Равена

Раннохристиянски паметници в Равена
Early Christian Monuments of Ravenna*
Световно наследство (ЮНЕСКО)
Държава	Италия
Тип	Културно наследство
Критерии	(i)(ii)(iii)(iv)
Справка	788 на английски; на френски; на руски; на арабски; на китайски; на испански;
Регион**	Европа и Северна Америка
	Регистрационна справка
Вписване	1996 (20та сесия)
	* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.; ** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Координати: 44°25′ с. ш. 12°12′ и. д. / 44.416667° с. ш. 12.2° и. д.

44.416667, 12.2

Равена
Ravenna

Герб

Държава	Италия
Регион	Емилия-Романя
Координати	44°25′04″ с. ш. 12°11′58″ и. д. / 44.417778° с. ш. 12.199444° и. д. Координати: 44°25′04″ с. ш. 12°11′58″ и. д. / 44.417778° с. ш. 12.199444° и. д. 44.417778, 12.199444

Равена

Равѐна (на италиански: Ravenna) е град в Североизточна Италия с население 157 479 души по данни от преброяването през 2009 г. Равена е център на провинция Равена в регион Емилия-Романя.

Намира се във вътрешността на страната, но е свързан с Адриатическо море чрез плавателен канал. Равена е била столица на Западната Римска империя (5 век), а по-късно — на остготската държава и на византийските владения в Италия (6-8 век : вижте Равенски екзархат).

За покровител на града се смята Свети Аполинарий. Официален празник на града е 23 юли, на която дата църквата почита паметта на светеца.

География[редактиране]

Градът е разположен върху равнина и се намира близо до мястото, където реките Ронко и Монтоне се сливат. Разстоянието до Адриатическо море е около 10 км.

Население[редактиране]

Година	1861	1881	1901	1921	1931	1936	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2009
Население	55973	59696	62723	70502	76335	80658	91513	115188	131547	137375	135844	134631	157479

История[редактиране]

Първоночално района на Равена е населяван от умбрите. Римляните колонизират Равена през II в. пр.Хр.

През II в. пр.Хр., на мястото на по старо селище император Октавиан Август построява военното пристанище Класис. Около него бързо израства римски град.

През 395 г. Римската империя се разделя на Източна и Западна. Император на Западната империя със столица в Милано става Флавий Хонорий. През 402 г. след обсадата на Милано от вожда на вестготите Аларих I западноримският император Флавий Хонорий премества столицата на империата си в Равена. Той и сестра му Гала Плацидия избират града за своя постоянна резиденция. По това време в Равена започват да се строят първите християнски култови сгради. Градът се превръща във важен политически, икономически, религиозен и културен център.

През 450—470-е години в борба за властта над Западната Римска империя се сменят 9 императора. През 476 г. последният западноримски император Ромул Августул е свален от трона от германският вожд Одоакър. Западната Римска империя престава да съществува. Одоакър получава от източноримския император Зенон патрициански сан и реалната власт над Италия. Днес се счита, че тези събития бележат края на Римската империя и началото на Средновековието, а годината 476 г. е пределна от историята на Античната епоха.

През есента на 488 г. кралят на остготите Теодорих Велики със сто хилядна войска навлиза в Италия. През пролетта на 489 г. пристига в Аквилея, през август побеждава Одоакър при Гориция (Görz, Gorizia, Gorica). Той преследва бягащите войски на Одоакър до Верона и завладява Милано и други италиански градове. 491 г. контролира по-голяма част от страната. През 491 г. обсажда Одоакър в Равена, на 10 юли 491 разбива неговите войски. След двугодишна обсада на Равена, не успявайки да я превземе и след " гарвановата битка" през 493 г., на 25 февруари 493 сключва с Одоакър, който е крал на Италия („rex italiae“), мирен договор според който двамата съвместно владеят столицата Равена и заедно управляват Италия. На 5 март 493 влиза в Равена, но след 10 дена по време на пир в Palast Lauretum на 15 март 493 Теодорих лично убива Одоакър и става единствен господар на Италия. Източноримският император Анастасий I признава Теодорих за владетел на Италия. Последният установява столицата на държавата си в Равена. След смъртта на Теодорих (526) г. градът се управлява от ред остготски крале: неговата дъщеря Амалазунта (регентша на сина му Аталарих), Теодахад, Витигис и др.

През 540 г. Юстиниан I (император на Византия от 527 г.) обсажда Равена и Витигес капитулира. След смъртта на Юстиниан І до първата половина на VIII в. Равена остава византийско владение и столица на византийската провинция Равенски екзархат.

През 751 г. градът е завладян от лангобардите и подложен на грабеж и разрушения. През VIII—XV век Равена ту влиза в състава на различни държавни образувания, вкл. в Свещената Римска империя на [[Карл Велики], ту е под управлението на местни феодали.

През 1441 г. Равена става владение на Венецианската република. Венецианското управление продължава до 1509 г., като през този период в центъра на града са построени няколко дворци във венециански стил.

През 1509 г.градът заедно с целия регион Романя попада под контрола на Папската държава. През 1512 г. градът е опустошен и подпален от войските на френския крал Луи XII. Равена ще остане под властта на римския папа следващите 350 години.

След кратка френска окупация по времето на император Наполеон Бонапарт Равена отново е включен в състава на папската държава.

През 1860 г. след референдум, градът е присъединен към Кралство Сардиния, а от 1861 г. Равена е в състава на обединеното Кралство Италия.

Забележителности[редактиране]

Равена е богат на паметници на раннохристиянската и византийската архитектура, украсени с монументални мозайки във византийски стил. През 1996 г. в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО са включени следните обекти:

Мавзолей на Гала Плацидия (около 440 г.);
Баптистерий на православните (средата на V век);
Баптистерий на арианите (края на V — началото на VI век);
базилика Сант Аполинаре Нуово (началото на VI век);
базилика Сан Витале (526—547 г.);
Архиепископската капела Сант Андреа (края на V — началото на VI век);
Мавзолей на Теодорих Велики (около 520 г., извън градските стени);
базилика Сант Аполинаре ин Класе (549 г., извън градските стени).

Освен включените в списъка обекти на световното културно наследство, в Равена има още множество исторически, културни и религиозни забележителности :

базилика Сант Агата Маджоре (V век);
базилика Сан Джовани Еванджелиста (V век);
църква Санта Кроче (V век);
базилика Сан Микеле ин Афричиско (545 г.);
базилика Спирито Санто (VI век);
базилика Санта Мария Маджоре (VI век, възстановена 1671 г.);
базилика Сан Франческо (Х-XI век);
базилика Санта Мария ин Порто(XVI век);
църква Сан Ромуалдо (1630 г.);
Равенска катедрала, построена 1734 г., на мястото на разрушената базилика Урсиана от IV век.

развалини на т.нар. "Дворец на Теодорих" (началото на VI или VIII век);
крепост Рока Бранкалеоне, построена от Венецианската република през 1457 г.;
Гробницата на Данте Алигиери (XVIII век), който умира в града през 1321 г. от малария;

Икономика[редактиране]

Туризмът е основен бизнес. Освен множеството исторически и архитектурни паметници в самия град, в неговите околности се намират и морските курорти Лидо ди Равена, Марина ди Равена, Лидо ди Класе, както и множество къмпинги, вили, хотели и паркове.

В Равена има нефтопреработвателни заводи и големи промишлени предприятия в областта на химическата и енергийната промишленост. Други важни отрасли са производството на обувки и облекло и хранително-вкусовата промишленост.