Велико Търново

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.
Велико Търново
Герб на Велико Търново
Велико Търново (България)
Велико Търново
Велико Търново
43.083 N, 25.650 E
(карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население: 71 573 [1]
Надм. височина: 325 m
Пощ. код: 5000
Тел. код: 062
МПС код: ВТ (Вт)
Администрация
Държава: България
Област: Велико Търново
Община:
   - кмет		 Велико Търново
Румен Рашев
(независим)
Адрес на общината
пл. „Майка България“ № 2,
п.к. 54;
тел.: 062/619-304,
факс: 062/2-79-97,
е-поща: mayorvtприvt.bia-bg.com
промяна на тази таблица
Изглед на Стамболовия мост на Янтра, от рок заведението „Улицата“ в града

Велѝко Тъ̀рново е град в Северна България, център на община Велико Търново и Област Велико Търново. До 1965 година името на града е Търново, което и до днес е по-често употребяваният вариант в разговорния език[1].

Съдържание

[редактиране] География

Поглед към Царевец

Градът е разположен по поречието на р. Янтра, като в него се пресичат главните пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна — 228 км, София — 241 км) и Централна Европа с Мала Азия (Русе — 107 км, Капитан Андреево — 209 км). През Велико Търново минава европейски транспортен коридор 9. [2] В съседния град Горна Оряховица (7 км) се намира летище и най-голямата ЖП-гара в Северна България.

[редактиране] История

Средновековният Търновград
Изглед от града
Хълмът „Царевец“ и Патриаршеският дворец
Гробът на цар Калоян в храм-паметник Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)

Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старинната част на Велико Търново — царският дворец от времето, когато е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 — 1393), е разположен на 3 хълма — Царевец, Трапезица и Света гора. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новия Йерусалим, Рим и Константинопол и то взети заедно[3].

През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България.

Хълмът Царевец е заобиколен от 3 страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. От кулите е запазена само една, наричана днес Балдуинова кула. В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.

На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарница до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради.

През 1598 г. избухва голямото Първо Търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. града става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено.

След Освобождението и подписания Берлински договор града е временна столица — тук се свиква Учредително събрание през 1879 г., на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, Първото Велико Народно събрание, което избира за княз Александър I, както и редица обикновени народни събрания.

При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

[редактиране] Легенди за Велико Търново

Предание говори, че в скалите над Патриаршеският манастир „Света Троица“, намиращ се северно от Велико Търново, е скрита прочутата Търновска библиотека. Тук в пещера високо в скалите били изнесени всичките книги и манастирските ценности. Входът бил зазидан и замазан със счукана скала и хоросан. По нищо не личал. Можел да се намери само чрез знак изкован на скалата…

Легенда разказва, че в крепостта на Трапезица била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Ходникът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена. Царят заповядал да се срине монетарницата. На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман…

Южно от град Велико Търново се намира местността Трошана. Легенда разказва, че тези земи били царски. Царят ги дарил на болярина Трошан. Той съградил в новите земи манастир. Царят разбрал и надарил манастира богато. В църквата всичко заблестяло от злато, сребро и скъпоценни камъни. В палатите на Трошан през лятото идвало царското семейство. Царят ходел в манастира и оставял безценни дарове, но… настанали лоши времена. Завоевателите наближили Търново. Монасите събрали всичко ценно и го сложили в подземието, при манастирското съкровище. Манастирът бил разрушен и опожарен. Монасите били избити. Останала само легендата за царския манастир.

Царевец и Момина крепост се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало калета, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности… Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети — златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входа бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там в страни започвала галерия. Когато римляните се оттегляли отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре…

Велико Търново

[редактиране] Религии

Населението на старопрестолния град Велико Търново изповядва източно православно християнство. В града се намира седалището на историческата Великотърновска епархия на Българската православна църква.


[редактиране] В миналото:

  • През 1238 г. цар Иван Асен ІІ донася светите мощи на Света Петка Епиватска в Търново. Те са поставени в специално построената църква на хълма Царевец. Остават в града до падането му под турско владичество през 1393 г.

