Крим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Крим.

Физическа карта на Крим

Полуостров Крим, (укр. Крим, Кримський півострів, кримскотат. Qırım, Qırım yarımadası, Къырым, Къырым ярымадасы, рус. Крым, Крымский полуостров) е полуостров в северната част на Черно море, на югозапад от Азовско море. Между двете морета е Керченският проток, разположен на изток от Крим.

Полуостровът има богата история от най-древни времена. Бил е част от елинската култура, Римската империя, Византия. През XV-XVIII век е център на Кримското ханство, васално на Османската империя. През 1783 г. е присъединено от Екатерина Велика към Руската империя, от 1921 г. е в състава на СССР. През 1991 г. територията и акваторията на полуострова стават част от новата държава Украйна, чрез административните единици Автономна република Крим и град Севастопол. През 1992 и 2014 г. за кратко Крим обявава независимост. След проведен на 16 март 2014 г. непризнат референдум Русия анексира Крим. На 17 март АРК обявява независимост като Република Крим и на 18 март заедно с град Севастопол са приети в състава на Руската федерация като два отделни федерални субекта, образувайки Кримския федерален окръг.

Референдумът не е признат от нито една държава в света освен Русия и Северна Корея [1], което довежда до налагане на санкции на Русия от ЕС[2], САЩ[3] и от международната общност, които го обявяват за невалиден и във силен разрез с приетите норми и закони. Отзивът от световните лидери е голям, но не достатъчен да повлияе на решението на Русия за анексиране на полуострова.

Наименование[редактиране | edit source]

Името на полуострова произлиза от тюркското Къръм (Qırım), означаващо вал, стена, ров. В руски исторически източници се среща името Таврида.

География[редактиране | edit source]

Кримският полуостров е дълбоко вдаден в северната част на Черно море, като загражда от юг Азовско море. Площта му е 26 944,6 km². Климатът на полуострова е умерено-континентален.

История[редактиране | edit source]

Ранна история[редактиране | edit source]

Първите обитатели, оставили следи в района, са кимерийците, изгонени от скитите през седмото столетие пр. Хр. През същия период гръцки заселници започват да основават колонии на полуострова.

През следващите векове в античността областта е част от Понт, но след 15 година пр. Хр. де факто е подчинена на Рим.

През Средновековието Крим е завладяван от готи (около 250 г.), хуни (376 г.), прабългари (5 век) и втори път по времето на Стара Велика България (632–665 г.), хазари (8 век), Киевска Рус (10 - 11 век), Византия (1016 г.), кумани (1050 г.) и монголи (1237 г.). След 13 век генуезците превземат стари венециански селища и развиват търговия в района.

Кримско ханство и Османска империя[редактиране | edit source]

След нашествието на хуните тюркски народи се установяват на полуострова. След унищожаването на Златната орда от Тимур, те сформират независимо Кримско ханство през 1441 г. под управлението на династията на Чингис хан.

През 1475 г. генуезките градове са превзети от османците. След тази дата кримските ханове стават подчинени на Високата порта.

Руска империя[редактиране | edit source]

През 1774 г. Руската и Османската империи подписват Кючук-Кайнарджийския мирен договор, с който Кримското ханство получава независимост и на практика попада под руско влияние. През 1783 г. целият Крим е анексиран от Руската империя.

Кримската война от 1854 до 1856 г. оказва пагубно влияние върху икономиката и населението в района, като множество кримски татари тюркски народи са принудени да напуснат домовете си. Много от тях се заселват в Добруджа, Анадола и други части от тогавашната Османска империя. За първи път кримските татари се превръщат в малцинство в своите земи.

Съветски съюз[редактиране | edit source]

По времето на Октомврийската революция, Крим е крепост на белите и тяхно последно убежище до 1920 г.

През 1921 г. е създадена Кримска автономна република в състава на РСФСР.

Крим е сцена на някои от най-кървавите битки между Червената армия и настъпващите германци през Втората световна война, сред които Обсадата на Севастопол.

