Велико Търново

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.
Велико Търново
Герб на Велико Търново
Велико Търново (България)
Велико Търново
Велико Търново
43.083 N, 25.650 E
(карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население: 72 111 [1]
Надм. височина: 325 m
Пощ. код: 5000
Тел. код: 062
МПС код: ВТ (Вт)
Администрация
Държава: България
Област: Велико Търново
Община:
   - кмет		 Велико Търново
Румен Рашев
(независим)
Адрес на общината
пл. „Майка България“ № 2,
п.к. 54;
тел.: 062/619-304,
факс: 062/2-79-97,
е-поща: mayorvtприvt.bia-bg.com
промяна на тази таблица

Велѝко Тъ̀рново е град в Северна България, център на община Велико Търново и Област Велико Търново. До 1965 година името на града е Търново, което и до днес е много по-често употребяваният вариант в разговорния език[1].

Съдържание

[редактиране] География

Поглед към Царевец

Градът е разположен по поречието на р. Янтра, като в него се пресичат главните пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна — 228 км, София — 241 км) и Централна Европа с Мала Азия (Русе — 107 км, Капитан Андреево — 209 км). През Велико Търново минава европейски транспортен коридор 9. [2] В съседния град Горна Оряховица (7 км) се намира летище и най-голямата ЖП-гара в Северна България.

[редактиране] История

Средновековният Търновград
Изглед от града
Хълмът „Царевец“ и Патриаршеският дворец
Гробът на цар Калоян в храм-паметник „Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)

Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старинната част на Велико Търново - царският дворец от времето, когато е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 – 1393), е разположен на 3 хълма — Царевец, Трапезица и Света гора. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новия Йерусалим, Рим и Константинопол и то взети заедно[3].

През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България.

Хълмът Царевец е заобиколен от 3 страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. От кулите е запазена само една, наричана днес Балдуинова кула. В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.

На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарница до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради.

През 1598 г. избухва голямото Първо Търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. града става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено.

След Освобождението и подписания Берлински договор града е временна столица - тук се свиква Учредително събрание през 1879 г., на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, Първото Велико Народно събрание, което избира за княз Александър I, както и редица обикновени народни събрания.

[редактиране] Легенди за Велико Търново

Предание говори, че в скалите над Патриаршеският манастир "Света Троица", намиращ се северно от Велико Търново, е скрита прочутата Търновска библиотека. Тук в пещера високо в скалите били изнесени всичките книги и манастирските ценности. Входът бил зазидан и замазан със счукана скала и хоросан. По нищо не личал. Можел да се намери само чрез знак изкован на скалата...

Легенда разказва, че в крепостта на Трапезица била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Ходникът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена. Царят заповядал да се срине монетарницата. На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман...

Южно от град Велико Търново се намира местността Трошана. Легенда разказва, че тези земи били царски. Царят ги дарил на болярина Трошан. Той съградил в новите земи манастир. Царят разбрал и надарил манастира богато. В църквата всичко заблестяло от злато, сребро и скъпоценни камъни. В палатите на Трошан през лятото идвало царското семейство. Царят ходел в манастира и оставял безценни дарове, но... настанали лоши времена. Завоевателите наближили Търново. Монасите събрали всичко ценно и го сложили в подземието, при манастирското съкровище. Манастирът бил разрушен и опожарен. Монасите били избити. Останала само легендата за царския манастир.

Царевец и Момина крепост се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало калета, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входа бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там в страни започвала галерия. Когато римляните се оттегляли отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре...

[редактиране] Религии

Населението на старопрестолния град Велико Търново изповядва източно православно християнство. В града се намира седалището на историческата Великотърновска епархия на Българската православна църква.

[редактиране] Образование

[редактиране] Висши училища

[редактиране] Гимназии

  • Езикова гимназия "Професор доктор Асен Златаров"(сайт)
  • Природоматематическа гимназия "Васил Друмев" (сайт)
  • Американски колеж Аркус (сайт)
  • Професионална гимназия по туризъм "Доктор Васил Берон"
  • Професионална гимназия по моден дизайн
  • Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Ангел Попов" (сайт)
  • Професионална гимназия по електроника "Александър Попов" (сайт)
  • Хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий" ([4])
  • Старопрестолна гимназия по икономика (сайт)
  • Частен професионален колеж по икономика и счетоводство
  • ОУ "Димитър Благоев"
  • СОУ "Вл. Комаров"
  • СОУ "Г.С. Раковски"
  • ОУ "Вела Благоева"
  • СОУ "Емилиян Станев"
  • ОУ "Бачо Киро"
  • ОУ "Св. Патриарх Евтимий"
  • ОУ "П.Р.Славейков"

[редактиране] Култура

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Библиотеки

[редактиране] Театри

[редактиране] Забележителности

Катедрала Рождество на Пресвета Богородица

Част е от Стоте национални туристически обекта - Български туристически съюз: Архитектурно-исторически резерват „Царевец“, 8:00-19:00 ч. (лятно работно време), има печат. Регионален исторически музей - Велико Търново, 8:00-18:00 ч. (лятно работно време), има печат. Село "Арбанаси" - архитектурен резерват.

