Стрелча
| Стрелча | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 4 426 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 119,018 km² |
| Надм. височина | 490 m |
| Пощ. код | 4530 |
| Тел. код | 03532 |
| МПС код | РА (Пз) |
| ЕКАТТЕ | 69835 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община - кмет |
Стрелча Иван Евстатиев (независим) |
Стрѐлча е град в Централна България. Той се намира в Област Пазарджик и е в близост до град Панагюрище. Градът е административен център на Община Стрелча.
Съдържание |
География[редактиране]
Град Стрелча се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него се намира връх Буная (1572 м надм. вис.). През Стрелча тече река Стрелчанска Луда Яна (Медедере). Тя се влива в Панагюрска Луда Яна малко след село Попинци и така образуват река Луда Яна. Съседни населени места са: Град Панагюрище (12 км на запад), град Копривщица (22 км на север), село Кръстевич (11 км на изток) и село Дюлево (8 км на юг).
Стрелча се намира на 40 км от областния център Пазарджик,на 65 км от Пловдив и на 100 км от столицата София.
История[редактиране]
Различни епохи са оставили своя отпечатък върху облика на Стрелча през нейната многовековна история. На територията на общината има запазени следи от присъствието на праисторически хора, траки, славяни, византийци, римляни и българи.
Историческите паметници в Стрелча и околностите ѝ все още напомнят за традициите, начина на живот и обратите в историческата съдба на хората, обитавали тези земи в продължение на векове.
- Древност и средновековие
Първите запазени следи са от стъпките на траките. Бесите идват и се установяват трайно в региона в края на старата ера. Те присъстват неизменно в гръцките хроники като смели и свободолюбиви войни, почитащи Дионис. За няколкото века, в които са господствали над земите край Стрелча, те са оставили след себе си над 300 могили в чест на знатните си мъртъвци.
От тази епоха датира един от най-внушителните исторически паметници на територията на Стрелча — уникалният тракийски култов комплекс Жаба могила, съставен от гробница-мавзолей и светилище–храм.
Бесите окончателно загубили своето могъщество през 45 г. след хр., когато римляните ги покорили и тракийските земи били включени в новообразуваната провинция Тракия.
Районът, както и цяла Южна Тракия, е включен в пределите на Първата българска държава през IX в. От тази епоха е и крепостта Стрелчанско кале, която просъществува до XIV век. Разположена е на десния бряг на р. Стрелчанска Луда Яна и със своите 8–метрови защитни стени ясно илюстрира характера на епохата. В продължение на векове в подножието ѝ е процъфтявал град — Стрельч или Стрелец–град. От неговото име произлиза и сегашното наименование на Стрелча.
- Възраждане и съвременност
През епохата на Възраждането Стрелча е развито стопанско и книжовно средище, с буден и неуморен дух за просвета, духовно потребление и жажда за свобода. Още на 20 април 1876 г. стрелчани се включват в Априлското въстание и впоследствие са жестоко наказани за смелостта си.
Едва след Освобождението жителите на региона се завръщат по родните си места. По това време е построен храм–паметника „Св. Архангел Михаил“.
На 23 август 1969 г. Стрелча е обявена за град и курорт с национално значение.
Градът е бил опожаряван през Априлското въстание.
Личности[редактиране]
- Родени в Стрелча
- Георги Найденов (1927-1998) - български партизанин и банкер
Политика[редактиране]
Образование[редактиране]
Икономика[редактиране]
В Стрелча се отглежда маслодайна роза.
Обществени институции[редактиране]
Забележителности[редактиране]
- Тракийска гробница (Жаба могила).