[редактиране] В наши дни

В града и региона се съхраняват светите мощи на:

В града и региона се съхраняват чудотворните икони на:

[редактиране] Градски транспорт

Велико Търново има един от най-добре развитите транспорти в България. В града се движат предимно нови модели автобуси сред които Mercedes-Benz Citaro , Mercedes O405 N(2) ,Irisbus Crossway ,Neoplan N4013 CNG ,Neoplan N4016 (CNG), MAN NL 223 CNG , MAN NM 223 , MAN NL 202.Пълен подвижен състав тук. От 2010 година влиза в сила условие,което задължава всички градски автобуси да бъдат нископодови и лесно-достъпни за трудно подвжи хора. Общински превозвач в града няма,което е може би най-добрия фактор за развитието на ГТ. За разлика от градове като София,Варна,Бургас,ДОбрич,Габрово и др. във Велико Търново не е останал нито един автобус от марката ИКАРУС (най-често срещаните в България през миналия и началото на този век). Най-добре е обслужен района на ВТУ, пазара и кв. Бузлуджа, където на 8/10 минути има автобус. Любителско-информационен сайт на градски транспорт Велико Търново Галери на градския транспорт във Велико Търново

[редактиране] Образование

[редактиране] Висши училища

[редактиране] Гимназии

  • Езикова гимназия "Професор доктор Асен Златаров"(сайт)
  • Природоматематическа гимназия „Васил Друмев“ (сайт)
  • Американски колеж Аркус (сайт)
  • Професионална гимназия по туризъм „Доктор Васил Берон“ (сайт)
  • Професионална гимназия по моден дизайн (сайт)
  • Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“ (сайт)
  • Професионална гимназия по електроника „Александър Попов“ (сайт)
  • Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ (сайт)
  • Старопрестолна гимназия по икономика (сайт)
  • Частен професионален колеж по икономика и счетоводство
  • ОУ „Димитър Благоев“
  • СОУ „Вл. Комаров“
  • СОУ „Г. С. Раковски“
  • СОУ „Вела Благоева“ (сайт)
  • СОУ „Емилиян Станев“ (сайт)
  • ОУ „Бачо Киро“ (сайт)
  • ОУ „Св. Патриарх Евтимий“
  • ОУ „П. Р. Славейков“

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Неправителствени организации

[редактиране] Култура

[редактиране] Библиотеки

[редактиране] Читалище

[редактиране] Театри

[редактиране] Други културни организации

[редактиране] Забележителности

[редактиране] Църкви

Катедрала „Рождество на Пресвета Богородица“

[редактиране] Музеи

Храм-паметник Свети „Четиридесет мъченици“
Художествената галерия

[редактиране] Паметници

[редактиране] Мостове

  • Стамболовият мост
  • Владишки мост

[редактиране] Спектакъл „Звук и светлина“

Аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“ е уникална атракция за Европа. Подобни спектакли има на не повече от три места по света. На подобно шоу могат да се насладят посетителите на Египетските пирамиди.

Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто Българско Царство (1185 — 1393 г.) Спектакълът е уникална атракция и част от магията на Царевград Търнов. Първото шоу е през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на турското иго, революционното движение и Освобождението.

Най-доброто място за наблюдаването му е на площада пред Царевец, който носи името на Цар Иван Асен II. Преди представлението позвънете на телефон 062 / 636828 за резервации. Снимането на самия спектакъл не е забранено, но не се и препоръчва, за да не се смущават другите зрители. Изгледайте спокойно това незабравимо шоу, навсякъде във Велико Търново се продават висококачествени картички, запечатали моменти от него. [5]

[редактиране] Художествени галерии

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Спорт

[редактиране] Политика

Град Велико Търново е побратимен град или има сътрудничество с:[10][11]

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Сътрудничество

[редактиране] Личности

Статуя на Стефан Стамболов
Мемориалът „Майка България“, посветен на загиналите през балканските войни и Първата световна война
Паметник на Асеневци в старопрестолния град

