Йоан XXIII

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Йоан XXIII (папа))
За схизматичния папа от 15 век вижте Йоан XXIII (антипапа).

Йоан XXIII
римски папа
Понтификат
28 октомври 1958 – 3 юни 1963 г.
Рождено имеАнджело Ронкали
ПредшественикПий XII
НаследникПавел VI

Роден
Починал
3 юни 1963 г. (81 г.)
МотоObedientia et Pax
(„Послушание и мир“)
Подпис
Йоан XXIII в Общомедия

Йоан XXIII[1] (на латински: Ioannes PP. XXIII), роден като Анджело Джузепе Ронкали (на италиански: Angelo Giuseppe Roncalli) е 261-вият папа на Римокатолическата църква от 28 октомври 1958 г. до смъртта си. Между 1925 и 1935 г. той е нунций на Ватикана в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анджело Джузепе Ронкали е роден на 25 ноември 1881 г. в Сото ил Монте, провинция Ломбардия, Италия. От 1892 до 1900 г. учи в семинарията в град Бергамо. През 1901 – 1902 г. отбива военната си служба, след което следва в Рим. През 1904 г. завършва теология, а на 10 август същата година е ръкоположен за свещеник[2]. Малко след това е заведен в църквата „Свети Петър“, където се среща с папа Пий X.

Анджело в семинарията

От 1905 до 1914 г. е секретар на епископа на Бергамо монсеньор Джакомо Мария Радини Тедески и преподава в семинарията в града. През Първата световна война е мобилизиран, отначало като сержант-санитар, а после като поручик-свещеник. През 1919 г. е назначен за ректор на Висшата семинария в Бергамо.

На 18 януари 1921 г. папа Бенедикт XV го назначава за президент на италианската общност на Конгрегацията за разпространение на вярата. На 3 март 1925 г. е назначен за Апостолически визитатор в България (вижте раздела Aпостолически визитатор в България). На 19 същия месец е ръкоположен за епископ от Джузепе Джовани Пачели в църквата „Сан Карло ала Корсо“ в Рим. Един от трусовете на Чирпанското земетресение е бил, когато той влиза в преддверието на църквата „Свети Лудвиг“ в Пловдив. Съборена е главната фасада на църквата с две малки кули от двете страни, но Ронкали остава незасегнат.

На 30 ноември 1934 г. Ронкали е назначен за Апостолически делегат за Турция и Гърция със седалище в Истанбул и титулярен архиепископ за Месембрия. През октомври 1935 г. води планираното преди това поклонническо пътуване на български католици в Рим като на 14 октомври ги представя на папа Пий XI.[3]

Преди началото на Втората световна война, Ронкали е отново в България и е помолен от Светия престол да работи повече с гръцките католици. През 1940 г. той пътува много пъти между София, Анкара и Атина.

През декември 1944 г. напуска Турция и пътува през Бейрут, Египет и Непал до Рим. От там заминава на следващия ден на новия си пост – Апостолически нунций в новоосвободена Франция.

През ноември 1952 г. папа Пий XII го избира за кардинал, а на 12 януари 1953 г. той е назначен за патриарх на Венеция. Напускайки Франция за новата си длъжност, президентът на Франция го награждава със званието Командир на Орден на „Почетния легион. На 9 октомври 1958 г. умира папа Пий XII. На 11 октомври е погребалният ден за папата и последният работен ден за Ронкали във Венеция. След 11 заседания на папския конклав, на 28 октомври 1958 г. кардинал Ронкали е избран за наследник на папа Пий XII и избира Йоан за свое име. На 4 ноември е коронован за папа Йоан XXIII.

Отци в деня на откриването на Втория ватикански събор
Сп. „Тайм“, 3 януари 1963 г.

След избора му за папа Йоан XXIII той бързо печели популярност, както сред католиците, така и сред много протестанти. Той организира и на 11 октомври 1962 г. открива Втория ватикански събор, който въвежда важни промени за католицизма: нова литургия, нов екуменизъм и нов подход към света; реформистките решения на събора довеждат до отцепването на значителна група консервативни католици, наречени седевакантисти, считащи събора за недопустимо либерален до такава степен, че отхвърлят върховенството на всички последвали папи след Йоан XXIII.