През 1945 г. в Крим се провежда известната Ялтенска конференция.

От 18 май 1944 г. влиза в сила Сталиновата политика за етническо прочистване на Кримския полуостров, вследствие на което цялото кримско-татарско население е депортирано и въпреки реабилитацията от 1967 г., до последните дни на Съветския съюз на кримските татари не е разрешено да се завърнат в родината си. През 1954 г. по инициатива на съветския ръководител Никита Хрушчов Крим е предаден на Украйна, в името на "дружбата между народите" на СССР, като награда за украинското участие и жертви във Втората световна война, както и по повод на празнуването на 300-годишнината от провеждането на Переяславската рада (Съвета от Переяславъл).

В състава на независима Украйна[редактиране | edit source]

След разпадането на Съветския съюз, през 1991 г., на Кримския полуостров е образувана Автономна република Крим, която заедно със град Севастопол влиза в състава на новата независима държава Украйна. Преобладаващото руско население в автономната република и разположените на полуострова съгласно двустранен международен договор руски военноморски бази на незамръзващото Черно море са причина за напрежение между Украйна и Русия.

На 5 май 1992 г. Крим обявява независимост, която не е призната, и впоследствие е постигнато съгласие да остане част от Украйна като автономна република. Севастопол, намиращ се на територията на полуострова, остава град със специален статут (подобно на столицата Киев) поради наличието на главната руска военноморска база на Черно море.

Анексиране от Русия[редактиране | edit source]

В началото на 2014 г. по повод промяната на властта в Киев след продължителни улични стълкновения и във връзка с отмяната на действалия дотогава Закон за регионалните езици, съгласно който руският език е приет за регионален официален такъв, избухват вълнения сред руското население на автономната република. Ключови обекти на управлението и инфраструктурата са заети от въоръжени лица без обозначителни знаци, които някои наричат местни сили за самоотбрана, а други смятат за руски военни, а Върховната рада на Крим под натиск приема Закон за провеждане на референдум с искане за присъединяване на републиката към Руската Федерация. По същото време местната власт формира собствени въоръжени сили и правоохранителни органи като отказва да разпусне специалните части на МВР "Беркут", както е разпоредено от новата власт в Киев . Междувременно с активно международно посредничество продължава да се търси изход от кризисната ситуация, тъй като новото украинско правителство отказва да признае легитимността в действията на местна власт в Крим, която на свой ред отрича правото на централното държавно управление да диктува реда в автономната република. На 18 март 2014 г. Владимир Путин подписва указ за присъединяване на република Крим след проведен референдум сред жителите на Крим. Новият статут, както и действията на руските власти по анексията на полуострова остават непризнати от Република България, ООН, ЕС, САЩ и по-голямата част от света.

Население[редактиране | edit source]

Населението му е 2 милиона души (сред които 13% кримски татари). Столицата на републиката е Симферопол. Други важни градове са Севастопол, Керч, Евпатория и Балаклава, Ялта.

Ялта

При преброяването на населението през 2001 в републиката живеят 2 033 700 души, като националният състав на населението е следният: руснаци (58 %), украинци (24 %), кримски татари (13 %), беларуси, евреи, немци, караими, арменци, българи, гърци, цигани и др. Населението на отделния град Севастопол е 378 хил. души (2005).

Според данни от преброяването на населението през 1939 в Крим е имало 1 126 429 души население, от които 51,5% руснаци и 25,9% — кримски татари.

Официалните езици на републиката са руски и украински. Кримско-татарският език не е официално признат. Други употребявани езици са унгарски, полски, български и румънски.

Числеността на градското население е 1 274 300 души, което представлява 62,7% от обшия брой, а на селското - 759 400 души или съответно - 37,3%.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%8F
  2. European Council: President Barroso welcomes agreements on Ukraine, climate and energy policy and tax - 21/03/2014
  3. Remarks by Ambassador Samantha Power, U.S. Permanent Representative to the United Nations, at a Security Council Meeting on Ukraine, March 19, 2014