Ирина Бокова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ирина Бокова
български политик
Ирина Бокова 
Родена: 12 юли 1952 г. (1952-07-12) (61 г.)
София, България
Народен представител в:

VII ВНС   XXXIX НС   

Ирина Георгиева Бокова е български политик и дипломат, генерален директор на ЮНЕСКО.

Тя е бивш заместник-министър (1996) и министър (1996-1997) на външните работи от БСП в правителството на Жан Виденов, посланик във Франция и Монако и постоянен представител в ЮНЕСКО.

Биография[редактиране | edit source]

Ирина Георгиева Бокова е родена на 12 юли 1952 в София, България. Бокова е родена в семейството на видния деец на БКП Георги Боков (1920-1989) (главен редактор на официалния печатен орган на комунистическата партия в. „Работническо дело“ и секретар на ЦК на БКП. Тя е сестра на Филип Боков (1948-) (бивш депутат, началник на политическия кабинет на премиера Сергей Станишев и към 2009 г. посланик в Словения).

Образование[редактиране | edit source]

Завършва Гимназията с преподаване на английски език, София (1971) и "Международни отношения" в МГИМО, Москва през 1976 г.[1]

Награди и титли[редактиране | edit source]

Награди или титла Дата Място
Доктор хонорис кауза от Католически университет на свещеното сърце 7 октомври 2010 Милано, Италия
Златен кръст от Санто Томас университет (Манила) 25 март 2011 Манила, Филипини
Доктор хонорис кауза от Филипински нормален университет 26 март 2011 Манила, Филипини
Орден „Стара планина“ с лента 4 ноември 2013[2] София, България

Професионална кариера[редактиране | edit source]

  • 1977 - 1982: стажант аташе и трети секретар в отдел "ООН и разоръжаване" на МВнР[1].
  • 1982 - 1984: трети секретар в Постоянното представителство на България в ООН, Ню Йорк[1].
  • 1984 - 1990: втори и първи секретар в отдел "ООН и разоръжаване" на МВнР[1].
  • 2005: извънреден и пълномощен посланик на Република България във Франция и Монако.
  • 2005: постоянен представител на Република България в ЮНЕСКО.
  • 2009: генерален директор на ЮНЕСКО, преизбрана за втори мандат през 2013.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 27 октомври/3 ноември 1996 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Христо Бойчев Иван Кулеков Движение за защита на пенсионерите, безработните и социално слабите граждани 57 668 1,34%
Димитър Марковски Димитрина Вулджиева Свободна кооперативна партия 5 823 0,14%
Митко Димитров Игнат Игнатов Обединение за запазване на богатствата на България 7 793 0,18%
Илиян Николов Сергей Немцеров Българска национална екологична партия 4 920 0,11%
Иван Маразов Ирина Бокова Заедно за България 1 158 204 27,01% 1 687 242 40,27%
Вера Илиева Искра Атанасова Българска комунистическа партия 34 004 0,79%
Славомир Цанков Добри Добрев Съюз на демократичните партии и движения Ера 3 22 724 0,53%
Любомир Стефанов Паруш Караиванов Алтернативно социалистическо обединение (независими) 6 056 0,14%
Петър Стоянов Тодор Кавалджиев Обединени демократични сили 1 889 825 44,07% 2 502 517 59,73%
Иван Стоянов Румяна Якимова Демократическа партия в България 14 659 0,34%
Александър Томов Людмил Маринчевски независими 135 571 3,16%
Жорж Ганчев Арлин Антонов Български бизнес блок 937 686 21,87%
Минчо Минчев Пенчо Пенчев Отечествена партия на труда 13 567 0,32%
Общо: 4 288 500 4 189 759

  на балотаж   не достигнал балотаж

  • 1996: първи заместник-министър на външните работи в правителството на Жан Виденов
  • 1996 - 1997: и.д.министър на външните работи в правителството на Жан Виденов
  • 2001 - 2005: народен представител в 39 Народно събрание от "Коалиция за България":
    • Парламентарна група на "Коалиция за България": член (05.07.2001 - 05.07.2001)
    • Парламентарна група на "Коалиция за България": секретар на ПГ (05.07.2001 - 18.05.2005)
    • Комисия по европейска интеграция: член (20.07.2001 - 18.05.2005)
    • Комисия по външна политика, отбрана и сигурност: заместник-председател (20.07.2001 - 18.05.2005)
    • Делегация в Съвместния парламентарен комитет България - Европейски съюз: заместник-председател (03.08.2001 - 18.05.2005)

ЮНЕСКО[редактиране | edit source]

На 22 септември 2009 Ирина Бокова е номинирана[4] за генерален директор на ЮНЕСКО от Изпълнителния съвет (ИС) на организацията. Бокова получи 31 гласа в 58-членния Изпълнителен съвет на организацията при петия, последен тур на гласуването.

Кандидатурата ѝ бе утвърдена от Общото събрание (ОС) на всички 193 страни-членки на ЮНЕСКО на 15 октомври 2009 г. Бокова бе утвърдена с 166 гласа "за", 7 "против" и 2 "въздържали се". [5]

На 23 октомври 2009 Ирина Бокова положи клетва като генерален директор на ЮНЕСКО. На 15 ноември 2009 Бокова оглави поста Генерален директор на ЮНЕСКО.

