Велико Търново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.
Велико Търново
Герб на Велико Търново
Велико Търново (България)
Red pog.png
Велико Търново
43° с. ш. 25° и. д. / 43.083° с. ш. 25.65° и. д. (G)
Общи данни
Население 71 512 (ГРАО, 2010-12-15)*
Повишение 88 670 (НСИ)
Землище 30,379 km²
Надм. височина 220 m
Пощ. код 5000
Тел. код 062
МПС код ВТ (Вт)
ЕКАТТЕ 10447
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет		 Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Адрес община
пл. Майка България 2
п.к. 54
тел.: 062/619-304
факс: 062/62-79-97
web: veliko-turnovo.bg
e-mail: mayorvt@vt.bia-bg.com

Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на община Велико Търново, област Велико Търново. До 1965 година името на града е Търново, което и до днес е по-често употребяваният вариант в разговорния език[1].

Според преброяването през 2011 година, населението на град Велико Търново е 88 670 жители.

Съдържание

[редактиране] География

Общ изглед

Градът е разположен по поречието на р. Янтра, като в него се пресичат главните пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна — 228 км, София — 241 км) и Централна Европа с Мала Азия (Русе — 107 км, Капитан Андреево — 209 км). През Велико Търново минава европейски транспортен коридор 9. [2] В съседния град Горна Оряховица (7 км) се намира летище и най-голямата ЖП-гара в Северна България. Велико Търново заедно с Горна Оряховица, Лясковец и околните, намиращи се в непосредствено съседство градчета и села (Дебелец, Самоводене, Първомайци и др.) образува агломерация - т.нар. Триградие, чието население е ок. 130-140 х. души.По последни данни от 22.07.2011г. град Велико Търново е с население 88 670 души http://www.borbabg.com/?action=news&news=13332

[редактиране] История

Средновековният Търновград
Хълмът „Царевец“ и Патриаршеският дворец
Гробът на цар Калоян в храм-паметник Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)

Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от шестхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от четвъртото хилядолетие преди Христа и са намерени в местността "Качица". Старинната част на Велико Търново — царският дворец от времето, когато е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 — 1393), е разположен на 4 хълма — Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новия Йерусалим, Рим и Константинопол и то взети заедно[3].

През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България.

Хълмът Царевец е заобиколен от 3 страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.

На най- високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарница до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради.

През 1598 г. избухва голямото Първо Търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. града става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено.

След Освобождението и подписания Берлински договор града е временна столица — тук се свиква Учредително събрание през 1879 г., на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, Първото Велико Народно събрание, което избира за княз Александър I, както и редица обикновени народни събрания.

При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

[редактиране] Легенди за Велико Търново

Предание говори, че в скалите над Патриаршеският манастир „Света Троица“, намиращ се северно от Велико Търново, е скрита прочутата Търновска библиотека. Тук в пещера високо в скалите били изнесени всичките книги и манастирските ценности. Входът бил зазидан и замазан със счукана скала и хоросан. По нищо не личал. Можел да се намери само чрез знак изкован на скалата…

Легенда разказва, че в крепостта на Трапезица била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Ходникът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена. Царят заповядал да се срине монетарницата. На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман…

Южно от град Велико Търново се намира местността Трошана. Легенда разказва, че тези земи били царски. Царят ги дарил на болярина Трошан. Той съградил в новите земи манастир. Царят разбрал и надарил манастира богато. В църквата всичко заблестяло от злато, сребро и скъпоценни камъни. В палатите на Трошан през лятото идвало царското семейство. Царят ходел в манастира и оставял безценни дарове, но… настанали лоши времена. Завоевателите наближили Търново. Монасите събрали всичко ценно и го сложили в подземието, при манастирското съкровище. Манастирът бил разрушен и опожарен. Монасите били избити. Останала само легендата за царския манастир.

Царевец и Момина крепост се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало калета, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек който е римлянин, който знае тайната на съкровище можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности… Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети — златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входа бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там в страни започвала галерия. Когато римляните се оттегляли отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре.

[редактиране] Велико Търново днес

Отминалия бум на строителството, характерен за страната, не е подминал и Велико Търново като строителството в рамките на града и околностите е отбелязало рекорд от години насам. Освен изградения преди време МОЛ (първият извънстоличен), са изградени и обновени търговски комплекси, сателитни квартали, халета, хипермаркети и нови транспортни връзки за преодоляване на транспортните проблеми на града. В новия Общ устройствен план на общината е заложено на разпределянето на зоните около града с цел да се даде допълнителен тласък на разширяването на града и да се избегне строителството на индустриални сгради в жилищни райони. В близките години се очаква сливане на града с Шемшево, Леденик и Арбанаси, както и град Дебелец, като около първите две трябва да се разшири сегашната Западна промишлена зона, а около Арбанаси и Дебелец са предвидени вилни зони. Според последните проекти за трасето на Автомагистрала Хемус (А2), същата ще минава северно от Велико Търново, което ще облекчи и отклони в някаква степен трафика по пътя Варна - София, но града ще запази статута си на най-големия пътен транспортен възел в Северна България, поради географското си положение, както и заради близостта си с най-голямата ж.п. гара в Северна България в Горна Оряховица (8км)и летището там.

