Климент VII

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Климент VII
Pope Clement VII.JPG
Emblem of the Papacy SE.svg Римски папа Emblem of the Papacy SE.svg
Рождено име Джулио Медичи
Начало понтификат 19 ноември 1523 г.
Край понтификат 25 септември 1534 г.
Предшественик Адриан VI
Наследник Павел III
Роден 26 май 1478 г.(1478-05-26)
Флоренция, Италия
Починал 25 септември 1534 г. (на 56 г.)
Рим, Италия
Герб C o a Papas Medicis.svg

Климент VII (на латински: Clemens PP. VII) е кардинал от 1513 г. до 1523 г. и папа от 19 ноември 1523 г. до 25 септември 1534 г.

Рожденото му име е Джулио Медичи (Giulio di Giuliano de' Medici) и е представител на влиятелната фамилия Медичи.

Произход[редактиране | edit source]

Джулио Медичи е извънбрачен син на Джулиано Медичи, братът на Лоренцо Великолепни. Баща му е убит докато той е още бебе по време на Заговора Паци. Отгледан е от чичо си - Лоренцо Великолепни.

Избор за папа[редактиране | edit source]

След смъртта на папа Лъв X, който е братовчед на кардинал Джулио Медичи, през 1521 г. се очаква именно Джулио да бъде избран за следващ папа. Кандидатурата му има силни врагове, след които кардиналите Содерини и Колона. Тогава кардинал Джулио обявява, че не е достоен за високия пост и би подкрепил кардинал Адриан Дедел. Неочаквано за него, неговото предложение е прието и силно религиозния и аскетичен кардинал Адриан е избран за папа под името Адриан VI. Две години по-късно папа Адриан умира, вероятно отровен.

Отново започва конклав. Два месеца преминават в преговори, подкупи и обещания. Кардиналите Содерини и Колона са подкрепени от френския крал Франсоа I и всички френски кардинали са на тяхна страна. За избора на Джулио Медичи обаче се обявяват английски крал Хенри VII и императора на Свещената Римска империя Карл V. Така той е избран за папа под името Климент VII.

Политика[редактиране | edit source]

Укреплението "Сант Аднджело" в което папата се спасява

Времето, в което Джулио Медичи става папа е много размирано. От една страна християнството е застрашено е турския султан Сюлейман Великолепни, който е заел целия Балкански полуостров и се е разпрострял до Унгария. От друга страна протестанството, набира сили и последователи.

Френският крал Франсоа I и императора на Свещената римска империя имат претенции към Неапол и Милано. В започналата война Климент VII заема страната на Карл V. Скоро французите претърпяват поражение, а френския крал е пленен. Освободен е след като се отказва от претенциите си към Неапол и Милано след година.

Притеснявайки се, че Карл V става прекалено силен, Климент VII започва преговори с Франсоа и през 1526 г. създава т.нар. Лига от Коняк, в която влизат Папската държава, Франция, Венеция, Флоренция и Милано в обединени сили срещу император Карл V. Императорът е бесен, щом научава тази новина, но скоро разбира че Сюлейман Великолепни е разбил при Буда унгарската армия и отклонява вниманието си натам.

Кардинал Колона използва момента и с голяма армия нахлува в Рим. Климент VII се спасява в крепостта Сант Анжело. Тъй като обаче в крепостта няма достатъчно провизии за да издържат обсада Климент VII е принуден от кардинал Колона да даде папско помилване на всички заговорници. Скоро след това изпраща голям контингент в земите на Колона с нареждане всичко да бъде опустошено и да се изгори крепостта, лишава самия Колона от всички църковни титли и го обявява извън закона.

В отговор кардинал Колона се отправя с войската си към Неапол, където Карл V събира войска срещу Климент VII, за да навлязат в Рим от юг. На север от Рим Карл V също събира армия. Положението за Климент VII става сериозно щом армиите тръгват към Рим.

Сутринта на 6 май 1527 г. имперските войски достигат Рим. Климент VII отново бяга към Сант Анжело. До края на деня са избити 8000 души, а на другия ден започва Разграбването на Рим. Хиляди хора са измъчвани, обезобразени, изнасилвани. Разграбени са църкви, манастири и дворци.

Обсадата на крепостта продължава 5 седмици. Условие, за да бъде вдигната е Климент VII да се откаже от огромни папски територии. Самият той остава като затворник в Сант Анжело. На 7 декември, преоблечен като слуга папата напуска крепостта и отива на север. Намира подслон в запуснат епископски дворец в Орвието.

Там пристига пратеник на английския крал Хенри VIIІ, който иска от папата да анулира брака му в Катрин Арагонска. Климент VII се колебае тъй като не иска да си влоши отношенията с император Карл V (Катрин е негова леля).

Години по-късно, Хенри, ядосан за колебанието на Климент VII да анулира брака му с Катрин, отделя английската църква от римокатолическата и я присъединява към протестанството.

Влияние във Флоренция[редактиране | edit source]

През 1529г. папата сключва с Карл V договор, по силата на който папата ще изпълни стара церемония да короняса Карл V за император на Свещената римска империя, а в замяна Карл V ще му помогне да върне властта на Медичите във Флоренция.

Кралски планове[редактиране | edit source]

Чрез тайни преговори Климент VII успява да омъжи Катерина Медичи за втория син на френския крал - Анри дьо Валоа. Така сродява Медичите с френските крале. Тази негова стъпка води до значителен възход на Медичите след като по-късно Катерина Медичи става френска кралица.

"Преображение", Рафаело

Покровител на изкуството и културата[редактиране | edit source]

Климент VII получава най-доброто хуманистично образование за своето време. Израстнал в двореца Медичи, е свидетел на много философски разговори, срещи с художници и поети. Има развит усет към изкуството.

Папа Климент VII поръчва на Рафаело последният му шедьовър "Преображение", който остава недовършен заради ранна му смърт. Възлага и на Микеладжело да нарисува "Страшния съд" в Сикстинската капела.

Покровителства и ювелира Челини, който пристига в Рим в годината когато Джулио е избран за папа.

Папа Климент VII е добре запознат с хелиоцентричната система на Коперник и я приема.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. "Медичите - Кръстниците на Ренесанса", Пол Стратърн, стр.337
  • "Медичите - Кръстниците на Ренесанса", Пол Стратърн

Вижте също[редактиране | edit source]

Адриан VI римски папа (1523 – 1534) Павел III