Стрелча

	Стрелча
	Стрелча
	42° с. ш. 24° и. д. / 42.503265° с. ш. 24.321895° и. д. (G) Координати: 42° с. ш. 24° и. д. / 42.503265° с. ш. 24.321895° и. д. (G)
Общи данни
Население	4 426 (ГРАО, 2010-12-15)*; 4 083 (НСИ)
Землище	119,018 km²
Надм. височина	490 m
Пощ. код	4530
Тел. код	03532
МПС код	РА (Пз)
ЕКАТТЕ	69835
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община; - кмет	Стрелча; Иван Евстатиев; (независим)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Стрѐлча е град в Централна България. Той се намира в Област Пазарджик и е в близост до град Панагюрище. Градът е административен център на Община Стрелча.

Съдържание

1 География
2 История
3 Личности
4 Политика
5 Образование
6 Икономика
7 Обществени институции
8 Забележителности
- 8.1 Театри
- 8.2 Музеи
9 Редовни събития
10 Международно сътрудничество
11 Литература
12 Други
13 Външни препратки

[редактиране] География

Град Стрелча се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него се намира връх Буная (1572 м надм. вис.). През Стрелча тече река Стрелчанска Луда Яна (Медедере). Тя се влива в Панагюрска Луда Яна малко след село Попинци и така образуват река Луда Яна. Съседни населени места са: Град Панагюрище (12 км на запад), град Копривщица (22 км на север), село Кръстевич (11 км на изток) и село Дюлево (8 км на юг).

Стрелча се намира на 40 км от областния център Пазарджик,на 65 км от Пловдив и на 100 км от столицата София.

[редактиране] История

Каменен релеф на лъв с полихромна украса, 5-4 в. пр.н.е. Култов комплекс Жаба могила, Стрелча. Експонат на НИМ

Различни епохи са оставили своя отпечатък върху облика на Стрелча през нейната многовековна история. На територията на общината има запазени следи от присъствието на праисторически хора, траки, славяни, византийци, римляни и българи.

Историческите паметници в Стрелча и околностите ѝ все още напомнят за традициите, начина на живот и обратите в историческата съдба на хората, обитавали тези земи в продължение на векове.

Древност и средновековие

Първите запазени следи са от стъпките на траките. Бесите идват и се установяват трайно в региона в края на старата ера. Те присъстват неизменно в гръцките хроники като смели и свободолюбиви войни, почитащи Дионис. За няколкото века, в които са господствали над земите край Стрелча, те са оставили след себе си над 300 могили в чест на знатните си мъртъвци.

От тази епоха датира един от най-внушителните исторически паметници на територията на Стрелча — уникалният тракийски култов комплекс Жаба Могила, съставен от гробница-мавзолей и светилище–храм.

Бесите окончателно загубили своето могъщество през 45 г. след хр., когато римляните ги покорили и тракийските земи били включени в новообразуваната провинция Тракия.

Районът, както и цяла Южна Тракия, е включен в пределите на Първата българска държава през IX в. От тази епоха е и крепостта Стрелчанско кале, която просъществува до XIV век. Разположена е на десния бряг на р. Стрелчанска Луда Яна и със своите 8–метрови защитни стени ясно илюстрира характера на епохата. В продължение на векове в подножието ѝ е процъфтявал град — Стрельч или Стрелец–град. От неговото име произлиза и сегашното наименование на Стрелча.

Възраждане и съвременност

През епохата на Възраждането Стрелча е развито стопанско и книжовно средище, с буден и неуморен дух за просвета, духовно потребление и жажда за свобода. Още на 20 април 1876 г. стрелчани се включват в Априлското въстание и впоследствие са жестоко наказани за смелостта си.

Едва след Освобождението жителите на региона се завръщат по родните си места. По това време е построен храм–паметника „Св. Архангел Михаил“.

На 23 август 1969 г. Стрелча е обявена за град и курорт с национално значение.

Градът е бил опожаряван през Априлското въстание.