[редактиране] Родени във Велико Търново

[редактиране] Починали във Велико Търново

[редактиране] Други хора, свързани с града

[редактиране] Литература

[редактиране] Посветена на града

  • Свети патриарх Евтимий, „Пространно житие на Света Петка Търновска“
  • Д-р Баров Васил, „Археологически и исторически изследвания“, 1887 г.
  • Попова Снежина, Панайотова Кинка, „Янтра тече и разказва“
  • Кираджиев Светлин, „Велико Търново“
  • Енциклопедия „Бележити търновци“
  • Ангелов, Никола, „Към въпроса за старите изображения на Средновековния град Търнов“
  • Боянкинска, Боряна, Търновци, участници в четата на Филип Тотю през 1876 г.
  • Герасимов Тодор, „Чий е надгробният паметник от Царевец в Търново“
  • Драганова Тодорка, „Градската община в гр. Търново през XIX в.“
  • Драганова Тодорка, „Икономическото развитие на гр. В. Търново през епохата на Възраждането“ (кратък исторически преглед), Ч. 1
  • Драганова Тодорка, „Търново през XIX век“ (Градоустройствен облик по документи, пътеписи, спомени на съвременници и снимки)
  • Ибришимова Пенка, „Към историята на училищата във В. Търновски окръг през Възраждането“
  • Ибришимова Пенка, „Освобождението на Велико Търново [през 1877 г.]
  • Минчев Д. Н., «Велико Търново и руската консулска поща през XIX век»
  • Минчева Тянка, «Към въпроса за родословието на търновеца Хаджи Николи»
  • Минчева Тянка, «Още за участието на жените от Първи Търновски революционен окръг в Априлското въстание през 1876 година»
  • Мутафов Васил, «Няколко паметника на култа към Света Петка Търновска»
  • Панайотова Кинка, «Неизвестен летопис върху стара дървена врата в Асенова махала, Велико Търново (1822 — 1924)»
  • Панайотова Кинка, «Основни проблеми на устойчивото икономическо развитие на Велико Търново през вековете»
  • Панайотова Кинка, «Стопанската структура на Велико Търново от средата на XIX в. до 1944 г.»
  • Попов Атанас, «Старопланинската укрепителна система за защитата на Средновековния Търновград»
  • Станева Светлозара «Едно забравено име (Атанас Станчов Клепанов)»
  • Тeофилов Теофил, «Къщата с маймунката» в своята сто и петдесет годишна история
  • Тонев Велко, «Няколко документа за въстанията в Търновския край през 1862 г. и 1876 г.»

[редактиране] Създадена от търновци

  • Свети патриарх Евтимий Търновски, «Пространно житие на Иларион Мъгленски»
  • Свети патриарх Евтимий Търновски, «Пространно житие на Свети Иван Рилски»
  • Станев Емилиян,“Крадецът на праскови"
  • Станев Емилиян, „Иван Кондарев“
  • Станев Емилиян, „През гори и води“
  • Станев Емилиян, „Лакомото мече“
  • Станев Емилиян, „Повест за една гора“
  • Станев Емилиян, „Чернишка“
  • Станев Емилиян, „Легенда за Сибин, преславският княз“
  • Станев Емилиян, „Тихик и Назирий“
  • Станев Емилиян, „Антихрист“
  • Станев Емилиян, „Търновската царица“
  • Янков Янислав, „Влизане в Рим“
  • Янков Янислав, „Горчива кръв“
  • Янков Янислав, „Всичко като всеки ден“
  • Стоянов Христо, „Скритият живот на една помакиня“
  • Стоянов Христо, „Разяреният поп“
  • Стоянов Христо, „Братът“
  • Стоянов Христо, „До Страс Т бург и назад“
  • Стоянов Христо, „Глутница за единаци“
  • Пеев Здравко
  • Радков Радко
  • проф. Бързаков Иван, "Яростно в скръбта"

[редактиране] Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Велико Търново.

[редактиране] Галерия

Bulgaria Veliko Turnovo 01.jpg
Bulgaria Veliko Turnovo 02.jpg
Bulgaria Veliko Turnovo 03.jpg

Сградата на общината

Изглед към градa

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Retur.eu
  2. ↑ Pan European Corridors Препратка към страница на английски
  3. ↑ Gerhard Podskalsky: Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815-1459, München, Beck, 2000, S. 74, ISBN 3-406-45024-5
  4. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
  5. ↑ Официалният сайт на Велико Търново, видяно на 05.03.2008
  6. ↑ Международен фолклорен фестивал
  7. ↑ 22-март официалният празник на Велико Търново
  8. ↑ * Спортен клуб „Етър-78“
  9. ↑ [http://www.tsarevets.com
    • Клуб "Царевец]
  10. ↑ http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls
  11. ↑ http://www.veliko-turnovo.bg/obs2003/protokoli/68.htm
п • б • р
Столици на България
Онгъл (668–681) • Плиска (681–893) • Преслав (893–972) • (Скопие (972–991)?)  • Преспа (991–997) • Охрид (997–1016) • Битоля (1016–1018) • Търново (1185–1393), (1598) и (1878–1879) • Никопол (1393–1395) • Видин (1371–1422) • София (1879–днес)
п • б • р
Знаме на България   Градове в България с над 20 000 жители
Айтос • Асеновград • Благоевград • Ботевград • Бургас • Варна • Велико Търново • Велинград • Видин • Враца • Габрово • Горна Оряховица • Гоце Делчев • Димитровград • Добрич • Дупница • Казанлък • Карлово • Карнобат • Кърджали • Кюстендил • Ловеч • Лом • Монтана • Нова Загора  • Пазарджик • Панагюрище • Перник • Петрич • Пещера • Плевен • Пловдив • Разград • Русе • Самоков • Сандански • Свищов • Севлиево • Силистра • Сливен • Смолян • София • Стара Загора • Троян • Търговище • Харманли • Хасково • Шумен • Ямбол
п • б • р
Области на България

Градски транспорт Велико Търново

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE“.