  • Църквата „Свети четиридесет мъченици“ - построена, украсена и стенописана по заповед на цар Иван Асен II и посветена на голямата му победа при Клокотница на 9 март 1230 г. над епирския деспот кир Теодор Комнин. През XIII-XIV век е една от най-хубавите и най-богати църкви на манастира, наричан "Велика лавра". В нея неведнъж е служил и патриарх Евтимий.

[редактиране] Музеи

Храм-паметник Свети Четиридесет мъченици
Художествената галерия
  • Регионален исторически музей - създаден е през 1871 г. Днес в него работят научни сътрудници, уредници, екскурзоводи, реставратори и др. специалисти в следните отдели: Археология, Етнография, Християнско изкуство, Българските земи през XV-XIX в., Нова и най-нова история, Фондове и научен архив, Културно-просветен, Лаборатория за реставрация и консервация, Административно-финансов и стопански, Фотоателие и фотолаборатория, Компютърна обработка на фондовете и издателска дейност, Библиотеки и Недвижими паметници на културата.
  • Архитектурно-музеен резерват „Царевец“
  • Археологически музей
  • Музеи „Възраждане“ и „Учредително събрание“
  • Музей Нова история
  • Сарафкината къща
  • Къщата-музей на П.Р.Славейков
  • Улица на занаятите „Самоводска чаршия“

[редактиране] Спектакъл „Звук и светлина“

Аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“ е уникална атракция за Европа. Подобни спектакли има на не повече от три места по света. На подобно шоу могат да се насладят посетителите на Египетските пирамиди.

Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто Българско Царство (1185 - 1393 г.) Спектакълът е уникална атракция и част от магията на Царевград Търнов. Първото шоу е през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на турското иго, революционното движение и Освобожданието.

Най-доброто място за наблюдаването му е на площада пред Царевец, който носи името на Цар Иван Асен II. Преди представлението позвънете на телефон 636828 за резервации. Снимането на самия спектакъл не е забранено, но не се и препоръчва, за да не се смущават другите зрители. Изгледайте спокойно това незабравимо шоу, навсякъде във Велико Търново се продават висококачествени картички, запечатали моменти от него. [4]

[редактиране] Редовни събития

Редовни събития са Международния фолклорен фестивал[5], годишни чествания на празника на града на 22-март [6] и на обявяването на независимостта на България, както и старопланинският събор "БАЛКАН ФОЛК" [7].

[редактиране] Спорт

Футболът е най-популярният спорт в града, като местният ПФК Етър, с прякор болярите, е шампион и носител на купата на България за сезона 1990/1991. Съществуват още клуб „Етър-78“ - спортен клуб по стрелба с лък, компаунд и арбалет[8], „Царевец“ - клуб по катерене, планинарство и екстремни спортове[9]р хандбален клуб Етър-64 и баскетболен клуб Етър-49.

[редактиране] Политика

Град Велико Търново е побратимен град или има сътрудничество с:[10][11]

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Сътрудничество

[редактиране] Личности

Статуя на Стефан Стамболов
Мемориалът „Майка България“, посветен на загиналите през балканските войни и Първата световна война
Паметник на Асеневци в старопрестолния град

[редактиране] Родени във Велико Търново

[редактиране] Починали във Велико Търново

[редактиране] Други хора, свързани с града

  • Димитър Стоянов (1928-1999), политик, секретар и първи секретар на Окръжния комитет на БКП (1961-1973)
  • Чавдар Червенков (р. 1941), офицер и дипломат, завършва Военното училище през 1964

[редактиране] Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Велико Търново.

[редактиране] Галерия

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Retur.eu
  2. ↑ Pan European Corridors Препратка към страница на английски
  3. ↑ Gerhard Podskalsky: Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815-1459, München, Beck, 2000, S. 74, ISBN 3-406-45024-5
  4. ↑ Официалният сайт на Велико Търново, видяно на 05.03.2008
  5. ↑ Международен фолклорен фестивал
  6. ↑ 22-март официалният празник на Велико Търново
  7. ↑ Старопланински събор "БАЛКАН ФОЛК"
  8. ↑ Спортен клуб "Етър-78"
  9. ↑ Клуб „Царевец
  10. ↑ http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls
  11. ↑ http://www.veliko-turnovo.bg/obs2003/protokoli/68.htm
п • б • р
Столици на България
Онгъл (668–681) • Плиска (681–893) • Преслав (893–972) • (Скопие (972–991)?)  • Преспа (991–997) • Охрид (997–1016) • Битоля (1016–1018) • Търново (1185–1393), (1598) и (1878–1879) • Никопол (1393–1395) • Видин (1371–1422) • София (1879–днес)
п • б • р
Знаме на България   Градове в България с над 20 000 жители
Айтос • Асеновград • Благоевград • Ботевград • Бургас • Варна • Велико Търново • Велинград • Видин • Враца • Габрово • Горна Оряховица • Гоце Делчев • Димитровград • Добрич • Дупница • Казанлък • Карлово • Карнобат • Кърджали • Кюстендил • Ловеч • Лом • Монтана • Нова Загора  • Пазарджик • Панагюрище • Перник • Петрич • Пещера • Плевен • Пловдив • Разград • Русе • Самоков • Сандански • Свищов • Севлиево • Силистра • Сливен • Смолян • София • Стара Загора • Троян • Търговище • Харманли • Хасково • Шумен • Ямбол
п • б • р
Области на България
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE“.
Лични инструменти