Климент VII
|
||||||||||
Климент VII (на латински: Clemens PP. VII) е кардинал от 1513 г. до 1523 г. и папа от 19 ноември 1523 до 25 септември 1534. Рожденото му име е Джулио Медичи (Giulio di Giuliano de' Medici) и е представител на влиятелната фамилия Медичи.
Съдържание |
Произход [редактиране]
Джулио Медичи е извънбрачен син на Джулиано Медичи, братът на Лоренцо Великолепни. Баща му е убит докато той е още бебе по време на Заговора Паци. Отгледан е от чичо си - Лоренцо Великолепни.
Избор за папа [редактиране]
След смъртта на папа Лъв X, който е братовчед на кардинал Джулио Медичи, през 1521г. се очаква именно Джулио да бъде избран за следващ папа. Кандидатурата му има силни врагове, след които кардиналите Содерини и Колона. Тогава кардинал Джулио обявява, че не е достоен за високия пост и би подкрепил кардинал Адриан Дедел. Неочаквано за него, неговото предложение е прието и силно религиозния и аскетичен кардинал Адриан е избран за папа под името Адриан VI. Две години по-късно папа Адриан умира, вероятно отровен.
Отново започва конклав. Два месеца преминават в преговори, подкупи и обещания. Кардиналите Содерини и Колона са подкрепени от френския крал Франсоа I и всички френски кардинали са на тяхна страна. За избора на Джулио Медичи обаче се обявяват английски крал Хенри VII и императора на Свещената Римска империя Карл V. Така той е избран за папа под името Климент VII.
Политика [редактиране]
Времето, в което Джулио Медичи става папа е много размирано. От една страна християнството е застрашено е турския султан Сюлейман Великолепни, който е заел целия Балкански полуостров и се е разпрострял до Унгария. От друга страна протестанството, набира сили и последователи. Френският крал Франсоа I и императора на Свещената римска империя имат претенции към Неапол и Милано. В започналата война Климент VII заема страната на Карл V. Скоро французите претърпяват поражение, а френския крал е пленен. Освободен е след като се отказва от претенциите си към Неапол и Милано след година.
Притеснявайки се, че Карл V става прекалено силен, Климент VII започва преговори с Франсоа и през 1526г. създава т.нар. Лига от Коняк, в която влизат Папската държава, Франция, Венеция, Флоренция и Милано в обединени сили срещу император Карл V. Императорът е бесен, щом научава тази новина, но скоро разбира че Сюлейман Великолепни е разбил при Буда унгарската армия и отклонява вниманието си натам.
Кардинал Колона използва момента и с голяма армия нахлува в Рим. Климент VII се спасява в крепостта Сант Анжело. Тъй като обаче в крепостта няма достатъчно провизии за да издържат обсада Климент VII е принуден от кардинал Колона да даде папско помилване на всички заговорници. Скоро след това изпраща голям контингент в земите на Колона с нареждане всичко да бъде опустошено и да се изгори крепостта, лишава самия Колона от всички църковни титли и го обявява извън закона.
В отговор кардинал Колона се отправя с войската си към Неапол, където Карл V събира войска срещу Климент VII, за да навлязат в Рим от юг. На север от Рим Карл V също събира армия. Положението за Климент VII става сериозно щом армиите тръгват към Рим.
Сутринта на 6 май 1527 г. имперските войски достигат Рим. Климент VII отново бяга към Сант Анжело. До края на деня са избити 8000 души, а на другия ден започва Разграбването на Рим. Хиляди хора са измъчвани, обезобразени, изнасилвани. Разграбени са църкви, манастири и дворци.
Обсадата на крепостта продължава 5 седмици. Условие, за да бъде вдигната е Климент VII да се откаже от огромни папски територии. Самият той остава като затворник в Сант Анжело. На 7 декември, преоблечен като слуга папата напуска крепостта и отива на север. Намира подслон в запуснат епископски дворец в Орвието.
Там пристига пратеник на английския крал Хенри VII, който иска от папата да анулира брака му в Катрин Арагонска. Климент VII се колебае тъй като не иска да си влоши отношенията с император Карл V (Катрин е негова леля).
Години по-късно, Хенри, ядосан за колебанието на Климент VII да анулира брака му с Катрин, отделя английската църква от римокатолическата и я присъединява към протестанството.
Влияние във Флоренция [редактиране]
През 1529г. папата сключва с Карл V договор, по силата на който папата ще изпълни стара церемония да короняса Карл V за император на Свещената римска империя, а в замяна Карл V ще му помогне да върне властта на Медичите във Флоренция.
Кралски планове [редактиране]
Чрез тайни преговори Климент VII успява да омъжи Катерина Медичи за втория син на френския крал - Анри дьо Валоа. Така сродява Медичите с френските крале. Тази негова стъпка води до значителен възход на Медичите след като по-късно Катерина Медичи става френска кралица.
Покровител на изкуството и културата [редактиране]
Климент VII получава най-доброто хуманистично образование за своето време. Израстнал в двореца Медичи, е свидетел на много философски разговори, срещи с художници и поети. Има развит усет към изкуството.
Папа Климент VII поръчва на Рафаело последният му шедьовър "Преображение", който остава недовършен заради ранна му смърт. Възлага и на Микеладжело да нарисува "Страшния съд" в Сикстинската капела. Покровителства и ювелира Челини, който пристига в Рим в годината когато Джулио е избран за папа.
Папа Климент VII е добре запознат с хелиоцентричната система на Коперник и я приема.[1]
Източници [редактиране]
- "Медичите - Кръстниците на Ренесанса", Пол Стратърн
- ↑ "Медичите - Кръстниците на Ренесанса", Пол Стратърн, стр.337
Вижте също [редактиране]
| Адриан VI | → | римски папа (1523 – 1534) | → | Павел III |
