Никита Хрушчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никита Хрушчов
Никита Хрушчов
ръководител на Съвета на министрите на СССР
Мандат
27 март 1958 г. – 14 октомври 1964 г.
Предшественик Николай Булганин
Наследник Алексей Косигин
генерален секретар на КПСС
Мандат
14 септември 1953 г. – 14 октомври 1964 г.
Предшественик Йосиф Сталин
Наследник Леонид Брежнев
ръководител на ЦК на КПСС на РСФСР
Мандат
27 февруари 1956 г. – 16 ноември 1964 г.
Предшественик създаване на поста
Наследник Леонид Брежнев
Роден 15 април* 1894 г.
Калиновка, Руска империя
Починал 11 септември 1971 г. (на 77 г.)
Москва, СССР
Националност СССР, Русия
Религия атеист
Деца Сергей , Леонид, Юлия, Рада, Елена
Полит. партия КПСС
Подпис Nikita Khrushchev Signature2.svg
Военна служба
Години на служба 1941–1945
Преданост Flag of the Soviet Union.svg Червена армия
Род войски Въоръжени сили на СССР
Военно звание Генерал-лейтенант
Войни/битки Втора световна война

Никѝта Сергѐевич Хрушчо̀в (на руски: Никита Сергеевич Хрущёв) е съветски политик, ръководител на СССР след смъртта на Йосиф Сталин.

Хрушчов е роден на 3ти юли в Калиновска в семейството на миньор в провинциалното село Калиновка Курской,умира 11 септември 1971 в Москва. В ранна възраст той е овчар, а след това работи като механик в заводите и мините на Донбас от 1908 г., по-късно е участник в Гражданската война (1918-1920 г.). През 1929 г. Хрушчов постъпва и следва до 1931 г. в Московската промишлена академия и я напуска, за да работи в московския партиен апарат (1931–1935 г.).

През 1934 г. Никита Хрушчов става член на партията Централен комитет, а от 1938 до 1947 г. е първи секретар на Централния комитет на Украинската болшевишка партия.

През периода 1935–1938 г. Н. Хрушчов е първи секретар на московския градски партиен комитет,

По време на Втората световна война Хрушчов е партиен комисар на фронта и достига до военното звание генерал-лейтенант през 1943 г. След войната Хрушчов е избран за секретар на Централния комитет на ВКБ (б) от декември 1949 г. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея.

През март 1953 г. на съвместно заседание на Пленума на КПСС Централен комитет, митническия съвет на СССР и Президиума на върховния съвет на СССР намират за необходимо Хрушчов да се концентрира върху работата на Централния комитет на Комунистическата партия, във връзка с това той е освободен от задълженията си като Първи секретар на Комунистическата МК страна.

Хрушчов и Кенеди, Виена, юни 1961 г.

След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1953 до 1964 и Председател на Съвета на министрите на СССР от 1958 до 1964. През 1959 г. получава Ленинска награда за мир.

Той организира разобличаването на Сталин, разкривайки ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на Двадесетия конгрес на КПСС през февруари 1956 г. По този начин Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Сталин” и се опитва да въведе демократизъм в тоталитарната система. След Двадесетия конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа към личността”. Въвежда определен ред и започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавна сигурност. Под ръководството на Хрушчов съществува относителна творческа свобода за интелектуалците.

Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов прави опит да активизира земеделието, с което СССР да изпревари САЩ в селскостопанското производство, хвърля огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан.

По време на Великата отечествена война 1941 г.-1945 г., Никита Хрушчов служи в армията. Той е член на Военния съвет на Киев. Взима активно участие в отбраната на Сталинград и в подготовката на разгрома на германските воиски при Сталинград.

В следвоенния период, Хрушчов работи много за организиране на борбата за възстановяване и развитие на икономиката.

Никита Хрушчов е свален от длъжност и е пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС през 1964 г. Умира в Москва на 11 септември 1971 година.

Детство и образование[редактиране | edit source]

Никита Хрушчов е роден през 1894 в окръг Курск вКалиновска, село, разположено в близост до украинската граница, в семейството на миньора Сергей Хрушчов и Ксения Ивановна. Също така има сестра – Ирене. Когато били малки, зимата ходили на училище със сестра си, за да се научат да четат и пишат, а през лятото той работил като пастир.

Баща му работи като железничар, миньор,  наемник в тухларница, в района на Донбас, където заплащането е много по-високо, отколкото в Курск, поради което Сергей Хрусчов не се прибира, докато не събере достатъчно.

