Маслодайна роза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маслодайна роза
Mаслодайна роза.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розови
семейство: Rosaceae Розоцветни
род: Rosa Роза
секция: Gallicanae Маслодайна роза
Научно наименование
Уикивидове Gallicanae
DC, 1818
Видове

Маслодайните рози (Gallicanae) са растения от род Роза (Rosa). Те включват вида стамболска роза (Rosa gallica) и няколко свързани с него хибрида.

Произход и история на розопроизводството[редактиране | edit source]

Счита се, че отглеждането на рози за получаване на розова вода и по-късно на розово масло е започнало в Индия и Египет. С придвижването на турците и арабите през 9 век то е пренесено в Персия и Тунис. Търговията с розово масло в Европа е започнала през 16 век, а първите данни за розови насаждения по нашите земи са от 17 век — около Одрин,а в пределите на днешна България първите документални сведения са от 1712 г. за землището на с. Войнягово,Карловско. Със сигурност се знае, че в средата на 19 век се е формирала така нар. Розова долина, в района между Казанлък,Карлово и Стрелча.

Преди Освобождението у нас е имало около 10 хил. дка насаждения и производството на розово масло е достигнало 1000 кг. Най-големи площи са създадени и отглеждани около Първата световна война — около 90 хил. дка, след което площта намалява до 30 хил. дка.

Маслодайни рози се отглеждат в районите на Крим, Краснодар, известни площи в Молдова и Грузия, в Турция, Франция, Мароко, Индия, Афганистан и други страни.

Ботаническа класификация и характеристики[редактиране | edit source]

Класификация[редактиране | edit source]

Маслодайната роза се отнася към сем. Розоцветни (Rosaceae), род Rosa L., подрод Cynorodon, секция Gallicanae. Като маслодайни в света се отглеждат 4 вида — Rosa damascena, Rosa centifolia (столистна роза), Rosa gallica и Rosa alba. От потомството на Rosa damascena е излъчена Казанлъшката роза (R. damascena var. trigintipetala).

Морфологична характеристика[редактиране | edit source]

Казанлъшка роза - Rosa damascena Mill— заема почти 100 % от площта на маслодайната роза в България.
  • Коренова система — достига дълбочина 4–5 м и се състои от адвентивни корени, които излизат най-често от възлите.
  • Надземна част:
    • Розата е разклонен в основата си храст, достигащ височина 2 и повече метра. Младите разклонения имат тревисто зелен цвят и много шипове. През втората година леторастите се разклоняват и остаряват на 8-10-тата година. За да се поддържа живот на растението 30–40 години, храстите трябва да се подмладяват.
    • Леторасти — биват вегетативни и цветоноснии. Вегетативните имат буен растеж и служат за подновяване на храста. Цветоносните имат слаб растеж и след прецъфтяването продължават да нарастват за втори подраст.
    • Листа — сложни, текоперести, с 5–7 петури, горната им повърхност е тревистозелена, а долната — сивозелена, отделните петури имат дължина около 5 см и ширина около 3 см. Окапването на листата става много късно, с настъпване на зимните студове.
    • Пазвени пъпки — диференцират се като вегетативни и цветоносни.
    • Цветове — разположени са в съцветие метлица, като в зависимост от условията на годината и климата на района имат различен брой. Чашелистчетата са 5, а по броя на венечните листа се делят на пулести (с малък брой) и кичести (с голям брой).
      • По отношение на окраската си цветовете биват: с бледорозова, с типично розова, с розово-червена и с бяла. В типичната популация преобладават розовите храсти с 4–5 цвята в съцветие.
      • Броят на венечните листа варира в широки граници — от 6 до 76, а теглото на цвета — от 1 до 3,8 г. Типичните храсти имат средно 28 венечни листа и тегло 2,3 г.
    • Плодове — лъжливи (шипка), покрити отвън със смолести жлези. В лъжливия плод се формират 1–3 орехчета, покрити с кожух.
Бяла роза (Rosa alba) — в началото е заемала около 40 % от площта на маслодайната роза в ;
  • Листа — по-широки и по-назъбени;
  • Цвят — по-едър, с бели венечни листа, също бива пулест или кичест, дава 1,5–2 пъти по-висок добив на цвят, но съдържа двойно по-малко етерични масла.
Стамболска роза (Rosa gallica) — в началото е заемала около 10 % от насажденията у нас, има прави, почти неразклонени стъбла, покрити с малки шипове; цветовете са едри, червени, но лесно окапват и съдържат нисък процент етерични масла. Устойчива е на болести, което се използва най-вече в селекцията на нови клонове.
Столистна роза (Rosa centifolia) — у нас се отглежда като декоративна по градините и дворовете, а като маслодайна се отглежда във Франция и Мароко. Цветовете ѝ са едри и тежки, но съдържат нисък процент етерични масла с ниско качество.

Общи сведения за казънлъшката роза[редактиране | edit source]

Казанлъшката роза се отглежда заради цветовете, които съдържат етерични масла и от които се произвежда известното по цял свят българско Розово масло. В някои години цената на българското розово масло се доближава до цената на златото, откъдето идва и наименованието му „течно злато“.

Освен масло, при преработката на розовия цвят се получава и розова вода, която намира употреба в парфюмерийната и хранителната промишленост.

Преработените венчелистчета и плодовете от казанлъшката роза са богати на Витамин С, а също така успешно могат да се ползват за фураж на животните.

Насажденията с рози изпълняват и противоерозионни функции в района, в който се отглеждат.

Българско розово масло[редактиране | edit source]

Най-общо се характеризира с:
Качествени параметри: (по БДС)

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]