На 24 септември 2012 г. президентът Росен Плевнелиев заявява на генералния секретар на ООН, че г-жа Бокова е предложена официално за втори мандат на поста си, с решение на Министерския съвет от м. юли 2012 г. [6]

В седмиците преди номинирането на Бокова от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за втори мандат на 4-и октомври 2013 г., се появиха няколко публикации, критикуващи я за начина, по който е управлявала организацията. Поводът е одит на Сметната палата на Франция[7] [8], върху дейността на ЮНЕСКО. Френското издание на "Хъфингтън пост", в-к "Монд дипломатик" и икономическият всекидневник "Лез Еко" коментират доклада с критичен тон. Според публикациите, критиките са основно в липсата на реформи и несправяне с финансовите предизвикателства, свързани с решението на САЩ да не плащат членския си внос в организацията (сума, равна на 22 % от бюджета), както и със структурните и кадрови промени. От трите издания, само в статията на Ан-Сесил Робер в "Монд дипломатик"[9] се дава думата и на представител на ЮНЕСКО, при това в последваща публикация[10]. Авторите в "Хъфингтън пост", които не са журналисти, са по-едностраничви: Мартин Дюмон твърди, че Бокова се е затворила „в кула от слонова кост[11], а Джули Вицзек критикува кадровата политика на Бокова [12]. В коментар под статията, председателят на Международния институт за планиране на образованието (IIEP) към ЮНЕСКО Реймънд Уонър дава отговор на някои от твърденията [1]. Друг автор, политоложката от Свободния университет в Брюксел Джулия Гриер, също цитира в "Лез Еко" одита, като твърди, че Бокова не е организирала контрол върху мерките за излизане от кризата и посочва грешки в кадровата ѝ политика [13].

Коментарите в световните медии по повод повторното номиниране на Бокова за генерален директор дават косвен отговор на обвиненията, появили се в цитираните френски издания. Така например френското Министерство на външните работи казва "През първия си мандат Бокова водеше оргнизацията в трудна финансова и политическа обстановка - с кураж и имайки предвид реформите, които ще трябва да бъдат реализирани през втория ѝ мандат". [14]. Агенция "Асошиейтид прес" пък изтъква, че Бокова е успяла да води ЮНЕСКО през "един от най-тежките ѝ периоди, дошли в резултат от загубата на 220 млн. щатски долара" и уточнява, че "Вашингтон е спрял плащането на членския си внос след като генералната конференция е гласувала да приеме Палестина за държава-член преди две години". Агенцията по-специално изтъква, че "независимо от недостига на средства, Бокова е успяла да балансира бюджета на ЮНЕСКО, докато е провеждала инициативи като например подпомагане на грамотността сред момичетата в Афганистан". [15].

На 4-и октомври 2013 г. Изпълнителният съвет на ЮНЕСКО номинира Бокова за втори мандат начело на организацията.[16]

Семейство[редактиране | edit source]

Ирина Бокова има 2 брака. Първият брак е с Любомир Коларов, с когото имат дъщеря Ная и син Павел. Вторият брак е с Калин Митрев. Бокова запазва бащината си фамилия и при 2-та брака.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 61.
  2. Указ № 211 Обн. ДВ. бр.98 от 12 ноември 2013 г.
  3. Кръглата маса (3.01.1990 - 14.05.1990) – Пълна стенограма
  4. Министерство на външните работи. Номинирането на посланик Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО е огромно признание за България и голям успех за дипломацията ни. // 23.09.2009. Посетен на 24.09.2009.
  5. Ирина Бокова — официално генерален директор на ЮНЕСКО. // bnt.bg, 15.10.2009. Посетен на 15.10.2009.
  6. Президентът официално предложи Ирина Бокова за втори мандат в ЮНЕСКО. // mediapool.bg, 24.09.2012. Посетен на 24.09.2012.
  7. RAPPORT D’AUDIT SUR LE PROGRAMME DE PARTICIPATION DE L’UNESCO, 10 април 2013, Cour des comptes : UNESCO-2012-11
  8. NEW AUDITS BY THE EXTERNAL AUDITOR, 16 април 2013, на английски
  9. Anne-Cécile Robert. L’Unesco en danger. // Monde diplomatique, 4 септември 2013. Посетен на 17 септември 2013.
  10. Anne-Cécile Robert. L’Unesco en danger (suite). // Monde diplomatique, 24 септември 2013. Посетен на 7 октомври 2013.
  11. Martin Dumont. L'Unesco en phase terminale?. // huffingtonpost.ca, 2 август 2013. Посетен на 17 септември 2013.
  12. Julie Wiczeck. Unesco: Irina Bokova doit-elle être reconduite?. // 13 септември 2013. Посетен на 17 септември 2013.
  13. Julia Griere. Unesco : le lourd passif d’Irina Bokova. // Monde diplomatique, 27 август 2013. Посетен на 17 септември 2013.
  14. KUNA. France congratulates UNESCO chief Bokovas on reelection. // KUNA, 5 октомври 2013. Посетен на 7 октомври 2013.
  15. AP. Bokova Set to Win New Term as UNESCO Chief on reelection. // AP, 5 октомври 2013. Посетен на 7 октомври 2013.
  16. ((en)) UNESCO. Irina Bokova nominated by UNESCO Executive Board for the post of Director-General. // 04.10.2013. Посетен на 04.10.2013.

Външни връзки[редактиране | edit source]