Александър VI

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър VI
римски папа
Понтификат
11 август 1492 – 18 август 1503
Рождено имеRoderic Llançol i de Borja
ПредшественикИнокентий VIII
НаследникПий III

Роден
предполага се 1 януари 1431 г.
Починал
18 август 1503 г. (72 г.)
Александър VI в Общомедия

Александър VI (на латински: Alexander PP. VI; до интронизацията – Родриго Борджия (на италиански: Rodrigo Borgia [Родриго Борджа]) или „де Борха“ – от на испански: Rodrigo de Borja i Borja; е римски папа, представител на династията на Борджиите, заемал Светия престол 11 години – от 11 август 1492 до смъртта си на 18 август 1503 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 януари 1431 г. в Хатива (Xàtiva) около Валенсия. Негови родители са Хорхе Ланкол (1390—-1437) и Изабела де Борха (ум. 1468), сестра на кардинал Алфонсо Борджия. Родриго има 4 сестри и един брат, Педро Луис. Когато Родриго е на 10, умира баща му и майка му заедно със семейството си се премества във Валенсия.

Окончателен избор на своята професия Родриго прави, когато вуйчо му става римски папа през 1455 г. под името Каликст III. Изпратен е да премине съкратен курс по канонично право Болонския университет, а след това през 1456 на 25-годишна възраст Родриго става кардинал. В качеството му на легат е изпратен в град Марк в Анкона, където той бързо въвежда порядки в областта. Усмирява въстаналия папски град Асколи и спечелва всеобщо уважение със своята решителност и административни способности. След връщането му в Рим, Каликст го прави вицеканцлер на Църквата, място което е овакантено след смъртта през 1453 г. на кардинал Кондулмаро, племенник на папа Евгений IV.

Въпреки факта че неговото назначение е вероятно следствие на високото положение на вуйчо му, Родриго Борджия се изявява като умел администратор. Личният аскетизъм и обширните владения (той е бил архиепископ, епископ и абат в много области на Италия и Испания) му позволяват да стане един от най-богатите хора на своето време. Конкурент за папското място е Асканио Сфорца. Изборът на Родриго Борджия за папа е очакван. Коронован е в базиликата Св. Петър на 26 август 1492 под името Александър VI.

Приноси[редактиране | редактиране на кода]

На първо време папата се погрижва за Рим. Укрепва Мавзолея на Адриан, превръщайки го в сегашната крепост. Укрепвайки Торе ди Нона, той защитава града от нападение по море. Александър VI може да се счита за основател на Citta Leonina – голяма част от Рим.

Той е широко известен като меценат и любител на изкуствата. Под негово ръководство и по негово нареждане са изпълнени много архитектурни работи. Той дава поръчки на Перуджино – учителят на Рафаело, и на Донато Браманте. По негово нареждане е нарисувана и украсена катедралата Санта Мария Маджоре. Папа покровителства Римския университет и поддържа професори. На 4 май 1493 издава булата Inter caetera, признаваща на кралете на Испания и Португалия правото на владение на земите, открити в морски походи и утвърждава договора за поделяне на света между тях. С помощта на Испания, Венеция, Неапол и други държави успява да разбие французите на нахлулия в Италия крал Шарл VIII.

Вражда със Савонарола[редактиране | редактиране на кода]

Desiderando nui, 1499

Широко известна е враждата на Александър VI с Джироламо Савонарола. Първоначално папата се опитва да привлече проповедника на своя страна, предлагайки му архиепископство във Флоренция, а след това поста кардинал. Савонарола обаче остава непримирим опонент. През 1497 г. Александър VI отделя манастира Св. Марко от Доминиканския орден и го включва в римските провинции. Савонарола отново отказва да се подчини и папата го отлъчва от църквата. Скоро след това знаменитият проповедник е осъден като еретик и екзекутиран чрез изгаряне на клада.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Според една от легендите за смъртта му Александър VI е отровен заедно със сина си Чезаре Борджия и умира на 18 август 1503. Като част от нея съществува предположение, че Александър е искал да отрови трима кардинали и наредил да бъде отровено виното в три бутилки. Когато поискал да донесат вино за него и Чезаре, по погрешка донесли от отровеното вино.[1] На Чезаре му провървяло повече и благодарение на младия си организъм успял да победи отровата и да оздравее.

Реално обаче папата умира от маларична треска, от която се заразява заедно със сина си.[2]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Има редица доказателства, че Александър VI е имал множество любовници по време на своето управление във Ватикана, както и че извършил множество злоупотреби в личен интерес и престъпления срещу своите опоненти.

Александър VI има многочислено извънбрачно потомство. Още като кардинал в своя дворец той съжителства с много жени. Връзката с една от тях Ваноца дей Катанеи започва през 1470 и от нея той има 4 деца – трима сина – Джовани Борджия (роден 1474), Чезаре Борджия (роден 1476) и Джофредо Борджия (роден 1481 или 1482, припознат от папата, но има вероятност и да е единственият син на Ваноца от законния ѝ съпруг), и дъщеря Лукреция Борджия (родена 1480). Друга известна негова любовница е Джулия Фарнезе.

Джовани (Хуан) става командващ Ватиканската армия, а Александър отрежда за другия си син кариерата на духовник. Така Чезаре става кардинал.

Чрез уговорени бракове на децата си се стреми да привлече някои от другите малки италиански държавици по това време. Дъщеря му последователно е омъжена за представител на династията Сфорца – Джовани Сфорца, след това за Алфонсо Арагонски и накрая за Алфонсо I д’Есте. Синът му Джофредо е оженен за Санча Арагонска (сестра на Алфонсо Арагонски). След като Хуан е убит, прави Чезаре главнокомандващ на Ватиканската армия и пред предлог, че някои кралства не са си платили данъка към папата, го изпраща на поход за превземането им.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Александър VI е един от централните образи във филма „Отровите, или световната история на отравянето“
  • На Родриго Борджия (Александър VI) и неговото семейство е посветена книгата на Марио ПузоФамилията“.
  • На папа Александър VI и неговото семейство е посветен е историческият филм „Династията на Борджиите“ (2006).
  • След като Александър VI умира, обкръжаващата атмосфера е на ненавист и страх, в такава степен, че Юлий II и всички негови приемници отказват да заемат апартамента на Борджия във Ватикана, който остава в забвение до 19 век.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вокруг Света | Достояние клана Борджиа
  2. Роберто Джервазо „Борджиите“ глава „Маларична треска или отрова?“
Инокентий VIII римски папа (1492 – 1503) Пий III