[редактиране] Квартали

  • Бузлуджа(най-големият)
  • Колю Фичето
  • Картала
  • Варуша
  • Зона В
  • Чолаковци
  • Асенова махала
  • Акация
  • Света гора

[редактиране] Религии

Населението на старопрестолния град Велико Търново изповядва източно православно християнство. В града се намира седалището на историческата Великотърновска епархия на Българската православна църква.

[редактиране] В миналото

  • 1206 г. българския цар Калоян тържествено пренесъл светите мощи на Свети Михаил воин Български в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала "Св. Възнесение". След падането на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх Св. Евтимий му съставил житие, което е запазено до наши дни.
  • През 1238 г. цар Иван Асен II донася светите мощи на Света Петка Епиватска в Търново. Те са поставени в специално построената църква на хълма Царевец. Остават в града до падането му под турско владичество през 1393 г.
  • В Търново е имало неръкотворна икона на Св. Димитър Солунски, донесена от царете Асен и Петър.
  • За около 1 век в Търново се намирало и парче от светия кръст, пренесено от Йерусалим, от равноапостолните императори св.св. Константин и Елена. Той се пазел в България до 1280 г.

[редактиране] В наши дни

В града и региона се съхраняват светите мощи на:

В града и региона се съхраняват чудотворните икони на:

[редактиране] Икономика

[редактиране] Градски транспорт

В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е "Алекс ОК" ЕООД. Към 2011 г. фирмата обслужва градските линии 2,5,20,50,70,110, както и грайградските 8,12,14,33,77 и др. Линии 1,3,4,9,10 и 40 обслужва ЕТ "Надежда", а останалите(6,13,30) - ЕТ "Атанасов"

[редактиране] Автобуси

След конкурса от 2009 година, които бе проведен неправомерно и предварително се знаеше кой ще го спечели, останаха Дванайсетте чисто градски линии, които се обслужват от 20 автобуса, сред които 9(само за пред комисията в конкурсната документация) чисто нови и 5(?) произведени след 2000 година.Преди конкурса фирмите превозвачи разполагаха с по-нови автобуси, взети специално за новия конкурс, но не корекно, противозаконо спечелиха фирмите със по-стари автобуси, както и по-малко точки във актива си! Другите превозвачи не бяха допуснати, след обжалване и съд, все още нов конкурс не се е състоял!Целта е останалите фирми да се елиминират и да се обявят в несъстоятелност през тези две години отнета правоспособност за работа! Във Велико Търново не е останал нито един автобус от марката „ИКАРУС“ (най-често срещаните в България през миналия и началото на този век)

[редактиране] Тролейбуси

От 1.04.2009 г. тролейбусните линии 1 и 2 са автобусни. От този ден до сега във Велико Търново няма тролейбусен транспорт. В момента граждани на града се обединяват във фейсбук група за връщането на тролейбусния транпорт.

[редактиране] Образование

[редактиране] Висши и полувисши училища

[редактиране] Гимназии

  • Професионална гимназия по туризъм „Доктор Васил Берон“ (сайт)
  • Старопрестолна гимназия по икономика (сайт)
  • Езикова гимназия „Професор доктор Асен Златаров“(сайт)
  • Природоматематическа гимназия „Васил Друмев“ (сайт)
  • Американски колеж Аркус (сайт)
  • Професионална гимназия по моден дизайн (сайт)
  • Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“ (сайт)
  • Професионална гимназия по електроника „Александър Попов“ (сайт)
  • Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ (сайт)
  • Частен професионален колеж по икономика и счетоводство
  • СОУ „Вл. Комаров“
  • СОУ „Г. С. Раковски“
  • СОУ „Вела Благоева“ (сайт)
  • СОУ ,,Емилиян Станев“ (сайт)

[редактиране] Неправителствени организации

Местни неправителствени организации в града са:

