивали за популярна музика. Многократно е удостояван с дипломи и награди от Международната организация на музикалните фестивали FIDOF. "Златният Орфей" спомага за популяризиране на българската естрадна песен зад граница, тъй като по регламента на Международния конкурс за изпълнители те участват с по две песни, като едната задължително е от български автор.

Първият директор на фестивала е Генко Генов. През 1974 г. е обвинен в злоупотреби и шпионаж и е осъден на 20 години затвор. След 7 години е освободен, а е реабилитиран политически и граждански с решение на парламента от 29 март 1990 г. Отново е назначен за директор през 1992 г.

През 1970-те и 1980-те директори на фестивала са Георги Ганев, Иван Зафиров и Дечо Таралежков. След смъртта на Генко Генов (30 септември 1993 г.) ръководството на фестивала поема неговата вдовица Дариана Генова чрез новосъздадената фондация "Златният Орфей".

За голямата популярност на "Златния Орфей" в страната спомага редица фактори: неговото провеждане се излъчва директно по националната телевизия и периодът на провеждането му се превръща в празник на популярната музика; организаторите полагат максимални усилия за визуалното въздействие чрез модерен дизайн на сцената и самата зала; канени са и взимат участие под формата на самостоятелни рецитали редица международно известни имена от жанра; изпълненията са на живо, със забележителното участие на Естрадно-симфоничния оркестър на Комитета за телевизия и радио под диригентството на Вили Казасян; като бек-вокал са използвани най-популярните в България вокални групи: "До ре ми фа", "Студио В", "Тоника", "Тоника СВ", "Домино", "Трик" и др.