- Остатъци от тракийско селище (Калето) Късноантичната и средновековна крепост Стрелъцград / Стрелчанско кале е построена през ІX в. и е използвана активно до ХІV или началото на XV в. Намира се на 2.5 км южно от града, на брега на река Стрелченска луда Яна. Нейната дължина е 130-140 метра, широчината е 50-60 Метра. Заема около 3 дка площ. Главния вход е от северозапад. Имало е вход и от югозапад. Народните предания говорят, че през Априлското възстание от 1876г. населението се укрива в калето, според Решението на Събранието в Оборище. Според него възстанниците трябва да укрият предварително жените, децата и старците, заедно с ценните им вещи. До преди около 25 години крепостта е била частично разрушена и са били видими жилищни помещения, части от църкви и доста запазени стени.
Театри[редактиране]
Музеи[редактиране]
Исторически музей с ансамбъл възрожденски къщи. Музейното дело в Стрелча има своята повече от половин вековна история.Богатото културно – историческо наследство на Стрелча кара Тодор Белчов да положи основите на музейна сбирка в града. Целият си съзнателен живот посвещава за издирване, проучване и популяризиране на археологическото наследство в Стрелча и региона. През 1947 г. е създадена общоисторическа музейна сбирка към читалището. Първоначално музейната сбирка се помещавала в различни къщи, но през 1960 г. е преместена в къщата на Бойчо Неделев – участник в Априлското въстание от 1876 г. Тодор Белчов, след него Евстатий Площаков и учителят Иван Антонов извършват огромна събирателска, научно – изследователска и популяризаторска дейност и създават една от най – богатите и уредени музейни сбирки. През 1976 – 1979 г. след провеждане на разкопки на 36 тракийски надгробни могили и голямото археологическо откритие „Жаба могила”, както и от активната събирателска дейност във фонда на музея постъпват много предмети от керамика, метал, тъкани, дърво и хартия. От 1988 г. музейната сбирка се премества в къщата на Чорбаджи Нешо Грозев, където понастоящем се помещават експозиците на Исторически музей – Стрелча. През 2001 г. се създаде Обществен съвет по музейно дело, който активно подпомага научно – изследователската, събирателска и популяризаторска дейност на Историческия музей. В залите на Историческия музей – Стрелча са разположни три експозиции. В приземния етаж, в просторна и добре осветена зала се помещава отдел „Археология”. В музейните витрини може да се види богата колекция от кремъчни и каменни оръдия на труда, които свидетелстват за живота на селищата от каменно – медната епоха. Представена е и тракийската гробница - мавзолей Жаба могила, с нейната величествена фасада, акротерий с Горгона медуза, каменни релефи от светилището – храм, както и колелата от колесницата четириколка и голямо разнообразие от погребален инвентар, намерен при проведените археологически разкопки в периода 1976 – 1979 г. в района на Стрелча. В тази зала е представена и крепостта „Галата” или т.нар. Стрелчанско кале, което е част от изградената в периода ІХ – ХІVв. силна укрепителна система в долината на р.Луда Яна. Отдел „Българските земи в древността ХV – ХІХ в.” се помещава на вторият етаж от къщата на чорбаджи Нешо Грозев. Предметите от бита и занаятите на стрелчани, свидетелстват, че въпреки затрудненията, създавани от беззаконията на местната турска и татарска власт, през епохата на Възраждането Стрелча се развива и утвърждава като един от значимите стопански центрове в Средногорието. В залата, посветена на борбите за национално освобождение, посетителят няма как да си тръгне без да усети онзи патриотизъм и мъжество на стрелчани, проявени от хайдути, местни революционери и герои, отдали живота си за „Чиста и свята Република”. Отдел „Художествен” е разположен на последния етаж и в двете просторни зали ценителите на художественото изкуство ще се потопят в магията от цветове на Никола Образописов, Мильо Балтов, Стефан Иванов, Вихра Григорова, Нейчо Дойчев и др.
Редовни събития[редактиране]
- Празник на розата.
- Традиционен събор.
Международно сътрудничество[редактиране]
Литература[редактиране]
Други[редактиране]
Стрелча е гара на ж.п линията Пловдив-Панагюрище.
Външни препратки[редактиране]
|
|||||||||||
|
|||||