[редактиране] Култура и културни организации

Културни организации

Библиотеки

Читалища

Театри

[редактиране] Търновски светии

[редактиране] Църкви

Катедрала Рождество на Пресвета Богородица
Църквата Свети Четиридесет мъченици

[редактиране] Манастири

[редактиране] Духовна семинария

[редактиране] Музеи

Художествената галерия
  • Регионален исторически музей — част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, създаден през 1871 г. Днес в него работят научни сътрудници, уредници, екскурзоводи, реставратори и др. специалисти в следните отдели: Археология, Етнография, Християнско изкуство, Българските земи през XV–XIX в., Нова и най-нова история, Фондове и научен архив, Културно-просветен, Лаборатория за реставрация и консервация, Административно-финансов и стопански, Фотоателие и фотолаборатория, Компютърна обработка на фондовете и издателска дейност, Библиотеки и Недвижими паметници на културата.
  • Архитектурно-музеен резерват „Царевец“ — част от Стоте национални туристически обекта
  • Археологически музей
  • Музеи „Възраждане“ и „Учредително събрание“
  • Музей Нова история
  • Музей "Затвор"
  • Сарафкината къща
  • Къща музей на П.Р.Славейков
  • Къща музей на Емилиян Станев
  • Улица на занаятите Самоводска чаршия
  • Улица "Гурко"
  • Ханът на хаджи Николи
  • Стамболовият хан
  • Архиологически резерват "Никополис ад Иструм" - разположен на 18 км от Велико Търново
  • Хълма Трапезица и останките от тракийско селище

[редактиране] Паметници

Паметник на Асеневци
Мемориалът „Майка България“

[редактиране] Мостове

  • Стамболовият мост
  • Владишки мост

[редактиране] Художествени галерии

  • Галерия „Спектър“
  • Галерия „Борис Денев“
  • Изложбени зали „Рафаел Михайлов“

[редактиране] Медии

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Фестивал на туристически филм "На източния бряг на Европа"

Фестивалът на туристически филм "На източния бряг на Европа" е част от престижното меджународно туристическо изложение "Културен туризъм", което се провежда всяка година през месец април в изложбени зали "Рафаел Михайлов. Организатори са Община Велико Търново, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ),Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), Асоциация на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) и BG info channel – български туристически телевизионен канал. Мисията на фестивала е да промотира професионалната филмова туристическа продукция, да стимулира създаването на такава продукция и да популяризира водещите тенденции в полето на модерната аудио-визуална култура, в унисон с критериите и нуждите на бизнеса. „На източния бряг на Европа” е национален фестивал за продуценти. Категориите, в които се състезават продукциите са: телевизионно предаване, рекламен филм, рекламен клип и научно-популярен и документален филм, представящ туристически потенциал. Прожекциите на филмите са безплатни. Основна цел на филмовия фестивал "На източния бряг на Eвропа" е представяне на КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО И ТУРИСТИЧЕСКИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА БЪЛГАРИЯ.

[редактиране] Спектакъл „Звук и светлина“

Аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“ е уникална атракция за Европа. Подобни спектакли има на не повече от три места по света. На подобно шоу могат да се насладят посетителите на Египетските пирамиди.

Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто Българско Царство (1185 — 1393 г.) Спектакълът е уникална атракция и част от магията на Царевград Търнов. Първото шоу е през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на турското иго, революционното движение и Освобождението.

Най-доброто място за наблюдаването му е на площада пред Царевец, който носи името на Цар Иван Асен II. Снимането на самия спектакъл не е забранено, но не се и препоръчва, за да не се смущават другите зрители. Същото може да се каже и за говоренето по време на спектакъла - не си струва - ще нарушите удоволствието на останалите зрители и ще пропуснете някой специфичен момент от спектакъла, няма да го разберете, а оттам ще се обезсмисли и цялото Ви ходене там.

[редактиране] „Звездни гласове над Царевец”

„Звездни гласове над Царевец” e международен вокално фолклорен и етно-поп-джаз конкурс организаран от Областна управа, Община Велико Търново, Народно читалище „Седми юли” и фондация „Короната на Търновград”. Идеята на феста е да популяризира фолклора и да покаже как той е свързан със съвременната етно-поп и етно-джаз музикална култура. Провежда се в средата на месец септември.

[редактиране] Спорт


[редактиране] Побратимени градове

Град Велико Търново е побратимен град или има сътрудничество с:[10][11]

[редактиране] Личности

 Основна статия: Личности (Велико Търново)

