Иван Маразов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Маразов
български културолог
Роден:

Иван Русев Маразов е български изкуствовед, културолог, траколог и политик от Българската социалистическа партия (БСП). На Президентските избори в България през 1996 г. е кандидат за президент.

Съдържание

[редактиране] Биография

Иван Маразов е роден в село Пирне, Айтоско. Завършва изкуствознание в Института "Репин" в Ленинград през 1967. От 1967 работи като научен сътрудник в Института по изкуствознание в София и от 1988 до 1991 е негов директор. Между 1969 и 1989 е заместник-главен и главен редактор на сп. “Изкуство”. През 1990-1991 е редактор на международното сп. "Orpheus". От 1985 е организатор и редактор на семинара "Мит-изкуство-фолклор" (МИФ). Урежда изложби на тракийското изкуство в Япония (1979, 1994) и в САЩ (1998-1999). Проф. Маразов преподава в Нов български университет, департамент "История на културата", и е ръководител на същия департамент от 1995 до 2006 г.

Доктор е на изкуствознанието от 1976, доктор на науките - от 1986. Носител е на наградата на СБХ за критика 1975, за изкуствознание - 1985 и на наградата на БАН за изкуствознание - 1996. Член е на Флорентинската академия "Медичи" - 1988. Historien emerite de L`Institut culturel de Salanzara, Paris - 1996.

От 1974 до 1988 г. Иван Маразов сътрудничи под псевдоним "Библиотекара" в качеството си на агент на Държавна сигурност, управление VI (политическа полиция), отдел V, отделение I.[1] Той е министър на културата в правителството на Жан Виденов (1996-1997)[2].

През 1996 е кандидат за президент от БСП, но губи изборите срещу кандидата на десницата Петър Стоянов.

[редактиране] Библиография[3]

  • Йеронимус Бош. “Български художник”.“ (1970)
  • Албрехт Дюрер. “Български художник”.“ (1971)
  • Вера Лукова. “Български художник”.“ (1972)
  • Димитър Киров. “Български художник”.“ (1974)
  • Иван Кирков. “Български художник”.“ (1977)
  • (With Al. Fol) Thrace and the Thracians. London, Cassel. “ (1977)
  • Ритоните в древна Тракия“ (1978)
  • Съкровището от Якимово“ (1979)
  • Националноосвободителното движение в изобразителното изкуство“ (1979)
  • 24 тракийски съда. “Български художник”.“ (1980)
  • Йоан Левиев. “Български художник”.“ (1980)
  • Марко Бехар. “Български художник”.“ (1982)
  • Наколенникът от Враца“ (1980)
  • The Rogozen Treasure. Sofia, Svyat Publisher.“ (1989)
  • (With F. Kaul, J. Best, N. de Vties) Thracian Tales of the Gundestrup Cauldron. Najade Press, Amsterdam.“ (1991)
  • Видимият мит“ (1992)
  • Човек, мит, култура“ (1992)
  • Мит, ритуал и изкуство в древна Тракия. Изд. на СУ “Климент Охридски”, София.“ (1992)
  • Митологията на златото“ (1994)
  • Митология на траките“ (1994)
  • Съкровището от Рогозен. “Секор”, София.“ (1996)
  • (General ed.). Ancient Gold: The Wealth of the Thracians. Catalog of the exhibition. New York. Abrams.“ (1998)
  • Thracians and the Wine. Траките и виното. (bilingua). Dunav Press, Rouse.“ (2000)
  • Художествени модели на древността. Деп. История на културата, Нов български университет.“ (2003)
  • Тракийският войн.“ (2005)
  • Колекция ВАСИЛ БОЖКОВ. Каталог.“, Фондация “Тракия”, София (2005)

[редактиране] Източници

  1. Решение №25/12.02.2008 г. (PDF). // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2008. с. 30. Посетен на 5 септември 2008.
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  3. Гичева, Р. и др. πιτύη. Изследвания в чест на проф. Иван Маразов. София, ИК "Анубис", 2002. ISBN 978-954-426-431-4.

[редактиране] Външни препратки

Георги Костов министър на културата (10 юни 1996 – 12 февруари 1997) Емил Табаков
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици