Крим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Крим.

Физическа карта на Крим

Кримският полуостров, (укр. Крим, Кримський півострів, кримскотат. Qırım, Qırım yarımadası / Къырым, Къырым ярымадасы, рус. Крым, Крымский полуостров) е полуостров в северната част на Черно море, на югозапад от Азовско море. Между двете морета е Керченският проток, разположен на изток от Крим.

Полуостровът има богата история от най-древни времена. Бил е част от елинската култура, Римската империя, Византия. През XV-XVIII век е център на Кримското ханство, васално на Османската империя. През 1783 г. е присъединено от Екатерина Велика към Руската империя, от 1921 г. е в състава на СССР. През 1991 г. територията и акваторията на полуострова стават част от новата държава Украйна, чрез административните единици Автономна република Крим и град Севастопол. През 1992 и 2014 г. за кратко Крим обявава независимост. На проведен на 16 март 2014 г. референдум 95,5% от гласувалите при преброени 50% от гласовете и избирателна активност от 85% (по данни на изборанта комисия) избират присъединяване към Русия. [1]. На 17 март АРК обявява независимост като Република Крим и на 18 март заедно с град Севастопол са приети в състава на Руската федерация като два отделни федерални субекта, образувайки Кримския федерален окръг.

На 27.03.2014 при гласуване в Общото събрание на ООН 100 държави гласуват резолюция, призоваваща за уважаване на териториалната цялост на Украйна, 58 се въздържат (включително Китай), а 11 държави (сред които Армения, Беларус и Русия) гласуват против.[2] ЕС[3], САЩ[4] и други държави налагат санкции срещу Русия.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Името на полуострова произлиза от тюркското Къръм (Qırım), означаващо вал, стена, ров. В руски исторически източници се среща името Таврида.

География[редактиране | редактиране на кода]

Кримският полуостров е дълбоко вдаден в северната част на Черно море, като загражда от юг Азовско море. Площта му е 26 944,6 km².

Климатът на полуострова е умерено-континентален.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

Първите обитатели, оставили следи в района, са кимерийците, изгонени от скитите през седмото столетие пр. Хр. През същия период гръцки заселници започват да основават колонии на полуострова.

През следващите векове в античността областта е част от Понт, но след 15 година пр. Хр. де факто е подчинена на Рим.

През Средновековието Крим е завладяван от готи (около 250 г.), хуни (376 г.), прабългари (5 век) и втори път по времето на Стара Велика България (632–665 г.), хазари (8 век), Киевска Рус (10 - 11 век), Византия (1016 г.), кумани (1050 г.) и монголи (1237 г.). След 13 век генуезците превземат стари венециански селища и развиват търговия в района.

Кримско ханство и Османска империя[редактиране | редактиране на кода]

След нашествието на хуните тюркски народи се установяват на полуострова. След унищожаването на Златната орда от Тимур, те сформират независимо Кримско ханство през 1441 г. под управлението на династията на Чингис хан.

През 1475 г. генуезките градове са превзети от османците. След тази дата кримските ханове стават подчинени на Високата порта.

Руска империя[редактиране | редактиране на кода]

През 1774 г. Руската и Османската империи подписват Кючук-Кайнарджийския мирен договор, с който Кримското ханство получава независимост и на практика попада под руско влияние. През 1783 г. целият Крим е анексиран от Руската империя.

Кримската война от 1854 до 1856 г. оказва пагубно влияние върху икономиката и населението в района, като множество кримски татари тюркски народи са принудени да напуснат домовете си. Много от тях се заселват в Добруджа, Анадола и други части от тогавашната Османска империя. За първи път кримските татари се превръщат в малцинство в своите земи.

Съветски съюз[редактиране | редактиране на кода]

По времето на Октомврийската революция, Крим е крепост на белите и тяхно последно убежище до 1920 г.

През 1921 г. е създадена Кримска автономна република в състава на РСФСР.

Крим е сцена на някои от най-кървавите битки между Червената армия и настъпващите германци през Втората световна война, сред които Обсадата на Севастопол.

През 1945 г. в Крим се провежда известната Ялтенска конференция.

От 18 май 1944 г. влиза в сила Сталиновата политика за етническо прочистване на Кримския полуостров, вследствие на което цялото кримско-татарско население е депортирано и въпреки реабилитацията от 1967 г., до последните дни на Съветския съюз на кримските татари не е разрешено да се завърнат в родината си.

През 1954 г. Кримският полуостров е предаден в състава на Украинската ССР. Широко разпространено е вярването, че това е станало по инициатива на съветския ръководител Никита Хрушчов в името на „дружбата между народите“ на СССР, като награда за украинското участие и жертви във Втората световна война, както и по повод на празнуването на 300-годишнината от провеждането на Переяславската рада (Събранието от Переяславъл). Съвременните историци обаче твърдят, че това твърдение не е съвсем вярно[5]. Според някои украински изследователи, предаването на Крим на Украйна е била необходима мярка, поради трудната икономическа ситуация на полуострова, причинена от унищоженията по време на Втората световна война и недостигът на работна сила след депортацията на кримските татари[6], тъй като преселниците на полуострова от руските региони не притежавали умения за земеделие в степните райони на Крим. Затова, през 1954 г., Кримската област е предадена на Украйна със следната формулировка: „Като се има предвид общият характер на икономиката, териториалната близост и тесните икономически и културни връзки между Кримската област и Украинската ССР“. Така на 25 януари 1954 на заседание на Президиума на ЦК на КПСС (председателствана от Георгий Маленков[7][8]) е одобрен проект на постановление на Президиума на Върховния съвет на СССР за прехвърлянето на Кримската област на РСФСР в състава на Украинската ССР. Първият секретар на Кримския обком на КПСС Павел Титов, който се противопоставя на предаването на полуострова на Украинската ССР, е отстранен от поста си и изпратен в Москва за поста заместник-министър на земеделието на РСФСР[9][10].