[редактиране] Литература за Велико Търново

  • Свети патриарх Евтимий, „Пространно житие на Света Петка Търновска“
  • Д-р Баров Васил, „Археологически и исторически изследвания“, 1887 г.
  • Попова Снежина, Панайотова Кинка, „Янтра тече и разказва“
  • Кираджиев Светлин, „Велико Търново“
  • Енциклопедия „Бележити търновци“
  • Ангелов, Никола, „Към въпроса за старите изображения на Средновековния град Търнов“
  • Боянкинска, Боряна, Търновци, участници в четата на Филип Тотю през 1876 г.
  • Герасимов Тодор, „Чий е надгробният паметник от Царевец в Търново“
  • Драганова Тодорка, „Градската община в гр. Търново през XIX в.“
  • Драганова Тодорка, „Икономическото развитие на гр. В. Търново през епохата на Възраждането“ (кратък исторически преглед), Ч. 1
  • Драганова Тодорка, „Търново през XIX век“ (Градоустройствен облик по документи, пътеписи, спомени на съвременници и снимки)
  • Ибришимова Пенка, „Към историята на училищата във В. Търновски окръг през Възраждането“
  • Ибришимова Пенка, "Освобождението на Велико Търново [през 1877 г.]
  • Минчев Д. Н., „Велико Търново и руската консулска поща през XIX век“
  • Минчева Тянка, „Към въпроса за родословието на търновеца Хаджи Николи“
  • Минчева Тянка, „Още за участието на жените от Първи Търновски революционен окръг в Априлското въстание през 1876 година“
  • Мутафов Васил, „Няколко паметника на култа към Света Петка Търновска“
  • Николова Илиана, "Велико Търново в българската музика" сборник песни
  • Николова Илиана, "Кратка музикална история на Велико Търново"
  • Николова Илиана, "Музикална култура на Велико Търново от Възраждането до края на ХХ век" Библиография
  • Николова Илиана, "Музикална култура на Велико Търново от Възраждането до наши дни" Дисертация
  • Павлов, Пламен, "Търновски светци и чудотворци"
  • Панайотова Кинка, „Неизвестен летопис върху стара дървена врата в Асенова махала, Велико Търново (1822 — 1924)“
  • Панайотова Кинка, „Основни проблеми на устойчивото икономическо развитие на Велико Търново през вековете“
  • Панайотова Кинка, „Стопанската структура на Велико Търново от средата на XIX в. до 1944 г.“
  • Попов Атанас, „Старопланинската укрепителна система за защитата на Средновековния Търновград“
  • Станева Светлозара „Едно забравено име (Атанас Станчов Клепанов)“
  • Теофилов Теофил, „Къщата с маймунката“ в своята сто и петдесет годишна история
  • Тонев Велко, „Няколко документа за въстанията в Търновския край през 1862 г. и 1876 г.“
  • Радев Иван, „История на Велико Търново XVIII — XIX век“, „Слово“ В. Т., 2000
  • Митова-Ганева Катя, „Великотърновки — от традицията към модерността“, В. Т., 2009
  • Митова-Ганева Катя, „Велико Търново — непознато, любопитно и обичано“, В. Т., 2008
  • Митова-Ганева Катя, „Споменъ за Търново“, В. Т., 2009
  • Недева Тодорка, „Търновските генерали 1878-1944“, В.Т, 2008
  • Недева Тодорка, „Търновски делници 1878-1944“, В.Т, 2009
  • Недева Тодорка, „Търновски празници 1878-1944“, В.Т, 2009

[редактиране] Училища

  • СОУ "Вела Благоева"
  • ОУ ,,Бачо Киро
  • СОУ ,,Емилиян Станев
  • СОУ ,,Вела Благоева
  • ОУ ,,Патриарх Евтимий
  • ОУ ,,Петко Славейков
  • ОУ ,,Христо Ботев
  • ОУ "Димитър Благоев
  • СОУ "Владимир Комаров

[редактиране] Галерия

Изглед от централната част на града

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Retur.eu
  2. ↑ Pan European Corridors ((en))
  3. ↑ Gerhard Podskalsky: Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815-1459, München, Beck, 2000, S. 74, ISBN 3-406-45024-5
  4. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
  5. ↑ [1]
  6. ↑ 22-март официалният празник на Велико Търново
  7. ↑ Международен фолклорен фестивал
  8. ↑ Спортен клуб „Етър-78“
  9. ↑ Клуб "Царевец
  10. ↑ http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls
  11. ↑ http://www.veliko-turnovo.bg/obs2003/protokoli/68.htm

[редактиране] Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Велико Търново.
п • б • р
Столици на България
Онгъл (668–681) • Плиска (681–893) • Преслав (893–972) • (Скопие (972–991)?)  • Преспа (991–997) • Охрид (997–1016) • Битоля (1016–1018) • Търново (1185–1393), (1598) и (1878–1879) • Никопол (1393–1395) • Видин (1371–1422) • София (1879–днес)
п • б • р
Знаме на България   Градове в България с над 20 000 жители
Айтос • Асеновград • Благоевград • Ботевград • Бургас • Варна • Велико Търново • Велинград • Видин • Враца • Габрово • Горна Оряховица • Димитровград • Добрич • Дупница • Казанлък • Карлово • Кърджали • Кюстендил • Ловеч • Лом • Монтана • Нова Загора  • Пазарджик • Перник • Пещера (град)  • Петрич • Плевен • Пловдив • Разград • Русе • Самоков • Сандански • Свищов • Севлиево • Силистра • Сливен • Смолян • София • Стара Загора • Троян • Търговище • Хасково • Шумен • Ямбол
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE&oldid=4553321“.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици