Чезаре Борджия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чезаре Борджия
Cèsar de Borja i Catanei
принц на Андрия Пьомбино, Камерино, Урбино херцог на Валантиноа и Романя, генерал-капитан на Светата църква

Роден
Починал
12 март 1507 г. (31 г.)
ПогребанИспания

РелигияКатолическа църква[1]
Учил вПизански университет
Семейство
РодБорджия
БащаАлександър VI[2]
МайкаВаноца деи Катанеи[2]
Братя/сестриЛукреция Борджия
Джовани Борджия
Джофре Борджия
Подпис
Чезаре Борджия в Общомедия

Чезаре Борджия (на италиански: Cesare Borgia) е ренесансов италиански политик, херцог на Валантиноа и Романя, принц на Андрия, владетел на Пьомбино, Камерино и Урбино, гонфалониер и генерал-капитан на Светата църква. Голяма част от своята известност той дължи на Николо Макиавели, който често го цитира в творбата си „Владетелят“.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Чезаре е с испано-италиански произход и е син на кардинал Родриго Борджа, бъдещия папа Александър VI от любовницата му Ваноца деи Катанеи, римска патрицианка. Родът Борджия произхожда от Кралство Валенсия и през XV век е във възход. Един от чичовците на Чезаре Алфонсо Борджия (1378 – 1458) е първоначално епископ на Валенсия, а от 1455 г. е избран за папа под името Каликст III.[3]

В онази епоха е често явление кардиналите и папите да имат незаконородени деца, но Александър VI е първият папа, който публично признава за своите. Независимо от това поради свян често децата му вкл. Чезаре са наричани „племенници на папата“.

Датата на раждане на Чезаре е спорна, обикновено се приема, че е роден в Рим през 1475 г.[4][5]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Църковна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Чезаре е подготвян за църковна кариера като амбициозният му баща го предопределя за свой наследник в църковната йерархия. Чезаре става епископ на Памплона на 15-годишна възраст. Завършва училище в Перуджа, следва право в университета на Пиза, а след това е произведен от баща си в кардинал на 18-годишна възраст.

По това време баща му възлага големи надеждите на неговия брат Джовани Борджия, който е издигнат за капитан-генерал на Светата църква. Но Джовани е намерен намушкан с кама в река Тибър в Рим през 1497 година при мистериозни обстоятелства. В града се носят слухове за участието на Чезаре в убийството. На 17 август 1498 Чезаре става първият човек в историята, който подава оставка като кардинал.[6] В същия ден френският крал Луи XII обявява Чезаре за херцог на Валентиноа и това име, заедно с бившия му пост на епископ на Валенсия, става причина Чезаре да получи прякора си „Валентино“.

Военен[редактиране | редактиране на кода]

Военната кариера на Чезаре се дължи на покровителството на папа Александър VI и брака му със сестрата на крал Хуан III Наварски Шарлот д`Албре. В хода на Италианските войни Луи XII нахлува в Италия през 1499 година и Чезаре придружава краля при влизането му Милано.

В този момент папа Александър решава да се възползва от създалата се благоприятна ситуация и обявява Чезаре за владетел в Северна Италия. За тази цел той заявява, че всички негови наместници в Романя и Марке са детронирани. Макар и на теория те да са подчинени директно на папата, тези управници от поколения са практически независими или зависими един от друг. От гледна точка на гражданите, тези наместници са били жестоки и дребнави.

Когато Чезаре в крайна сметка идва на власт това се възприема от гражданите като голям напредък.

Чезаре е назначен за командир на папската армия (гонфалониер) начело на значителен брой италиански наемници, подкрепяни от 300 конници и 4000 души швейцарска пехота, изпратени от френския крал Луи XII. Първата му жертва е Катерина Сфорца, сестрата на първия съпруг на сестра му Лукреция Борджия Джовани Сфорца, която владее Имола и Форли. Въпреки че е лишен от неговите френски войски след завладяването на двата града, Чезаре се завръща в Рим, за да триумфира и да получи титлата на папски знаменосец от баща си.

През 1500 г. със създаването на дванадесет нови кардинали Александър VI предоставя достатъчно пари на Чезаре, за да наеме за кондотиери Вителозо Вители, Джан Паоло Баглиони, Джулио и Паоло Орсини, и Оливиеро де Фермо, с които възобновява военната си кампания в Романя.

Кампанията се оказва успешна – Джовани Сфорца, първият съпруг на сестрата на Чезаре, Лукреция, скоро е изгонен от Пезаро и градът му е превзет, Пандолфо Малатеста загубва Римини, а град Фаензе се предава и младият му лорд Асторе III Манфреди през май 1501 г. е възкачен като херцог на Романя. Нает от Флоренция, Чезаре впоследствие добавя и Пьомбино към своите владения. Докато кондотиерите му обсаждат Пьомбино (обсадата приключва през 1502), Чезаре командва френските войски при обсадата на Неапол и Капуа, защитавани съответно от Просперо и Фабрицио Колона. На 24 юни 1501 г. войските му ги атакуват и свалят арагонската власт в южната част на Италия.