На 5 февруари 1954 г. Президиумът на Върховния съвет на РСФСР излзиза с постановление за предаване на Кримската област на Украинската ССР.

Протокол № 41 от заседание на Президиума на Върховния съвет на РСФСР

5 февруари 1954 г.

Като се има предвид общият характер на икономиката, териториалната близост и тесните икономически и културни връзки между Кримската област и Украинската ССР, Президиумът на Върховния съвет на РСФСР постановлява:

Предаване на Кримската област на РСФСР в състава на Украинската ССР.

Настоящето постановление да се внесе за одобрение в Президиума на Върховния съвет на СССР.[11].

19 февруари 1954 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР издава „Указ за предаване на Кримската област от състава на РСФСР в състава на Украинската ССР.“ На 26 април същата година Върховният съвет на СССР издава „Закон за предаване на Кримската област от състава на РСФСР в състава на Украинската ССР.“, с който одобрява постановлението на своя Президиум и внася съответните промени в членове 22 и 23 от Конституцията на СССР.[12] При предаването на областта не е взето под внимание желанието на населението на Крим, тъй като референдуми не се провеждат в СССР.

В състава на независима Украйна[редактиране | редактиране на кода]

След разпадането на Съветския съюз, през 1991 г., на Кримския полуостров е образувана Автономна република Крим, която заедно със град Севастопол влиза в състава на новата независима държава Украйна. Преобладаващото руско население в автономната република и разположените на полуострова съгласно двустранен международен договор руски военноморски бази на незамръзващото Черно море са причина за напрежение между Украйна и Русия.

На 5 май 1992 г. Крим обявява независимост, която не е призната, и впоследствие е постигнато съгласие да остане част от Украйна като автономна република. Севастопол, намиращ се на територията на полуострова, остава град със специален статут (подобно на столицата Киев) поради наличието на главната руска военноморска база на Черно море.

Кримската криза[редактиране | редактиране на кода]

Кримската криза — това са мащабните обществено-политически промени, които настъпват на територията на Автономна Република Крим и в град Севастопол през март 2014 година. От 23 до 27 февруари се осъществява принудителна смяна на изпълнителните органи на властта в Севастопол и в Автономна Република Крим. Новите власти отказват да признаят легитимността на правителството в Киев и се обръщат за помощ към ръководството на Русия.

Местните органи на властта, в кратки срокове организират и провеждат на 16 март референдум за статута на Крим. На населението е предложено да отговори на въпроса за възможността за излизане на Автономна република Крим от състава на Украйна и присъединяването и към състава на Руската Федерация.

На 17 март 2014 година (на следващия ден след провеждането на референдума), въз основа на резултатите от референдума и Декларацията за независимост, приета на 11 март, е провъзгласена суверенна Република Крим, в състава на която влиза град Севастопол в качеството си на град с особен статут. На 18 март е подписан договор между Руската Федерация и Република Крим за приемането на Крим в състава на Русия. В съответствие с този договор в състава на Русия влизат два нови субекта – Република Крим и градът с федерално значение Севастопол.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението му е 2 милиона души (сред които 13% кримски татари). Столицата на републиката е Симферопол. Други важни градове са Севастопол, Керч, Евпатория и Балаклава, Ялта.

Ялта

При преброяването на населението през 2001 в републиката живеят 2 033 700 души, като националният състав на населението е следният: руснаци (58 %), украинци (24 %), кримски татари (13 %), беларуси, евреи, немци, караими, арменци, българи, гърци, цигани и др. Населението на отделния град Севастопол е 378 хил. души (2005).

Според данни от преброяването на населението през 1939 в Крим е имало 1 126 429 души население, от които 51,5% руснаци и 25,9% — кримски татари.

Съгласно приетата през април 2014 година Конституция на Република Крим, официалните държавни езици са руски, украински и кримско-татарски.

Числеността на градското население е 1 274 300 души, което представлява 62,7% от обшия брой, а на селското - 759 400 души или съответно - 37,3%.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [1]
  2. Генеральная Ассамблея ООН призвала уважать территориальную целостность Украины
  3. European Council: President Barroso welcomes agreements on Ukraine, climate and energy policy and tax - 21/03/2014
  4. Remarks by Ambassador Samantha Power, U.S. Permanent Representative to the United Nations, at a Security Council Meeting on Ukraine, March 19, 2014
  5. Дорогой наш Никита Сергеевич : Крымская эпопея. Цикл передач радиостанции «Эхо Москвы» о жизни и деятельности Н.С.Хрущева
  6. Каким был «подарок Хрущева». Как Украина отстроила Крым.
  7. Из протокола N 49 заседания Президиума ЦК КПСС о передаче Крымской области из состава РСФСР в состав УССР. // Как это делалось. Российская газета, 2004-02-19. Архив на оригинала от 2014-03-29. Посетен на 2014-03-29.
  8. Кречетников А.. "Царский подарок": 60 лет передаче Крыма Украине. // BBC, 2014-02-18. Архив на оригинала от 2014-03-19. Посетен на 2014-03-19.
  9. Как Крым Украине отдали | Новости | Крымское ЭХО
  10. Официальный сайт газеты Советская Россия — ЗАБЫТЫЙ ПАТРИОТ КРЫМА
  11. Передача Крыма
  12. О передаче Крымской области из состава РСФСР в состав Украинской ССР