Александър VI

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър VI
Pope Alexander Vi.jpg
Emblem of the Papacy SE.svg Римски папа Emblem of the Papacy SE.svg
Рождено име Roderic Llançol i de Borja
Начало понтификат 11 август 1492
Край понтификат 18 август 1503
Предшественик Инокентий VIII
Наследник Пий III
Роден 1 януари 1431 г.(1431-01-01)
Хатива, Валенция
Починал 18 август 1503 г. (на 72 г.)
Рим, Италия
Герб Papal Arms of Alexander VI.svg

Александър VI (на латински: Alexander PP. VI; до интронизациятаРодриго Борджия (на италиански: Rodrigo Borgia) или "де Борха" — от на испански: Rodrigo de Borja i Borja; е римски папа, представител на династията на Борджиите, заемал Светия престол 11 години — от 11 август 1492 до смъртта си на 18 август 1503 г.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 1 януари 1431 г. в Хатива (Xàtiva) около Валенсия. Негови родители са Хорхе Ланкол (1390—-1437) и Изабела де Борха (ум. 1468), сестра на кардинал Алфонсо Борджия. Родриго имал 4 сестри и един брат, Педро Луис. Когато Родриго е на 10, умира баща му и майка му заедно със семейството си се премества във Валенсия.

Окончателен избор на своята професия Родриго прави когато вуйчо му става римски папа през 1455 г. (под името Каликст III). Изпратен е да премине съкратен курс по църковно право в университета в Болоня, а след това през 1456 на 25-годишна възраст Родриго става кардинал. В качеството му на легат е изпратен в град Марк в Анкона, където той бързо въвел порядки в областта. Усмирил въстаналия папски град Асколи и спечелил всеобщо уважение със своята решителност и административни способности. След връщането му в Рим, Каликст го прави вице-канцлер на Църквата, място което е овакантено след смъртта през 1453 г. на кардинал Кондулмаро, племенник на папа Евгений IV.

Въпреки факта, че неговото назначение е вероятно следствие на високото положение на вуйчо му, Родриго Борджия се изявява като умел администратор. Личният аскетизъм и обширните владения (той е бил архиепископ, епископ и абат в много области на Италия и Испания) му позволяват да стане един от най-богатите хора на своето време. Конкурент за папското място е Асканио Сфорца. Изборът на Родриго Борджия за папа е очакван. Коронован е в базиликата Св.Петър на 26 август 1492 под името Александър VI.

Приноси[редактиране | edit source]

На първо време папата се погрижва за Рим. Укрепва мавзолея на Адриан, превръщайки го в сегашната крепост. Укрепвайки Торе ди Нона, той защитава града от нападение по море. Александър VI може да се счита за основател на Citta Leonina — голяма част от Рим. Александър VI е широко известен като меценат, любител на изкуствата. Под негово ръководство и по негово нареждане са изпълнени много архитектурни работи. Той дава поръчки на Перуджино, учителя на Рафаело, и Донато Браманте. По негово нареждане е нарисувана и украсена катедралата Санта Мария Маджоре. Папа покровителствал Римския университет, поддържал професори. На 4 май 1493 издава булата "Inter caetera", признаваща на кралете на Испания и Португалия правото на владение на земите, открити в морски походи и утвърждава договора за поделяне на света между тях.С помощта на Испания, Венеция, Неапол (и др. държави) успява да разбие французите на нахлулия в Италия Шарл VIII.

Вражда със Савонарола[редактиране | edit source]

Широко е известна враждата на Александър VI с Джироламо Савонарола. Папата се опитвал да привлече проповедника на своя страна, предлагайки му в началото архиепископство във Флоренция, а след това поста кардинал. Савонарола оставал непримирим опонент. През 1497 Александър VI отделя манастира Св.Марко от провинциите на доминиканския орден и го подчинил на римските провинции. Савонарола не се подчинил и папата го отлъчил от църквата. Скоро след това знаменития проповедник е убит.

Смърт[редактиране | edit source]

Заедно със сина си Чезаре, Александър VI е отровен и умира на 18 август 1503. Според една от версиите Александър искал да отрови трима кардинала и наредил да бъде отровено виното в три бутилки вино. Когато поискал да му донесат вино за него и Чезаре, по грешка донесли от отровеното вино.[1]. На Чезаре му провървяло повече и благодарение на младия си организъм, успял да победи отровата и да оздравее.

Реално обаче папата умира от маларична треска, от която се заразява заедно със сина си[2].

Личен живот[редактиране | edit source]

Има редица доказателства, че Александър VI е имал множество любовници по време на своето управление във Ватикана, както и че извършил множество злоупотреби в личен интерес и престъпления срещу своите опоненти.

Александър VI имал многочислено извънбрачно потомство. Още като кардинал в своя дворец, той съжителствал с много жени и една от тях Ваноца деи Катанеи. Тяхната връзка започва през 1470 и от нея той има 4 деца - трима сина - Джовани Борджия (роден 1474),Чезаре Борджия (роден 1476), Джофре Борджия (роден 1481 или 1482)(признат от папата за син, но има вероятност да е единствения син на Ваноца от законния ѝ съпруг) и дъщеря Лукреция Борджия (родена 1480). Друга известна негова любовница е Джулия Фарнезе.

Джовани (Хуан) става командващ ватиканската армия, а Александър отрежда за другия си син — кариерата на духовник. Така Чезаре става кардинал.

Чрез уговорени бракове на децата си, се стреми да привлече някои от другите малки италиански държавици по това време. Дъщеря му последователно е омъжена за представител на династията Сфорца - Джовани Сфорца, след това за Алфонсо Арагонски и накрая на Алфонсо Д'Есте. Синът си Джофре жени за Санча Арагонска (сестра на Алфонсо Арагонски). След като Хуан е убит, прави Чезаре командващ на Ватиканската армия и пред предлог, че някои кралства не са си платили данъка към папата, го изпраща на поход за превземането им.

Интересни факти[редактиране | edit source]

  • Александър VI се явява един от централните образи във филма "Отровите, или световната история на отравянето"
  • На Родриго Борджия (Александър VI) и неговото семейство е посветена книгата на Марио Пузо "Фамилията".
  • На папа Александър VI и неговото семейство е посветен е историческия филм "Династията на Борджиите" (2006).
  • След като Александър VI умира, обкръжаващата атмосфера е на ненавист и страх, в такава степен, че Юлий II и всички негови приемници отказват да заемат апартамента на Борджия във Ватикана, който остава забравен до 19-ти век.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Вокруг Света | Достояние клана Борджиа
  2. Роберто Джервазо "Борджиите" глава "Маларична треска или отрова?"


Инокентий VIII римски папа (1492 – 1503) Пий III