Никита Хрушчов
|
||||||||
Никѝта Сергѐевич Хрушчо̀в (на руски: Никита Сергеевич Хрущёв) е съветски политик, ръководител на СССР след смъртта на Йосиф Сталин.
Хрушчов е роден в семейството на миньор в провинциалното село Калиновка Курской. В ранна възраст той е овчар, а след това работи като механик в заводите и мините на Донбас от 1908 г., по-късно е участник в Гражданската война (1918-1920 г.). През 1929 г. Хрушчов постъпва и следва до 1931 г. в Московската промишлена академия и я напуска, за да работи в московския партиен апарат (1931–1935 г.).
През 1934 г. Никита Хрушчов става член на партията Централен комитет, а от 1938 до 1947 г. е първи секретар на Централния комитет на Украинската болшевишка партия.
През периода 1935–1938 г. Н. Хрушчов е първи секретар на московския градски партиен комитет,
По време на Втората световна война Хрушчов е партиен комисар на фронта и достига до военното звание генерал-лейтенант през 1943 г. След войната Хрушчов е избран за секретар на Централния комитет на ВКБ (б) от декември 1949 г. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея.
През март 1953 г. на съвместно заседание на Пленума на КПСС Централен комитет, митническия съвет на СССР и Президиума на върховния съвет на СССР намират за необходимо Хрушчов да се концентрира върху работата на Централния комитет на Комунистическата партия, във връзка с това той е освободен от задълженията си като Първи секретар на Комунистическата МК страна.
След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1953 до 1964 и Председател на Съвета на министрите на СССР от 1958 до 1964. През 1959 г. получава Ленинска награда за мир.
Той организира разобличаването на Сталин, разкривайки ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на Двадесетия конгрес на КПСС през февруари 1956 г. По този начин Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Сталин” и се опитва да въведе демократизъм в тоталитарната система. След Двадесетия конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа към личността”. Въвежда определен ред и започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавна сигурност. Под ръководството на Хрушчов съществува относителна творческа свобода за интелектуалците.
Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов прави опит да активизира земеделието, с което СССР да изпревари САЩ в селскостопанското производство, хвърля огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан.
По време на Великата отечествена война 1941 г.-1945 г., Никита Хрушчов служи в армията. Той е член на Военния съвет на Киев. Взима активно участие в отбраната на Сталинград и в подготовката на разгрома на германските воиски при Сталинград.
В следвоенния период, Хрушчов работи много за организиране на борбата за възстановяване и понататъчното развитие на икономиката.
Никита Хрушчов е свален от длъжност и е пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС през 1964 г. Умира в Москва на 11 септември 1971 година.
[редактиране] Награди и отличия
За своята голяма заслуга в ръководството на икономическото строителство, както и за успешното изпълнение на задачите си в партията и правителството по време на Великата отечествена война, Никита Хрушчов е награден с три ордена на Ленин, ордена на Суворов първа и втора степен, ордена на Кутузов първа степен, орден на отечествената война първа степен, орден червено знаме, както и три медала.
[редактиране] Външни препратки
- ((ru)) Хрушчов, Никита С. Време, хора, власт (Спомени), кн. 1, Москва 1999
- ((ru)) Хрушчов, Сергей Н. Хрушчов, Москва 2001
- ((ru)) Никита Хрушчов
|
||||||||||||||||||||