На 23 септември 1962 г. папа Йоан XXIII е диагностициран с рак на стомаха. Един месец по-късно той предлага на Джон Кенеди и Никита Хрушчов да бъде техен посредник в разрешаване на Карибската криза. След това двамата политици му благодарят лично, а списание „Тайм“ го обявява за „Човек на годината“.[4]

Папа Йоан умира на 3 юни 1963 г. след четири години и половина папство. На 6 юни е погребан в подземието на църквата „Свети Петър“ във Ватикана.

Беатификация и канонизация[редактиране | редактиране на кода]

Реликвите на папа Йоан XXIII в „Св. Петър“, Рим

На 3 септември 2000 г. папа Йоан Павел II обявява папа Йоан XXIII заедно с папа Пий IX за блажен.

На 27 април 2014 г., първата неделя след Възкресение Христово, папа Йоан XXIII (заедно с папа Йоан Павел II) на тържествена церемония е канонизиран за светец от папа Франциск. Единадесети октомври – денят на откриване на Втория ватикански събор е избран за дата за литургическо честване на Свети папа Йоан XXIII.

Частица от мощите на папата се намират в католическия храм „Свети Йосиф“ в София; те са дарение от папа Йоан Павел II при посещението му в България (2002).

През март 2016 г. в основите на олтара на храм „Успение Богородично“ в София са вградени мощи на Свети папа Йоан XXIII, на Свети папа Йоан Павел II и на 12 други християнски светци.[5]

Aпостолически визитатор в България[редактиране | редактиране на кода]

Ако трябва с една дума да се характеризира дейността на монсеньор Ронкали за католиците в България, то това е обединител и в някои случаи по-скоро помирител. Той пристига в София на 25 април 1925 г. По това време в българските католически епархии тлеят или горят вътрешни и между обредни конфликти, които епископите се опитват да разрешат. Структурите на българската източнокатолическа църква са непригодни за новите политически реалности след Първата световна война. Ето някои от възловите проблеми, които Aпостолическият визитатор заварва в България:

Към тези проблеми няколко години по-късно се прибавят и щетите, нанесени от Чирпанското земетресение през април 1928 г. на католическото население и храмовете в Южна България. За своя резиденция в София архиепископ Ронкали избира още недостроения енорийски дом при църквата „Успение Богородично“ в София. В България това се тълкува като символичен жест към основната му грижа – изправяне на крака на разбитата българска източнокатолическа общност.

Първите месеци от престоя на монсеньор Ронкали в България се характеризират със запознаване с нуждите на 45 хиляди български католици. Точно един месец след пристигането си апостолическият визитатор предприема първа обиколка из България, за да се запознае с католическите общности. С тази чест най-напред са удостоени униатите. Заедно с отец Стефан Куртев той обикаля униатските селища в Югоизточна България. Пословично е неговото пътуване на кон и с лодка до село Покрован.

След това посещава селищата с римокатолическо население – посещава капуцините в Бургас, отците успенци в Ямбол и отците възкресенци в Стара Загора. Инспектира католическото население в Пловдивско – на 17 юни 1925 г. в Пловдив посещава сестрите на Св. Йосиф от Явлението, сестрите терциарки на 21 юни, придружен от Викенти Пеев, посещава Балтаджи, Калъчли, Салали. На 22 юни извършва богослужение в Калъчли, а на следващия ден – в Дуванли. Ронкали също прави визита и в селата Белозем, Селджиково, Даваджово и Хамбарли.[2]. В края на юли и началото на август посещава по-важните католически енории в Никополската епархия.

Архиепископ Ронкали пристига с автомобил в с. Бърдарски геран

На 26 август 1925 г. апостолическият пратеник посещава сградата на Светия Синод, където е приет от Врачанския митрополит Климент. Същият митрополит връща визитата на следващия ден. По това време председателят на Светия Синод Софийският митрополит Стефан е в чужбина. [2].

Монсеньор Ронкали посочва отец Стефан Куртев за духовен водач на източно обредните католици в България. На 25 юли 1926 г. Светият Престол назначава Куртев за епископ като въздигането му в новия сан се извършва на 5 декември в храма „Свети Климент“ в Рим, а официалното му въвеждане в длъжност в България е на 6 февруари в енорийския храм „Успение Богородично“.

Още с пристигането си в България монсеньор Ронкали развива благотворителност в полза на бежанците от Егейска Македония и Тракия. Първата трапезария с негова помощ е открита в Несебър.

След земетресението през 1928 г. той е в Пловдив, близо до миряните и посещава засегнатите енории.[9] Придружен от Викенти Пеев, той посещава и селища, населени с православни. По тяхно настояване Ватикана изпраща финансова помощ на стойност 1 млн. лева за пострадалите от земетресението.

Монс. Ронкали с цар Борис III в село Белозем Пловдивско, след земетресението от април 1928 г.

Арх. Камен Петков проектира възстановяването на католическата катедрала „Св. Лудвиг“, католическото училище „Св. Андрей“ и католическата епископия, и трите в Пловдив, както и построяването на нови църкви в селата Генерал Николаево, Секирово, Белозем, Парчевич и Борец със средства, осигурени от монсеньор Ронкали.

Конференция на католиците от източен обред се провежда на 29 май 1929 г. в Ямбол. В нея вземат участие делегати от енориите в 16 селища. Работата на конференцията е открита от архиепископ Ронкали. Основният резултат от конференцията е очертаването на организационните принципи за сдружаване на католиците от източен обред в България.[7]

Архиепископ Ронкали изгражда близки връзки с цар Борис III, с български политици, общественици и интелектуалци. Оказва подкрепа за брака между цар Борис III и дъщерята на италианския крал Виктор ЕмануилДжована Савойска.[10] Изследователят д-р Кирил Карталов, преподавател в Католическия университет в Милано, е открил в архива на Ватикана апели на Анджело Ронкали до папа Пий XI да съдейства за намаляване на репарации, които България е трябвало да плаща след Първата световна война.[11] След напускането на България, Ронкали не крие чувствата на искрено приятелство и уважение, които храни към българите.

Галерия „Mонсеньор Ронкали в България“[редактиране | редактиране на кода]

Архиепископ Ронкали и България след Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Архиепископ Ронкали оказва подкрепа на българската делегация за преговорите на Парижката мирна конференция. През есента на 1946 г. Кимон Георгиев, Васил Коларов и отец Озон Дампера го посещават в Апостолическата нунциатура в Париж. Същевременно той използва връзки си и своето влияние да неутрализира антибългарската пропаганда и апетитите на Гърция. [4]

През септември 1959 г., Държавна сигурност с поставен агент успява да осъществи контакт с Ронкали – вече папа Йоан ХХIII. Папата се е интересувал от положението на свещеници в България и особено от съдбата на епископ Евгений Босилков, за когото изразил надежда, че може да е жив, заточен в Сибир.[7]

През 1962 г. папа Йоан ХХIII благославя брака на Симеон II.

През лятото на 1968 г. в София пристига Антонио Кайроли, отговорник по процеса за беатификацията на папа Йоан ХХIII с цел проучване на документацията и фактологията по въпроса за живота на архиепископ Ронкали. Специално създадената комисия събира в сборник спомени за живота и дейността на архиепископа в България.[7]

Почит[редактиране | редактиране на кода]

Българските католици и българската общественост са признателни на монсеньор Ронкали. С неговото име в България са свръзани:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вести: Папа Франциск провъзгласи за светии папа Йоан XXIII и папа Йоан Павел II
  2. а б в Установяване на апостолически делегати в България и тяхното отношение към мисията на капуцините
  3. „България е моят кръст“, изповядва бъдещият папа Анджело Ронкали
  4. а б Българският папа[неработеща препратка]
  5. Мощи на 14 светци в центъра на София
  6. Кортези П., „Анджело Джузепе Ронкали Вълкът, мечката, ангето. Българска кореспонденция с дон Карл Раев и монс. Дамян Теелен“, изд. Фондация Папа Йоан ХХІІІ, Милано, 2013 г.
  7. а б в г Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  8. Установяване на апостолически делегати в България и тяхното отношение към мисията на капуцините
  9. Цар Борис III и папският нунций в България Анжело Ронкали сред пострадали от земетресението в с. Белозем[неработеща препратка]
  10. Йоан ХХIII – българският папа
  11. Как Българският папа помагаше на Пловдив и Раковски
  12. Несебърска следа в канонизирането на папа Йоан XXIII
  13. Село Покрован – „католическият Батак“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Пий XII римски папа (28 октомври 1958 – 3 юни 1963) Павел VI
Апостолически нунций в България (3 март 1925 – 15 декември 1934) архиепископ Джузепе Мацоли