Калиновска е малко селце, учителката на Николай, Лидия Чевченко, заявява, че никога не  е виждала толкова бедно село, като вече споменатото. Никита работи още от малък като овчар и в продължение на четири години учи в енорийското училище на селото, след което под закрилата на Чевченко в държавното училище на Калиновска. По-късно в своите мемоари, Хрушчов споделя, че Чевченко е била атеист и с отказа си да посещава църквата, не се нравела ни най-малко на селяните, а при посещенията на брат си, давала забранени от правителството четива на младия Никита. Тя насърчавала Никита нееднократно да продължи образованието си, но финансовата нестабилност в семейството  му попречва.

През 1908 Сергей Хрушчов се мести в Юзовка(наречен така до 1924 на името на откривателя си Джон Хюс, след което прекръстен на Сталино и Донецк през 1961) в областта Донбас. Година по-късно, на четиринадесетгодишна възраст, Никита се мести при баща си, малко, след което го последват майка му и сестра му. Юзовка се е намирала в центъра на един от най-индустриализираните региони в рамките на Руската империя. След многобройни опити в различни сфери, родителите на Никита му намират работа като помощник монтьор. Към края на своето обучение, Хрушчов е нает на работа в машиностроителен завод“Едуард Босе" . Той губи мястото си, след като организира подписка за събиране на помощи за жертвите от Ленския разстрел, и бива нает  да преправя екипировки в мина, в близост до Рученково, където организира и разпространява статии за Правда(руски вестник, тогавашно издание на комунистическата партия до 1991). По-късно става ясно, че иска да емигрира към САЩ за по-добро заплащане.

При избухването на Първата световна война, Хрушчов е освободен от военна повинност, бидейки опитен ковач. Наемник в ателие, притежаващо материала от дузина мини, той взима участие в множество стачки, борещи се за по-високи заплати, по-добри условия за работа и за края на войната. През 1914 той се жени за Ефрозиния Писарева, дъщеря на отговорник в мината на Рутченково. Те имат две деца, дъщеря Юлия, родена 1915 и син Леонид, роден 1917.


След абдикирането на Николай II през 1917, новото временно правителство в Петербург има слабо влияние върху Украйна. Хрушчов еизбран от работническия съвет на Рутченково да го оглавява от  май същата година. Той не се присъединява кум Булшевиките преди 1918, когато избухва Гражданската война в Русия(военен конфликт между политически, етнически и социални групи на територията на бившата Руска империя в резултат от Февруарската революция и Октомврийската революция от 1917 г.). Неговият биограф, Уилиам Таубман предполага, че Хрушчов се е чувствал по-близък до Меншевиките, които са акцентирали върху икономическия напредък и че именно това обяснява неговото по-късно присъединение към Болшевиките, които преди всичко се стремят към политическа власт. 

Гражданската война[редактиране | edit source]

През 1918 Болшевиките подписват Брест-литовски мирен договор с централните сили и германците окупират Донбас, което кара Крушчов да се върне в Калиновка. В края на 1918, началото на 1919, той е мобилизиран към Червената армия като политически пратеник. Пост създаден на скоро, за да втълпява болшевишките идеи сред новобранците и за да подсилва морала сред войсковите части

През 1918 става ръководител на отряда “Червена гвардия” в Рутченково и политически комисар на 2-ри батальон, 74 полк, 9 пехотна дивизия в 9 Червената армия на Царичинския фронт. После става инструктор на политическата Кубанска армия. След края на войната е на икономическа и партийната длъжност. През 1920 г. става политически лидер, заместник-управител на Рученсковската мина.Гражданската война вижда своя край 1921г. и Хрушчов е демобилизиран и изпратен в Донбас, където той и хората му живеят в лоши условия.През 1922 г. Хрушчов се връща Юзовка и се записва в университет. През юли 1925 г. е назначен за лидер на Петрово-Маринската партия в Сталинска област.

Войната оставя след себе си една напълно разрушена държава, в която гладът и болестите взимат стотици хиляди жертви, сред които и съпругата на Никита, Уфрозиния. Тя умира от тиф в Калиновска, докато Хрушчов е още в армията. Той се прибира за погребението и верен на своите болшевишки принципи отказва ковчегът на жена му, да влезе в църквата на селото, дори пренася ковчега над ограждението на гробището до самата гробница, въпреки всеобщото възмущение на селяните.

Издигане в партията[редактиране | edit source]

Благодарение намесата на негов приятел, през 1921 Хрушчов е предложен за заместник-директор в мината на Рутченково, където е работил преди това. Все още болшевиките са малко на брой в района. По това време движението е разцепено от новата икономическа политика на Ленин, който обосновава икономически либерализъм, ограничен и отхвърлен от някои болшевики. Макар че задълженията на Хрушчов са свързани само с политическите дела, той се заема с подема на производството от мината след хаоса, оставен от войната. Той помага за възстановяването на машините и носи старата си миньорска униформа по време на проверките, които прави.

Работата на Хрушчов  е забелязана и през 1922 му е предложена позиция на директор в съседна мина. Той отказва, тъй като се опитва да продължи образованиетоси в техникума на Юзовка. Продължава работата си в мината, като я съчетава с курсовете. Малко след приема му през  лятото на 1922, той е назначен секретар на партията към техникума и става член на избирателния съвет към комитета на партията в Юзовка.

Отново през 1922 той среща и се жени за втората си съпруга, Марусиа, чието моминско име не е познато. Разделят се бързо, въпреки че след това той не спира да помага на болната и дъщеря от предишен брак.  Малко след краткия си брак, Хрушчов среща Нина Петровна Кукачук, военна, обучена от Партията, дъщеря на заможни украински земеделци. С нея прекарва живота си, имат две деца, Сергей(1935) и Елена(1937),  макар да сключват  брак чак през 1965.

През 1925 Хрушчов е назначен секретар на партията в област Петрово-Маринси до Юзовка, а в края на годината е избран за делегат по време на четиринадесетия конгрес на Партията в Москва.

Протеже на Каганович[редактиране | edit source]

Хрушчов среща Каганович през 1917, който през 1925 оглавява Партията в Украйна. Той взима Хрушчов под крилото си, който в края на 1926 става втори в йерархията на Партията в Сталино.

Каганович мести Хрушчов в Харков, тогавашна столица на Украйна, и го поставя на чело на организационния департамент  на Централния партиен комитет на страната. През 1928 е изпратен в Киев, където от значителна важност за Партията.

Той отново изпитва желание да продължи образованието си и следвайки Каганович, който става близък съветник на Сталин в Кремъл, се записва в индустриалната московска академия. Така и не завършва следването си в учебното заведение,но издигането му в Партията се ускорява. През 1932 Хрушчов успява да достигне втори ранг след Каганович в организацията на Партията в Москва и през 1934 става шеф на Партията в града и член на Централния комитет. Според самия Хрушчов, той дължи заслугата за бързото си развитие на приятелството си с колега от академията, Надежда Алилуева, съпругата на Сталин. В мемоарите си той споделя, че Алилуева е говорила все добро за него пред Сталин. От своя страна, неговият биограф Уилиам Томпсън, заявява, че по онова време Хрушчов е бил много ниско в йерархията, за да получи, каквато и да било протекция от Сталин и че ако кариерата му е била подпомогната от някого, то това е Каганович.

Докато е на чело на партийната  организацията  в Москва, Хрушчов ръководи създаването на московското метро, доста скъп проект, чийто главен отговорник е Каганович. Хрушчов поема риск, като прекарва дълго време в тунелите на метрото, което отваря след уречената дата. Но въпреки това той получава орден от Ленин за значителния си принос. По-късно през 1935, той е избран за шеф на партията на област Москва, населявана от 11 милиона жители.

Участие в репресиите[редактиране | edit source]

Като 1-ви секретар на Московския градски комитет на КПСС, Хрушчов става главния организатор на репресиите в Москва и Московска област.

Документи от секретариата на Сталин сочат, че Хрушчов му сътрудничи от 1932. Хрушчов се възхищава на диктатора,а той от своя страна, оценява младия си поддръжник.  През 1934 започва Голямата чистка(политически репресии и гонения в Съветския съюз, дирижирани от Йосиф Сталин през 30-те години на 20 век с цел да консолидира управлението си в Съветския съюз, да централизира властта и да премахне всяка възможна съпротива на властта), по време на която милиони са екзекутирани или изпратени в Гулаг или иначе казано трудов лагер . В центъра на чистката са Московските процеси, една пародия на правосъдие, насочена към елиминирането на високопоставени политически и военни лица. Централно място в тази кампания са серия от показни процеси за прочистване на висшите ръководители на партията и армията. Oт 38 високопоставени партиини служители в град Москва и провинцията, 35 са били убити. Трима от оцелелите са били прехвърлени в други части на СССР. От 146 партийните секретари на градове и области извън град Москва само 10 оцелели след чистките. В спомените си Хрушчов е отбелязал, че почти всички, които са работили с него са били арестувани. През 1936, Хрушчов изразява пълната си подкрепа към целия процес:  „Всеки, който се присъедини към успехите на нашата държава, към победите на нашата родина, водена от великия Сталин, би намерил една единствена подходяща дума за продажниците, за фашистките кучета от Зеновиево-троцката  шайка. И тази дума е екзекуция.“

Предводителите на партията получават квота за „неприятели“, които трябва да заловят. През юли 1937 квотата, фиксирана от Политбюро(орган на ЦК на КПСС, в който влизат най-влиятелните членове на ЦК, определящи политиката на партията и на цялата държава), е от 35 000 души за Московска област и 5000 от тях трябва да бъдат екзекутирани. В отговор, Хрушчов нарежда 2000 по-заможни селяни или колаци(понятие създадено и придобило популярност в Русия преди Октомврийската революция, като е използвано за обозначаване на определена селска прослойка), да бъдат екзекутирани. Две седмици след получаването на квотата, Хрушчов докладва на Сталин, че 41 305 „криминално-проявени или колаци“ са заловени и че 8 500 измежду тях заслужават смърт.

През 1937 Хрушчов споделя на Каганович за своето сближение с троцкизма през 1923, който го съветва да го каже и на Сталин. Според Хрушчов, съветът му е бил даден, от страх да не би Каганович да пострада заради грешките на своето протеже.Сталин приема със спокойствие изповедта на Хрушчов, който разказва в мемоарите си, че ако Сталин не е бил убеден в искреността му веднага би го сметнал като враг на народа и третирал в последствие като такъв.

В края на 1937 Сталин поставя Хрушчов на чело на комунистическата партия в Украйна, след което Хрушчов отива в Киев, който става столица на държавата през януари 1938. Украйна е поле на многобройни чистки, сред които фигурират и професори от Сталино, към които Хрушчов изпитва дълбоко уважение. След пристигането му, броят на арестите нараства. Всички членове на Политбюро в Украйна са заловени, с изключение на един. Скоро след това, всички заловени след назначението на Хрушчов са осъдени на смърт.

През 1939 на четиринадесетия конгрес на украинската партия Хрушчов заявява: „Другари, ние трябва безспирно да разобличаваме и унищожаваме враговете на народа. Но не трябва да приемаме, че един просто почтен болшевик трябва да бъде наказван. Ние трябва да се борим срещу клеветниците.“

По време на войната[редактиране | edit source]

Когато германците нахлуват в Съветския Съюз , през юни 1941 г., Хрушчов е бил все още на поста си в Киев. Сталин го назначава на поста политически комисар и Хрушчов служи на няколко фронта като посредник между местните военни командири и политическите управници в Москва. Сталин използва Хрушчов да държи командирите изкъсо, за да не се опитват да му повлияят. Тъй като германците са напреднали доста в територията на СССР, Хрушчов работи с военните непрекъснато в опит да защитят и да спасят Москва. По време на битките изпадат в затруднение поради искания от Сталин, че града при никакви обстоятелства не трябва да бъде изоставян и окупиран. Червената армия скоро е обградена от германците. Тогава германците пленяват, 655 000 руски военнопленници. Според руснаците тези цифри са били 677 085, от който 150 541 мъже са избягали от плен. През 1942 г. Хрушчов е бил на Югозападния фронт, той и Тимошенко предложили масивна контраофанзива в Харков. Сталин одобрява само част от плана, но 640 хиляди войници от Червената армия се включат в офанзивата. Германците обаче решили, че руснаците могат да атакува в Харков , и поставят клопка. Началото на 12 май 1942 г., съветската офанзива първоначално се оказва успешна, но в рамките на пет дни германците навлизат дълбоко в съветските територии и Червената армия e опасност да бъде обградена. Сталин отказва да спре офанзивата, и всички дивизии на Червената армия скоро били обкръжени от германците. СССР губи около 267 000 войници, включително над 200 хиляди военопленници.

Хрушчов пристига на фронта в Сталинград август 1942, малко след началото на битката през юли, която продължава до февруари 1943г. Въпреки че се връща понякога в Москва, той остава в Сталинград през по-голямата част от битката. Той предлага контра-атака, но разбира, че Жуков и останалите генерали вече са планирали тайно операция Уранус, целяща да обгради немските войскови части. Преди самото започване на операцията, Хрушчов прекарва доста време в инспектиране на подготовките, разпитване на немски заложници и наемането на някои от тях за пропагандни цели.

След оттеглянето на германците от Сталинград, Хрушчов е изпратен на други фронтове. По това време той преживява лична трагедия- сина му Леонид, който  участва в конфликта като пилот, бива убит на 11март 1943. Обстоятелствата около смъртта му остават неясни, тъй като никой от другите пилоти не потвърждава, че е видял свалянето на самолета му, а тялотому остава неоткрито. В последствие, съдбата на Леонид се превръща в обект на множество спекулации. Според една от теориите, той оцелява и сътрудничи на германците, след което заловен от руснаците, Сталин нарежда екзекуцията му. Това обяснение е използвано, за да се обясни защо Хрушчов се отказва по-късно от Сталин в свое тайно слово. Тази теория не се поддържа от руските източници, но някои историци твърдят, че досието на Леонид е променено след войната. През 1943, съпругата на Леонид, Люба Хрушчова е заловена е заловена за шпионаж и осъдена на 5 години принудителен труд, а синът и от предишен брак е изпратен в сиропиталище. Дъщерята на Леонид Юлия е отгледана от Никита и жена му.

През юли същата година Хрушчов придружава съветските войскови части по време на битката в Курск, която е една от големите операции на Източния фронт. В нея вземат участие 4 милиона войници, 13 000 бронирани машини, 50 000 оръдия и 12 000 самолета. Това е последната голяма немска офанзива срещу Червената армия. Част от битката при Курск е и най-голямата танкова битка, позната в историята. Хрушчов следва съветските сили до влизането им в Киев, който е напълно разрушен. С бързия напредък на руснаците, той се заема с реконструкцията на Украйна. Той е назначен пръв министър на Украйна и продължава да бъде на чело на украинската комунистическа партия, един от редките случаи, при които функциите, на шеф на партия и държавен ръководител на страната, се изпълняват от едно и също лице.

Според биографа на Хрушчов е трудно да бъде определена военната му кариера, тъй като той често действа като военен съветник и сложно може да се разбере до каква степен е повлиявал на взимането на решения, или дали по-често се е съгласявал да подписва заповеди, дадени от други офицери. При все това, Томпсън подчертава, че във военните мемоари от периода Брежнев, Хрушчов е упоменаван няколко пъти и че тези макар и малко споменавания са позитивни. Томпсън предполага, че те са знак на уважението, с което са се отнасяли офицерите към Хрушчов.

Идването на власт и връщане в Украйна[редактиране | edit source]

Хрушчов се връща към домейна си в края на 1943 г. Почти цяла Украйна е била разрушена от германците. Промишлеността също била разрушена, а селското стопанство е изправено пред критичен недостиг. Въпреки че милиони украинци са били откарани в Германия като работници или военнопленници, имало недостиг на жилища за тези, които са останали. Статистиката показва, че всеки един от всеки шест украинците е бил убит по време на Втората световна война. Както Украйна се възстановява, наборната служба е била наложена, и 750 000 мъже на възраст между 19 и 50 години им е дадена минимална военна подготовка. След това са изпратени да се присъединят към Червената армия. Други украинци се присъедини към партизански сили търсейки независимост за Украйна. Хрушчов прави кратко посещение до родното му място Калиновка, където го намира разрушено и с гладуващо население. Само с една трета от мъжете, които са се присъединили към Червената армия са се върнали живи. Хрушчов прави това, което му е по силите, за да подпомогне родния си град.

В опит да увеличи земеделската продукция, колохозите получават оторизиране да гонят тези, които не изпълняват своята част от работата. Шефовете на колохозите се възползват от възможността, за да премахват свои лични неприятели, инвалиди и възрастни хора, в резултат на което близо 12 000 души са изпратени в ориенталските региони на СССР. Хрушчов смята тази политика за доста ефикасна и препоръчва на Сталин прилагането и в целия блок.  Репресиите срещу партизаните, по-голяма част, от които са част от украинската въстаническа армия, са жестоки и социалистическите военни и полицейски единици екзекутират 110 825 „бандити“ и задържат около 250 000 затворници между 1944 и 1946. Близо 600 000 украинци от западната част са заловени между 1944 и 1952, една трета от тях също са екзекутирани, а останалите хвърлени в затвор или депортирани на изток.

Годините по време на войната дават лоша реколта, а през 1946, страшна суша сполетява Украйна и западна Русия. Въпреки това, фермите трябва да предоставят 52% от реколтата си на правителството. Хрушчов поставя доста високи квоти, което кара Сталин да очаква едно значително и неопределено количество зърнени култури. Храната е разпределена по дажби, но селските неземеделски работници не получават никаква карта за полагаема дневна дажба. В края на 1946 Хрушчов осъзнава отчайващата обстановка от неизбежния глад и се обръща няколкократно за помощ към Сталин, който гневно отхвърля молбите. Хрушчов отива лично да разговаря със Сталин по наболелия проблем. Главнокомандващия все пак се съгласява да подпомогне доста ограничено Украйна. Февруари 1947 Сталин изпраща Лазар Каганович в „помощ“ на украинския премиер и месец след това, Каганович оглавява партията в Украйна на мястото на Хрушчов.

Хрушчов се разболява тежко и до септември 1947 рядко се появява пред публика. В мемоарите си той заявява, че е страдал от пневмония, макар и някои биографи да предполагат, че болестта е била измислена от страх да не би да загуби позицията си. В края на годината, Каганович е извикан в Москва и поста му е свободен за Хрушчов, който малко след това го предоставя на протежето си Демян Коротченко. 

Последните години на Хрушчов в Украйна са предимно спокойни, индустрията потръгва, партизаните са елиминирани от  силите на СССР, реколтите на 1947 1948 са по-богати от очакваното. Хрушчов лансира нова политика, за да спре частните частните ферми, като налага неочаквани такси. С цел да елиминира разликата между града и селото и да трансформира селячеството в пролетариат, той развива идеята за агро-град. Идеята е била вместо да живеят по селата в близост до земята,  селскостопанските работници да живеят в по-големи градове, разполагайки с инсталации и обществени услуги,несъществуващи в селото. Преди връщането си в Москва, той завършва реализирането на един такъв град в края на 1949 и го посвещава на Сталин за седемдесетия му юбилей.

В своите мемоари Хрушчов говори хвалебствено за Украйна, която управлява повече от едно десетилетие:

„ Бих казал, че украинският народ ме прие добре. Сещам се с ентусиазъм за годините, които прекарах там. Става дума за период, изпълнен с отговорности, но приятен, тъй като ми носеше удовлетворение… Но съм далеч от идеята да преувелича заслугите си…Множеството от украинския народ направи големи усилия. Отдавам успеха на Украйна на неговия народ в своята цялост.  В бъдеще няма да се разпростирам върху тази тема, но по принцип е много лесно това да се покаже. Аз съм си себе си, руснак и не искам да обиждам руснаците…“

След смъртта на Сталин и борбата за власт[редактиране | edit source]

Смъртта на Сталин е обявена 6 март 1953, както и съставяне  на новото правителство. Маленков става премиер, Бериа(който затвърдява своето влияние в разузнавателните служби), Каганович, Булганин и предходния министър на външните работи, Молотов, стават вицепрезиденти.  Хрушчов е свален от длъжност шеф на Партията в Москва, за да може да се концентрира върху неконкретни задачи, свързани с Централния комитет на КПСС. New York Times поставя Маленков и Бериа на съответно първо и второ място в класация за влиятелност измежду членовете на Президиума, докато Хрушчов е чак на последно място.

Маленков напуска секретариата на Централния комитет,тъй като колегите му се опасяват да не би да придобие прекалено голяма власт. Хрушчов има полза от това и е избран главен секретар на ЦК на КПСС след свикването на партийния конгрес.На XX конгрес на партията, Хрушчов прави реч на култа към личността на Сталин и репресиите.

Дори преди погребението на Сталин, Бериа започва серия от реформи, чиято цел е да опозорят Йосиф Сталин. Едно от предложенията, което е въведено в сила е амнистията на повече от един милион затворници. Друго предложение, което бива отхвърлено е освобождаване от контрол на Източна Германия, в името на единна и неутрална Германия, в замяна на компенсация от страна на Западна Германия. Хрушчов вижда тази идея като анти комунистка . Хрушчов се съюзява с Маленков, получавайки подкрепа и от други членове на Президиума, за да стопират по-голяма част от предложенията на Бериа. Никита споделя следното упасение в мемоарите си: „Бериа точи ножове срещу нас…“ . Страхът от преврат, планиран от Бериа, не е тайна и на 26 юни 1953, Бериа е задържан по време на събрание на Президиума, след което е тайно съден и екзекутиран през декември същата година.

Борбата за власт не приключва с елиминирането на Бериа. Хрушчов успява да събере по-важните членове на Партията и да назначи симпатизантите си на чело на основни инстанции, които влизат след това в Централния комитет. Хрушчов се изявява като прагматичен активист, готов да преодолее всяко препятствие за разлика от Маленков, който изглежда по-безжизнен. Той публично открива Московския Кремъл(исторически комплекс в центъра на Москва), решение, оценено от народа. Като се има предвиди, че Маленков и Хрушчов целят заедно да трансформират земеделието, предложенията на Никита са доста по-всеобхватни, като той цели да мобилизира стотици хиляди доброволци на работа във ферми в западен Сибир и в северен Казахстан. Въпреки някои успехи, проектът е катастрофален за руската агрикултура. Още повече, Хрушчов разполага с компрометираща за Маленков информация, намерена от тайните архиви на Бериа. Докато съветските прокурори разследват зверствата, причинени от Сталин, между които и аферата за Ленинград, те откриват доказателства за участието  на Маленков.

Маленков вече не е най-отгоре в списъка с членове на Президиума. Влиянието на Хрушчов продължава да нараства със задължението за вярност към нацията на основните представители на Партията и поставянето на неговите избраници на чело на КГБ. Според биографът му, Томпсън, „доминиращата позиция на Хрушчов, измежду членовете на цялата дирекция, вече не буди никакво  съмнение“

Начело на СССР[редактиране | edit source]

Укрепване на властта и тайна реч[редактиране | edit source]

Хрушчов и Молотов като цяло работят в разбирателство и дори министъра на външните работи предлага именно Хрушчов, а не Булганин да замести Маленков като пръв министър. В същото време двамата нямат всеобщи политически виждания. Малко след взимането на властта, Хрушчов подписва мирен договор с Австрия, който води до оттеглянето на съветските окупационни сили. Молотов се отнася с  недоверие,но Хрушчов организира посрещането на австрийска делегация в Москва, за да обсъдят договора.Въпреки че Хрушчов и другите членове на Президиума обвиняват Молотов в провеждане на неблагоприятна външна политика за СССР, по време на събрание на Централния комитет, той запазва поста си.

В края на 1955, милиони политически затворници свидетелстват за терора в Гулаг. В разследване на всички злоупотреби, престъпленията, извършени от Сталин биват разкрити пред неговите последователи. Хрушчов настоява те да бъдат разкрити на делегатите на следващия двадесети конгрес на Партията. Някои от колегите му, между които Молотов и Маленков, се противопоставят на осъществяването на такова разкритие и убеждават Хрушчов да го направи по време на затворено заседание.

Сутринта на 25 февруари 1956, Хрушчов разкрива, това което е било скрито под името „таен дискурс“/„тайна реч" на събрание, забранено за пресата. В продължение на четири часа той разбива репутацията на Сталин. В мемоарите си Хрушчов отбелязва: „ Конгресът ме слушаше в пълно мълчание. Както се казва в поговорката, можеше дори летяща муха да се чуе. Беше толкова внезапно и неочаквано.“ Той казва на делегатите:

„Точно тук Сталин показа множество пъти своята нетолерантност, своята бруталност и злоупотребата си с властта…Той често е избирал пътя на потисничеството и на физическото унищожение, не само срещу своите истински врагове, но също срещу хора, които не са извършили никакво престъпление спрямо Партията или съветското правителство.“

Ако не успява да промени из основи социалистическото общество, то поне тайната реч оказва широко влияние.  Тя един от факторите за бунтовете в Полша и за унгарската революция по-късно през годините, а през юни защитниците на Сталин град организират бунтове в продължение на четири дена  в родната им Грузия, за да поискат оттеглянето на Хрушчов и заместването му от Молотов. На съвещания, където тайната реч е била прочетена, комунистите осъждат по още по-язвителен начин Сталин(и Хрушчов) и дори искат многопартийни  избори. Четиридесет години по-късно, след падането на Съветския съюз, Горбачов поздравява Хрушчов, за поетия политически риск и за това, че преди всичко се е показал като „човек с чувство за морал“.

Хрушчов утвърждава властта си, организирайки оставката на Булганин от поста пръв министър в своя полза(Булганин е назначен на чело на Госбанк, държавната банка на СССР), той създава и ръководи съветът на отбраната на СССР, ставайки по този начин главен комендант на военните сили. Макар и доминирането ха Хрушчов да е всеобхватно,той не разполага с абсолютната власт на Сталин.

Култура[редактиране | edit source]

След вземането на властта, Хрушчов установява определена свобода в областта на изкуствата. Публикуването на романа Човек не само с хляб живее на Владимир Дмитриевич, разказ на един инженер идеалист, противопоставен на вдървената бюрокрация, е оторизирано през 1956, дори Хрушчов да го определя като „изцяло неверен“. През 1958 обаче той поръчва язвителна атака срещу Борис Пастернак. След като романът му Доктор Живаго(разказ за един мъж, разкъсван между две жени, по времето на Руската революция)е публикуван в чужбина и появата му в СССР е забранена. Авторът печели нобелова награда за литература, която трябва да откаже поради политически натиск, а романът е публикуван в Русия чак през 1985 като знак на отваряне от страна на Горбачов. Правда квалифицира романа като „реакционен калибър от ниско качество“ и авторът бива изключен от Съюза на писателите в СССР. В мемоарите си Хрушчов обяснява, че се е измъчвал заради романа и че е бил много близко до оторизирането му и че след това е съжалявал, че не го е направил. След падането си от влас, Хрушчов получава копие от романа и го чете, като се има предвид, че преди това е виждал само откъси, след което заявява: „ Не трябваше да го забраняваме. Трябваше аз сам да го прочета. Няма нищо анти-социалистическо в него“.

Хрушчов смята, че СССР може да настигне запада и не съзира никакъв проблем в това да позволява на гражданите да виждат западните постижения. За разлика от Сталин, Хрушчов пуска съветски граждани да пътуват и разрешава чужденци да посещават държавите от Съветския съюз. През лятото на 1957,в Москва е организиран шестият световен фестивал на младежта и учениците, като Хрушчов изисква от членовете на Комсомола да „прикриват чуждестранните гости от нашия натиск“.

Хрушчов е поканен на Московския манеж, за да разгледа експозиция от най-различни авангардни произведения. След като ги вижда, той избухва в изблик на ярост и ги сравнява с кучешки изпражнения и заявява, че едно магаре би направило по-хубава творба, махайки с опашката си. Когато писатели и кинодейци защитават картините, Хрушчов насочва гнева си срещу тях. Въпреки гнева на премиера, никой от творците не заловен или заточен, дори експозицията в Московския манеж остава отворена още известно време и се радва на значителен брой посетители след публикуването на статия от Правда.

Политически реформи[редактиране | edit source]

Направените реформи не позволяват никакво политическо престъпление да бъде представено дори пред съда, без да бъде сметнато за такова от местния комитет на Партията. Все пак по времето на Хрушчов няма големи политически процеси. По негово време е въведено принудителното хоспитализиране за хора,„ опасни за обществото“. Според автора Рой Медведев, който пише един от първите анализи на управлението на Хрушчов, „политическият терор, използван като ежедневен метод от правителството е заместен под ръководството на Хрушчов от административни способи за потисничеството.“

През 1958 Хрушчов организира събрание на Централния комитет, което се извършва пред публика, след което тази практика остава и за напред. Тази публична видимост подсилва контрола на Хрушчов върху Комитета, тъй като дисидентите е трябвало да се аргументират пред широка публика.

Един нов вид разделение бива въведен през 1962, при което областите са разпределени на партийни комитети от две паралелни структури, една за индустрията и друга за земеделието. Това разпределение е непознато за апаратчиките на Партията, като носи  объркване в управлението, тъй като никой от комитетите няма никакво присъствие на останалите. Тъй като за всяка област има ограничен брой седалища в Централния комитет, това разделение създава възможност за съперничество между постовете и според Медведев е било твърде възможно да бъде създадена двупартийна система на управление.  Хрушчов нарежда също една трета от членовете на всеки комитет, от най-ниско ниво, да бъде замествана на всички избори. Този декрет създава напрежения между Хрушчов и Централния комитет и дразни ръководителите на Партията, на които Хрушчов дължи вземането на властта.

От март 1964 Леонид Брежнев започва да обсъжда заедно със своите колеги уволнението на Хрушчов. Брежнев разполага с достатъчно време, за да планира заговора си, тъй като Хрушчов не е в Москва в продължение на пет месеца между януари и септември 1964.

Конспираторите, водени от Брежнев, Александър Шелепин  и от президента на КГБ Владимир Семичастни нанасят удар през октомври, докато Хрушчов  на почивка в Питцунда, Абхазия. На 12 октомври 1964 Брежнев съобщава на Хрушчов, че специално събрание на Президиума ще бъде организирано на следващия ден във връзка със земеделски въпроси.  Макар и да подозира някаква клопка, Хрушчов се връща в Москва, където е атакуван от Брежнев и от другите членове на Президиума заради неефикасните си политики и заради, както казват колегите му, заради ератичното му поведение. Хрушчов не оказва голяма съпротива и същата вечер звъни на своя приятел и колега от Президиума Алексей Косигин, за да му каже:

„Аз съм стар и изморен. Да ги оставим да се изправят лице в лице един срещу друг. Аз направих основното. Някой можел ли е и да си мечтае да каже на Сталин, че не ни устройва повече и да му предложи да се пенсионира?...Днес всичко вече е различно. Страхът изчезна и можем да си говорим като равни. Това е моят принос. Няма да се боря повече.“

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за