Павел Матев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павел Матев
Роден 6 декември 1924 г.(1924-12-06)
Оризово, България
Починал 4 февруари 2006 г. (на 81 г.)
София, България
Професия български поет и общественик
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение

Павел Христов Матев е български поет и общественик, функционер на БКП.

Биография[редактиране | edit source]

Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. и славянска филология в Софийския университет през 1949 г.

Обществената му кариера е впечатляваща:

Павел Матев ще остане един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната естрадна песен. Освен високо ценен лирик, Павел Матев е възприеман като един от най-фините и етични интелектуалци на България от втората половина на 20. век.

Умира на 4 февруари 2006 г. в София.[1]

Творчество[редактиране | edit source]

Публикува от 1946 г. Автор е на десетки стихосбирки, сред които:

  • „В строя“ (1951),
  • „Дълг“ (1955),
  • „Време, родина, любов“ (1962),
  • „Родословие“ (1963),
  • „Прозрения. Избрана лирика“ (1965),
  • „Чайките почиват на вълните“ (1965; 1967),
  • „Стихотворения“ (1966),
  • „100 стихотворения. Подбрани“ (1970),
  • „Избрани стихотворения“ (1972),
  • „Натрупани мълчания“ (1973; 1974; 1981),
  • „Строго лято. Избрана поезия“ (1974),
  • „Внезапни паузи“ (1976; 1980),
  • „Рани и слънца. Избр. стихотворения“ (1978),
  • „Когато птиците летят по-бавно“ (1979),
  • „Предсказания. Изповеди. Избр. стихотворения. В 2 тома“ (1984),
  • „Сърдечни затишия“ (1985),
  • „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989).

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „На 81 си отиде „тъжният поет“ Павел Матев“, Vesti.bg, 6 февруари 2006.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]