Следващата стъпка на Чезаре е завладяването на Болоня, но кондотиерите, най-вече Вителозо Вители и Орсини, страхувайки се от жестокостта на Чезаре, организират заговор срещу него. Другите по-известни кондотиери, наети от Чезаре, Гуидобалдо де Монтефелтро и Джовани Мария де Варано се завръщат в Урбино и Камерино, а Фосомброне въстава. Чезаре научава за подготвяния заговор и на 31 декември 1502 г. свиква кондотиерите си за помирение в замъка Сенигалия. Вителозо Вители, братята Орбини и Оливерото да Фермо пристигат без войските си и по средата на пиршеството Чезаре заповядва да бъдат задържани и по-късно удушени.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че е изключително способен генерал и държавник, Чезаре успява само за кратко да задържи могъществото си. На 10 август 1503 г. заедно с баща си той присъства на пиршество в дома на Адриано де Кастело, току-що назначен за кардинал. Много от гостите се оплакват от силни болки по време на тържеството, а самият папа Александър VI умира осем дни по-късно, на 18 август, вероятно отровен. Чезаре също е засегнат, но по-младият му и силен организъм му помага да се възстанови. Преди да е обявена публично смъртта на папата, Чезаре изпраща своя довереник Микелето Кореля да прерови папската каса, за да се снабди със средства, необходими за планираното от него завладяване на Тоскана. Но след смъртта на баща си лишен от неговата подкрепа на него вече му е трудно да поддържа владенията си, както и да контролира единадесетте испански кардинали.[7] Така той не успява да окаже натиск върху тях и за нов папа под името Пий III е избран Франческо Пиколомино.

Новият папа арестува Чезаре и го сваля от поста генерал-капитан на папските войски. Папа Пий обаче умира 27 дни след избора си от язва на крака, а изборът за следващ папа се спира на най-големия враг на Борджиите, Джулиано дела Ровере. Чезаре е заловен близо до Перуджа от Джан Паоло Балиони и е хвърлен в затвора. Всичките му земи са конфискувани в полза на Папската държава. Заточен в Испания през 1504, Чезаре стои затворен в замъка Ла Мота, Медина дел Кампо, от който успява да избяга и да се присъедини към крал Хуан III Наварски.

Чезаре е убит на 12 март 1507 г. на възраст около 31 години по време на обсадата на Виана в Испания, където попада в засада докато се бие на страната на наварския крал.

Тленни останки[редактиране | редактиране на кода]

Чезаре Борджия първоначално е погребан в мраморна гробница под олтара на църквата Санта Мария във Виана с надпис:

Тук в малко пръст почива онзи,
от когото трепереше цялата земя
и в ръцете си държеше мира и войната.

Спри тук, пътниче, ти, който търсиш да срещнеш
похвални дела, и повече за път недей мисли.

През 1537 г. епископът на Калаора нарежда гробницата да бъде разрушена, а тленните останки на Чезаре са прехвърлени извън църквата. През 2007 г. Фернандо Себастиан Агуилар, архиепископ на Памплона, позволява да се преместят обратно в църквата в деня преди да се навършат 500 години от смъртта на Чезаре Борджия.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

На 10 май 1499 година Чезаре се жени за Шарлот д`Албре (1480 – 11 март 1514), сестрата на крал Хуан III Наварски. Те са родители на дъщеря, Луиза Борджия, херцогиня на Валентиноа, (1500 – 1553), първият брак на която е с Луи II, управител на Бургундия, и втори с Филип дьо Бурбон (1499 – 1557).

Чезаре е баща на най-малко 11 извънбрачни деца, сред които Джироламо Борджия, който се жени за Изабела, контеса де Карпари.[8] За Чезаре се носят слухове, че има връзка със сестра си – Лукреция Борджия, от която дори му приписват син, Джовани Борджия, инфант Римски. Тези слухове обаче са малко вероятни. По-вероятно е тези сплетни да ги разпространява фамилията Сфорца, засегната от разтрогването на брака между Лукреция и Джовани Сфорца. Впрочем бащинството на инфанта е признато на Педро Калдерон (Перото).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. deborjac // Посетен на 17 октомври 2020 г.
  2. а б cesare-borgia
  3. Herfried Münkler and Marina Münkler, Lexikon der Renaissance, Munich: Beck, 2000, pp. 43
  4. Léonce Celier, « Alexandre VI et ses enfants en 1493 », in Mélanges d'archéologie et d'histoire, tome 26, 1906, pp. 319 – 334
  5. Maike Vogt-Luerssen: Lucrezia Borgia: The Life of a Pope's Daughter in the Renaissance, 2010, ISBN 978-1-4537-2740-9; p. 13
  6. "Today in Catholic History". Catholic Under the Hood.
  7. Guy Le Thiec, Les Borgia : Enquête historique, Tallandier, 2011, 236 p. (ISBN 2-84734-811-5)
  8. George L. Williams, Papal Genealogy: The Families and Descendants of the Popes